Книга Пета
Глава XV
Стреснах се от тези неочаквани думи на вуйчо Курт. Но той запита веднага след това:
– Какво виждаш сега?
– Глиганите-близнаци са се изкачили на звездното Небе, търсейки Дракона. Но Драконът не е на Небето, а в Последната Битка. И Глиганите са се превърнали отново в звезди, и са се разположили под нозете на Девата, близо до Гарвана. И от небето липсват множество съзвездия, като една книга с картини, от която са откъснати много страници.
– Какво виждаш сега?
– Звездите на небето – всичките, които оставаха – напускат своите постове и се въртят около двете звезди-Глигани. Това е chaos primordialis, massa confusa!
– Ще проектирам Знака на Източника върху massa confusa! – извика вуйчо Курт, както изглежда, разположен сега много близо до мен, зад гърба ми. Представях си неговите празни и черни очни кухини, дълбоки и безкрайни, взиращи се в алхимическия съд, чиято блестяща повърхност приемаше неизбежно онова, което той беше: Знакът на Източника, Знакът на Врила, Белегът на Девата, Знакът на Луцифер, Знакът на Шива. Представях си го, защото не исках да го погледна и да видя като преди Студената Смърт, Човека-Мечка и Човека-Вълк.
В matrix, повърхността на Sulphur Philosophorum показваше образа на една вихрушка от lumines naturae [1], които се въртяха около двете звезди близнаци – монадите на Бера и Бирса. Когато първата Руна се отрази върху тях, те изгубиха голяма част от своя блясък и започнаха да се втвърдяват. И така продължиха, потъмнявайки и втвърдявайки се, докато се изредиха следващите Руни. И когато накрая се бяха оформили тринадесетте Руни, двете звезди претърпяха една метаморфоза и се преобразиха в цветя от Камък. Тогава, все едно, че вуйчо Курт ми беше задал въпроса, Аз описах на висок глас това, което виждах:
– Звездите сега са две цветя от камък; това са две падми или лотоси: Естир е името на тези Камъни. И тринадесетте Руни се движат и се свързват помежду си по неразбираем начин. И тринадесетте Руни образуват един Знак, който разлага вихрушката – chaos confusum [2] – и го замества с най-непрогледен мрак: само каменните цветя са останали в Sulphur Philosophorum: и сега те падат на дъното на matrix. Opus consumatum est! [3]
– Ти притежаваш сега два lapides philosophorum [4]! – каза вуйчо Курт. – Ти си извършил Делото чрез посредничестото на Девата, защото си видял Делото! И ти си получил descensus spiritus sancti creator [5]! Ти си същият като мен и Аз съм същият като теб! Naturalissimum et perfectissimum opus est generare tale quale ipsum est! [6]
Внезапно си дадох сметка, че ревовете, квиченията и лайовете бяха замлъкнали . Обърнах се внезапно и потърсих с поглед вуйчо Курт: не го видях никъде. Вместо това забелязах две бели петна, които се отдалечаваха към небето. Напрегнах очите си и мисля, че различих два Глигана, които бягаха, обхванати от паника с настръхнала козина и квичащи от ужас. Природата се беше успокоила и ектоплазмените облаци вече не се намираха над труповете на ориенталските убийци. Глиганите бяха Душите на Бера и Бирса, които бягаха към Началото на Времето! Беше ли дал резултат планът, в края на краищата, въпреки намесата на Авалокитешвара? Как беше успял вуйчо Курт, как бе постигнал това, Милостта на Dea Mater [7] да не успокои паниката на Безсмъртните Бера и Бирса? Да, сега си го спомних: с техните сърца в Sulphur Philosophorum – с техните Души в съда на алхимичните проекции – той бе отвел Бера и Бирса към бъдещето – до Последната Битка, когато Драконът ще изгуби своята Власт; и там те бяха изпитали по-голям ужас от онзи на смъртта на физическите им тела от изстрелите на нашите пушки.
От всичките възможни Бъдеща, може да се очаква едно, което съответствува на Света, „който утвърждава Вотан от Източника” – Светът, който представлява „Реалността на Кръвта на Тарсис”. До това Бъдеще, в което Духът ще възтържествува над Силите на Материята, бяха доведени алхимично Душите на Бера и Бирса: до Битката за Чанг Шамбала – до Последната Битка; до Поражението на Чанг Шамбала – до Поражението на Сион; и Ужасът от Края на Чанг Шамбала – от Края на Сион – причини завръщането на Бера и Бирса в Началото на Времето до точката, където се полагат всички възможни Бъдеща и където Чанг Шамбала или Сион няма определен своя Край преди Края на Времето, възможен единствено в Света на Кръвта на Тарсис – в Света на Реалността на Фюрера: и вуйчо Курт бе показал, че вярва сляпо в това Несътворено Бъдеще, в което духовните човеци ще се надигнат като Диви Зверове срещу Агнеца и „сто четиридесет и четирите хиляди” Свещеници на Израил. Вярвам, че успехът на алхимичната трансмутация и ужасът, вдъхнат на Безсмъртните Бера и Бирса, се дължаха предимно на тази непоклатима вяра, която вуйчо Курт имаше във Фюрера и неговото Бъдеще. Въпреки, че той странно твърдеше, че Делото е било мое. Но Аз бях сигурен, че именно той беше, който беляза Топлите Камъни – Душите на Бера и Бирса, монади върху Първоначалния Хаос, – със Знака на Източника, с „Мерзостния Знак”, от който се бояха Демоните. И техните Души бяха хвърлили Камъка на Началото – lapis ignis [8] – и сега те трябваше да се намират в Началото. Паникьосани в Началото: целта на плана. Аз бях забравил за Милостта на Авалокитешвара, но благодарение на вуйчо Курт целта бе постигната.
Но при всичко това, къде беше вуйчо Курт? Започвах да се тревожа, когато чух гласа му: той идваше отгоре и звучеше иронично и спокойно:
– Аз бях прав, Neffe: Безсмъртните не могат да умират. И ти беше прав: техният страх би ги накарал да побегнат към Началото. Касае се за равен резултат, не мислиш ли? Сега Аз трябва да потегля след тях – Мечка срещу Пчелите, Вълк срещу Свинете, – Аз трябва да ги преследвам до Началото: само така Краят ще бъде равен на Началото, Възможността ще стане Действителност, Възможното ще се превърне в Реално, Делото ще бъде Настояще между Края и Началото; и ти ще можеш да изпълниш твоята мисия.
Знаех какво се случваше: вуйчо Курт се беше издигнал с кучетата дайви, докато се намери извън моя досег. Решението му, следователно, бе неотменимо. Почувствувах, че умирам от мъка и отчаяние. Краката ми омекнаха. Една буца заседна на гърлото ми. Въпреки това, извиках безсилно:
– Вуйчо Курт, не си отивай! Не ме оставяй тук сам!
Тогава чух онзи гръмогласен смях, който моят вуйчо издаваше с неизбежна спонтанност: това не беше шега, а израз на неговото душевно състояние.
– И ти беше този, който поставяше под въпрос моя инат, когато Аз отказвах да остана сам в този Ад, след Втората световна война? – запита той смеейки се. – Но спомни си, че Аз издържах 35 години: ти ще трябва да изтраеш много по-малко. Върви, бъди доблестен, Neffe Артуро! Или трябва да те попитам като Белисена Вилка дали си способен да бъдеш един Кшатрия? Но зная, че ти ще разбереш защо правя това: то е част от Стратегията на Фюрера. Ловът, който сега започвам, скоро ще бъде имитиран от хиляди човеци-вълци-от-Камък. Аз ще имам Честта да определя Края на Ерата на Глигана и на Пчелата, тъй както Житният Клас на Девата ще разруши Ерата на Гълъба. Ти си като мен и Аз съм като теб. И ако Аз съм, ти си: това е била великата Стратегия на Фамилията фон Зюберман, която ние не можехме да узнаем досега: тайната на Тулкусите. Сега Знакът на Източника е в теб, във въглавничката на ушите ти; и тези, които имат Чиста Кръв, ще го видят. Затова lapides philosophorum приеха формата на каменни цветя: защото такива лотоси са украшението на обеците на Авалокитешвара – обеците, които Милосърдната поставя на ушите на белязаните със Знака на Източника, за да покрие Знака на Източника. Ти ги придоби в matrix на проекциите, защото твоят собствен Знак на Източника бе открит: Твоите капаци са паднали! И това е Великото Дело! Сега ти си Знакът на Източника, и ти си – в Източника на Вечния и Несътворен Дух – същият като мен! Аз никога не можах да видя Знака на Източника, спомняш ли си? Но ние двамата го видяхме днес: ти в мен, и аз в теб – в проекцията върху Топлия Камък. Поотделно, никога нямаше да го видим. Затова беше хубаво да се срещна с теб, Neffe; защото заедно ние ще изпълним мисията на нашата Фамилия: ще го направим с Чест, тъй като ние видяхме Източника и имаме Източника, и ние можем да се завърнем когато поискаме в Източника. Ти вече нямаш нужда от мен; нито имаш нужда от нещо или някого. Сбогом, Neffe! Ще се видим отново по време на Последната Битка. Хайл Хитлер!
– Хайл Хитлер! – отвърнах механично, докато ревът на един неописуем Див Звяр разтърсваше пространството и един порив на свръхестествен студен вятър ме удряше като камшичен удар, разлюляваше дърветата и издигаше облаци прах.
Обърнах поглед в посоката, накъдето бяха избягали Глиганите, т.е. на Юг, и се кълна, че видях за последен път вуйчо Курт. Или поне такова впечатление получих. Защото видях – или мисля, че видях – контрастиран спрямо звездния небосвод един Див Звяр, който тичаше след две сияйни звезди, които се отдалечаваха ужасени: той изглеждаше ту като Мечка, ту като Вълк; и неговите ръмжения и виения ставаха по-слаи, докато се изгубиха напълно. Почувствувах се здрав: Чумата бе това, което се отдалечаваше.
Замислен, гледайки към Южния кръст, Аз си спомних Писмото на Белисена Вилка – онази част, където равинът Вениамин говореше на Бера за Мистерията на слабостта на Избрания Народ: „Предупреди Йехова народа на Израил за четири вида злини, пред които те ще бъдат слаби: Пазете се от Меча, защото Той може да ви Убие; Пазете се от Псетата, защото Те могат да ви разкъсат; Пазете се от Птиците Небесни, защото Те могат да ви изядат; Пазете се от Дивите Зверове, защото Те ще ви изтребят (Иер. 15;3)”. Там, в земята на чакрата, лежаха безжизнените човешки тела на Бера и Бирса: те се бяха оказали слаби, стратегически слаби. И в техния случай символите от предупреждението от Йехова се бяха намесили, и четирите едновременно:
Меч: Мечът на Мъдростта на Дома на Тарсис
Псета: кучетата дайви.
Птици: Девата от Агарта и всяка Дама Кāлибур, чиято Безкрайна Чернота поглъща светлината на Душите.
Диви Зверове: Берсеркирите и Улфхеднарите, т.е. Човеците-Мечки и Човеците-Вълци от Студен Камък.
И за нищо не им бяха послужили в този случай „лековете”, предложени от Бера: Мирът на Златото, Илюзията на Бяса, Илюзията на Земята и Илюзията на Небето.
Бяхме спечелили партията срещу Демоните, но никога повече, до ден-днешен, не видях отново вуйчо Курт.
[1] Лат. „светлини на природата, естествени светлини” (бел.прев.).
[2] Лат. „безпорядъчен хаос” (бел.прев.).
[3] „Делото е осъществено” (бел.авт.).
[4] Лат. „камъни на философите, философски камъни” (бел.прев.).
[5] Лат. „низхождането на светия дух-създател” (бел.прев.).
[6] „Най-съвършеното и естествено Дело се състои в създаването на нещо, равно на Себе Си” (бел.авт.).
[7] Лат. „Богинята-Майка” (бел.прев.).
[8] Лат. „огнения камък” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар