Книга Пета
Глава XІV
Както казах, щях да взема човешките сърца на Бера и Бирса, когато се спрях очарован: причината бяха scintillaе luminis или „искрите светлина”, които започнаха да бликат от тях. Хиляди искри, които скачаха във всички посоки, въртейки се понякога в кръг, понякога в спирала, или описвайки сияйни криви с непостоянна форма, ми пречеха да различа дъното на шапката и дори самата шапка. Очарован от гледката, замаян, навярно омагьосан, Аз си спомних без да искам дефиницията на алхимика Кунрат: те са, – казваше той, – „Scintillae Animae Mundi igneae, Luminis nimirum Naturae”, т.е. „огнени Искри на Душата на Света, а именно на Светлината на Природата”. Такива scintillaе винаги съпровождат фазите на Алхимията; а в този момент бяха налице всичките елементи на Делото: в Кабинета на Природата се намираше prima materia [1] на сърцата; aqua permanens [2] на Sulphur Philosophorum [3]; и присъствуваше Меркурий – великият Artifex [4] преобразовател, т.е. вуйчо Курт-Шиватулку – представител на Вотан, който е Хермес и който е Меркурий.
Въртейки се в хипнотична вихрушка, scintillaе luminis покриваха зрителното ми поле. Златни искри бликаха сега отвсякъде и набраздяваха пространството, докато угаснат – едно пространство, странно лишено от вятър и звуци, като че ли цялата Природа беше заета да проявява своята lumen naturae [5]. Отстраних поглед от бомбето и гарафата с киселина, невидими под сияйния поток, и полуобезчувствен, се огледах наоколо: изглеждаше, като че ли от целия Свят изникваха scintillaе [6]. От къщата, от земята, от дърветата, които преди не бях видял, но които се издигаха на десетина крачки – от всички неща изникваше една златна блещукаща аура, съставена от мириади scintillaе luminis. Или това видение означаваше внезапната дейност на едно ново сетиво, което правеше възможно възприемането на Anima Mundi [7] – едно luminositaе sensus naturae [8]?
Но една по-силна luminositas [9] привлече вниманието ми. Над труповете на ориенталските убийци в действителност започваха да се издигат два облака от ектоплазмена пара, също така искрящи, благодарение на излъчването и поглъщането на хиляди scintillae; тези облаци се държаха на един метър височина, въртейки се в спирала и подхранвайки се постоянно от млечнобялата пара, която еманираше от локвите кръв. Като в една картина от импресионистичната школа – като в една работа на Анри Матис – Аз виждах Реалността разложена в милиони цветни точки – искри светлина, които се въртяха с формата на elementum primordialis [10] и на massa confusa [11] – на chaos naturae [12]. Със зрение, наситено от рояка scintillae, почувствувах, че вътрешно – и ирационално – един глас ми говореше; той казваше: „Йод, Йод [13], всяка scintilla [14] e йод – едно око на Авалокитешвара”; „и между всичките scintillae има две, които са Единният – те са единните scintillae, Монадите на Бера и Бирса, които не могат да умрат”.
Вече поучен от случилото се в Санта Мария, само като чух тези думи, произлизащи от Душата – от моята собствена Душа, повлияна емоционално от Великата Майка, – Аз се обърнах към Девата от Агарта. Да: ще затворя както мога моите уши, след като не можех да се освободя от грандиозната luminositas, и ще се отдам на екстаза на Девата на Каменното Дете, чиято духовна подкрепа ми позволи да устоя в онзи ужасен момент. От това, което се случи впоследствие, без съмнение бих изгубил разсъдъка си, ако Тя не подкрепяше моя Дух от Източника. Защото в онзи момент, когато количеството и многобройността на scintillae бяха достигнали максималната си възбуда, всички се отвориха в унисон и разкриха едно безизразно око – едно око, което беше едно и също око, повторено безумно във всички точки на пространството. Цялата Природа, всички обособени неща, – всичко, което успявах да видя и възприема, – кипеше сега от безизразни очи – от рибешки очи, които несъмнено гледаха нас: и онези милиони рибешки очи – oculi piscium – бяха Очите на Милосърдната, които се отваряха, за да съзерцават Душите на нейните Възлюбени Синове – Душите на Бера и Бирса, които се бяха развъплътили посред един голям ужас.
Представете си тази сцена: в общата форма на нещата нищо не се беше променило – всички бяха различими и разпознаваеми, всички можеха да се назоват както винаги; дърветата, земята, къщата, Небето, облаците, телата – всички предмети продължаваха да бъдат същите; но сега те преливаха освен това с един кипящ живот от Божествени очи – от очи, които гледат с природната Любов. Представете си дървото, цялото съставено от очи, и къщата или Небето, също съставени от очи, и си представете, че хилядите погледи на дървото към къщата и на къщата към дървото, и на тези двете към Небето, са връзки, които свързват и повторно свързват нещата, съставлявайки суперструктурата на реалността: една структура от обекти, свързани помежду си от Волята на Създателя и природната Любов на Великата Майка.
Ако сте си я представили, трябва да си представите сега, че в онази сцена се намирах Аз, ужасен от всеприсъствуващите очи на Авалокитешвара – „Тази, която вижда всичко” – и разтърсен до корена на чувствата си, възбуден в моята емоционална природа от интензивната Любов на Великата Майка, от нейната неограничена Милост. Така, прочее, първо дойде очарованието от scintillae, а сетне ужасът от паноптичното [15] кипене; а още по-голям ужас беше да установя, че собственото ми тяло бе съставено от милиони състрадателни очи. И този ужасен, безумен феномен обяснява защо ръката ми се задържа преди да вземе сърцата от вътрешността на бомбето.
– Neffe! Артуро! – гласът на вуйчо Курт се чу от няколко метра разстояние. – Знаех, че това ще се случи и зная какво виждаш. Не се бой, защото всичко е илюзия: все още можем да изпълним нашата цел. Можеш ли да ме чуваш?
– Да, вуйчо Курт! – отвърнах зашеметен. – Чувам те като че ли гласът ти идва от голямо разстояние и съм силно повлиян от това изобилие на очи, което проявява природата – от това чудовище, в което се е превърнал Светът.
– Чуй ме добре, Артуро: ще правиш точно това, което искам от теб, и ще отговаряш на моите въпроси. Ще ми съобщаваш това, което ще виждаш, защото тук няма други очи, освен твоите: всичките очи на Авалокитешвара са илюзорни – те са проекции на собствената ти емоционална слабост.
Направих усилие и се обърнах в посоката, от която идваше гласът му. Видях милиони блестящи очи – видях как цялата Реалност продължаваше да бъде съставяна от рибешки очи, но там, където се намираше вуйчо Курт – там, където трябваше да са неговите очи, видях само две празни кухини – два кратера от непроницаема чернота – два прозореца, отворени към Друг Свят: издадох вик на ужас и се обърнах отново напред.
– С мен ли си, Артуро? – запита внезапно вуйчо Курт.
– Да, вуйчо Курт, – отвърнах отново.
– Ти ще осъществиш Делото: Аз само ще поставя в Началото Знака на Източника върху Огнения Камък!
Спомних си думите на Бирса в Писмото на Белисена Вилка: „смъртните човеци – Човеците от Глина, които еволюират от глината, – от Огнения Камък на Началото, който отразява една монада, подобна на Единния, – ще станат в Края индивиди, тъждествени с Огнения Камък, като Метатрон, Небесния Човек – реализирания Архетип – Агнеца, Син на Бина; те ще бъдат такива, когато Храмът бъде готов и всеки един заеме своето място в постройката в съгласие със символа на Месията; ще бъдат такива в дните, когато Царството на YHVH се установи на Земята; и Царят Месия царува; и Шехина се прояви”... Толкова много очи! Да: онова проявление на Авалокитешвара – на Великата Майка Бина – беше също така Шехина, както я определя Захария: „тези оптични корени на Дървото на YHVH представляват Израил-Шехина”! В Началото на Времето сътвореният човек е бил като една структура от глина; в Края той ще бъде като Огнен Камък. Тези камъни ги оформил необратимо Знакът на Източника, преобразявайки ги в Студен Камък – в Несътворен Камък, белязвайки ги с Мерзостния Знак, както се възмущаваха Демоните: „Те... гравирали Мерзостния Знак в Огнения Камък, върху който почива всяка Душа на човеците от глина. И Мерзостният Знак замразил Огнения Камък – Абен Еш – и го лишил от Края. Затова, о Коени, Камъкът, който трябва да бъде измит с лугата в Края, е Студеният Камък, който не е трябвало да бъде там, където е, защото не е бил поставен в Началото от Единния Създател”. „Прокълнат Камък, Препъни-Камък, Каменно Семе: Те го посадили след Началото в Душата на човека от глина и сега то се намира в Началото”.
– Transmutemini de lapidibus in vivos lapides philisophicos! [16] – чух вуйчо Курт да повтаря думите на Магистър Дорн. – Погледни в matrix [17]!
– Виждам една златна вода – една aqua aurens – възбудена от безбройни искри светлина: това е anima panoptes [18]!
– Постави сърцата в matrix!
Без да размишлявам, потърсих опипом бомбето, извадих лепкавите органи и ги вкарах през отвора на гарафата. Веднага, след като те се потопиха в сярната киселина, една еманация на токсична пара ме принуди да отдръпна глава: през отвора на uterus philosophorum [19] излезе за момент една червена пара, създавайки впечатлението, че течността се е възпламенила; но тя скоро се успокои и едно ново сияние започна да блести от вътрешността на гарафата, този път черно. В този момент едвам можех да го усетя, тъй като вуйчо Курт искаше да не отмествам поглед от киселината и нейното ужасно съдържание, но беше явно, че общото морфооптично [20] проявление намаля значително.
– Какво виждаш сега? – пита той от своя пост.
– Звездния небосвод!
Действително, киселината беше променила цвета си и сега гарафата съдържаше една черна течност – nigredo [21], – която показваше блестяща повърхност, осветена от една безкрайност от фиксирани scintillae – искри светлина, които бяха звездите на един конкретен микрокосмос.
– Какво виждаш сега? – повтори той.
– Зодиака! – Стотици, хиляди съзвездия – всичките Архетипове на Вселената се намираха в това Небе!
– Какво виждаш сега? – настоя той.
– Две звезди, които изпъкват пред останалите! Две звезди, по-сияйни от всички други, отиват напред и се разполагат в едно централно място, под крака на Девата на Житния Клас, близо до Гарвана [22]!
– Какво виждаш сега? – запита.
– Съзвездията изглеждат по-живи от всякога, Архетиповете вибрират в Небето, животни от всякакви видове се приготвят да се спуснат! Виждам ги и чувам техните звуци!
Наистина, звукът на небесните животни беше станал толкова реален, че само като отместих за миг погледа от matrix, разбрах, че някои от тях действително присъстуваха около мен: различих шокиран три рева и затова хвърлих бегъл поглед към околността: това бяха квиченето на свиня, лаят на куче и ръмженето на мечка. С нарастващ ужас установих тогава, че ектоплазмените облаци, които плуваха над труповете на Бера и Бирса, бяха придобили непогрешимата форма на глигани: над труповете на ориенталските убийци се материализираха два огромни бели глигана, които квичаха заплашително и проявяаваха в телата си хилядите очи на Авалокитешвара – хилядите очи на Anima Mundi, хилядите очи на Единния, хилядите очи на Пуруша [23]. Кучетата дайви се бяха приближили, несъмнено повикани от вуйчо Курт, и изглеждаше, че ги виждат без проблеми, защото лаеха по тях с неудържима сила.
Но най-силното впечатление получих като погледнах вуйчо Курт. Как да опиша това, което видях? Навярно само казвайки, че формата му се променяше; че на моменти беше вуйчо Курт, а на моменти една огромна разярена мечка – един ursus terrificus [24]. Но това обяснение нямаше да бъде напълно правилно, защото вуйчо Курт действително се бе превърнал в един Човек-Мечка: яростта на вуйчо Курт – Яростта на Воина-Мечка, berserkr gangr – беше силата, която го преобразяваше. Потърсих вуйчо Курт с поглед и открих един Берсеркр – един Воин от Ордена Ейнхеряр на Вотан – един Хиперборейски Посветен във Вруните на Навутáн. И погледът ми се завърна ужасен към очите, съпроводен от един свръхсилен рев и едно ритмично, почти ритуално движение на мощните му лапи. Но когато заговори, беше отново вуйчо Курт.
– Какво виждаш сега? – поиска да знае той.
– Двете най-сияйни звезди са се преобразили в два Глигана-близнаци!
– Какво виждаш сега?
– Глиганите бягат ужасени и търсят закрилата на своята Майка – Дракона на Вселената!
– Какво виждаш сега?
– Виждам Глиганите да се подслоняват в скута на Дракона! И виждам Дракона: той има хиляда глави и хиляда очи; и на всяка глава – една Звезда на Давид; и във всяка глава се явява Лицето на Бина; и неговите хиляда уста пеят Песента на Агнеца. Драконът люлее в ръцете си Агнеца, а Глиганите, отдясно и отляво, квичат непрестанно. И пеейки в хор на Дракона и на Глиганите, три четвърти от звездите на Небето пеят така:
Авалокитешвара,
Велика майко Бина!
Вече идва, вече идва
Последният Холокост!
– Какво виждаш сега?
– Драконът Бина държи с дясната си ръка Агнеца, докато с лявата взема една чаша, преливаща от човешка луга. Сега той излива съдържанието на чашата върху Земята!
– Какво виждаш сега?
– Същите звезди, те пеят:
Авалокитешвара,
Велика Майко Бина!
Твоята Милост, твоята Милост
измива Земята с лугата на Йехова!
– Какво виждаш сега?
– Лугата пада на Земята. Двата Бели Глигана разорават Полето от Изток на Запад, възвестявайки на висок глас: „Чумата, Чумата!”. Всичко, до което се докосне лугата, погива: Земята се превръща в Пустиня от Камъни! Оцеляват само сто четиридесет и четири хиляди души, които принадлежат на Дома на Израил: но те бягат от Пустинята и се укриват в една долина, която ще бъде наводнена от лугата. И Драконът и Глиганите се разлютяват, защото Камъните на Пустинята все още остават – защото лугата не ги е изпепелила и разтворила като останалите живи същества!
– Какво виждаш сега?
– Драконът тогава изпраща Агнеца да пасе на Земята, охраняван от своите братя, Глиганите-близнаци! Но Земята е безплодна и Агнецът припада между Камъните, без да може да се храни!
– Какво виждаш сега?
– Драконът, обзет от ужасен гняв, проклина Камъните и Каменната Пустиня! И вика, че ще потърси Агнеца преди Пустинята да причини смъртта му!
– Какво виждаш сега?
– Нечистата луга, паднала от Небето, и калта, която та е успяла да извлече от Земята, се оттичат към една долина на Изток от Каменната Пустиня и образуват едно голямо море! Едем и Рай са имената на това море; и Тартар и Тарсис са имената на Каменната Пустиня!
– Какво виждаш сега?
– Пустинята е изтласкала Агнеца към своя бряг, който е също така брега на морето от луга! Драконът в Небето отново вика, че ще помогне на своя син, който се намира между Едем и Тартара!
– Какво виждаш сега?
– Хилядата очи на Дракона, блестящи като Слънца, се концентрират върху Каменната Пустиня и Камъните са подложени на смъртна задуха. Повечето от Камъните се размекват и разтапят, а Пустинята се превръща в огромно езеро от кипяща лава: само най-твърдите камъни остават на мястото си, поддържайки упорито отделната си форма!
– Какво виждаш сега?
– Една ужасна глъч се надига от Пустинята и се издига отвъд Дракона: Камъните искат от Непознаваемия помощ срещу Агнеца и срещу Майката на Агнеца – Дракона Бина, – която е изляла върху тях лугата на Йехова и им е отнела Земята, опитвайки се да ги изпепели в Пустинята, задето не служат за храна на Агнеца!
– Какво виждаш сега?
– Яви се една Поличба в Небето: една Дева, по-Черна от Нощта, с луната под нозете й, носеща Корона от Тринадесет Несътворени Звезди! Това е Девата от Агарта, която дойде на помощ на Камъните в Името на Непознаваемия!
– Какво виждаш сега?
– Низхождането на Девата сякаш хвърля едно наметало от освежаваща чернота върху Пустинята, която се е преобразила в езеро от пламтяща лава, и носи незабавно облекчение на Камъните. Присъствието на Девата освежава и втвърдява отново Камъните, защото застава със своята тъмнина между тях и хилядата пламтящи очи на Дракона! И Девата носи един житен клас в ръката си; и ръси зърната върху Каменната Пустиня; и Камъните, които получават зърното, стават неподатливи за Огъня от Небето, те вече не могат да бъдат размекнати и биват белязани с един Белег – един-единствен Знак, който означава черното, твърдото и студеното. И Белегът на Девата се нарича „Знак на Врила”.
– Какво виждаш сега?
– Сега Агнецът е изгубен между Мрака, Твърдостта и Студенината на Камъните. И зове с отчаяние своята Майка, Дракона Бина, защото Камъните заплашват да го удушат или да го потопят в морето от луга.
– Какво виждаш сега?
– Девата е непразна и вика от родилни болки, и се мъчи да роди. И се яви друга Поличба в Небето: Драконът с огнено червен цвят, който има хиляда глави и хиляда очи, и хиляда звезди на Давид на главите си. Опашката му помита три четвърти от звездите на Небето и ги събаря на Земята; и те се спускат върху морето от луга по повеля на звездата Тубан [25]. И Драконът също се спуска, за да пази Агнеца и да нападне Девата.
– Какво виждаш сега?
– Драконът застана пред Девата, която щеше да ражда, за да погълне нейното дете, когато тя роди. И Тя роди едно Каменно Дете – Този, който ще царува над всички Нации с Тризъбец от Ваджра: Фюрер е името на Каменното Дете. Но нейният син бе защитен от Дракона като бе скрит между Камъните от Пустинята. И Девата побягна в Пустинята, където имаше едно място, приготвено от Непознаваемия, за да пребивава там в продължение на две хиляди сто осемдесет и осем дни.
– Какво виждаш сега?
– Има битка в Небето. Кристос-Луцифер, Капитан Киев и Лоялните Сиддхи, се вдигнаха на бой срещу Дракона. Драконът се сражаваше, а също неговите Безсмъртни Ангели, неговите Глигани и звезди. Но не устоя, нито имаше за тях място в Небето. Биде свален Великият Дракон – този, който се нарича Йехова и Сатана, който организира цялата Вселена; той бе свален на Земята и неговите Ангели бидоха свалени с него.
– Какво виждаш сега?
– Чувам един висок Глас в Небето, който казва:
„Сега вече дойде Освобождението
и Силата и Царството на Непознаваемия,
и Империята на неговия Кристос.
Понеже бе свален окователят
на нашите Другари –
този, който денем и нощем ги белязваше пред
погледа на Непознаваемия.
Но Лоялните Сиддхи го победиха
с Чистата Кръв
и със своето свидетелство на Доблестта;
защото те не обичаха толкова Топлия Живот,
че да бягат от Смъртта.
Затова бойте се, Небеса, и вие, които обитавате в тях!
Горко на Земята и на Морето!
Защото във вас е слязъл Дяволът,
обзет от голям гняв,
знаейки, че му остава малко време”.
– Какво виждаш сега?
– Когато Драконът бе свален на Земята, той подгони Девата, която бе родила Каменното Дете. Но Девата имаше двете крила на Великия Кондор и съумя да отлети в Пустинята, в своето място, където устояваше за цикъл, за два цикъла, и за половин цикъл, далеч от присъствието на Дракона. Драконът избълва от устите си подир Девата луга като Река, за да накара Реката да я завлече. Но Пустинята помогна на Девата. И Пустинята отвори устата си и погълна новата Река от луга, която Драгонът бе избълвал; и я оттече към морето от луга, където беше Агнецът и сто четиридесет и четирите хиляди. И Драконът се разлюти срещу Девата и отиде да води война срещу останалите от Нейното потомство – тези, които проявяват нейния Белег и имат Свидетелството на Кристос Луцифер. И той се разположи на брега на морето от луга.
– Какво виждаш сега?
– Виждам от Пустинята да се издига един човек със Силата на Звяр! Това е едно същество получовек-полумечка или получовек-полувълк; когато трябва да се изправя срещу Пчелите на Израил, той е като мечка, а когато трябва да воюва срещу Агнеца е подобен на вълк! Това е Синът на Девата от Агарта, който е израстнал като Камък в Пустинята; това е Фюрерът, който се е завърнал, за да води войната срещу Агнеца и сто четиридесет и четирите хиляди! Неговият рев разтърсва Земята и при преминаването му се надигат Камъните от Пустинята – тези, които носят Знака на Врила! И Камъните, Замразени от Девата от Агарта са също човеци-вълци, които вият с неудържима ярост!
Не ще преувелича с нищо, ако заявя, че ревът, който се разнесе в онзи момент от мястото, където се намираше вуйчо Курт, питащ монотонно „какво виждаш сега?”, накара земята да потрепери. Аз описвах каквото виждах върху повърхността на aqua vitae [26] от гарафата, но думите ми бяха придобили една пророческа формалност, която се образуваше директно в несъзнаваното. От известно време вече не мислех за това, което казвах: просто изразявах това, което изпълваше ума ми, което на този етап не бих могъл да кажа дали действително го виждах или си го въобразявах. Това, което, разбира се, не беше продукт на моето въображение, бе трансмутацията на вуйчо Курт и неговите зверски ревове и виения; нито двата ектоплазмени Глигана, които все по-отчетливо и осезаемо се материализираха над труповете на двамата ориенталски убийци.
На ревовете на човека-мечка Глиганите отвръщаха с проклетото пчелно жужене, което сега Аз също познавах; но когато човекът-вълк виеше, Глиганите се разтреперваха, обхванати от паника, с изправена от ужас козина и квичащи в отчаяние. А Аз, като възприемах това, което ставаше около мен, се опитвах да държа погледа си хипнотично фиксиран в matrix с киселината и сърцата, съзерцавайки едни видения, които, колкото и фантастични да можеха да бъдат, не бяха толкова страшни, колкото Реалността от чакрата на Белисена Вилка.
– Какво виждаш сега? – запита ясно гласът на вуйчо Курт.
– Виждам да напредва едно огромно Войнство, съставено от тези, които носят Белега на Девата и са като Звяра – Враговете на Агнеца. И виждам, че те биват водени от Фюрера, който е като яростен вълк, и съпроводени от Девата, която лети над тях, носейки стяга на Знака на Врила и на Житния Клас. И Войнството от вълци се приблигжава до морето от луга! И Агнецът и сто четиридесет и четирите хиляди членове на Избрания Народ се установяват на един Бял Остров, разположен към центъра на морето от луга, който се е образувал на върха на планината Сион! Небесен Йерусалим и Чанг Шамбала са имената на този остров.
– Какво виждаш сега?
– Агнеца, застанал на планината Сион, със сто четиридесет и четирите хиляди, които имат написано на челото неговото име и името на неговия Отец. И чувам гласове от Небето, които звучат с хармонията на множествената Природа. И те пеят една нова песен пред Трона на Йехова, пред десетте Сефирот, пред Старейшините на Израил и пред Шехина. Никой не може да научи Песента на Творението, освен онези сто четиридесет и четири хиляди, които бяха спасени от Земята. Тия са онези, които не познават любовта на жената, защото са Свещеници-содомити. Тия са онези, които вървят след Агнеца където и да отиде. Те съставляват Йерархията на Душите, която се простира от човека до Йехова и Агнеца. Те не познават Истината на Творението. Те са съвършени животно-човеци.
– Какво виждаш сега?
– Сега наблюдавам една Епоха, предшествуваща падането на Дракона: виждат се на Земята човеците, които вече имат Знака на Врила, и едни Ангели на Дракона, които ги заплашват от Небето. Един от тях – този, който лети най-високо в Небето, – носи Евангелието на Агнеца и оповестява Огнения Холокост на обитателите на Земята – на всяка Нация и Племе, език и Народ – и казва на висок глас:
„Бойте се от Йехова и му въздайте слава,
защото настъпи часът на неговия съд.
Поклонете се на оногова, който създаде Небето и Земята,
и Морето и изворите на водите”.
И друг Ангел – вторият – го последва, казвайки:
„Падна, падна Вавилония, великата,
Тази, която напои с виното на
Универсалната Империя всичките Нации”.
И друг Ангел – Третият – го последва, казвайки на висок глас:
„Ако някой почита Звяра и образа му
и получи неговия Белег на челото или на ръката си,
той ще пие също от виното на яростта на Йехова,
вино чисто, неразводнено – човешка луга –
в чашата на неговия гняв.
И той ще бъде мъчен с Огън и Жупел
в присъствието на Светите Ангели
и в присъствието на Агнеца.
Димът от неговото мъчение се издига
во веки веков;
и нямат покой ни денем, ни ноще
тези, които почитат Звяра и образа му,
и които получават Белега на името му”
„Тук е търпението на Избрания Народ, тези които пазят
заповедите на Йехова и вярата в Месията!”.
– Какво виждаш сега?
– Друг Безсмъртен Ангел. Той сочи града, който е на планината Сион, посред морето от луга, и казва: „ето невестата, съпругата на Агнеца”! Този Ангел говори за онези, които почитат Агнеца и им обещава спасение от човеците-вълци, като се укрият в Града на Йехова. Казва им така:
„Ще се спусне от Небето един град
на планината Сион
от Йехова.
Неговият блясък ще бъде подобен на най-драгоценен камък,
като камък яспис, който хвърля кристални отблясъци.
Ще има голяма и висока стена,
в която ще има дванадесет порти;
а върху портите – дванадесет Ангела;
и имената, написани отгоре, които са
тези на Дванадесетте Племена на Синовете Израилеви.
Откъм Изток – три порти; откъм Юг – три порти;
откъм Север – три порти; и откъм Запад – три порти.
Стената на града ще има дванадесет основи;
И върху тях – дванадесет имена – тези на дванадесетте
Апостоли на Агнеца”.
И Ангелът взема една златна тръст, за да измери града, портите му и стената му.
„Градът ще бъде разположен в четвъртита форма; и дължината му ще бъде толкова, колкото неговата широчина”.
И той измерва града с тръстта и получава дванадесет хиляди стадия [27]. Дължината му, ширината му и височината му са равни. И измерва стената и получавна сто четиридесет и четири лакътя [28] според човешката мярка, която е тази на Ангела. И Ангелът казва:
„Материалът на стената ще бъде яспис, а градът – от чисто злато, подобно на чист кристал. Основите на стените на града ще бъдат украсени с всякакви драгоценни камъни. Първата основа ще бъде яспис; втората – сапфир, третата – халкидон; четвъртата – смарагд; петата – сардоникс; шестата – корналин; седмата – хрисолит; осмата – берил; деветата – топаз; десетата – ахат; единадесетата – хиацинт; и дванадесетата – аметист. Дванадесетте порти ще бъдат дванадесет бисери; всяка една от портите ще бъде от по един цял бисер, като блестящ кристал. Няма да има светилище в него, защото неговото Светилище ще бъде Елохим, Йехова Саваот и Агнецът. И градът не ще се нуждае ни от Слънце, ни от Луна, за да го осветяват; защото Сефиротът Слава на Йехова ще го осветява и негова светило ще бъде Агнецът. И Нациите ще ходят в неговата светлина, и Царете на Земята ще принесат в него Слава. Портите му никога не ще се затварят денем, а нощ там никога няма да има. И ще принесат в него Славата и честта на Нациите. Не ще влезе в него нещо нечисто, неосветено от Свещениците на Израил, нито тези, които носят Мерзостния Знак, а само записаните в книгата на живота на Агнеца”.
– Какво виждаш сега?
– Една Река от жива вода, от която излизат всичките сътворени неща, която извира от Дънера Кетер на Йехова и на Агнеца. Ангелът произнася последните думи:
„Посред площада, и от едната и другата страна на тази Река, ще има едно Дърво на Живота, което ще дава дванадесет плода, по един всеки месец. И листата на Наровото Дърво ще послужат за изцеряването на Нациите от греха срещу Йехова. И не ще има вече осъждане за никого, и в него ще бъде Дънерът на Йехова и на Агнеца, и техните слуги ще им отслужват Култ. Ще виждат тяхното лице и ще носят Името на Ел на челото. Вече не ще има нощ, нито безкрайна чернота, но не ще се нуждаят от светлината на светило, нито от светлината на Слънце; защото Йехова Елохим ще ги осветява, и ще царуват во веки веков”.
– Какво виждаш сега?
– Виждам Последната Битка. Виждам Фюрера и неговото Войнство от човеци-вълци да превзема със щурм Острова на Сион, да изненадва Небесния Йерусалим, който е Чанг Шамбала, и да причинява много смърт сред неговите обитатели. Нито дори Тубан и трите четвърти части от Небето, поставени на стража, ще успеят да удържат яростната глутница! Агнецът и сто четиридесет и четирите хиляди Свещеници ще се окажат обсадени в Прокълнатия Град, построен от тялото на Дракона! И те ще умират с хиляди: ще предпочитат да умрат пред това да виждат Знака на Врила на човеците-вълци! И Градът-Дракон пулсира и се гърчи, без да може да се отърси от човеците-вълци. И безсмъртните очи на Дракона изливат безбройни сълзи: сълзи, които се търкалят към четворната Стена на Плача – сълзи на Милост за Синовете Израилеви. Но човеците-вълци не спират и впиват зъбите си в Синовете на Израил, в Агнеца, и в Дракона. И Девата от Агарта побива своя стяг в Стената на Плача, която е като Сърцето на Бина – господарката на всички сърца: да, в Сърцето на Авалокитешвара е бил посят Знакът на Врила – Белегът, който причинява Черното, Здравото и Студеното у Камъните; и по Стената на Плача текат Нейните сълзи като избликащи от чуден водопад. И един твърд и леден мрак се спуска над Сион: това е Студената Смърт на Девата; Смъртта, която грабва топлината на сърцата от Агнеца и от сто четиридесет и четирите хиляди Светии на Израил; Смъртта, която освобождават тези, които виждат в мрака – Каменните човеци-вълци, които съставят Войнството на Фюрера.
– Какво виждаш сега?
– Последната Битка продължава на Земята, но вече не мога да видя това, което става там, защото виждам Белите Глигани, които бягат, обхванати от паника, за да се скрият в Небето: те биват преследвани от част от Войнството-глутница на човеците-вълци-от-Камък! Но в Небето остават само четвъртата част от звездите!
– Моментът настъпи! Краят е равен на Началото! – възкликна изненадващо вуйчо Курт.
[1] Лат. „първоматерията” (бел.прев.).
[2] Лат. „постоянна вода” (бел.прев.).
[3] Лат. „Сярата на Философите, Философска Сяра” (бел.прев.).
[4] Лат. „Майстор” (бел.прев.).
[5] Лат. „светлина на природата, естествена светлина” (бел.прев.).
[6] Лат. „искри” (бел.прев.).
[7] Лат. „Душа на Света” (бел.прев.).
[8] Лат. „усещане на светлината на природата” (бел.прев.).
[9] Лат. „светлинност, сияние, блясък” (бел.прев.).
[10] Лат. „първоначалният елемент” (бел.прев.).
[11] Лат. „безпорядъчна маса” (бел.прев.).
[12] Лат. „хаос на природата, естествен хаос” (бел.прев.).
[13] Йод – десетата буква на еврейската азбука (бел.прев.).
[14] Лат. „искра” (бел.прев.).
[15] Букв. „всеоко” (от грц.), съдържащо само очи (бел.прев.).
[16] „Трансмутирай ни от мъртви камъни в живи философски камъни” (бел.авт.).
[17] Лат. „утроба, лоно” (бел.прев.).
[18] Лат.-грц. „всевиждащата душа” (бел.прев.).
[19] Лат. „утроба на философите, философска утроба” (бел.прев.).
[20] Т.е. „око-образно” (от грц.), с формата на очи (бел.прев.).
[21] Лат. „чернота” – началната фаза на алхимичното Велико Дело (бел.прев.).
[22] Т.е. съзвездията Дева и Гарван (бел.прев.).
[23] Санскр. букв. „мъж” – във Ведите: първоначалния човек като душа и първоизточник на вселената; върховно същество или душа на всеената (бел.прев.).
[24] Лат. „страховита мечка” (бел.прев.).
[25] Тубан – звездата Алфа от съзвездието Дракон (бел.прев.).
[26] Лат. „водата на живота” (бел.прев.).
[27] Стадий – древногръцка мярка за дължина, съдъжаща 600 стъпки или около 160 – 200 метра (бел.прев.).
[28] Лакът – антична мярка за дължина, около 1.5 стъпки (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар