Книга Пета
Глава ІX
Вуйчо Курт поиска да остане сам в моята стая. Той щеше да се посъветва незабавно с Капитан Киев чрез своята Скротра Крāм относно това, дали е уместно или не да се осъществи моят безумен план. Аз бях убеден, че ако теорията ми е правилна, планът ми ще да бъде одобрен от Боговете, колкото и да не му харесваше това на вуйчо Курт. От друга страна, самият вуйчо Курт изглежда бе изоставил до известна степен своето негативно отношение – когато приключих речта, той само се усмихна, за първи път от два дни, и каза:
– Не бях прав, Neffe. Ти не само приличаш на мен, както считах в Санта Мария. Подобен си също и на Конрад Тарщайн. И сега ми напомняш за него, когато той ми даваше, както ти го направи, една от неговите безумни мисии. Тогава, след като го изслушвах, както изслушах днес теб, ме обхващаше убеждението, че съм попаднал в ръцете на един луд. Но сетне всичко се получаваше съгласно плановете и трябваше да се предам пред онзи, който имаше „по-добра стратегическа визия от мен”. Наистина, бих желал днес да се случи същото и ти да си прав, тъй като го заслужаваш. Що се отнася до мен, Аз винаги ще чувствувам, че на тези планове им липсва нещо, че те са непълни и не могат да дадат добри резултати. И ако те действително се довеждат до щастлив край, винаги ще ме обзема впечатлението, че успехът не е зависел толкова от плана, от неговото по-голямо или по-малко съвършенство, колкото от Божествената намеса – от чудото, което ще ни спаси в последния момент.
В крайна сметка, такъв си беше моят вуйчо Курт и никой вече не би могъл да го промени. Оттеглих се в съседната стая – тази на покойната Каталина – докато той комуникираше с Лоялните Богове на Духа на Човека.
Бяха изминали не повече от седем или осем минути, но Аз бях заспал дълбоко, когато влезе вуйчо Курт. Може би защото ми се бе натрупала много умора или за да не мисля за Каталина, която преди часове бе заемала тази стая със своите деца, докато бе почувствувала, че кръвта й се трансформира в огън, но истината е, че едвам положих главата си на възглавницата и започнах да сънувам. Беше един символичен сън – странен, но многозначителен: намирах се, без да зная как, в една сграда с множество етажи, свързани помежду си с безбройни стълби; Аз вървях в търсене на нещо и се изкачвах и слизах по стълбите, без да намирам неговото местонахождение; внезапно, след като се изкачих по едни стъпала от зелен камък, Аз усетих едно неуловимо движение в една от стените, която заобикаляше платформата; обърнах се и като погледнах внимателно, разбрах, че онази стена бе в действителност едно огледало; отначало огледалото отрази мен – моя външен вид – и затова онова, което се случи впоследствие, ме завари напълно неподготвен: парализиран от ужас, Аз открих, че един огромен и страховит черен паяк ме наблюдаваше със също такова внимание; веднага отгатнах, че този паяк бях Аз самият или нещо от моята Самост, което се отразяваше навън; преодолявайки страха, който ме обхващаше, протегнах плахо една ръка към огледалото, докато паякът протягаше левия си заден крак в онази посока; върху огледалната повърхност ние се докоснахме; тогава паякът настръхна, сякаш приготвен да жили, и посред моя ужас скочи напред, излезе от огледалото и падна върху мен – вътре в мен, – потъвайки в Дълбината на моята Самост; страховитото преживяване ме принуди да затворя очите си, но сетне ги отворих отново, макар и парализиран, и отново видях огледалото: но то вече не отразяваше паяка, а един чуден и красив Меч; разпознах го на мига – ставаше на дума за Меча на Мъдростта на Дома на Тарсис, който не можеше да бъде сбъркан с друг: с неговите два сокола на гарда, неговия Венерин Камък, спиралната му костена дръжка от рога на еднорогата Мряна и надписа „Honor et Mortis”; той беше като одушевен, сякаш надарен с един живот, който надзърташе потайно иззад символичната форма; още веднъж повдигнах ръката си към огледалото, забелязвайки изумен, че сега тя можеше да премине през повърхността; така стигнах до Меча с намерението да го взема, но когато го докоснах, той се преобрази изненадващо и също скочи към мен – влезе в мен – плъзна се в дълбината на моята Самост; но този път това не беше паяк, а една Дама – най-прекрасната, която някога бих могъл да си представя, сравнима единствено с Несътворената Красота на Девата от Агарта, която влезе повторно в моята Самост и която видях само бегло – така, както Тя позволяваше да се възприеме Нейният Вечен Живот под символичната Вруническа Одежда на Меча на Мъдростта; в този бракосъчетаващ момент, когато я видях за първи и последен път в живота си, Аз извиках, без да зная защо: „намерих те отново!”; и Тя ме целуна, докато преминаваше, изгубвайки се в Безкрайната Чернота на моята Самост, оставяйки ме потънал в един неописуем екстаз – по-студен от всякога, по-твърд от всякога, по-пълен от всякога: Леден Камък, Каменен Човек, Жена Кāлиблур, Меч на Мъдростта, Кāли; О, Кāли!
„О, Кāли!” – мърмореше, влизайки, вуйчо Курт и ме връщаше към горчивата реалност на погребението в Серийос. Коства ми голямо усилие да си възвърна яснотата на ума след този толкова ярък сън и сякаш в просъница изслушах вуйчо Курт да обобщава посланието на Капитан Киев. Разбира се, той не го направи без да оповести своя личен протест.
– Говорих с Капитан Киев, Neffe! Така, както го правех преди 35 или 40 години! И ти беше прав: уместно е да се изпълни твоят план, стратегически уместно! Което не означава непременно, че планът е добър. Така че не се радвай прекалено, защото Господарят на Венера ми отправи едно предупреждение, двусмислено като всички предупреждения на Боговете. Но преди да ти го съобщя, ще ти кажа, че нищо не се е променило за толкова години, че за мен всичко остава същото, т.е. в най-непрозирна мъгла; и че ми е дошло до гуша от този живот, в който Аз имам сила, но тъй като не разбирам моята сила – тъй като не обхващам Символа на Източника, който Съм, – Аз не успявам да се впиша рационално в Стратегията – в Голямата Стратегия на Лоялните Сиддхи и Фюрера. Историята се повтори отново; когато казах на Капитан Киев, че нямам вяра в ефективността на този план и дори още по-малко след предупреждението, което ми бе дал, Той ми каза буквално, че „Аз не разбирам ситуацията”. Даваш ли си сметка, Neffe? – запита вуйчо Курт с тъга, която на мен ми се стори комична. – Боговете потвърждават диагнозата на Тарщайн, на фон Гросен, на кāуликите и на толкова други! Аз не разбирам ситуацията – никоя ситуация, както изглежда. Това го знам и то ме изпълва с тъга, но те изглежда не дават пукната пара за моята тъга: достатъчно и предостатъчно им е това, което им носи моята сила, за да осъществят своите безумни планове, въпреки че Аз да не ги разбирам. И Капитан Киев споделя това отношение: моята функция не е да разбирам, а да действувам – да изпълнявам заповедите буквално. За да разбират Стратегията са хората като Тарщайн и теб – подобните на каситския Цар Нимрод – лудите, които планират и успяват да продължат да водят войната в Небето, превземайки Небето със щурм. Разбира се, с необходимото съдействие на нас, силните, които не знаем как да приложим силата, които „не разбираме ситуацията”, но трябва да прилагаме цялата си сила, за да спасим кожата на Мъдрите.
И той продължи да протестира така още доста време, докато Аз го слушах търпеливо. Накрая стигна до това, което ни интересуваше спешно:
– Накратко, Neffe, поради липсата на по-добро разбиране, ще се позова на принципа, който за мен е най-ясен: Безсмъртните не могат да умират. И тук идва предупреждението на Капитан Киев. Като цяло, Той одобри това, което ти предлагаш да се направи, но ми каза тези загадъчни думи: „когато приключите операцията, ще видите онова, за което не сте помислили в началото, но което, ако го бяхте видяли в началото, щеше да ви попречи да завършите операцията”. Кажи ми ти, комуто Боговете се доверяват, какво искаше да каже Той с това двусмислено предупреждение?
– Драги ми вуйчо Курт, трябва да бъда толкова искрен, колкото ти: не знам със сигурност, но предполагам, че ни съобщава за един недостатък в плана; за нещо – някакъв важен детайл, който Аз съм пропуснал и който, ако го бях съобразил, навярно бих се въздържал да продължа напред. Но дори и така Той ни съветва да действуваме и така ще направим. Но Аз не ще престана да разглеждам въпроса от всички страни; ще обмисля плана хиляда и един пъти, за да се опитам да открия това, което е скрито за моята стратегическа визия: не би ми харесало да получа една изненада накрая; и не бих рискувал за нищо на света, ако не бях убеден, че ще победим. Изненадата, вуйчо Курт, трябва да я получат убийците! Ние трябва да владеем всички променливи на атаката, за да не бъдем изненадани на свой ред! И кълна се, че не ще оставя неразгледан нито един елемент, докато съм придобил пълна убеденост в сигурността в операцията!
Четиридесет и пет минути след като се бяхме качили горе, ние се върнахме заедно при комисар Майдана: той спеше мирно на дивана, където го бяхме оставили. Вуйчо Курт ме попита докато се спускахме по стълбите за тактиката, която щях да възприема, за да получа от него особената помощ, от която се нуждаехме.
– Мислил ли си какво ще му кажеш? Няма да му даваш детайли за операцията, нали? – заля ме със своите съмнения той. – Виж, Neffe: Аз нямам вяра на него, нито на тези като него. Те са подложени на голямо идеологическо объркване и не могат да бъдат истински Другари: днес са с теб, а утре не знаеш на кого ще служат.
– По-полека, вуйчо Курт, по-полека! – опитах се да го успокоя. – Не отхвърляй така този, който представлява единствената ни подкрепа. Тук, в Аржентина, той е от най-добрите, които има: вече не сме в Третия Райх! Онова мина! Фюрерът вече не е видим, за да събуди безграничната преданост, която ти чувствуваш. Фюрера го виждаме само ние, Посветените! И ние не можем да изискваме от тях да се държат като Рицари SS, ако те са принудени да живеят в света на Универсалната пред-Синархия: спомни си, че ти самият си предпочитал да умреш, отколкото да оцелееш в този свят! Бъди, прочее, малко толерантен; и не се безпокой, защото ще му кажа само това, което той иска да чуе. Разбери, вуйчо Курт, че не Аз бива да лъжа; но също не мога да му кажа цялата истина. Ще му разкрия, тогава, част от истината – онази част, която той желае да узнае и която нас не ни засяга, че той ще знае.
Събудих Майдана с чаша кафе в ръка. Той се извини за своята „липса на контрол” и се свести за миг. Пиеше кафето като вода и за няколко минути погълна три чаши, докато слушаше моето предложение.
– Ще говоря с Вас като Другар Националист, комисар Майдана, – обявих Аз. – С моя приятел се съгласихме, че Вие действително можете да ни окажете този вид помощ, от който се нуждаем. Разбира се, за да стигнем до съгласие, ще трябва да поставя някои карти на масата; и така, прочее, ще започна с убийството на Белисена Вилка. Преди всичко, ще Ви посоча мотива на престъплението: нейният син Нойо Вилка. Убийците се опитваха да установят местонахождението на Нойо Вилка. Защо? Защото младежът е един агент от Разузнаването, инфилтриран в подривните организации.
– Знаех си, че има нещо конкретно във всичко това! – възкликна триумфиращо Майдана. – Зад толкова безумие и изобилие от лъжливи следи, трябваше да има някакъв специфичен мотив, който се стремят да укрият.
– Действително, – потвърдих Аз. – И знаете ли за кого работеше Нойо Вилка? Не за друг, а за аржентинската Армия. Нещо повече: той беше един армейски офицер, капитан от G-2 [1].
– Богородице! – възкликна той. – И защо тези данни не фигурираха в полицейските протоколи за Белисена Вилка?
– Защото една могъща синархична организация, която функционира във всички нива на Армията, се е заела да потули информацията. Не забравяйте, че именно Армията я въдвори в лудницата. Към въпросната организация, съставена не само от евреи, принадлежат убийците на Белисена Вилка и на моето семейство. Това, което Вие трябва да узнаете, тъй като то ще Ви позволи да откриете връзката между двете престъпления, е че Нойо Вилка се укрива като беглец, защото Синархията възнамерява да го ликвидира, за да му попречи да приложи на практика своето свръхсекретно знание. И че преди да умре неговата майка ми даде ключовете, за да го намеря.
– Сега всичко се изяснява! – повярва Майдана. – Поздравявам Ви, д-р Сигнагел! Вие сте истински мъж: борите се само за националната кауза и интернационалните убийци Ви накараха да заплатите скъпо! Добре направихте, че ми се доверихте. От този момент можем да работим заедно срещу тази организация и също така да помогнем на Нойо Вилка.
– Не избързвайте, Майдана, защото не така виждам нещата, –възпрях го Аз. – Услугата, която ще Ви поискаме, не се състои във Вашата помощ и тази на групата Ви, а в друго нещо. В този смисъл и за момента Вие ще останете извън нашите действия: това ще бъде основата на споразумението; без дискусии: приемате го или го отхвърляте. Предложението ми е следното: Нойо Вилка принадлежеше на една свръхсекретна националистическа група от Армията. Аз познавам неговия контакт и съм склонен да Ви го разкрия, с което Вашата група и тяхната ще могат да се съгласуват, за да работят заедно. По този начин Вие няма да останете извън случая, но действително – и за момента, повтарям Ви, – ще трябва да ни оставите ние да действуваме срещу убийците.
– Какво искате да кажете с това „за момента”? – поиска да знае Майдана, който не се хващаше лесно.
– Искам да кажа, че ограничението, което Ви поставям, е временно, мотивирано от презумпцията, че ние ще имаме повече възможности за успех, ако действуваме сами. Но това, че Ви се доверяваме, го демонстрира контактът, който ще Ви дам. И освен това ще Ви дам моята честна Дума, че ако нашата акция се провали и остане друга възможност, ще се обърнем без колебание към Вас.
– По принцип приемам, – съгласи се Майдана. – Кой е контактът?
– Преди това трябва да ме уверите, че ще изпълните услугата, за която ще Ви помолим, – предупредих го.
– Добре де, кажете ми най-сетне за какво става на дума! – изиска раздразнен той.
– Оръжия, комисар Майдана. Имаме нужда от поне две оръжия колкото се може по-скоро.
– Какъв вид оръжия? – попита той, колебаейки се; и добави – Не знам защо не оставите това в ръцете на професионалистите, докторе. Вие действувате извън своята специалност; това е все едно Аз да се заема сега да извършвам психиатрични лечения.
– Вече Ви казах, Майдана, какви са условията на споразумението: приемате го или го отхвърляте.
– Нямам алтернатива, Сигнагел! Разбира се, че мога да ви дам оръжия. Имаме всякакъв вид оръжия! Кажете ми само какъв проклет вид оръжия искате.
– Имаме нужда от един вид оръжие, което да е много ефикасно на близки разстояния, което да разкъсва тялото. Два помпови пушки ще бъдат идеални, – предложих Аз.
– Мога да ви дам две „Итаки” още този следобед. Какво друго?
– Ами... муниции за пушките и... възможно ли е да се намерят също и пистолети? – давах си сметка, че ми липсваше военно обучение, за да мога да поискам нещата с яснота. Вуйчо Курт, който беше специалист по темата, оставаше мълчалив, за да не привлича внимание върху своите познания.
– Пистолети? Имаме стотици пистолети на Ваше разположение; но ако ми позволите да се намеся с моя опит по този въпрос, струва ми се, че най-доброто ще бъде да ми обясните какво мислете да правите и да ме оставите Аз да се заема с екипировката.
Разбира се, не можех да му обясня плана. Но наистина можех да му дам някои общи детайли.
– Става на дума за една операция командо срещу убийците.
– Какъв вид операция?
– Засада, – определих Аз.
– Е, тогава няма да се нуждаете от никакви пистолети, а от картечни пистолети. И също така трябва да носите осколочни гранати. Вижте, Сигнагел, ще ви приготгвя два екипа на SWAT [2], подходящи за една операция от този тип. Там, където ще действувате, ще можете ли да носите на гръб една бойна раница?
– Да..., мисля, че да – отговорих. Погледнах с крайчеца на окото вуйчо Курт и видях, че той кима. – Какво значение има това?
– Ами това, че тези раници, които ще ви дам, имат всичките необходими джобове, пръстени и куки, – обясни той. – Ще носят картечните пистолети, които са много малки, въпреки че изстрелват по хиляда куршума в минута, в един кобур, и ще прибягвате до тях само в случай на необходимост, предвид, че ще носите „Итаките” в ръце. „Итаките” могат да се употребяват с ремък за рамото или с кобур на крака, но за случая ви препоръчвам ремъка. Имат капацитет за 8 патрона, което ви дава една адска огнева мощ; едно зареждане би трябвало да ви стигне за една засада, но ако искате да поддържате престрелка, ще намерите повече патрони в куртката. Също така в другите джобове ще има резервни пълнители за картечните пистолети, а на пояса – десет осколочни гранати. За в случай, че сте принудени да взривите нещо, ще ви снабдя също с две буци тротил с електронен детонатор всяка, които също ще бъдат поставени в куртката. Екипът Ви ще се допълни с два ловни ножа, чиято кания е пришита от вътрешната страна на куртката. Съгласен ли сте, д-р Сигнагел?
– Кога ще можете да ми предадете един подобен екип? – попитах възхитен.
– Още този следобед. Сега ми дайте името на контакта.
– Капитан Диего Фернандес. През 1978 г. е бил разпределен в Тукуман. Той не ме познава и сигурно не знае какво е станало с Белисена Вилка от три месеца. Няма да откаже да говори с Вас, когато узнае, че се опитваме да защитим неговия Другар.
[1] G-2 – Военното Разузнаване (бел.прев.).
[2] S.W.A.T. (абрев. от англ. Special Weapons and Tactics – „специални оръжия и тактики”) – спецчасти на полицията, предназначени за изпълнение на опасни операции (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар