Книга Четвърта
Глава XХ
– Хубаво, Neffe, – каза вуйчо Курт след обяда с очи, странно блестящи, – наближаваме най-важната част от моя живот – момента, в който получих Посвещението и ми бе поверена онази необичайна мисия – операцията, на която Тарщайн придаваше такава стойност и която все още ми изглеждаше неразбираема.
През онова време, с Тарщайн като наставник, научих много. Той изглеждаше, че знае всичко и Аз обикновено се чувствувах засрамен, понеже след толкова години в НАПОЛА бях способен само да го следвам внимателно в неговите изложения, но не се чувствувах компетентен да довърша самостоятелно нищо от онова, което той казваше. Тарщайн обаче продължаваше да ме утешава по своя парадоксален маниер:
– Не се безпокойте, Курт, това е само объркване, кръвна нечистота. Но Вие напредвате по-бързо отколкото си мислите. Скоро ще узнаете всичко, ще се пробудите и тогава, ако желаете, ще можете да владеете Науката така, както най-големият Мъдрец. Ясно е, че нашата Хиперборейска Наука е една прокълната Наука за този сатанински свят. Но това не бива да Ви безпокои, защото Сиддхата в действителност е един и няма нужда от нищо друго освен Себе Си. За Хиперборейската Мъдрост съществуват три типа човеци: Пасу, който е бил замислен от Демиурга-устроител на материята Йехова-Сатана и който само с определени резерви може да се счита за „човек”, бидейки по-правилно да го наричаме животински човек. Освен това съществува виря, който в основата си е един пасу от хиперборейско потекло, т.е. един пасу, който е смесил кръвта си с един безсмъртен Сиддха – Мистерия, която ще разберете в хода на Вашето обучение. Вириите са в по-голяма или по-малка степен заблудени или изгубени поради объркването на Кръвта и единствено споменът, съдържащ се в Кръвта, би могъл да ги пречисти. Към тази цел е насочена Стратегията на Фюрера; към нея и към това, да се постави край на Кали Юга или Тъмната Епоха.
Имайте предвид, че един пасу никога не ще може да бъде полубожествен виря, но един виря може да се принизи напълно до нивото на пасу чрез едно окончателно кръвно объркщване. И накрая се намират Лоялните Сиддхи – онези, които са дошли с Кристос Луцифер на Земята преди милиони години и принадлежат на една „Хиперборейска” Раса – друга Мистерия, която ще разберете с яснота по-нататък, защото термините „хиперборейски” и „Туле” нямат почти нищо общо с легендите от Античността.
Така Сиддхите, вириите и пасу – в хиперборейския смисъл, който им придадох, а не както вулгарно се разбират тези термини в Тибет – са трите „категории” човеци, с които ще трябва да свикнете да мислите оттук нататък. Към това ще добавя едно важно понятие: „Синархията организира и планира света за пасу и изгубените вирии. Хиперборейската Мъдрост учи как трябва да се причисти един виря, за да си възвърне Врила и да се трансмутира от полубожествен смъртен в Безсмъртен Божествен Хипербореец”.
Трябва да Ви кажа нещо, Курт, което следва да Ви изпълва със заслужена гордост. Вашият парапсихичен анализ на „чуването на Гласа на Киев”, дори когато не сте следвали методите на Хиперборейската Мъдрост, за да овладеете въпросната харизма, Ви е довел до правилното заключение. Искам да кажа, че Вашето твърдение, че е необходимо „да се разположи Духа за припомняне” като най-добра нагласа пред опасността да се рационализира психичният феномен, формулирайки един еквивалентен въпрос, съвпада напълно с нашата философия. Именно чрез „разполагането на Духа за припомняне” се добива достъп до Кръвния Спомен. И този предварителен ход, неизбежен за получаването на Хиперборейското Посвещение, Вие сте го направили сам – един подвиг, който, както вече казах, трябва да Ви прави горд.
От тези последни думи би могло да се помисли, че Тарщайн, вещ в темите на Окултизма, бе – както обикновено става в такива случаи – мечтателна и недостойна за доверие в сериозните въпроси личност. И нищо не би било по-погрешно от една такава преценка, защото ако наистина не съм познавал никого, който да знае като него за Окултизма, Херметическата Философия или Религиите, това беше само една част от неговото огромно знание. През онези години на 30-те Германия, в разгара на индустриалното развитие, беше един гигант в Науката. И Конрад Тарщайн познаваше всичко това. Той беше ерудит на германското знание във всичките му отенъци: владееше висшата математика в най-високото й ниво, химията, физиката, биологията, множеството индустриални технологии, и пр. А да не говорим за хуманитарната област, където неговото владеене на древните и съвременни Философии, Логиката, Филологията, Психологията и пр., беше страховито. Как да определя един такъв човек? И най-трудното – как да предам неговата мисъл, без да я изопача? Действително, Neffe, Аз не бих бил способен да изложа дори и на теб Хиперборейската Мъдрост; и ако сега мога да говоря с теб за нея, това е благодарение на онези необикновени Посветени – Белисена Вилка и Нимрод де Росарио. Спомни си, че Оскар Файл твърдеше, че Хиперборейската Мъдрост на Нимрод де Росарио би могла да се сравнява единствено с тази на Тарщайн; сигурен съм, че същото би казала и Белисена Вилка. Благодарение на тях, Neffe, Аз ще мога да ти доверя тази част от моя живот, която би била неразбираема за кой да е събеседник, който не познава фундаментите на Хиперборейската Мъдрост.
И тъй, ще бъда кратък, предвид че ти разбираш напълно за какво говоря. Конрад Тарщайн ме наставляваше дълбоко в Хиперборейската Мъдрост и един ден, в една подземна зала на Замъка Вевелсбург, Аз получих Хиперборейското Посвещение. В Хиперборейската Камера, специално построена за такива цермонии, един Висш Посветен от Черния Орден – предполагам, един Понтифекс, – извърши ритуала пред една публика от само осем Посветени. И там Аз се изправих лице в лице със Смъртта – със Смъртта Кâлибур на Пирена, както би казала Белисена Вилка. Ще рече: с Архетипа на Смъртта – Смъртта, която убива Топлия Живот; и сетне със Студената Смърт Кâлибур – Голата Истина на Самостта, която се среща след Края на Топлия Живот. И при завръщането си към Топлия Живот, след като се бях потопил в безкрайната чернота на Самостта, Аз установих, че тревогата на Смъртта бе избягала от мен завинаги. Животинският ужас пред умирането – инстинктът за самосъхранение – бе окончателно преодолян от Мъдростта на Вечния Живот. Една желязна воля овладя завинаги животинската ми природа и Аз знаех, че нищо не би могло да ме удържи, т.е. нищо, което да предполага Смъртта, заплахата от Смъртта. Бях чиста Непоколебима Воля: бих вървял натам, накъдето ми се заповяда и, повтарям, нищо не би могло да ме удържи.
Тогава именно ми бе разкрита целта на тайнствената мисия, за която ме бяха подготвяли толкова години. И отново натовареният с разкриването бе Конрад Тарщайн.
– Няма да е трудно да разберете в какво се състои мисията, –каза ми Тарщайн, – когато Ви осведомя за определени неща, които се случват. Кажете ми, Курт, знаете ли откъде произлизат силите, които поддържат Синархията, Световната Еврейска Конспирация? Имам предвид психичните сили, естествено, тъй като икономическите или политическите сили са само техни външни проявления.
– Ами, според както чух да го твърди Фюрерът и както Вие самият сте ми го обяснявали, тези сили произлизат от един Окултен Център, наречен Чанг Шамбала, където обитава една Йерархия от Пъклени Същества, посветили се на налагането на Земята на Плана на Йехова-Сатана. В Черния Орден съществуват доказателства в това отношение. Например, доказано е с документи участието на Йерархията в основаването на Масонството, на Розенкройцерския Орден, на Теософското Общество и пр. Без да отиваме по-далеч, имаме копие от писмото, което Върховният Свещеник на Чанг Шамбала – Ригден Джьепо – е изпратил на Ленин чрез Николай Рьорих, поздравявайки го за успеха на болшевишката Революция: зад Ленин и Октомврийските заговорници е действувала Трансхималайската Ложа, основана от Бялото Братство. Да, Другарю Тарщайн: зад Синархията се намира Чанг Шамбала, Учителите и Свещениците на Окултната Йерархия или Бялото Братство на Чанг Шамбала.
– Правилно, Курт. И сега завършете идеята, моля: какво е Чанг Шамбала? Едно физическо място на Земята или една извънземна Конструкция?
– Както добре знаете, Шамбала е една извънземна Конструкция, простряна между Земята и Слънцето, върху измерения на Пространството, които я правят невидима за съвременния човек, – отвърнах, малко учуден от такива очевидни въпроси. – Нейните Строители са били Боговете-Предатели, основателите на Бялото Братство, а Посветените от Йерархията усвояват една Наука, наречена „Кâлачакра”, която им позволява да отварят Портите на Шамбала – Порти, които се намират навсякъде.
– Перфектен отговор, Курт! Сега ще разберете каква е Вашата мисия: Вие, Курт, сте Ключът, който може да затвори тези Порти.
Истината бе, че тогава разбирах по-малко от всякога. Но Тарщайн се подготвяше да обясни загадката:
– Строго казано, Курт, Ключът, който затваря тези Прокълнати Порти е Знакът на Източника – Знакът, който има Силата да припомня на Боговете-Предатели тяхното Първоначално Предателство – Знакът, който може да им съобщи Символа на Източника и да ги изправи пред Абсолютната Истина на Духа – Символът на Източника, който може да разложи абсолютната Лъжа на Материалното Творение, която те поддържат. Поради тази му Сила да разкрива Абсолютната Истина тези, които поддържат Абсолютната Лъжа, са решили да не се изправят пред Знака на Източника никога, т.е. докато трае Лъжата на материалната Вселена. И затова Знакът на Източника е Ключът на Портите на Шамбала – един Ключ, който затваря Пътя на Демоните със своя непреодолим пречат. И Вие, Курт, проявявате както никой друг Знака на Източника, макар самият да не сте способен да го забележите; но това не засяга стратегически Вашата мисия: самото Ви присъствие е достатъчно, за да затвори Прокълнатите Порти; Демоните не са склонни да съзерцават Знака, който Вие сте способен да проектирате. Разбира се, те биха Ви убили като се приближите до Портата, ако не бе това, че сега Вие се намирате отвъд Смъртта. Разбирате ли ме, Курт? Ако Вие застанете пред една Порта на Шамбала и се държите отвъд досега на Демоните, практикувайки Пътя на Стратегическото Противопоставяне, който Ви прави независим от Времето и Пространството, Портата неизбежно ще трябва да бъде затворена!
Сега действително разбирах нещо: със самото ми присъствие Аз щях да причиня затварянето на една от онези Порти, които отвеждаха до Прокълнатия Град, обител на Демоните от Бялото Братство. Но все още не разбирах целта на мисията – коя порта имаше предвид Конрад Тарщайн? Момент по-късно обяснението на Тарщайн ме изпълваше с изумление.
– А сега, след като вече говорих за Вашата способност да бъдете Ключ-Знак, ще премина директно към детайлите на мисията – към това, което Черният Орден, Третият Райх и Фюрерът очакват от Вас. Спомняте ли си професор Ернст Шефер? – попита иронично той; но не ми даде време да отговоря. – Да, вярвам, че не сте го забравили. Не и след инцидента, в който участвувахте миналата година, когато се предложихте като доброволец за Операцията „Алтвестен” и за която съм осведомен във всичките й подробности. Вие не можехте да го знаете тогава, но Вашето участие в тази операция е последното нещо на света, което би приел Ернст Шефер. Ще го разберете, ако вземете предвид способността, с която разполагате – да затваряте Портите на Шамбала – и имате отговора на този въпрос: знаете ли, в какво се състои Операцията „Алтвестен”?
– Другарю Тарщайн, Ернст Шефер вече замина за Тибет преди една година. Предполагам, Вие ще знаете, че в експедицията пътува един мой добър приятел, Оскар Файл, който ми предаде цялата информация, която притежавам, – казах, чувствувайки в момента, че не би било уместно да лъжа добре информирания Тарщайн. – Съжалявам, ако съм нарушил някакво правило, защото зная, че операцията е свръхсекретна, но няма да отрека, че недоверието ми към Шефер не би могло да бъде по-голямо: дори моят Taufpate Рудолф Хес потвърди, че над него тежат определени подозрения и ми намекна, че въпреки всичко Аз ще участвувам в експедицията. Но за съжаление, това не се случи, не знам дали за добро или за зло, и това вече вече не може да се поправи поради времето, което те са прекарали в Азия. Във всеки случай, бих искал да поема цялата отговорност за каквото и да е нарушение, което би могъл да е извършил Оскар Файл като ми е споменал Операцията „Алтвестен”, тъй като единствено моето любопитство и съмненията, които храня за поведението на Шефер, са виновни за неговите разкрития.
– Успокойте се, Курт, никой не Ви обвинява в шпионаж. Отговорете ми просто: какво знаете за Операцията „Алтвестен”?
– Ами почти нищо, Другарю Тарщайн. Зная само за пътя, изминат от експедицията досега, благодарение на тайните писма, които Оскар успяваше да ми изпрати от различни точки на Азия. Последното бе изпратено преди три месеца от Лхаса в Тибет с един пратеник, който го бе препратил до Германия през едно от нашите консулства в Индия. В нея той ме информираше, че се приготвят да потеглят на Северозапад, водени от двама тайнствени „лами на Куркумената Шапка” [1], и че носели пропуски от Далай Лама. Това е всичко, което зная. Крайната цел на операцията не успях да установя, защото дори и Оскар не я знае, но е явно, че не се касае за едно проучване в посока Запад, както посочва нейното име, а към някакво място, разположено в точно противоположната посока. Изглежда, че Шефер не му се доверява напълно и дори го е изолирал от останалите офицери.
– Това е, което исках да чуя, Курт. Ще Ви кажа без повече церемонии накъде се отправя Ернст Шефер: към Портата на Шамбала. Той ще моли Царя на Света от името на едни мними „здравомислещи Сили на Германия” да се намеси, за да сложи край на Третия Райх.
– Предателство! – извиках.
– Ха, ха, – засмя се нервно Тарщайн пред моето възклицание. – Ще се изненадате ако познавахте величината, множествеността и обхвата на предателствата, които разяждат Третия Райх и заговорничат срещу водачеството на Фюрера. Но е естествено да се случва така, предвид, че конфронтацията, която Национал-социализмът поставя на Силите на Материята е Тотална: всеки човек е подложен на същностното напрежение между Духа и Материята; и мнозина ще бъдат онези, които ще се предадат пред Илюзията на Материята – пред юдейската форма на Илюзията на Материята, т.е. парите, мира, демокрацията, свободата, закона и пр. Единствено духовните човеци ще бъдат способни да надмогнат тази Илюзия: те ще я преодолеят само със силата на своята Благодатна Воля, с действието на своята Чест, с доблестта на своята Чиста Кръв.
Това на Ернст Шефер е още едно от тези предателстсва. Само дето нас то ни засяга особено, тъй като се касае за един езотеричен факт – за едно обстоятелство, което ние можем да разберем по забележителен начин. Да, Курт, това на Шефер е огромно предателство, но то не е най-голямото от предателствата, срещу които трябва да се изправя Фюрерът. Но ще направите добре да го вземете на сериозно, защото от Вас зависи дали неговите вероломни Планове ще успеят или ще се провалят.
– Как бих могъл Аз да се намеся или да повлияя на плановете на Шефер от Берлин? – запитах шашнат.
– Е, не ще бъде Берлин, откъдето ще действувате, Курт, а от Азия. Ще заминете незабавно за Индия! Утре ще се представите на S.D. и ще получите заповеди от SS Оберфюрер Пап: той ще Ви покаже как е възможно да настигнете експедицията на Шефер преди тя да стигне до веригата Куен Лун! Но сега ще Ви издам предварително нещо, което, не се съмнявам, ще Ви мотивира дълбоко. Преди всичко, ще Ви кажа, че Черният Орден има от самото начало отлични шпиони в групата на Ернст Шефер: именно от техните доклади ние узнахме за „инцидента” с професора и за Вашето приятелство с Оскар Файл. Хубаво; именно за последния бих искал да Ви говоря.
Приемете го спокойно, Курт, но истината е, че Оскар Файл се намира в смъртна опасност. Наистина, Шефер никога не му е имал доверие и ако му е позволил да участвува в операцията, то е защото планира да го елиминира в Азия: само Вие, ако пристигнете навреме, може би ще можете да го спасите!
– Но защо ще го отвежда в Азия? Ако не се е доверявал на Оскар, защо не се е отървал от него в Германия? – извиках отчаяно.
– Ах, Курт, съжалявам, че трябва да Ви съобщавам тези новини. Бъдете силен, защото това, което ще чуете, е ужасяващо: вашият Другар е бил избран, за да бъде принесен в жертва. Да; не ме гледайте така: това е потвърдено! Макар, че все още е възможо да бъде избегнато. Работата е, че по своя маршрут към езерото Гьяринг, отвъд Синята Река, Шефер ще трябва да прекоси Преддверието на Шамбала – последния портал преди да стигне до Портата на Чанг Шамбала. И въпросният портал е охраняван от хилядолетия от едно племе от жестоки пазители, които са ръководени от злите лами Джафранпа или „лами на Куркумената Шапка”, членове на Бялото Братство. Истинската религиозна власт в Тибет не се упражнява от Далай Лама, а от неговия наставник от върховната йерархия в сектата Гелугпа: един Ринпоче, т.е. един „скъпоценен” лама: на Гелугпа или „ламите на Жълтата Шапка” са подчинени всичките останали ламаистки групи, включително Джафранпа: само Бодхисаттвите – Махатмите, Безсмъртните – са над тях. Гелугпа закрилят ламите на Куркумената Шапка и затова Шефер разполага с пропуски от Далай Лама. Тези пропуски обаче имат относителна ценност, защото ако религиозната власт на Далай Лама обхваща целия Тибет, неговата политическа власт е ограничена от китайските граници; а Преддверието на Шамбала се намира понастоящием на територията на Китай.
Ламите на Куркумената Шапка са експерти в Науката на Кâлачакра или „Колелото на Времето” – Мъдростта, която позволява да се разбират и владеят кармичните връзки – ртен абел – и да се синхронизира Колелото на Живота – Бхавачакра или Сридпай Кхорло – с ритъма на Плановете на Бялото Братство. Те са, следователно, ревностни почитатели на Господарите на Кармата и техния водач – Ригден Джьепо, Господаря на Шамбала, Царя на Света и Йехова-Сатана. – Те изискват от всеки лама-поклонник, който моли за разрешение да прекоси Преддверието на Шамбала, Яджнявиря, т.е. човешко жертвоприношение. Както ще разберете, Ернст Шефер не е дал никакъв мотив, за да бъде изключен от това задължение.
Накратко, Курт: Оскар Файл е бил избран от Ернст Шефер за да бъде предаден на Ламите на Куркумената Шапка. Те ще принесат живота му в жертва на Ригден Джьепо чрез ритуалното заколение Йах-Са.
Часове след този разговор с Конрад Тарщайн, докато пътувах към Рейнска Област, за да прибера вещите си от Вевелсбург, Аз се погледнах в едно огледало във влака и все още имах кървясали очи. По време на срещата, когато Тарщайн ми разкри смъртта, очакваща Оскар, бих разкъсал Ернст Шефер със собствените си ръце, ако можех да го докопам в този момент.
Конрад Тарщайн се зае да ме предупреди, че не това бе поведението, което Черният Орден изискваше от мен. Точно обратното: заповедите ми се състояха в това, да локализирам експедицията на Шефер колкото се може по-скоро и да се присъединя към нея без насилие. За целта отивах, снабден със съответните официални пълномощия: една секретна заповед на Фюрера и един пропуск от Райхсфюрера Химлер. Освен това ме съпровождаха двама тайни агенти от SS. Касаеше се за двама SS Хауптщурмфюрери, които съчетаваха парадоксалните достойнства, че притежаваха и двамата по един докторат по право и че бяха служили пет години в Гестапо, където се бяха превърнали в експертни убийци.
Според Тарщайн, най-добрата Стратегия изисквашие Аз да се вмъкна в експедицията и да проявявам там Знака на Източника. Такава демонстрация щяла да е достатъчна, за да причини провала на Операцията „Алтвестен”. И това щяло да се постигне, без да се изпълнява никаква езотерична маневра, без да се прилага никаква магическа техника: достатъчен щял да бъде самият акт на моето присъствие, та Демоните да затворят Портата на Шамбала.
[1] Т.е. с оранжево-жълт цвят, подобен на шафранения, извличан от подправката куркума; алтернативно название – „лами на Червената Шапка”, наричани така за разлика от „Жълтите Шапки” на сектата Гелугпа и „Черните Шапки” на предбудистката тибетска религия Бон (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар