МИСТЕРИЯТА НА БЕЛИСЕНА ВИЛКА, магически роман от Нимрод де Росарио (превод от испански)

  Хиперепилог Писмо до читателя   Кордоба, 7 юни 1981 г.               Към читателя на тази книга:            Наистина, моето намерение беше да приключа „ Мистерията на Хиперборейската Мъдрост ” с предходната страница. В онзи момент нямах какво повече да кажа. Но днес, една седмица по-късно, се случи нещо, което хвърли нова светлина върху проблема, който ме занимаваше, т.е. локализирането на Рицарския Орден Тиродал:  вярвам, че съм намерил, най-сетне, една сигурна следа . И вярвам, че е мой дълг на Честта да я споделя с читателя, предоставяйки му същата възможност, с която Аз разполагам сега.             Но, преди да дам тази информация, ще изложа в сбита форма това, което ми се случи вчера.             Търсех едно вътрешно просветление, тъй като външното търсене не бе ме дов...

Книга  Пета   Глава ХVІІІ      И ето ни в Кордоба, опитвайки се да намерим благословения Орден.      Днес е 30 май 1981 година. Това прави всъщност повече от година, откакто купих апартамента в центъра, където живея заедно със Сегундо. Току-що завърших тази книга в глава ХVІІ на „ Епилога или Пролога ”, и мнозина ще се запитат как и защо я написах. Отговорът е прост: тази книга е продукт на едно размишление – на един писмен преглед и обобщение на необичайния ми опит с Хиперборейската Мъдрост. Трябваше да я напиша, след като се провалиха всичките ми опити да намеря Рицарския Орден Тиродал. Преди месеци, изправен пред нулевите резултати от търсенето, запитах сам Себе Си дали не бях Аз виновникът за не-съвпадането с Ордена – дали не ми липсваше достигането до едно  предварително  заключение. И реших да поставя нещата наясно за Себе Си. И си казах: „ какво по-хубаво от това, да ги изложа писмено? ”. И тъй, започнах да записвам моите спомени,...

Книга  Пета Глава ХVІІ            Много малко е това, което ми остава да добавя към този Епилог или Пролог.             Когато премина шокът, несъмнено предизвикан у мен от заминаването на вуйчо Курт и явен от ненормалното спокойствие, с което се отдадох на размишления относно символите на Меча, Псетата, Птиците и Дивите Зверове, и след като преодолях болезнения ефект от удара по главата, Аз започнах да си давам сметка за реалността и нервната ми система изпадна в буйна криза. Вътрешно чувствувах, че се разпадам и се опитах да поддържам бронята си отвън, извиквайки хиляди обиди и клетви срещу нашите врагове, от които накрая не останаха изключени и нашите Другари и съюзници: Белисена Вилка, нейният син Нойо, Капитан Киев, Лоялните Сиддхи, Фюрерът и дори Непознаваемият се оказаха обхванати от моите невъзпроизводими сквернословия. Няма да се оправдавам, защото описаните събития обясняват тази ирациона...

Книга  Пета   Глава ХVІ                След това се случи един феномен, който реших да изложа отделно понеже все още не съм намерил подходящо обяснение за него. Както казах, стоях все още така, гледайки Небето към Южния Кръст и мислейки за нещата, които споменах, опитвайки се да овладея носталгията от заминаването на вуйчо Курт и правейки усилие да надвия нервната депресия.             Ударът бе силен, съкрушителен, в средата на черепа, на няколко сантиметра по-нагоре от мястото, където вуйчо Курт ми беше нанесъл прецизния удар с дръжката на своя пистолет. Паднах поразен на земята, виждайки звезди, които не бяха точно продукт на един алхимичен процес, но  съзнавайки, че нещо беше паднало от Небето върху главата ми – нещо с малък размер и значително тегло . Изправих се, все още зашеметен, и започнах да търся наоколо с помощта на фенерчето. Не след дълго намерих снаряда, причинил ...

Книга  Пета Глава XV                Стреснах се от тези неочаквани думи на вуйчо Курт. Но той запита веднага след това:               – Какво виждаш сега?         – Глиганите-близнаци са се изкачили на звездното Небе, търсейки Дракона. Но Драконът не е на Небето, а в Последната Битка. И Глиганите са се превърнали отново в звезди, и са се разположили под нозете на Девата, близо до Гарвана. И от небето липсват множество съзвездия, като една книга с картини, от която са откъснати много страници.               – Какво виждаш сега?               – Звездите на небето –  всичките, които оставаха  – напускат своите постове и се въртят около двете звезди-Глигани. Това е  chaos primordialis, massa confusa !       ...

Книга  Пета   Глава XІV                Както казах, щях да взема човешките сърца на Бера и Бирса, когато се спрях очарован: причината бяха  scintillaе luminis  или „ искрите светлина ”, които започнаха да бликат от тях. Хиляди искри, които скачаха във всички посоки, въртейки се понякога в кръг, понякога в спирала, или описвайки сияйни криви с непостоянна форма, ми пречеха да различа дъното на шапката и дори самата шапка. Очарован от гледката, замаян, навярно омагьосан, Аз си спомних без да искам дефиницията на алхимика Кунрат: те са, – казваше той, – „ Scintillae Animae Mundi igneae, Luminis nimirum Naturae ”, т.е. „ огнени Искри на Душата на Света, а именно на Светлината на Природата ”. Такива  scintillaе  винаги съпровождат фазите на Алхимията; а в този момент бяха налице всичките елементи на Делото: в Кабинета на Природата се намираше  prima materia  [1]  на сърцата;  aqua permanens  [2] ...