Книга Четвърта
Глава ХXХІ
Оттам нататък всичко стана много бързо и по същия начин ще ти го разкажа, Neffe Артуро.
На сутринта рано ние бяхме готови, за да започнем отново преследването. Всички воини приготвиха оръжията си, все едно че във всеки момент щяхме да влезем във битка: тибетците прегледаха стрелите и острията на своите ножове и очакваха заповедта за потегляне с ръце, опрени на дръжките на ятаганите; германците се запасиха с пълнители и нападателни гранати и замениха винтовките „Маузер” с автоматите „Шмайзер”. Макар че заповедите на Конрад Тарщайн – същите като онези, които фон Гросен беше получил от S.D., – изискваха от мен да се присъединя мирно към експедицията на Ернст Шефер, Аз се съмнявах, че това би било възможно сега. А още по-малко го считаше за възможно фон Гросен и другите офицери SS. Не и след като бяхме влезли в онази Долина на Безсмъртните, след като бяхме видели тази райска област сред вечните снегове – този оазис във висините на Куен Лун. Такова място не можеше да съществува без охрана. И стражите нямаше да са склонни да ни оставят да продължим напред, нито да отстъпим. Стражи, които – предчувствувахме ние – бяха много по-опасни от дускхите.
Едвам бяхме навлязли в Прага на Долината, когато спряхме и се разположихме на лагер. Ако бяхме наблюдавани, стражите на Прага нямаше да се забавят да действуват; оттам нашите подготовки и увереността, че нещо ни заплашва и че трябва да се изправим срещу него. Търсехме Шефер – този беше основната цел, – но реалността тогава бе, че се намирахме в една Долина от Преизподнята.
– Нищо не ни сочи, че Шефер е поел по този път, а още по-малко, че е минал оттук, но мисля, че сега вече е все едно дали ще вървим напред или ще се върнем, – призна фон Гросен. – Истината е, че тази Долина не съществува в нашия Свят: във всички случаи, няма значение дали ще вървим в една посока или в друга!
Носачите холити отказваха да продължат. Но те пък и не знаеха как да се върнат, поради което бе необходимо да се разделим отново. С тях самите останаха двама лопи – монаси в напреднала възраст, но не по-малко опасни, – яковете, жосите и всичките коне. Въпреки, че по никой от склоновете нямаше сняг и времето беше пролетно, върховете на планините Куен Лун се виждаха прекалено близо, за да считаме, че конете ще ни бъдат от полза за дълго време.
По този начин потеглихме ние, петимата германци, седемте лопи и гуркът. Другари на Вечния Дух – тринадесет герои в своята абсолютна инстанция. Дадох умствена заповед на кучетата дайви и те потеглиха в същата посока, която бяха следвали предишния ден.
– Не може да Ви се отрече, че сте упорит, – изръмжа фон Гросен, забелязвайки поетия курс.
Но Аз не разполагах с време, за да обръщам внимание на него, нито на никой друг. Кāла – Всепоглъщащото Време – сега беше Смъртта Мритю пред нас: един окончателен миг, в който щяхме да умрем или да възтържествуваме, без средни положения. И в този героичен миг беше нужен един Герой сред героите – един лидер, който да предаде харизматичната заповед да се борят за идеала – „за нашите Стягове”, „дори ако ние трябва да умрем”. Ако идеалът накрая се осъществеше, умирането или живеенето означаваха чест или победа, какъвто и да бе случаят. Никой не биваше да се безпокои за умирането или живеенето, а за осъществяването на идеала – всеобщото налагане на нашите Стягове, победата на собствената ни Стратегия. Това беше харизматичната заповед към моите Другари. На кучетата дайви повелих „да следват Ернст Шефер” на езика на Янтра свади. И кучетата Кула и Акула следваха дирята на предателя в една област, която не беше нито на Земята, нито на Небето. А Аз следвах кучетата дайви отвъд Кула и Акула. И моите дванадете Другари идваха след мен, без да ги интересува вече нищо от това, което ги заобикаляше, без да размишляват за възможността дали ще умрат или ще живеят, мислейки само за идеала, за реализацията на идеала, за Крайната Победа на нашите Стягове.
Откакто напуснахме бивака, възбудата на булдозите нарастваше, като че ли тяхната плячка се намираше все по-близо. Водеха ни много уверено по изкачващи се пътеки, докато стигнаха до руслото на един бурен поток, чието течение идваше от планините Куен Лун. В продължение на един час, повече или по-малко, вървяхме успоредно на десния му бряг, като монасите кāулика трябваше на няколко пъти да секат с ятаганите си, за да отворят път през гъстия трънак.
Накрая стигнахме до един великолепен водопад, висок 50 метра, и там получихме първото доказателство, че не сме на погрешен път. Пред нас се издигаше стената на една скална канара с височина от 50 до 60 метра, откъдето се изсипваше водата на потока и в чиято основа имаше безпогрешни белези за човешко присъствие. На една малка поляна се намираше един минас – една от онези каменни купчини, подобни на южноамериканските апачети, които се образуват по „свещените места” на Тибет с добавянето, което всички лами-поклонници правят, на един камък, надписан със знаците, съответствуващи на биджите на Кāлачакра. В една издълбана в каменната стена ниша се намираше поводът за издигането на минаса: скулптурата на Живия Буда Магогпа – Учителя-Цар на Шамбала, Ригден Джьепо. Бяха го представили медитиращ, седнал в лотосова позиция, а в ръцете му една малка статуетка на Шакти Кāкинӣ държеше кървящо Сърце, в чийто център се намираше знакът на Звездата на Давид, означаваща Анāхата чакра [1]. Комплексът съответствуваше на Символа на Доктрината на Сърцето – Йогата на Любовта, която трябва да практикуват всички адепти, които се стремят да опознаят Кāлачакра. Неговото присъствие там беше откровено заплашително и смущаващо: само тези, които бяха адепти, Посветени в Доктрината на Сърцето, можеха да продължат пътуването до Портата на Шамбала. Приемането на това условие се демонстрираше с добавянето към купчината на минаса на един камък с името на адепта, написано с кръв.
Ние се задържахме само петнадесет минути в онова място, тъй като булдозите настояваха оживено да продължат търсенето и се изискваше свръхчовешко усилие, за да бъдат удържани. През това време моите Другари разгледаха мястото и откриха, че няколко пътеки идваха и тръгваха оттам: кучетата дайви, навярно, за да скъсят пътя, ни бяха довели през области, през които не минаваше никой. Но се виждаше, че онази „Порта на Шамбала” е била посещавана често или поне от доста години, предвид обема на минаса.
– Фон Гросен, фон Зюберман, вижте това! – извика Хайнц Шмидт, който се бе занимавал да разглежда камъните на минаса.
Той държеше в ръка един камък и ми го подаде. Видях, че изглеждаше надписан с кръв от двете страни: едната беше неразчитаема, тъй като знаците й бяха непознати за мен, но вторият надпис накара сърцето ми да се разтупти – той казваше на правилен немски: Ernst Schäffer.
Без да кажа дума го предадох на фон Гросен и извиках Шривиря и Банги.
– Можете ли да ми кажете какъв език е това? – запитах.
– Това е Сензар, свещения език на Бодхисаттвите от Чанг Шамбала. Архатът Джуал Кхул, който води германците, трябва да им е разкрил определени формули на Кāлачакра, за да ги напишат на камъните – обясни Шривиря.
И това бе всичко, което се случи там. Моменти по-късно кучетата дайви се изкачиха едно до друго по стъпалата на една стълба, издялана в стената, която отвеждаше във висините на канарата.
След завършване на изкачването се достигаше до една широка тераса, в чийто край започваше склонът на един връх, принадлежащ на западния край на системата Алтън Таг. Мястото изглеждаше също така пусто, но с явни следи от човешка дейност. Действително, всички бяхме изненадани от присъствието на един внушителен Чортен – сакрален тибетски монумент с квадратна основа и усукано тяло във формата на камбана, завършващо, както е обичайно, с пресечен конус, на чийто връх седеше образът на едно Божество. Разположена върху горния конус на Чортена, се очертаваше ужасяващата статуя на една Богиня, умножена неизброимо много пъти в самата себе си и разгърната в стотици подобни профили: безбройни лица, ръце и крака я превръщаха в един вихър от Присъствия, т.е. означаваха несъмнено Нейното Всеприсъствие. Богинята изразяваше един-единствен Аспект, повтарян неуморно: този аспект, изолиран, я показваше усмихваща ни се състрадателно, докато танцуваше върху едно кървящо Сърце; тя носеше разпусната коса и бе увенчана с короната на Царица, с едно око в средата на челото и очи по дланите на ръцете и върху стъпалата на краката. Бяха я оцветили деликатно и преобладаващите цветове бяха бялото и синьото: бяло тяло и сини одежди.
Чортенът беше поне 15 метра висок и статуята на Богинята имаше достатъчни размери, за да ни позволи да разгледаме всичките й детайли. Ние, германците, я наблюдавахме в мълчание, изразявайки с красноречиви жестове отвращението, което тя предизвикваше у нас: Teuflisch! [2]
Тибетците също я съзерцаваха в мълчание. Но, в един необичаен жест, гуркът се обърна към групата офицери SS:
– Впечатлява ли ви образът на Гуан Ин, Царицата-Майка на Запада? Нас той също ни впечатлява, но много повече ни засяга съзерцанието на самата Богиня, интересуваща се от посетителите на хилядолетното й Светилище. Ако желаете, мога да ви преведа с ясни думи това, което този смирен монах кāулика вижда и чувствува, възприемайки Чортена на Богинята на Милосърдието в Долината на Безсмъртните.
Всички се съгласихме, без да си представяме до какви детайли на окултната фабула можеше да стигне острото зрение на монаха кāулика.
– Вчера казах на двама от Вас, че ако можехте да виждате тънкия свят, щяхте да установите, че се упътваме към Светилището на Си Уанг Му, – припомни Банги. – Днес ние сме напреднали с един отрязък от пътя и сме се приближили още повече до Нея – Майката на животинската част на човека. Но вие продължавате да не я виждате, въпреки че присъстсвието й е повсеместно. Впечатлява ли ви нейният образ? Какво би станало с вас тогава, ако съумеехте да повдигнете булото на Мāйā и да съзерцавате Гуан Ин в целия й Разум и Величие, в цялото й Милосърдно Всеприсъствие? Ще ви го кажа: вие не бихте могли да издържите Погледа на Богинята на Животинската Любов, Състрадателката на Сърцето!
И не бихте могли да го направите, защото нейният поглед е на много очи, на стотици очи, на милиони очи, които наблюдават сърцето на човека – или джӣва [3], – очаквайки, че то ще се приближи или отъждестви със своя āтман – Божествения Архетип, сътворен от Брахма по подобие на Себе Си. И затова Шакти Кāкинӣ прави чут своя глас в звука анāхата шабда [4] и казва „ом мани падме хум” – „О ти, бисер, който е в лотоса”, „О Майко, която е в чакрата”, „О Деви [5], която е в Анāхата чакра”. И ако джӣвата чуе тази мантра и я рецитира като анāхата джапа [6], тя се превръща в дживāтман [7]; и също така получава кāлагия – сигналът за влизане в Чанг Шамбала и присъединяване към Бялото Братство.
Във всяка точка на реалното Пространство има едно малко кълбо или архетипичен атом, който символизира с точност единството на Брахма – Създателя. А в центъра на всеки един от тези атоми има едно око, с което Единният съзерцава Себе Си от всички сътворени неща. Всяко око на Единния Отец се нарича Йод, но всяка зеница принадлежи на Майката Гуан Ин. Когато кръвта на човека е заклеймена от Господарите на Кармата и страданието прониква в очите на Единния като една приятна симфония, зениците на Майката Гуан Ин подслаждат страдателните акорди с Милосърдието на нейното Сърце. Затова Тя е Авалокитешвара [8] – един Бодхисаттва на Състраданието. Да, западни Камеради: този образ, който ви впечатлява е само едно непрозрачно отражение на Гуан Ин зад Булото на Мāйā. На това място, в този момент, Богинята танцува Танца на Живота и безбройните й очи гледат във вашите Сърца, търсейки топлината на Любовта! Гуан Ин иска да чувствува Вашите Сърца, туптящи от Любов към сътворените неща! Тя иска да ви чувствува тръпнещи от състрадание към болката, която изпълва живота на човека – болката, причинена от онези, които се отдръпват от хармонията на Вселената – от Закона на Единния! И какво получават очите на Авалокитешвара от Вашите Сърца? Само Студ и Омраза, вместо Топлината и Любовта към Живота. И тогава очите на Майката се оттеглят, обвити в сълзи, обещавайки си да ви помогнат, за да се върнете към животинското състояние – към горещото Сърце на онези, които обичат топлия Живот. Тя е Майката на животно-човеците – на пасувците: Нейното Милосърдие ще ви достигне и ще затопли Сърцето ви с нейната Любов, прогонвайки Студа и Омразата – твърдия лед! И тя ще го направи, дори да трябва да завърти Кāлачакра [9] и да ви превърне в примитивни маймуни!
Но тук с вас е Ганеша – Синът на Шива, когото наричате Курт. Какво е видяла Богинята-Майка на Запада в Сърцето на Сина на Шива? Също Студ и Омраза, но образуващи гнездото на маската на Студената Смърт – убежището на Кāли, Черната. Да, в Сина на Шива се намира една още по-голяма мерзост, защото той е дал убежище на Смъртта в своето Сърце – на Маската на Смъртта, която прикрива Голата Истина на Безкрайната Чернота на Самостта. В Сърцето на Ганеша, върху мъртвото тяло на пасу – сина на Майката Гуан Ин – танцува Кāли Черната Танца на Студената Смърт; а в трупа на пасу, който е мърша, все още е жив фалосът на Шива – диамантеният лингам [10] от ваджра [11]: пред символа на абсолютната мъжественост Кāли се разкрива и позволява да се прояви Пāрватӣ Фрия – Истината зад Черната Смърт; Пāрватӣ Фрия осъществява тогава йонимудрā [12] върху лингама на Шива и Бхайрава [13] възкръсва в Сърцето на Сина на Шива; родило се е по неестествен начин едно Дете от Ваджра в сърцето на Ганеша! Едно дете, породено от Духа на Шива с Истината зад Маската на Смъртта! Едно дете, зародило се в утробата на Безкрайната Чернота на Самостта! Едно дете, родено в разбитата вулва на мъртвото Сърце на пасу! Едно Дете от Ваджра, едно Диамантено Дете, едно Дете от Камък, едно Дете от Мълния, едно Дете от Студен Огън, едно Дете-Бог! Едно Дете, което е Несътворената Вруна и което се намира отвъд Кула и Акула, отвъд Времето и Пространството, отвъд Живота и Смъртта, отвъд Доброто и Злото – окончателно отвъд пасу, убит от Кāли в Сърцето на Сина на Шива!
Едно преголямо зло са видяли милионите очи на Авалокитешвара в Сърцето на Сина на Шива. Едно зло, за което не са достатъчни Нейните Сълзи на Милосърдие, нито нейното Състрадание, нито нейната Любов. Едно зло, за което няма възможно изкупление, нито в този, нито в друг живот от Колелото на Живота Сридпай Кхорло [14].
Това е злото на онзи, който бяха от грижите на Отеца и на Майката, който се отрича от Отеца и от Майката, който открива, че няма нито Отец, нито Майка, който намира Голата Истина на Себе Си и упорствува да Бъде това, което Е, а не това, което трябва да бъде съгласно Закона. О, каква неблагодарност е тази на онзи, който смразява Сърцето за Майката и храни омраза към Отеца! Голата Истина се е настанила в Сърцето на човека, върху легло от лед, и той се е превърнал във вӣря – в един Бог, който се съревновава с Единния Бог. Но Тя е замразила Сърцето, защото е Противницата на Любовта, а Майката Гуан Ин не може да допусне това. Противницата на Любовта е причинила много вреди: с Маската на Кāли е убила пасу – нейния първороден син; и с Мощта на Голата Истина е породила едно противно същество, което се е родило върху трупа на пасу – едно Дете от Диамантен Камък – едно дете, което не е, нито някога ще бъде човешко. Велика е вредата, причинена от Противницата, ужасно е злото, което гнезди в Сърцето на Сина на Шива.
Дългът на Майката Гуан Ин, която вижда всичко и Нейното Милосърдие достига всички, е да закриля своите синове – животинските човеци. Защото нейните синове – с горещо Сърце и студен ум – са като овце в стадото: те зависят от Пастиря и неговата гега. И защото Децата от Камък – с Ледено Сърце и горещ ум – са като кръвожадни вълци: те нападат стадото, за да убият агнетата и само бягат пред гегата на Пастиря.
Какво е видяла Богинята-Майка на Запада в Сърцето на Сина на Шива? Един вълк, убиец на агнета – едно Дете от Камък, Син на Себе Си и Съпруг на Голата Истина – едно противно Съществувание Тао-тие [15] извън Творението. Но над всички тези злини Гуан Ин е видяла онзи, който може да прояви Голата Истина за Света – да разкрие Забранената и Опияняваща Красота на Противницата на човеците и да разпространи злото на Мъдростта като епидемия. В очите на Майката Гуан Ин Синът на Шива е Демонът на Разрушението на Човека. Голата Истина, която Ганеша може да разкрие на спящите човеци, ще причини у тях едно ново и ужасно падение в нищото на Несътвореното. Над руините на Човечеството на Любовта Ганеща, преобразен в Шива, ще танцува разлагането на Сътворението, разпадането на Мāйā, Окончателната Смърт на Илюзията. И в Пралаята [16] на Любовта и Милосърдието на Гуан Ин, върху Смъртта на Човечеството, в Götterdämmerung [17] на Братството, възкресените Херои – полубожествените вӣрии – Човеците-Богове ще възхвалят Голата Истина на Самостта, Противницата на Любовта, Съпругата от Източника. О, как плачат милионите очи на Авалокитешвара, когато разбират злото, което обитава в Сърцето на Сина на Шива!
Храмът Соккурам, Корея, VIII век.
Но Гуан Ин знае, че злото на Ганеша е прекалено голямо, за да може да бъде простено. Не, за Курт фон Зюберман не съществува никаква възможност за споразумение, защото неговото Присъствие е унизително за достойнството на Бодхисаттвите – неговото Присъствие, което разкрива без срам Голата Истина на Източника! Никой, който се намира на страната на Единния – на Създателя Брахма – не би изтърпял такава обида! И отново Милосърдната ще бъде тази, която ще говори в Сърцето на Сина на Шива и ще му обяви решението на Боговете. Тъй казва Богинята-Майка Гуан Ин на Сърцето на Сина на Шива Курт фон Зюберман:
Като вълк моите овце ще убиеш.
Като Дете от Камък – Тао-тие –
сетне във вълци като теб ще ги превърнеш.
За теб състрадание не ще има!
Спокойно е моето любящо Сърце,
сухи са множеството ми очи!
О, Чудовище на Забранената Истина,
което преобразява човешкия Мир:
Решението взето е!
Откъдето си дошъл, ще си отидеш!
Извън Пътя на Човека ще излезеш!
О, свиреп вълк, до моите овце не ще се доближиш!
Голата Истина на Източника
на спящите човеци
твоя Знак не ще разкриеш!
Защото си вечен,
макар да не го знаеш, о улфхеднар [18],
ти не ще умреш;
Но ако Пътя на Човека
се стремиш да изминеш,
в Света на Човека
нивга не ще се върнеш!
В моето Светилище на Земята
не ще влезеш!
Аз съм Майката на Човечеството!
Аз съм грижовната Пастирка
и за моето стадо се грижа
с безподобна ревност!
Който идва тук, търси Безсмъртието!
Това е онзи, който е преминал всички изпитания
и е един агнец в моята кошара;
Това е онзи, който е отдал едно нежно Сърце
на Авалокитешвара;
това е онзи, който обича и страда,
онзи, който следва своята Дхарма,
онзи, който е съвършен животински човек;
онзи, който стига до моето Светилище
и ще боготвори Отца!
На него Аз ще подаря
Безсмъртието!
Него Аз ще го водя
към Братството!
Но ти, който си вълк
маскиран като агне,
какво идваш да търсиш?
Носителю на Черната и Студена Смърт,
в твоето Ледено Сърце
идва Скритата Противница.
Боговете не могат да те накажат,
но също и не желаят да те виждат.
Няма място за вълци
в това владение!
По моята сӯтрāтма [19] на Милосърдието
ликантропът [20] не ще премине!
Тук Аз съм Гуан Ин, Ченрезиг [21],
Богинята на Морското Дъно!
Аз пазя Пътя Дева-Йāна [22]
за Безсмъртните от Братството!
Твоят грях на Студен Камък
е оскърбил моите благи очи
и затворил за теб пътя
към Братството.
Заради омразното ти зло
днес съм затворила
Портата на Чанг Шамбала!
Аз съм Палден Дорджи Лхамо!
Всички останахме изумени и изненадани от думите на монаха. Той наричаше това „да преведе впечатленията си от Чортена”, докато изглеждаше, че самата Богиня Гуан Ин ни беше проговорила! Несъмнено Банги притежаваше една висша способност, която му позволяваше да вижда и чува Бодхисаттвите. Но най-смутен от това видение бях Аз, защото откривах в него аспекти, които ме засягаха отблизо – значения, които бяха от интерес за Операцията „Първи Ключ” – понятия, които придобиваха смисъл в рамките на собствената ми Стратегия. Гуркът всъщност ми бе предал едно послание, макар да не можеше да се разбере дали го бе направил съзнателно или несъзнателно.
Накратко: това, което каза гуркът и което никой освен мен тогава не можеше да разбере, беше, че моето присъствие в Долината на Безсмъртните принуждаваше Демоните да затворят Портата на Чанг Шамбала, така, както Конрад Тарщайн бе очаквал, че ще се случи. Ще рече, че ако Ернст Шефер все още не бе успял да премине, неговата Операция „Алтвестен” оставаше окончателно прекратена, тъй като Богинята Гуан Ин „казваше в моето Сърце”: „решението взето е”, „днес съм затворила Портата на Чанг Шамбала”.
[1] Чакрата на сърцето, разположена в средата на гърдите (бел.прев.).
[2] Нем. букв. “дяволски” – „Дяволска работа!” (бел.прев.).
[3] Санскр. jīva – „душа” (букв. „живот”, също „струна”) (бел.прев.).
[4] Санскр. anāhata (букв. „неударено, недокоснато”,т.е. беззвучно, мълчаливо) и śabda(„слово”), т.е. „безмълвно слово” (бел.прев.).
[5] Санскр. devī– „богиня” (бел.прев.).
[6] Санскр. “безмълвна молитва” (бел.прев.).
[7] Санскр. „жива душа”, т.е. душата, отъждествена със своя āтман (бел.прев.).
[8] Санскр. avalokiteśvara – букв. „господарят, който е видян/съзерцаван”; бодхисаттва на състраданието в северния будизъм, който в Далечния Изток се възприема в женска форма (бел.прев.).
[9] Санскр. kālacakra – „колелото на времето” (бел.прев.).
[10] Санскр. liṅga – букв. „знак, символ, белег”, в индуизма – символ на божествената пораждаща енергия (бел.прев.).
[11] Санскр. vajra – букв. „мълния” или „диамант”; в тантра – неразрушимата божествена субстанция, получена в резултат на трансмутацията (бел.прев.).
[12] Санскр. yonimudrā – букв. „печат на утробата” – название на особена мудра (фигура, образувана с пръсти) (бел.прев.).
[13] Санскр. „страховит, ужасен” – епитет на Шива (бел.прев).
[14] Тиб. srid pa'i 'khor lo или санскр. бхāвачакра – „колелото на битието/живота”, символизиращо цикъла на преражданията (бел.прев.).
[15] Кит. tāotiè (букв. „лакомник”) – в китайската митология: чудовища или демони, изобразявани в орнаментите върху бронзовите изделия от епохата на династиите Шан и Джъу (II – I хил.пр.н.е.) (бел.прев.).
[16] Санскр. pralaya – букв. „разтваряне, поглъщане, унищожение”; в индуизма – разрушение на вселената в края на космическия цикъл (бел.прев.).
[17] Нем. “залезът на боговете” (бел.прев.).
[18] Ст.норв. Úlfhéðnar – воини-вълци (букв. „вълчи кожи”), подобни на берсерките (воините-мечки), за които се считало, че под влияние на яростта се превръщат във вълци (бел.прев.).
[19] Санскр. sūtrātman – букв. „нишка-душа” – душата, която преминава като нишка през вселената или нишката, на която са нанизани като мъниста последователните превъплъщения (бел.прев.).
[20] Ликантроп (от грц. λυκάνθρωπος – „вълкочовек”) – човек-вълк, върколак (бел.прев.).
[21] Chenrézig – тибетско име на Авалокитешвара ( бел.прев.).
[22] Санскр. deva-yāna – „пътя на боговете” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар