Книга Пета
Глава X
В 18 часа се извърши мъчителната процедура на погребението. Сигнагелови притежаваха един просторен мавзолей в местното гробище и там бяха поставени петте ковчега: на кремацията не се гледаше с добро око от селските свещеници. Погребалната колона премина първо през църквата съгласно обичая и там се отслужи една меса за „вечния покой на техните Души” – Голенска формула, все тъй изисквана от етикета. Старият свещеник – приятел на моите родители – се опита да ме утеши за претърпяната безмерна загуба и намекна завоалирано, че моето отдалечаване от Църквата би могло да бъде свързано с настоящото нещастие. Обещах да се върна на неделните меси, както когато бях дете, да се изповядвам и да вземам причастие, докато добрият човек остана доволен.
Една голяма тълпа, полу-любопитна полу-тъжна, се събра в гробището, за да се сбогува с тленните останки. Там бяха, точни на минутата, Майдана и комисарят на Серийос. Последният ми предаде предвидимата призовка.
– Съжалявам, че те безпокоя в този момент, Артуро, но разбираш, че трябва да изпълним едно задължение. Утре можеш да дойдеш да подадеш показания в участъка. Това е в 11 часа: ще те очаква съдията, който също иска да те разпита.
Обещах да се явя навреме и комисарят се оттегли доволен. След последната молитва, свещеникът също си тръгна и след него хората се разпръснаха, не преди да ми предадат отново своите съболезнования. Когато заключвах мавзолея, оставахме само вуйчо Курт, Майдана и Аз.
Събрахме се отново във фермата. С крайна предпазливост Майдана свали четири торби от самолетна тъкан, които съдържаха екипите SWAT. Даде ни хиляди препоръки за предпазливостта, с която трябваше да боравим с този материал, и някои обяснения от практически порядък. Имаше всичко обещано и дори повече: беше добавил кубинки, панталони, ризи и барети, с други думи пълно облекло на командо, оцветено в камуфлажни тонове.
– Аз изпълних моята част от уговорката, – заяви той. – И ви желая късмет в операцията. Понеже се заех да осигуря това за толкова кратко време, не успях да си почина, така че вече ще си вървя, защото едвам се държа на крака. А! Разучих относно офицера Диего Фернандес! Той още е на служба. Сега е майор от G-2 и е назначен в Разузнавателен Батальон 702 в Буенос Айрес. Утре или вдругиден ще отида лично да говоря с него.
– Е добре, сбогом Другари! – сбогува се тържествено той. – А! И друго нещо, за което вече забравях! Когато се върнете, д-р Сигнагел, ще ми изясните ли онези два неясни момента от случая на Белисена Вилка – онези ирационални факти, които спъваха цялото разследване? Имам предвид историята с убийството в херметически затворената килия и въжето с медальоните, използувано за удушаването. Знам, че съществуват ритуални престъпления и че тези, които ги практикуват, са именно членове на синархични организации. Но какво значение е имало да се придава Ритуална форма на смъртта на една бедна умопобъркана или на множественото убийство на Вашето семейство? Това е, което не успявам да разбера.
Погледнах го обезкуражен. Как да му обясня, че Ритуалите ще бъдат действени, ако тези, които ги изпълняват, са Магове от нивото на Бера и Бирса? Той трябва да бе прочел разочарованието по лицето ми, защото дигна ръце в израз на „stop” и се отдръпна, усмихвайки се, към колата си.
– Не сега, не сега, докторе. Вие също сте толкова уморен, колкото и Аз, и не е удобно да продължаваме с хипотезите, а да вървим да спим колкото се може по-скоро. Когато се върнете, Ви казах. Ще видите, че тогава ще намерите начин да ми го обясните!
Той си тръгна веднага и никога повече не го видях.
Погребално мълчание се бе спуснало над фермата през онази нощ. Вуйчо Курт се занимаваше един час да разучава оръжията, докато Аз употребих това време, за да погреба Кануто. Моето вярно куче бе получило нещо като мълния през средата на тялото – навярно един удар от Дорджето – и беше разкъсано на парчета: вече никога нямаше да ме очаква на портата, за да ми демонстрира своята привързаност през онези двеста метра до къщата, които принадлежаха единствено на него. И вече никога нямаше да видя моите родители и моята сестра с нейните деца в края на пътя. Проклети Демони Бера и Бирса! Проклети Свещеници на Единния Йехова-Сатана! Проклети Сакрални Жертвоприносители! Скоро, много скоро ще се видим лице в лице отново и ще си уредим сметките. Не с „Бера и Бирса”, понеже, както повтаряше вуйчо Курт, „Безсмъртните не могат да умират”, но наистина с „ориенталските убийци” на моето семейство – човешкото проявление на Бера и Бирса. Те щяха да познаят моята ярост, тази на вуйчо Курт и тази на всичките членове на Дома на Тарсис, които Те бяха убивали, измъчвали и преследвали, и които сега изглежда ми идваха на помощ и ме окуражаваха. Защото ако бях имал сила на волята, за да се наложа на вуйчо Курт и да го принудя да приеме моя план, то сигурно бе заради това: защото бях сигурен, че да се елиминират ориенталските убийци беше, над всичко друго, един въпрос на Чест; и Аз осезаемо чувствувах, че в този копнеж ме съпровожда духовно Домът на Тарсис. Виждах ясно Белисена Вилка и чувах как тя ми говори, позовавайки се на последните думи от своето писмо, и ми казва: „Да, д-р Сигнагел! Въпрос на Чест е да се ликвидират Бера и Бирса! Те са допуснали грешка и Вие трябва да се възползувате от това; Домът на Тарсис Ви съпровожда във Вашето решение! Сега ще покажете, че сте един Кшатрия! А сетне, много скоро, ще се видим отново по време на Последната Битка, или във Валхала!”.
Духът на Белисена Вилка ме водеше, бях сигурен в това. Навярно Тя беше, която бе довела така навреме комисар Майдана в Серийос. Приключих с погребението на Кануто в подножието на любимото ми лапачо и се върнах в къщата.
Вуйчо Курт се бе оттеглил в горната стая, отнасяйки със себе си цялата екипировка. Аз пийнах поредното кафе за деня и изгасих последователно светлините, докато стигнах до моята стая, т.е. стаята, която принадлежеше на Каталина, и потънах бързо във възстановителното безразличие на съня.
Коментари
Публикуване на коментар