Книга Четвърта
Глава ХXІХ
Препускахме без да спираме, докато пресякохме пътя Чанг-Лам. До моста над Жълтата Река – на същото място, където го срещнахме, – ние оставихме гурка. Той щеше да остане скрит, очаквайки останалите от експедицията, т.е. двамата монаси кâулика и петимата носачи холити. Вместо това ние щяхме да продължим няколко километра, за да разположим лагера в планините на Северо-Изток.
Не беше подходящо да се показваме за момента, тъй като нападението на селото на дускхите щеше да причини като последица тревога в областта и ние не знаехме каква ще е реакцията на официалните власти в Тибет, които навярно щяха да заподозрат нашата намеса.
Утрото започваше, когато спряхме, ставайки явно, че хубавото време, което ни съпровождаше дотогава, бе свършило. Гъсти облаци се носеха бързо във висините и един леден бриз, който ни смразяваше до костите, възвестяваше безпогрешно предстоящата буря. Касаеше се за една снежна буря и най-защитеното място щеше да бъде – парадоксално – равното поле: ако лагерувахме до скалите на някоя канара, бихме могли да се окажем погребани под някоя лавина. Най-сетне намерихме една висока падина – малка долчинка от 30 квадратни метра, заобиколена от полегати склонове, – и се захванахме бързо да издигаме високопланинските палатки.
Към пладне стана невъзможно да се остава навън, защото бризът се бе превърнал в истинска виелица и трябваше да се укрием в палатките: само тибетските коне, като синове на Зефира, каквито бяха, устояваха естествено на суровия вятър. Тази издънка на северо-западния мусон разтърсваше силно палатките и свиреше остро, сякаш ридаейки – едно стенание, навярно излизащо от душата на Ригден Джьепо, плачеща за съдбата на своите почитатели.
Вътре в моята палатка заплашваше да се развилнее една друга буря. Но тази не я причиняваше вятърът, а бурният нрав на фон Гросен. За Щандартенфюрера операцията срещу дускхите представляваше чисто отклонение – загуба на време. Неговата мисия – да намери експедицията на Шефер – не беше изпълнена; а времето продължаваше да тече безполезно. Според неговите логични преценки, сега бяхме по-зле от преди: на първо място, – разсъждаваше той, – не познавахме тайния път, който свързваше Преддверието на Шамбала с Портата на Шамбала, близо до езерото Куку Нор; на второ място – изглеждаше явно, че вече не можехме да ги следваме както дотогава, т.е. разчитайки на сътрудничеството на мрежата на кâуликите, тъй като шпионите-гурки бяха изпаднали от експедицията; и на трето място – можеше да се очаква, че по протежението на онзи път, посещаван рядко или никога, нямаше обитатели, които да разпитаме; но – на четвърто място – щеше да е много малко вероятно, че ако имаше такива, те щяха да ни дадат исканата информация, след като ние бяхме разкрили нашата принадлежност, противна на Бялото Братство, разрушавайки общността на ламите на Куркумената Шапка. – Какво тогава щяхме да правим, за да ги намерим, както нареждаха заповедите на III Дивизия на R.S.H.A.?
Аз се преструвах, че не обръщам внимание на тези въпроси и се задоволявах с това, да обяснявам на Оскар Файл действителните причини за неговото отвличане от дуксхите: действително, той бе попаднал в една засада; клопката беше част от един заговор между Ернст Шефер и ламите на Куркумената Шапка, който имаше за цел да осигури човешка жертва за Култа на Ригден Джьепо; но корените на тази конспирация бяха в Германия – сред предателите, нарекли се „Здравомислещи Сили на Германия”, които бяха планирали тази експедиция и преговаряха с Бялото Братство цената на неговата покрепа. И тази цена несъмнено щеше да бъде много висока: само за да прекосят Преддверието се изискваше едно жертвоприношение – екзекуцията на един символ на Новата Германия – смъртта на един есесовец – холокоста на един представител на Аристокрацията на Кръвта на Третия Райх. По-късно, в Шамбала, Шефер щеше да узнае останалите условия: Окултната Йерархия щеше да подкрепи конспираторите със своите магически сили и със своите по-ефективни синархични организации в замяна на разрушаването на духовните устои на Третия Райх. Не само Фюрерът и хората от неговия щаб трябваше да умрат, а Национал-социалистическата партия да бъде разтурена, но трябваше да се отстрани и ядрото на тумора; т.е. трябваше да се разпуснат SS и да се унищожи Черният Орден на SS, изтребвайки без милост неговите Посветени. Да, скалпелът на Братството този път щеше да стигне до дъното на раната, остъргвайки ако е необходимо костта на германската обществена структура: само така, след тази радикална хирургия, можеше да се издигне Цивилизацията на Любовта върху пепелта на Цивилизацията на Нацистката Омраза.
– Но това дотук ще се отнася само до една част от цената: с изпълнението на тези ръководни линии, предателите не биха постигнали нищо повече от това, да демонстрират добрата си воля за сътрудничество с Плана на Бялото Братство, – обясних Аз на Оскар. – Пълната подкрепа ще дойде по-късно, ако победоносните конспиратори са склонни да стигнат до край и да се заемат с една дълбока трансформация на германското общество, която да заличи всички следи от Нацистката Култура и Хиперборейската Мъдрост: едно германско общество, което да се интегрира мирно в Универсалната Синархия от втората половина на ХХ век, би се нуждаело, за да бъде отворено и заслужаващо доверието на Бялото Братство, от една демократично-либерална форма на управление и една Официална Култура, в която да имат свободен израз ционизмът, юдео-масонството и юдео-марксизмът или идеологиите, породени от тези синархични течения. Едва тогава, ако управляващите предатели осъществят тези условия на договора, Германия би застанала на страната на Бог, на Доброто, на Любовта и на Правдата; и германците биха се оказали завинаги откъснати от злостните Божества на своите предци.
Така е, Оскар, – заключих Аз. – Ернст Шефер е още един от многобройното множество предатели. Неговата функция в конспирацията е да подпише от името на „Здравомислещите Сили на Германия” един синархичен Културен Договор с представителите на Бялото Братство. Не мога да ти разкрия в какво се състои нашата мисия и как ще провалим плановете му, но те уверявам, че още в Германия съдбата ти е била решена. Ти никога нямаше да преминеш през Преддверието на Шамбала!
Оскар се чувствуваше глупаво, след като узна, че Ернст Шефер го бе обрекъл да умре в Тибет от самото начало, че навярно единствено с тази цел му бе позволил да участвува в Операцията „Алтвестен” и че шпионажът, който извършваше за мен, е бил на свой ред наблюдаван от двамата професионални шпиони от S.D., също участвуващи в експедицията. И като връх на всичко той трябваше да узнае, че бе причинил неволно смъртта на Ганги.
– Бил съм глупак, – заяви засрамен той. – А като си помисля, че Аз се осмелявах да те съветвам теб за начина, по който трябва да действуваш и ти внушавах да се посъветваш с Рудолф Хес. Всички са се подигравали с мен!
– Не се измъчвай, Оскар, тъй като по онова време Аз не знаех тези неща. И до последния момент не знаех за съществуването на другите шпиони между вас. Сега трябва да мислим само как да попречим на долния предател Шефер да осъществи пъклената си мисия. Ти ще дойдеш с нас и ще узнаеш края на историята, ще видиш провала на суетните му усилия да разруши Новия Ред, – заявих убедено.
– Много ясни понятия и възхитителна вяра имате, фон Зюберман, – намеси се фон Гросен, поемайки отново командуването. – Но Вие не сте ми казали как ще намерим Шефер в този лабиринт от плавнини, докато зимата почти ни застига. Как ще го търсим? Може би считате, че е възможно да се претърсва наслуки един подобен регион?
Наистина, Аз нямах ни най-малката представа какво да отговоря на тези въпроси. Пред натиска на Щандантенфюрера, успях само да предложа:
– Трябва да попитаме кâуликите. Навярно те знаят някакъв начин да намират хората, придвижващи се по територии, които за тях са много добре познати.
Карл фон Гросен се хвана с ръце за главата, разбирайки, че подозренията му са били основателни: Аз не притежавах решението на проблема за намирането на Шефер. (Mein Gott! – ако се проваляхме в тази задача, не можеше и да се мечтае за връщане в Германия!). Тази операция – Химлер и Хайдрих му го бяха казали съвсем ясно – би могла да бъде едно пътуване без връщане. Провалът не беше позволен. Ако той се провалеше, би трябвало да извърши един вид харакири или сепуку – почетното ритуално самоубийство на японските самураи.
Но фон Гросен освен упорит, беше и човек с пословично хладнокръвие. Въпреки опасенията си, той каза:
– Добра идея, фон Зюберман, ще се опитаме да я приложим на практика веднага.
Без да очаква отговор, той разкопча входа на палатката и се втурна навън с енергични жабешки скокове. Отвън виелицата се усилваше. Последвах го смутен и влязох с него в една от съседните палатки на лопите. За разлика от нас, които се бяхме сгушили в нашите спални чували, петимата тибетци, които видяхме пред нас, носеха само униформите на английски високопланински носачи: зелени якета, панталони и високи обувки.
Съзерцавах с празен поглед как снегът от дрехите им се топеше, а водата капеше и течеше по тъканта на пода към отходния отвор, докато фон Гросен разпитваше тибетците на бодскад от Ям. Естествено, вътрешно призовавах Боговете, отправяйки една молитва да стане някакво чудо и кâуликите да знаят отговорите на въпросите, които обсебваха Щандартенфюрера.
Скоро – и мога да уверя, че бе за пръв път път от седмиците, през които бяхме заедно, – видях как всички лопи се усмихват в унисон. Да, нямаше съмнения: те ни гледаха и се усмихваха! И след като си размениха съучастнически погледи, те отново ни погледнаха и се засмяха още по-силно. Накрая изпълниха палатката с хор от неудържими смехове.
Суровото лице на водача есесовец изразяваше слисване и моето би трябвало да изглежда по подобен начин. Но и двамата изчакахме търпеливо лопите да овладеят веселието, което бе предизвикал у тях въпросът на фон Гросен, опитвайки се с надежда да предусетим един положителен отговор в изумителната им реакция.
– Какво мислите за това? – казах на немски.
– Имам чувството, че се отнася до Вас, – отвърна загадъчно той. – Предполагам, че те вярват, че Вие знаете начина за проследяването на Шефер.
Така беше. Когато общото веселие приключи, фон Гросен повтори въпроса си: имаше ли някакъв начин да се намери западната експедиция, сега, след като те бяха прекосили Преддверието на Шамбала? Лопите отново се спогледаха помежду си, изкушени да се засмеят, но накрая един от монасите кâулика взе думата:
– Не се смеем на вас, макар че вашият въпрос доста прилича на онова, което вие сте склонни да наричате шега. Но не на друго, а на шега ни прилича това, да се пита как може да се проследи нещо или някой във Вселената, когато този, който пита, върви, съпроводен от господаря на кучетата дайви. Отговори ни сериозно: кой би могъл да се скрие и къде би намерил убежище, след като кучетата дайви се подчиняват на повелята на Сина на Шива и тичат по неговите стъпки?
Фон Гросен не знаеше какво да отговори и ме погледна в очите с враждебно изражение.
– Кълна се, че не го знаех! – извиних се, шокиран от възможността той да си помисли, че Аз не искам да следвам Шефер.
– Кажете ми какво трябва да сторя и ще го направя! – извиках ядосан на монасите. – Вашият Гуру не ми даде никаква друга информация, освен една неразбираема Янтра, а само допреди 60 дни Аз нямах и най-малката представа, че съществуват кучета дайви. Обяснете ми вие какво трябва да направя, за да накарам тези зверове да намерят германската експедиция.
Лопите отново се спогледаха помежду си, но лицата им сега изразяваха обичайното безразличие. Този, който бе заговорил и когото наричаха Шривиря, взе думата:
– Без съмнение, ти също се шегуваш, о Свами [1]. Защото ти, който се намираш отвъд Кула и Акула, би трябвало да знаеш по-добре от всеки как да направляваш кучетата дайви. А ако не го знаеш или си го забравил, няма да ти е трудно да го узнаеш или да си го припомниш, използувайки Скротра Крâм – трансцендентния Слух на Тулкусите, с който си надарен. Нашият Гуру ти е разкрил Килкхор свади, посредством който е възможно да се образува коя да е дума или име на Сътворените неща; и ти знаеш името на вашия враг. О, Сахакаладай, Магията е Власт: а думите и имената са инструментите на Магията. Възпроизведи името, към което искаш да насочиш кучетата дайви с магическия език на Килкхор свади, и те ще ти се подчинят.
Било защото действително вярваше, че се касае за шега или за някакво изпитание, или понеже не желаеше да продължава да говори по темата, но нямаше начин да се придобие повече информация от лаконичния Шривиря. Последните му думи бяха:
– О Махешвара [2], ти, който никога не дискутираш, не успяваме да разберем какво целиш, за да ни объркваш с въпроси, на които само ти можеш да знаеш отговорите. Кръгът Кâула познава Магията, която позволява съществуването на кучетата дайви, но никой, който не е Велик Гуру или Тулку, не успява да ги владее с ума си – единственият начин, чрез който те получават заповеди: те чуват единствено Вътрешния Глас на Гурувците и Боговете, които са отвъд Кула и Акула – тези, които са като Шива, или имат неговия Знак като теб. Аз съм роден в един Манастир на Кръга Кâула и баща ми и дядо ми бяха Посветени кâулики; и нито аз, нито баща ми, нито дядо ми сме виждали някога един Гуру, способен да говори с кучетата дайви, докато Боговете не те изпратиха при нас. Ако искаш да се увериш, това че сме те срещнали, ни прави горди. Но не ни засрамвай повече с въпроси, които принадлежат на Боговете. Знаем за нашата слабост и объркване в Преизподнята на Мâйâ и ще направим всичко възможно, за да поправим това. Повярвай ни, о Кшатрия: един ден ние ще изплаваме от човешката мизерия, в която се е потопил Духът, и ще бъдем като теб! Тогава ще имаме отворен Скротра Крâм като теб и ще можем да знаем всичко; и Боговете ще ни разкриват тайните на Тантра; и свади дайвите ще ни се подчиняват като на теб!
Върнахме се в палатката дълбоко впечатлени, макар и по различни причини. Фон Гросен се изненадваше, че суровите кâулики се размекваха в мое присъствие и се отнасяха с мен почти като с един Бог. На мен пък именно това почтително поведение ми причиняваше нескриваемо неудоволствие, навярно защото не успявах да разбера напълно това, което се случваше около мен: откакто бях отвлечен от Офитите през моето детство до този момент се беше случвал феноменът, че определени особени хора възприемаха в мен – или чрез мен – едно духовно значение, което ги изтръгваше от материалния Свят и ги извисяваше към най-високите върхове на Вечния Дух, Безкраен и Несътворен. И това значение произливаше от един Знак, който се разкриваше в мен – или чрез мен – един Знак, който Офитите наричаха „на Луцифер”, Конрад Тарщайн – „на Източника”, а кâуликите – „на Шива”. Особените човеци, които го възприемаха, – според Тарщайн и в съгласие, както виждам сега, с Белисена Вилка, – споделяха с мен общия Източник на Духа и носеха в Чистата си Кръв несъзнателно Символа на Източника. Затова те възприемаха Знака на Източника в мен; всъщност, те не го познаваха тогава, а го разпознаваха, проектираха го в мен и тогава той ставаше съзнателен, откривайки Присъствието на Духа в Самостта, разкривайки Мистерията на Източника. Но това значение, което Аз проявявах и което тези особени човеци разбираха, беше незначително за мен.
Строго казано, следваше да кажа не-значително, защото Знакът беше много важен за мен, въпреки че не можех да го разбера – не можех да обхвана съдържанието му със съзнателния ум. И тази интелектуална неспособност беше причината за смущението, което все още причиняваше у мен установяването, че някои особени човеци го възприемаха. Можех да го търпя, както при случая в Пагодата на кâуликите, но винаги излизах с неприятно чувство от това преживяване.
Този път, към смущението от това, да се чувствувам надхвърлян от значението на Знака, се присъедини ефектът от невероятното познание, което кâуликите имаха за Вътрешния Слух. Как бяха узнали те, че Аз притежавах тази способност – продукт на харизматичната мощ на Фюрера – е нещо, което никога не узнах. Но фон Гросен бе запленен от тази тема, след като съмненията му бяха разсеяни от необичайното обяснение на Шривиря, и въпросът за Вътрешния Слух не му бе убягнал. Едвам се бяхме настанили в палатката и той запита направо:
– Какво, по дяволите, е това за Скротра Крâм, фон Зюберман?
– Съжалявам, mein Standartenführer, – казах веднага и не без известна грубост, – но не мога да Ви отговоря на този въпрос. Ще ви кажа само, че ще направя всичко, което мога, за да осъществя идеята на монасите кâулика. Ако е вярно, че кучетата дайви са способни да проследят Ернст Шефер, бъдете сигурен, че ще го направим. Ще работя от този момент, за да намеря решението на проблема и ще употребя Скротра Крâм, ако е необходимо. Това е всичко, което мога да кажа.
Очите на фон Гросен хвърляха искри, но както обикновено, той запазваше спокойствие и не ме обезпокои повече. Несъмнено Аз не можех да говоря с него за Вътрешния Слух, защото Конрад Тарщайн бе взел дума от мен, че ще го правя само с „членовете на моя собствен Кръг”; а едно шесто чувство ме предупреждаваше с викове, че фон Гросен не беше такъв.
Онази нощ, докато всички спяха, Аз се реших „да употребя Скротра Крâм”, т.е. да комуникирам с Гласа на Капитан Киев. Както първия път, както винаги, не след дълго се оказах наводнен с Мъдрост. Така разбрах, че биджите на Янтрата не само позволяваха да се излъчи едно множество от фиксирани заповеди, според това, което ми разкри Гуру Висарага, но и че те съставляваха една Азбука на Силата, с която можеше да се образува „кое да е име на сътворените неща”: кâуликите явно знаеха за това свойство, но не познаваха азбучния ключ, който подреждаше 49-те биджи и правеше възможно кодифицирането на коя да е дума. Въпреки това, за тях не би било трудно да открият Азбуката на Силата, прилагайки криптографичен анализ на „командните думи” за кучетата дайви, които фигурираха в техните магически формули.
Както и да е, истината бе, че на мен ми бе разкрита цялата тайна. Сега Аз познавах един символ, подобен на плана на един лабиринт, който приложен върху Янтрата, придаваше на биджите определен порядък, към чието подреждане трябваше да се нагодят образуваните думи. Потвърдих го няколко пъти с „командните думи” на Гуруто и когато бях сигурен, че няма да допусна грешки, се заех със задачата на преведа изречението „следвайте Ернст Шефер” на езика на Янтра свади.
[1] Свами (санскр. svāmin) – „господар, собственик; духовен наставник” (бел.прев.).
[2] Санскр. maheśvara – букв. „велик господар, вожд” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар