Книга Пета
Глава XІ
На 6 януари 1980 г. бе убита Белисена Вилка.
На 21 януари 1980 г. преживях духовния екстаз на Девата от Агарта.
На 28 януари 1980 г. узнах, че съм имал един вуйчо Курт фон Зюберман и потеглих към Санта Мария.
На 21 март 1980 г. вуйчо Курт приключи разказа за своя живот и в онази нощ Аз бях засечен от Демона Бера.
На 22 март 1980 г. в 0:15 часа Демоните се опитват да изтребят Фамилията на фон Зюберманови. В резултат на това умират всички членове на фамилията, с изключение на вуйчо Курт и мен.
На 22 март в 8:00 часа пристигнахме в Серийос, за да открием едно петорно убийство, съгласно полицейската версия.
На 23 март в 0:30 идва комисар Майдана, за да ми предаде своите съболезнования и да предложи въоражена закрила.
На 23 март в 5:45 часа комисар Майдана ни информира за съществуването на „ориенталските убийци” и тяхното странно превозно средство.
На 23 март в 7:05 часа комисарят на Серийос ни показа фотокомбинираните портрети на ориенталските убийци. В онзи час вече бях замислил моя план до последния детайл.
На 23 март в 8:45 часа убедих вуйчо Курт да се посъветва с Капитан Киев за моя план.
На 23 март в 10:30 часа сключихме споразумение с комисар Майдана: той ще ни предостави материална помощ в замяна на това да остане в случая.
На 23 март в 20:00 часа комисар Майдана се оттегля от Серийос, след като ни предава екипите на командо; нямаше да го видя отново.
На 23 март в 23:00 часа си легнах да спя, за пръв път от съдбовната нощ на 21-и.
На 24 март в 11 часа се явих в полицейския участък на Серийос и дадох моите показания. Не беше много това, което знаех за убийците, и в това те не се съмняваха, тъй като бяха потвърдили моето алиби: за целта изпратили двама полицаи, които изминали обратния път до Санта Мария, събрали свидетелства за нашето пътуваме от 0:30 до 8:00 часа, разпитали телефонната операторка, която разпознала моя глас от честите ми обаждания до Серийос, и разпитали Хосе Толаба и неговата съпруга – икономите на вуйчо Курт. Не, в моето отсъствие от сцената на престъплението те не се съмняваха, нито пък подозираха вуйчо Курт; това, което преполагаха – както полицията, така и съдията, – беше, че Аз зная мотива на убийството, което те бяха отписали като обикновено престъпление. Би ли могло да се касае за грешка? Беше ли имало някаква неизвестна политическа цел? Къде се намирах Аз? Какви бяха моите идеи и дейности? Защо се бях отдалечил от Църквата? Бяха ли получавали родителите ми заплахи преди това? Беше ли имало изнудване?
Така, измъчвайки ме с подобни въпроси, те ме задържаха до 5:00 часа следобедта и обещаха отново да ме повикат.
На 24 март в 10:00 часа, докато Аз се приготвях да отида в участъка, вуйчо Курт започна да работи с Ин и Янг. Когато се върнах следобедта, кучетата дайви вече бяха успели да изолират следата на черната кола: вуйчо Курт я бе обозначил с една ключова дума и, утвърждавайки я ментално, той ми демонстрира по ефикасен начин как кучетата дайви се отправят директно към мястото, където тя е била спряла.
25 март вуйчо Курт посвети изцяло на конструирането на заповедта с Килкхор свади: цялата операция зависеше от точността на тази заповед и неговата педантичност се оказваше разбираема. Той употреби само няколко часа, за да съгласува с мен движенията, които щяхме да изпълним пред нашите врагове. Например, уговорихме се, че той ще стреля пръв и винаги наляво, докато Аз трябваше да покривам дясната страна.
25 март Аз посветих изцяло на това да уредя фукционирането на фермата.
Едни съседи се съгласиха охотно да се заемат с лозята и бъдещия гроздобер срещу участие в продукта от реколтата; това нямаше да бъде трудна задача, тъй като татко беше уреидил добре производителните механизми и цялата работа се свеждаше до управлението на полето и надзора на работниците. Подписахме един импровизиран договор, в който Аз включих една клауза, напълно извън обичайното: те щяха да се заемат да почистят винарната и да изпомпат 20-те хиляди литра катран в един от кладенците на фермата, чиято вода бе пресъхнала преди години и чийто отвор все още беше свързан с една щерна. Направих това, защото не можех да поемам рискове Катранът да бъде продаден или използуван за горене: не забравях нито за миг, че онова езеро от асфалт съставляваше органичен синтез на нашата кръв, която преставляваше кръвта на Фамилията фон Зюберман.
Накрая, на 25 март в 18:00 часа, придобих единствения елемент, който вуйчо Курт поиска, за да допълни тактическия екип: една тефлонена гарафа с херметична запушалка, напълнена с пет литра сярна киселина.
На 26 март 1980 г. бяхме готови за започнем операцията.
Коментари
Публикуване на коментар