Книга Четвърта
Глава XL
Така, драги ми Neffe, приключи първата ми мисия за SS и Третия Райх. По време на същата се прояви тайнственият характер на онзи Знак на Източника, който извикваше почит у едни и ужас у други. Стигайки до този момент, много от твоите първоначални съмнения ще да са се разсеяли. Ще си разбрал, очаквам, че историята на Белисена и моята собствена история се развиват около една и съща рамка – върху една инфраструктура, която се нарича „Хиперборейска Мъдрост”. И ще си разбрал – необходимо е да го направиш! – че и двете истории се продължават в теб, че Хиперборейската Мъдрост преминава през теб, че Боговете са те белязали със Знака на Източника.
Твоята и моята истории, Neffe Артуро, са отчасти успоредни: като начало, и двамата сме членове на едно и също родословно дърво; и двамата сме преживели един разтърсващ опит: Аз – от разговора с Фюрера, а ти – от смъртта на Белисена Вилка; и тези впечатления са довели и двамата ни до търсенето на истината в нас самите, в дъното на собствената Самост: Аз – по време на ваканцията в Египет през 1937 г., когато у мен се пробуди Скротра Крāм, и ти сега – през 1980 г., в онзи безкраен миг на духовния екстаз с Девата от Агарта. Да, Neffe: мисля, че в този момент и двамата сме се само-Посветили. Зная, че Ритуалът на Посвещението цели да постави избрания в контакт с Вруните на Навутáн, но тъй като тези Знаци вече се намират в нас, ние сме могли да осъществим чудото на само-откровението на Голата Истина на Самостта.
Тогава, успоредицата на събитията, преживяни от двама ни, кулминира в корелативността на инициатическия опит: и двамата сме – от сега и завинаги – неразривно свързани с един Духовен Извор, Вечен и Безкраен – с Благодатта на Девата от Агарта, с Хиперборейската Мъдрост на Боговете. Затова, както Аз ги издигнах в своя момент, ти трябва да издигаш отсега „нашите стягове”, които са знамената на Духа. Ти си се питал в твоя апартамент в Салта: „Към кого мога да се обърна за духовна помощ? Кои в този свят са представителите на Хиперборейската Мъдрост?”. Е, сега разполагаш с най-ясния отговор. Фюрерът е дал отговора: отговорът е SS, Черният Орден на SS. Спомни си, че Фюрерът ще се завърне, Neffe, дори Белисена Вилка го обявява в своето писмо:
„Великият Бял Водач – Господарят на Абсолютната Воля и Доблест – ще дойде веднъж, втори път, трети път във Вашия Свят. Първият път Той ще прекъсне хода на Историята, но ще си тръгне и ще предизвика глупавата усмивка на Демоните (както ми се струва, Neffe, тази част от пророчеството вече се е изпълнила); вторият път ще обяви Последната Битка, но ще си тръгне посред Рева от Ужас на Демоните (и предполагам, Артуро, че това е нещо, което ще се случи много скоро); третият път – ще поведе Расата на Духа към Източника, но ще си отиде завинаги, оставяйки след себе си Огнения Холокост, в който ще бъдат погълнати следовниците на Единния Бог – човеци, Души и Демони. Но тези, които следват Пратеника на Господаря на Войната, ще бъдат Вечни!” (и тук само мога да се моля: „Fiat, fiat!” [1], Neffe Артуро).
Това са думите на Капитан Киев, които ще се изпълнят неизбежно. Ти ще потърсиш Ордена Тиродал и ще занесеш на неговите Посветени Писмото на Белисена Вилка. Това ще бъде много навременно, защото те също търсят Нойо и Меча на Мъдростта, за да започнат Последната Битка. Но ти ще донесеш нещо по-важно от писмото на Белисена Вилка: знака на Източника, който затваря Портите на Шамбала и отваря Портите на Агарта, през която ще се завърне Фюрерът с Вечната SS, за да обяви Последната Битка!
Този е истинската причина на голямата маневра, Neffe! За да се приближиш ти до онези, които чакат, в точния момент – в кайроса на Последната Битка! Това е духовното значение на цялата тази серия от съвпадения: да се приближи Знакът на Източника до кайроса на Последната Битка!
И трябва да разбереш, Neffe, че както Дома на Тарсис, както и мен, с още по-голямо основание ще се опитват да те ликвидират теб. Друидите ще те преследват! Навярно самите Бера и Бирса!
Затова искам да ти предложа да потеглим колкото се може по-скоро. От моите разкази, макар и незавършени, вече ще си си извлякъл достатъчно заключения. По-нататък, ако обстоятелствата го позволят, ще ти съобщя подробностите на следващите събития до 1947 г. – годината, в която дойдох в Аржентина и откогато оставам скрит.
Накратко и в най-общи линии, това беше, което се случи от 1939 г. нататък:
На Банги и Шривиря бе дадено германско гражданство и те бяха наградени с Железен Кръст Първа Степен. Освен това бяха присъединени към Waffen SS с военен чин на Унтерщурмфюрери. До лятото на 1939 г. те останаха в Берлин, където им бе дадено обучение по криптография и други работи, свързани с Тайната Служба, сетне заминаха за Тибет и, събирайки се с лопите, отделили се от нашата експедиция, те се заеха ревностно с мисията, която им бяха поверили: да подготвят един Елитен корпус, който щеше да действува като Чуждестранен Легион в рамките на Waffen SS. Оттам щеше да произлезе прочутият Тибетски Легион, който се ръководеше тайно от 1а SSТанкова Дивизия „Лайбщандарт Адолф Хитлер” и един от чиито батальони щеше да защитава до смърт бункера на Фюрера през април 1945 г.
Карл фон Гросен също щеше да се върне в Азия. От Индия и Китай той щеше да се заеме да снабдява дискретно Тибетския Легион, чието естествено седалище се намираше в Асам – във владенията на един Княз кāулика, заклет враг на англичаните. В онова малко Царство на границата с Бутан, инструктори от SS, специално дошли от Германия, допълниха нападателния арсенал на монасите кāулики, съставен от стрели, кинжали и ятагани, с модерни оръжия с тактическо предназначение, такива като гранати, пистолети и нападателни винтовки. Въпреки това, максималната ефективност на онези страховити воини, щеше да бъде винаги свързана с използуването на техните традиционни оръжия, в което те нямаха равни в Тибет. Във всеки случай, достатъчно е да се каже, че онзи корпус никога не надмина една стотица войници.
Но много преди Тибетският Легион да бъде готов, Вруна роди в Берлин две прекрасни кутрета на кучета дайва, умирайки при раждането. Един друг легион – този път от ветеринари от SS – се зае под най-строги заплахи със задачата близнаците да оживеят. Въпреки нашите резерви, те растяха без проблеми и Аз ги кръстих Юм и Яб [2]. Те реагираха добре на конвенционалната дресировка и още по-добре на използуването на Килкхор свади, разбирайки и подчинявайки се на най-малките ми желания.
През септември Германия нахлу в Полша и започна Втората Световна Война. На 14 юни от следващата – 1940 година – войските на Третия Райх влязоха в Париж. Нито Тибетският Легион, нито Аз участвувахме в онези военни действия, тъй както в Черния Орден ни се повтаряше, че „истинският и единствен фронт на Третия Райх се намира на Изток”.
И тъй, обратно на движението на нашите войски, ние се съсредоточавахме в планирането на азиатски операции, подобни във всяко отношение на Операцията „Първи Ключ”, в която получих моето бойно кръщение. Накрая, през август 1940 г., Аз получих заповедта да изпълня Операция „Ключ Две”, която имаше за цел достигането на върха Елбрус, където съгласно индо-арийските традиции, арийците са се раждали два пъти. Но не се касаеше за вървене директно към Кавказ, а за едно стратегическо приближаване с кучетата дайви, за да се стигне до една Порта, разположена в други измерения.
Този път отпътувах от Германия с Оскар Файл, един Хауптщурмфюрер на име Кайзер фон Лоссов и булдозите Юм и Яб. На платото на Памир, при изворите на река Пяндж, ни очакваше Карл фон Гросен с Gebirgsjäger[3] на Тибетския Легион – около петдесет души като цяло. Оттам започнахме една от онези безумни одисеи, които следваха кучетата дайви, за да се насочат към някакво място. Не знам какви по кратки пътища са вървели те, защото вместо да преминат Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Иран, Армения и Грузия, изминавайки 3000 км, булдозите намериха Грузия на 500 км разстояние. Макар да беше трудно да се повярва, на 500 км от река Пяндж ние попаднахме на Грозни – град, разположен в подножието на връх Елбрус; разбира се, превратностите и перипетиите, преживени дотогава, които не мога да разкажа сега, ни отнеха няколко месеца.
Обратно на онова, което имаше в Катрана, на връх Елбрус същестуваше един Път към Агарта – или към Венера, което е същото. Мисията, поверена ни от Тарщайн и Посветените от Черния Орден, се състоеше в локализирането на кавказката Порта на Агарта и свързването на онова място с околността на Растенбург в Източна Прусия. Как? С кучетата дайви: нареждайки на булдозите в Кавказ да стигнат до Растенбург, чрез един скок през Времето и Пространството. По този начин, съгласно предположенията на Тарщайн, щеше да се окаже премахнато разстоянието между Елбрус и Растенбург, или – което е същото – Портата на Агарта щеше „да се окаже” в Растенбург.
Какво значение имаше Растенбург, за да се изисква една подобна операция? Тогава ние не го знаехме, тъй като бяхме помолени само да изпълним плана преди май 1941 г., но от 22 юни, когато Третият Райх започна инвазията в Съветския Съюз, Главната Квартира на Фюрера щеше да бъде установена в Растенбург.
Кодовото име на Фюрера беше Вълк – Wolf – и затова неговият Източен оперативен център – Тронът, откъдето щеше да се противопоставя с Мощта на Духа на най-мрачните Сили на Материята, – щеше да бъде известен като Führerhauptquartierе Wolfsschanze, т.е. Върховна Главна Квартира „Бърлога на Вълка”. Тя се намираше в пруската провинция на Кьонигсберг – древния плацдарм на Тевтонския Орден – посред горите, които растят по бреговете на Губер, и там кацнахме Карл фон Гросен, Оскар Файл, Банги, Шривиря и Аз през един майски ден на 1941 г. – останалата част от легиона остана на лагер в планината Елбрус, на 2000 км разстояние. Също като своите родители в Тибет, Юм и Яб бяха реагирали на заповедта да летят и те преодоляха за един миг установеното разстояние. Когато вече се намирахме в Растенбург, ние се заехме да отбележим точното място, където се спуснаха кучетата дайви, защото дотам – където и да бе мястото – щеше да бъде прекарана една железопътна линия, за да спира вагонът на Фюрера. Имахме строгата заповед да не се движим, докато не бъдем локализирани от войските на SS, които Химлер беше заделил и които патрулираха постоянно областа. Един взвод ни намери и веднага един батальон окупира зоната, в която седмици по-късно щеше да се разположи „Волфсшанце”. Струва си да се припомни, че на същото онова място на 20 юли 1944 г. една група генерали-предатели – същите, които подкрепяха Ернст Шефер, – се опитаха да убият Фюрера, чрез поставянето на една бомба с голяма сила на няколко метра от него. Разбира се, тези, които не знаят какво представляваше кавказката порта на Растенбург, все още не разбират как Фюрерът излезе невредим от атентата.
Когато накрая се завърнах в Берлин през август 1941 г., вече бе много късно, за да се сбогувам с Рудолф Хес – на 10 май моят Taufpate бе полетял към Англия, за да се опита да неутрализира Голенската Стратегия която бе овладяла британското Висше Командуване. Неговият полет беше уговорен между членовете на английското Тайно Общество Golden Dawn и Посветените от Thulegesellschaft, но веднага след като се приземи, той бе пленен от Друидите, благодарение на предателството на германеца Албрехт Хаусхофер и британеца херцог Хамилтън, и затворен в един военен затвор. За Синархията би се оказал катастрофален мирът между Англия и Германия и тяхното съюзяване срещу Съветския Съюз – проект, за който Рудолф Хес бе упълномощен да преговаря. Затова той бе изолиран през годините на войната, като се разгласи, че страда от една предполагаема деменция, докато действително се опитваха да разрушат неговата психика с наркотици, подобни на онези, които споменава Белисена Вилка. Аналогично на случая с Белисена Вилка – касаейки се за един Велик Посветен като Рудолф – Голените не постигнаха своята цел.
Да, Neffe, през август 1941 г. бе дошъл моментът да си припомня думите, които Тарщайн ми бе казал преди четири години: „всички ние трябва да желаемнеговата възможност никога да не дойде, защото когато Парсифал предприема своята мисия, това ще означава, че Крал Артур е ранен и че Кралството е terra gasta”. Да, Рудолф – чистият безумец, като Парсифал, – бе заминал за Албион – Англия – Белия Остров, който представляваше по някакъв начин Чанг Шамбала, Обителта на Демоните: Тарщайн ми го бе предрекъл, защото той знаеше, че това беше възможно, защото познаваше езотеричното значение, което обяснява дълбокия символизъм на пътуването. Това, че дипломатът Албрехт Хаусхофер беше предател – член на групата на „здравомислещите сили на Германия” – вече го знаехме от години от докладите, които Хайдрих бе изработил в S.D.: Албрехт беше син на професор Карл Хаусхофер и една еврейка на име Марта Майер-Дос. А че Тайното Общество Golden Dawn [4], което в някакъв момент в началото на века беше било свързано с Ейнхеряр и Thulegesellschaft, ще падне във властта на Друидите след превземането, извършено от Свещеника Алистър Кроули, също го знаехме. Така че Рудолф не би могъл да бъде изненадан от резултата на своята мисия, но трябваше да е съществувала една по-дълбока и тайна причина, която да оправдава неговата саможертва.
Попитах за това Тарщайн директно, но той и този път избягна прякото обяснение и отново ми заговори на символичен език, без съмнение, за да не засегне Мита, за да продължи Митът да действува.
– Вижте, Курт, – посочи ми той, – Крал Артур – Фюрерът – може да бъде предаден от Гуиневир-Германия и това безчестие да отслаби Кралството пред атаката на стихийните същества – ордите на Elementalvesen, произлизащи от Изтока. За да избегне разрушаването на Кралството, Крал Артур трябва да разполага със силата на Грала, но Гралът не присъствува в Света на спящите човеци от 700 години. Какво да се направи тогава? Както в поемата на Волфрам фон Ешенбах, Фюрерът казва:
“Man mac mich dâ in strîte sehn:
der muoz mînhalp von iu geschehn”[5].
И Парсифал заминава за Замъка на Сигуне, откъдето се явяват силите, които одушевяват подчовешките същества, които заплашват Кралството. И там – като Йосиф Ариматейски – Крал Крудел залавя и осъжда на 48 години затвор както него, така и неговите Рицари. Но тогава в затвора Йосиф Ариматейски влиза в контакт с Грала и той го подхранва духовно по времето, през което трае неговото затворничество: и стихийните сили се оказват така в определена степен възпряни, защото Рицарят на Грала, макар и затворен, притежава духовни сили, достатъчни, за да ги предаде на Крал Артур и да го поддържа в неговата Царска Функция. Един ден Рицарят Йосиф Ариматейски ще успее да излезе от своя несправедлив затвор и ще бъде свободен с Камъка на Грала, прочитайки в него Името на Фюрера и възстановявайки неговия суверенитет в Кралството. В този момент именно Фридрих II – носител на Камъка на Чингис Хан – ще се срещне с Господаря на Кучето – Презвитер Йоан, Господаря на Катай или К’Таагар, т.е. Господаря на Агарта. Тогава стихийните сили ще бъдат окончателно разгромени на Земята.
Нищо повече не успях да изтръгна от Тарщайн, освен символични твърдения от този тип, които не ми помогнаха много да разбера окултното значение на неговата мисия, макар и интуитивно да го схващах достатъчно добре. Но повече не видях моя Taufpate от 1940 г. насам. Естествено, по време на Нюрнбергския Процес от 1945/46 г., Рудолф бе разпитан от лицемерните съюзнически съдии и, разбира се, той не каза нито дума за Грала или за Крал Артур. Вместо това той говори доста за промиването на мозъка и третирането с наркотици, на което го бяха подложили англичаните:
„... Както може да се очаква, Аз мислех постоянно за това, какво обяснение би могло да има чудовищното поведение на хората, които ме заобикаляха. Изключих възможността те да са престъпници, тъй като социално те правеха много добро впечатление. А от друга страна тяхното минало също противоречеше на едно такова предположение”.
............................................................................................................................................................
„По-късно ми мина ми през ум идеята, че тези лица са били хипнотизирани, макар тогава да не знаех, че съществува възможността да се произвежда толкова интензивно и трайно състояние на хипноза. Изказах откровено това подозрение на коменданта F., който явно го прие като забавна шега. Каза, че той и всички останали, които се намираха около мен, са абсолютно нормални и че Аз, за нещастие, съм жертва на самовнушение”.
............................................................................................................................................................
„Главоболието ми продължаваше непрестанно. Упорито симулирах, че съм си изгубил паметта. Учех се от грешките си. Считах, че не бива да разпознавам лицата, които бях виждал преди повече от четиридесет дни, дори да се касаеше лекари, които бяха били с мен от няколко години. От това може да се заключи, що за ужасна отрова ми даваха – такава отрова, за която не съществуваше лек,...”.
„Скоро вече не правех грешки. Преминах през изпитанията, такива като внезапната поява на лица, които бях познавал преди, и се преструвах, че не ги познавам, макар да се намирах в състояние на хипнотичен сън. Трябваше да бъда нащрек ден и нощ. Накрая стигнах дотам, че бях способен да отговарям лъжливо на въпросите, дори и насън, упорствувайки в симулирането на загуба на паметта”.
............................................................................................................................................................
„На 19 април 1945 г. бригаден генерал д-р Рийс дойде да ме види отново. Той пак се опита да ме убеди, че както моите заключения, така и моите страдания са проста последица на обсебващи мании. Прекъснах го – твърдейки, че думите му не ще послужат за нищо, защото Аз знаех какво става. Междувременно бях придобил нови убеждения, които оправдаваха моите подозрения. Отвратителните жестокости, които англичаните бяха извършвали срещу жените и децата в концентрационните лагери по време на Бурската война, биха могли да бъдат приписани също на една тайна химична субстанция.
Бригаден генерал Рийс размишлява няколко момента с мрачно изражение. Сетне се изправи със скок и излезе прибързано, казвайки: „Вие сте много прозорлив; желая ви късмет”.
Намирах се вече четири години, затворен в компанията на побъркани и оставен на милостта на техните изтезания, без да мога да съобщя на никого за това и без да мога да убедя швейцарския пратеник в истинността на това, което се случваше, да не говорим за неспособността ми да съобщя на самите побъркани за тяхното състояние. Беше по-лошо, отколкото да бъда в ръцете на престъпници, защото те поне имат някакъв разсъдък в някое тъмно кътче на своя мозък, някакво чувство в някое тъмно кътче на своето сърце, и малко съвест. При моите побъркани това беше напълно изключено. Но най-лоши бяха лекарите, които употребяваха научните си познания за най-изтънчени мъчения. Всъщност, Аз не съм имал лекар през тези четири години, защото тези, които си приписваха това название, нямаха друга задача, освен да ми причиняват страдания и във всеки случай да ги задълбочават. Също така оставах през цялото това време без лекарства, защото онова, което ми даваха под това название, не правеше нищо, освен да служи на същата цел, и също така беше отрова.
Пред моята градина се разхождаха от едната страна до другата луди или дрогирани мъже със заредени карабини, в къщата ме заобикаляха луди, когато излизах, за да се разходя, вървях предшествуван и следван от луди, всички с униформата на британската Армия, и ние се срещахме с редици затворници от една близка лудница, които бяха довеждани да работят. Моите спътници проявяваха състрадание към тях и не се усещаха, че принадлежат на същата група; че Докторът, който управляваше Болницата и в същото време управляваше лудницата, трябва да е бил неин пациент за дълго време. Не си даваха сметка, че те самите бяха достойни за състрадание; и не си даваха сметка, защото всички бяха дрогирани и хипнотизирани. Аз ги съжалявах искрено: честни хора се оказваха там превърнати в престъпници.
Но какво ги бе грижа за това евреите? Грижеха се за това толкова, колкото и за Краля на Англия и британския народ. Защото евреите се намираха зад всичко онова. Ако за доказателство не би била достатъчна простата вероятност, би го доказало това, което ще разкажа. Беше ми дадена една книга, написана от един евреин за начина, по който бил третиран в Германия, също както и докладите на британските Консулства за третирането на евреите в Германия според описанията на самите евреи. Доктор Дикс каза, че моите обсебващи мании са били последица на угризения на съвестта заради отношението към евреите, за което Аз съм бил отговорен, на което отвърнах, че не е било в моята компетенция да решавам какво третиране да се прилага спрямо евреите. Но дори и да беше така, бих направил всичко възможно, за да защитя моя народ от тези престъпници и не бих чувствувал угризения за това. Лейтенант А.К. от Шотланските Гвардейци, който беше с мен за моя охрана от името на Краля, ми каза един ден: „Отнасят се с вас така, както Гестапо се отнася със своите политически врагове”. Доктор Дикс и санитарят сержант Еверет присъствуваха на това и кимнаха, усмихвайки се. Тъй като се бяха отклонили от ролята, която им бе определена – понеже винаги се бе твърдяло, че моите страдания са въображаеми, – лекарят и офицерът бяха заменени скоро след това.
В протестната ми бележка от 5 септември 1941 г. споменах израза, употребен от А.К. от Шотландските Гвардейци, и добавих, че е типично за евреите да твърдят, че враговете им са правили това, което те самите биха направили, без евреите да им дават повод, и да обвиняват своите врагове за престъпленията, които в действителност те обикновено извършват. Унгарският епископ Прохаска вече бе открил това след болшевишката диктатура в Унгария през 1919 г. Той съобщава, че по време на онзи период камиони, натоварени с осакатени тела, били докарвани до мостовете над Дунава в Будапеща и техният товар изсипван в реката; че бонетата на свещениците били заковавани на главите им с железни гвоздеи, че им изтръгвали ноктите и им изваждали очите, като шегата на момента била, че това се правело, за да отидат на другия свят с отворени очи. Всички отговорни за това, начело с Бела Кун, са били евреи. Световната Преса бе заглушена или се намираше в еврейски ръце. Но когато след рухването на болшевишкото управление някои от виновните бяха осъдени, същата световна Преса вдигна рев до небето за белия терор в Унгария. Винаги се е случвало същото, заключава Прохаска, когато един народ е трябвало да се бори срещу евреите.
Аз не бих могъл да предвидя тогава, че евреите, за да осигурят материал за пропаганда срещу Германия, щяха да стигнат до употребата на тайната химична субстанция, за да внушат на пазачите на германските концентрационни лагери да се отнасят със затворниците така, както го е правило Г.П.У. [6]: всеки престъпен акт от такъв вид следва да се припише на употребата на тайните наркотици, които евреите са използували вътре в самата Германия. Когато се запитвах за причините за престъпленията, извършени срещу мен, заподозрях следното: Първо – британското Правителство е било хипнотизирано, за да се опита да ме превърне в побъркан, с цел да мога да бъда представен като такъв, ако е необходимо, в случай, че се стигне дотам, те да бъдат упрекнати, че не са приели моя опит за разбирателство, с което Англия щеше да е могла да си спести много жертви. Второ – общата склонност на евреите или не-евреите, на които е било внушено да ме малтретират и да си отмъщават на мен за факта, че национал-социалистическа Германия се беше защитавала от евреите. Трето – отмъщение срещу мен, защото съм се опитал да сложа прекалено скоро край на войната, която евреите бяха разпалили с толкова труд, с което те биха се видяли възпрепятствувани да постигнат своите стратегически цели. Четвърто – трябваше да бъде попречено Аз да направя публични разкритията, съдържащи се в този доклад” [7].
............................................................................................................................................................
В тези заявления на Рудолф Хес може да се намира тайната истина за прословутия „Холокост на 6.000.000 евреи”. Наистина, изглежда показателно членовете на Избрания Народ да са били жертва на един типично еврейски геноцид – един начин на изтребление, който – както Белисена Вилка показва в своето Писмо – е онзи, който Равините от хилядолетия продължават да изискват да бъде приложен срещу не-евреите или „Гоим”. Но Рудолф Хес с право казва, че е „типично за евреите да твърдят, че враговете им са правили това, което те самите биха направили, без евреите да им дават повод, и да обвиняват своите врагове за престъпленията, които в действителност те обикновено извършват”. Тази нагласа на евреите е често срещана, потвърдена е от стотици исторически доказателства и тя обяснява невероятното обвинение, че SS била приложила срещу тях един миниатюрен Огнен Холокост, проектирайки върху концентрационните лагери образа на Крайната Смърт, с която те самите мечтаят да унищожат духовното, т.е. не-еврейското Човечество. Накратко, Neffe Артуро, само една типично юдейска менталност би могла да си въобрази подобен метод за изтребление, който никога не е минавал през ума на Хайнрих Химлер, нито, разбира се, на Фюрера. А що се отнася до германците, които уж „признали”, че са извършвали тези престъпления, освен че съществуват множество очевидни обяснения за причината някой да декларира нещо против себе си или против своята родина, ясно е, че действителната причина трябва да се търси в тайните наркотици, познати на Друидите, чието основно леговище от хилядолетия е била именно Англия. Самият Рудолф Хес, както видя, го е казал през 1945 г., твърдейки, че не само свидетелите са били дрогирани и хипнотизирани, за да дадат показания срещу самите себе си, но и че, дори ако някакво престъпление действително е могло да бъде извършено в германските K.Z., то това би трябвало да се припише на вкарването на наркотици преди падането на Третия Райх, с цел да се разстроят умовете на пазачите, за да се получат по-късно пропагандни материали.
В крайна сметка, ако не видях повече Рудолф Хес след моето завръщане от Елбрус-Растенберг, вместо това получих новини за проклетия Ернст Шефер: беше се завърнал мълчаливо, както го бе предвидил Тарщайн, и се намираше в окупираната Франция. Закриляше го Тайната Служба на адмирал Канарис – Абверът, който беше извън юрисдикцията на външната S.D. Според докладите, с които разполагаше Валтер Шеленберг, изглеждаше много вероятно, че го съпровождат също и неговите четирима следовници, макар един от тях да бил „изгубил зрението си в Тибет”, поради това, че очите му са били изложени на „един интензивен и непознат източник на Светлина”.
Естествено, Аз предложих незабавно една тайна операция за да бъде екзекутиран както той, така и неговите следовници, но бях разубеден от Тарщайн, който твърдеше, че предателят е по-ценен жив, отколкото мъртъв: „бидейки жив, той ще може да съобщи на синархичните сили, че с Третия Райх е възможен само един път – войната” –обясняваше ни Тарщайн. Бялото Братство ще подкрепи един съюз срещу Германия, но само ако скоро след нейното тотално разрушаване се установи Универсалната Синархия на Избрания Народ. Ако тази цел се осъществи, Германия несъмнено ще бъде пожертвувана, но онова Световно Правителство ще означава краят на Историята: Германия ще се прероди отново, навярно не като Нация, но наистина нейният Дух – нейният Фюрер, нейният Бог Вотан, – тя ще бъде подкрепена от Лоялните Богове на Духа на Човека, и ще започне Последната Битка на Земята.
Ернст Шефер се завърна, превърнат в един Учител от Бялата Йерархия, т.е. духовно мъртъв. Неговото Посвещение в Тибет му спечели признанието на многобройни синархични Тайни Общества, като например английското Масонство, което му даде 33-та степен и поста на Председател на Великия Изток на Древния и Възриет Шотландски Ритуал. Провалът на Операция „Алтвестен” бе приписан в документите на обичайните за този тип експедиции инциденти и Шефер доживя спокойно до годините след войната; неговите роднини все още пребивават в Аржентина.
Тази свобода, на която той се радваше под закрилата на групите за съпротива срещу Фюрера, му позволи, тъй както бяхме предвидили в Черния Орден, да планира и лансира множество атентати срещу моята личност. Никой не знае със сигурност колко атентата са били извършени срещу Фюрера, но тези, които Аз преживях през онези години, не оставаха много назад – отравяния, бомби, снайперисти, засади, саботажи в моя екип и постоянни заплахи: или да напусна SS – да дезертирам, да си отида завинаги от Германия, да се отдалеча окончателно от сакралните за Свещениците места, – или нямаше да има място на Земята, където да мога да се скрия от неизбежното равинско отмъщение.
Разбира се, не отстъпих пред заплахите и изпълних моите заповеди докрай, Neffe, дори онези заповеди, които не ми харесваха, като последната, която ме принуди да остана 35 години в Санта Мария де Катамарка.
[1] Лат. „Така да бъде! Така да бъде!” (бел.прев).
[2] Тиб. yum – „майка” и yab – „баща”; названия на женското и мъжкото начало в тибетските йогийски учения, аналогични на китайските Ин и Янг (бел.прев.).
[3] Високопланинско поделение [нем. букв. „планински стрелци” – бел.прев.] (бел.авт.).
[4] “Златна Зора” (бел.авт.).
[5] “Ще изглежда, че Аз Съм, който се сражава,
но всъщност Ти ще си, който ще го прави в мен” (бел.авт.).
[6] ГПУ [абревиатура от „Государственное политическое управление” към НКВД – бел.прев.] Съветска Тайна Полиция, чийто началници неизменно са евреи с безпримерна жестокост (бел.авт.).
[7] Откъси от Доклада на Рудолф Хес, прочетен от него по време на Нюрнбергския процес през 1946 г. (бел.авт.).
Коментари
Публикуване на коментар