Книга Четвърта
Глава ІX
На следващата сутрин се събудих с отчетливия спомен за последните понятия, изложени от вуйчо Курт предишната нощ, които изясняваха бавно, но ефективно Мистерията, в която бях потопен. Засега вече бях сигурен, че моят вуйчо споделя същата окултна философия на Белисена Вилка – „Хиперборейската Мъдрост” – и че тя му е била разкрита по време на неговата кариера като офицер от Waffen SS: това беше повече отколкото бих могъл да мечтая при идването ми в Санта Мария!
А освен това оставаше въпросът за Знака: вуйчо Курт не само знаеше за съществуването на Знака, но и потвърждаваше, че както той, така и Аз сме негови носители! Не оставаха съмнения тогава, че също като Офитите Белисена Вилка го беше възприела в моите уши или където и там да се намираше той въплътен у мен и това я бе накарало да вземе решение за написването на своето невероятно писмо. И както в случая с Офитите, така и в този на Белисена Вилка, смъртта се бе намесила неумолимо, като че ли Тя беше един неизбежен актьор в драмата на белязаните от Знака!
– Добро утро, млади господине, идвам да Ви лекувам главата, – каза старата Хуана, медицинска сестра по съвместителство. – Донесох това, което ме помолихте. Вижте, млади господине...
Тя държеше един бръснач с блестящо острие – инструмент, който бях поискал с намерението да си обръсна главата, вече обескосмена частично около раната от д-р Паласиос.
След като приключи с лекуването, което се състоеше в измиването на белега и намазването му с червена тинктура на йодна основа, старата Хуана е зае със задачата да ми обръсне главата – отстъпка, направена при установяването на невъзможността да го направя сам само с една ръка.
Половин час по-късно, блестейки с обръснат череп като будистки монах от Индокитай, Аз поглъщах питателната закуска, която ми сервира грижливата старица.
– С този темп скоро ще се оправите, млади господине, – каза старицата, възхитена от начина, по който унищожавах храната.
– Да, но ще съм с няколко кила повече, – отвърнах, без да преставам да ям.
В девет часа точно вуйчо Курт се изкачи в моята стая.
– Как си, Neffe? Готов ли си да изслушаш друга част от моята история?
– Да, вуйчо Курт, – отвърнах, – нямам търпение, действително нямам търпение да чуя това, което имаш да ми разкажеш.
Той се разположи в своя люлеещ се стол и запона да говори:
– Хубаво. Бяхме стигнали дотам, че след като подслушах разговора на баща ми с Рудолф Хес за Знака, Аз реших да не говоря за това, докато някой от тях двамата не поеме инициативата.
Кимнах с глава, докато вуйчо Курт поемаше отново нишката на разказа.
– В края на първата седмица на август 1933 г. заминахме за Берлин с влак. Рудолф Хес и Илзе пък пътуваха до Мюнхен с автомобил, а оттам щяха да пристигнат в Берлин с един самолет, заедно с Фюрера, Гьоринг и няколко други важни личности от Третия Райх, които приключваха отпуските си.
В Берлин се настанихме в хотел „Кайзерхоф” – старата главна квартира на N.S.D.A.P. [1] – и очаквахме, в съгласие с уговореното в Берхтесгаден, новини от Рудолф Хес. Те пристигнаха към средата на август под формата на една покана да се срещнем с Рудолф Хес в Министерството на Образованието и Науката. Трябваше да бъдем готови в хотела към 7 часа на следващия ден, понеже щяхме да бъдем взети от една официална кола.
В 7 часа точно Пап – офицерът от SS, когото вече познавахме, тъй като служеше като пазач на Рудолф Хес в Берхтесгаден, – пристигна в една кола със шофьор в униформата на S.A. [2].
– Хер Хес ви очаква в Министерството на Образованието и Науката. Оставих го там преди да дойда да ви взема, – каза есесовецът.
Пристигнахме за няколко минути и бяхме доведени от есесовеца до една врата, на която се четеше надписът „Национална Дирекция НАПОЛА”. Влязохме.
В едно широко, сурово мебелирано помещение, намерихме Рудолф Хес в униформата на S.A., заедно с един мъж със строг вид и една секретарка, която тракаше на пишеща машина. Всики станаха, когато пристигнахме.
– Професор Йоахим Хаупт, преставям Ви барон Райнхолд фон Зюберман, – каза Рудолф Хес
– Барон фон Зюберман, намирате се пред Йоахим Хаупт, национален директор на школите НАПОЛА, – завърши представянето Рудолф Хес.
Докато си подаваха ръце, Рудолф взе думата:
– С хер професора обсъждахме постъпването на Курт и въпреки липсата на свободни места, стигнахме до едно споразумение. Той ще бъде инкорпориран в първата школа НАПОЛА в Лиса, за да се присъедини към „Селективния Корпус за Източни Изследвания”.
Съдбата ми, както изглежда, беше решена. Професор Хаупт ме наблюдаваше с внимание; накрая заговори:
– Младежо фон Зюберман, разбрах, че владеете няколко езика. Можете ли да ми кажете кои са те? – попита той.
– Да, хер професор. Освен родните ми арабски, английски и немски, говоря френски и гръцки език, – отвърнах плахо.
– Пет езика са повече от достатъчно за влизане в школата НАПОЛА в Лиса, – каза професор Хаупт, – но нас ни интересува Вашето владеене на арабски език. Ще бъдете ли склонен да изучавате и други езици от Близкия Изток или от Азия, да речем например турски или руски?
– Да. Ще се радвам да науча други езици и съм готов да изучавам това, което ще е най-подходящо, за да служа на Родината, – отвърнах малко объркан, тъй като никога не бе ми хрумвало, че в НАПОЛА ще получа една толкова специфична подготовка.
– Тогава няма за какво повече да говорим, – каза професор Хаупт. – Ще наредя да Ви издадат една заповед за присъединяване. Следващият понеделник трябва да се представите в Лиса.
Обърна се към татко:
– С хер Хес се съгласихме, че това ще бъде най-добрата кариера за Вашия син. Обикновено в Школата НАПОЛА се преподава една официална гимназиална учебна програма със специализация в хуманитарни и естествени науки, съвременни езици и пр., но по специална заповед на Фюрера наскоро създадохме една специална дивизия за азиатски студии. Тази дивизия се нарича „Селективен Корпус за Източни Изследвания” и там ще се обучават бъдещите Остенфюрери [3], които по-нататък ще служат в специални мисии в Азия. Райхсфюрерът [4] Химлер представи един проект за учебния план и едно от изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, е владеенето на азиатски езици. Имаме вече професори по тибетски и монголски диалекти и по санскрит. Младият Курт може да стане един добър асистент на професора по арабски, което е предимство за всички. Това ще бъдат три години на интензивно обучение в НАПОЛА, което сетне ще бъде допълнено, ако плановите ни се осъществят, с една по-нататъшна подготовка в SS. Това е поверителна информация, която Ви разкривам само поради факта, че хер Хес гарантира за Вашата дискретност. Разбирам, че тъй като живеете в Египет, не ще можете да следите надлежно за благополучието на Вашия син. Мислили ли сте на кого ще прехвърлите отговорността за неговото настойничество? – попита професор Хаупт.
Татко и Рудолф Хес се спогледаха и веднага след това онзи кимна в безмълвно съгласие.
– Аз ще поема грижата за младия Курт, – каза Рудолф Хес. – Подгответе необходимите документи, за да приключим с тази формалност.
– Тогава всичко е решено, – каза професор Хаупт. – Съгласен ли сте, барон фон Зюберман?
– Напълно съгласен. Не бих могъл да намеря друг по-добър настойник за моя син, нито има в Германия някой, комуто да имам повече доверие, от Рудолф, – каза татко, все още беше трогнат от жеста на Рудолф Хес.
Минути по-късно една експедитивна секретарка подготви един личен файл на мое име, архивира заявленията под клетва на Рудолф Хес и баща ми и ми връчи един затворен плик, който трябваше да предам при представянето си в Лиса другия понеделник.
– Хайл Хитлер! – изрекоха в унисон професор Йоахим Хаупт и Рудолф Хес, разменяйки си на прощаване древния римски поздрав, състоящ се във вдигане на дясната ръка и удряне на токовете.
На каменните стълби на Министерството на Образованието и Науката се състоя едно друго прощаване, този път по-мъчително, защото татко и Рудолф Хес бяха дълбоко привързани. Множеството ангажименти на Рудолф Хес правеха за него много трудно да определи една друга среща, поради което те решиха да се сбогуват още там.
– До скоро, скъпи Райнхолд, – каза Рудолф на татко, възпрепятствуван от обичайната си плахост да бъде по-изразителен. – Ще ми липсваш. Ти си един от малкото истински приятели, които имам, и винаги е голяма радост да бъда с теб. Не се безпокой за Курт, Аз ще се погрижа за него; като негов настойник, ще бъда уведомяван незабавно за всичко ново, което може да възникне.
– А ти, Курт, – каза Рудолф Хес, обръщайки се към мен, – не преставай да ми съобщаваш за нуждите или проблемите, които имаш. Вземи тази картичка, – той ми протегна един картонен правоъгълник, щампован с орела на Третия Райх. – Можеш да звъниш на телефона, който е даден тук и да помолиш да ме повикат или да предадеш молбата си на SS Оберщурмфюрер Пап, когото вече познаваш.
Той се спусна с едно стъпало, съгласно обичая си да се отдръпва, за да наблюдава своите събеседници, и ни погледна с тъжни очи, докато на устата му се изписваше леко една плаха усмивка.
– До скоро, семейство фон Зюберман. Хайл Хитлер! – каза той и след като се прегърна с татко, ние поехме в противоположни посоки.
Употребихме остатъка от седмицата, за да купим дрехи и различни неща, от които щях да имам нужда при постъпването ми в школата НАПОЛА в Лиса. Следващият понеделник, след като извърших съответното представяне пред един секретар в кафява униформа на S.A., Аз се сбогувах с баща ми, за да започна един нов живот.
[1] N.S.D.A.P. – инициали на Nationalsozialistische Dеutsche Arbeiterpartei, което означава Национал-Социалистическа Германска Работническа Партия (бел.авт.).
[2] S.A. – инициали на Sturmabteilung (нем. „щурмово поделение”, щурмоваци) (бел.прев.).
[3] Ostenführer – буквално „Водач на Изтока” (бел. авт.).
[4] Reichsführer – „Национален Водач” – върховен чин на SS (бел.авт.)
Коментари
Публикуване на коментар