Книга Четвърта
Глава XІХ
Беше 9 часа сутринта и навън ръмеше ситен дъжд.
Двамата бяхме спали малко и го знаехме. Но и двамата предусещахме също така, че времето ни свършва, че това спокойствие, на което се наслаждавахме, нямаше да трае дълго.
Вуйчо Курт сръбна последната глътка от своето кафе и продължи с разказа:
– В нордическия Орденсбург на Кросинзее, както вече казах, останах три месеца. В края на първия месец, в който бях там, посетих за пръв път Конрад Тарщайн, а през следващите два месеца идвах на „Грегорщрасе 239” всяка събота, благодарение на това, че SS Оберфюрер Пап беше издействувал за мен една постоянна командировка до Берлин за краищата на седмиците. Така пътуването от Прусия до Берлин не се оказваше трудно за мен, но през онези дни се боях, че няма да мога да го правя със същата лекота от Орденсбурга Фогелзанг, доста по-далеч, в рейнландския Запад.
През онези два месеца, докато Тарщайн ме наставляваше в тайните на Thulegesellschaft, Аз изпитвах към него една нарастсваща привързаност и все по-голямо възхищение. Скоро първоначалното лошо впечатление остана напълно затрупано пред неговата обаятелна личност и трябва да кажа, че не бих се поколебал да цапардосам всеки нахалник, който би дръзнал да изрази на глас нещо от онова, което Аз самият през първия ден си бях помислил за Тарщайн. Така безразсъдна е младостта!
„Уговорката”, която Рудолф Хес и Конрад Тарщайн бяха направили във връзка с моята персона, се състоеше в това, че трябваше да идвам на „Грегорщрасе 239” в течение на едно определено време с цел да бъда инструктиран в Хиперборейската Мъдрост, която беше „Окултната Философия” на истинската Thulegesellschaft. Тази подготовка, която ме правеше способен да получа Хиперборейското Посвещение, ми беше преподавана от самия Тарщайн – рядка чест, която, както ми бе посочено многократно, никога не бе оказвана на никого. Истината бе, че Тарщайн, както започвах да разбирам с времето, беше един от най-важните хора в Германия според неговата тайна йерархия в Thulegesellschaft.
Според Конрад Тарщайн, за да получа Хиперборейското Посвещение, Аз трябваше първо да се пречистя. С тази цел той ме въвеждаше в онова чудно познание, което е Хиперборейската Мъдрост. Но – трябва да поясня – това учение не представлява едно просто знание, една информация, удържана в паметта, за да бъде използувана в разсъдъчни съждения. Напротив – Тарщайн препоръчваше да не запаметявам ни най-малко и ако е възможно да забравям това, за което разговаряхме, защото целта на обучението бе насочена към пробуждането на Кръвната Памет – един феномен, който може да се постигне само ако придобитото познание въздействува гностически върху изначалната хиперборейска наследствена черта, която съставлява Божествеността на един виря.
Така именно Аз ставах изумен свитетел – изумен във всичките степени на изумлението, достигащо до ужас, – на разказите и обясненията, които надхвърлят въображаемото – поне на това, което Аз можех да си въобразя, – в онази фантастична Хиперборейска Космогония на Thulegesellschaft. Ако съществуваше една ересиологична скала за измерването на онези идеи, които се отклоняват дълбоко от „Западната Култура” в нейното юдео-християнско разбиране, то би могло да се твърди, че много от обясненията на Тарщайн заемаха едно видно място във въпросната скала на ересите. Защото ако една ерес е това, което противоречи на една Догма (затова има католически, будистки, ислямски и пр. ереси), какво да се заже за една философия, която поставя под въпрос цялостта на човешкото съществуване с всичките му Догми, Философии, Религии и Науки, която се опитва да промени курса на историята, която утвърждава възможността за трансмутацията на полубожествения човек или виря в безсмъртен Сиддха, и която, най-сетне, е обявила война на материалните сили на Йехова-Сатана, които господствуват над Света, Историята и мнозинството от човеците? Да се условим, че в Ересиологията такива идеи биха заемали едно изтъкнато място.
Казвам това, защото при приемането на понятия, които се отдалечават или противопоставят на „Западната Култура”, човек трябва да си дава сметка за степента на „отдалечаването” или „противопоставянето”, в което се поставя по отношение на нея, за да се държи благоразумно и да избягва бъдещи беди...
И Аз съзнавах, че нещата, които чувах, и действието, което те причиняваха у мен, предвещаваха необратими промени в поведението. Но това не ме безпокоеше, защото имах една цел, която засенчваше всяка лична предпазливост и правеше всяко намерение за отстъпление да изглежда като чист егоизъм. Тази цел, в която влагах всичките си копнежи, беше германската Родина: Ein Reich, ein Volk, ein Führer [1].
Ще разбереш, сега, Neffe, че Аз живеех и действувах вътре в една Хиперборейска Мистика и че харизматичната връзка с Фюрера ставаше все по-силна, колкото повече се задълбочавах в Мистерията на Thulegesellschaft.
При първите ми посещения на „Грегорщрасе 239” бях почувствувал такова доверие към Конрад Тарщайн, че една вечер не се поколебах да му разкажа за моето странно преживяване с Гласа на Хиперборееца Киев. Това доверие изглежда не го впечатли, защото ме той наблюдава в мълчание един дълъг момент, а сетне ми каза:
– Кажете ми, Курт, говорили ли сте с някой друг за това възприятие?
– Не, – отвърнах. – Мислех да говоря за него с Taufpate Хес, но все още не съм успял да го видя, след като се върнах от Египет.
– Тогава ще направим една уговорка, – заяви Тарщайн. – Няма да разкривате, че притежавате тази харизма на никого извън Вашия собствен Кръг в Thulegesellschaft.
– Обещавам, – казах бързо. – Но кои хора съставят моя Кръг?
– Ах, младежо Курт, би трябвало да знаете, че един Кръг на Thulegesellschaft не се определя от един брой лица, както в екзотеричните организации, които поражда Синархията, а от една качествена връзка, наречена харизматична връзка. Харизматичната връзка е независима от броя и тъй като всеки затворен Кръг на Thulegesellschaft съществува като такъв, благодарение на харизматичната връзка, участниците в Кръга са тези, които усещат тази връзка.
– Но как се разпознават в действителност членовете на един Кръг? – попитах малко озадачен пред подобни дрънканици.
– Разпознаването е вътрешно. Просто се знае, че този или онзи виря принадлежи на Вашия собствен Кръг. Разбира се, във външните Кръгове, съставени от не-Посветени членове, се практикуват някои традиционни форми на Тайните Общества за мястото на среща и разпознаването, т.е. „Светилището” и „паролата”; но това се прави временно, отговаряйки на спешността, която изискват определени разследвания. Истинският Дух на Thulegesellschaft не се намира във външните Кръгове, които ще бъдат премахнати скоро след Тоталната Война, а във вътрешните Кръгове, които са строго казано Хиперборейски. В тях, повтарям, разпознаването е вътрешно – знае се с кръвта.
– Така че Аз не бих могъл да разпозная членовете на моя Кръг...
–... докато не получите Хиперборейското Посвещение, – завърши Тарщайн.
–... и тъй като обещах да не говоря за моята харизма...
–... няма да го правите, – продължи отново Тарщайн, – докато не получите Посвещението.
– Но така се чувствувам малко измамен, – казах, усмихвайки се.
– Не бива да го схващате неправилно, Курт, защото това е въпрос на най-висша въздържаност. Трябва да сте благодарен за доверието, което ни вдъхвате, за да не разпоредим Вашето незабавно изолиране и затваряне, докато трае обучението, което Ви даваме. Ако Врагът, т.е. Синархията, само подозираше за Вашата харизма, Вие щяхте да бъдете екзекутиран, без да се очаква потвърждение. А това е нещо, което нито Thulegesellschaft, нито SS могат да позволят. Вашият случай е важен, Курт.
– Толкова ли е важен? – попитах, впечатлен от прикритата заплаха, която отгатвах зад любезните думи на Тарщайн.
– Много важен, Курт. Вижте го по този начин: Вие имате Знака на Луцифер, притежавате забележителни психични качества и сте един Остенфюрер от SS – не Ви ли се струва, че това е прекалено много, за да бъде случайно? Е, то не е случайно!
Той ме наблюдава ме дълго време, сякаш съмнявайки се дали трябва да продължи. Накрая каза:
– Вие сте лицето, което очаквахме от преди двадесет години, за да оглави една специална мисия. Толкова важна, Курт, толкова важна, че навярно съдбата на Третия Райх и – защо не? – тази на Арийската Раса зависят от нея.
Бях поразен от това разкритие и в моето объркване помислих, че ставам жертва на някаква шега. Но колкото повече се вглеждах в безстрастното лице на Конрад Тарщайн, не намирах нищо, което да потвърди тази догадка.
– Аз... – измърморих – никога не съм и мечтал да участвувам в една мисия от такъв характер. Освен това не мисля, че я заслужавам.
– Да участвувате ли? – прекъсна ме Тарщайн възбудено. – Да участвувате ли казвате? Ха, ха, ха, – засмя се френетично той. – Вие няма да участвувате, Курт, Вие сам ще изпълните мисията. Кой друг би могъл да го направи? – попита той като че ли за себе си.
Тепърва ще узнаете всичко, Курт, – продължи Тарщайн, гледайки ме в очите. – Но имайте предвид, че тук не се касае за избор. Нито Вие, нито Аз, нито никой може да избира, защото изборът вече е бил направен в друга сфера на съзнанието, в друг Свят. Не ни остава нищо повече, освен да посрещнем нашата Съдба, която е също така съдбата на човечеството, и да сме благодарни, че сме били отбелязани за такава една височайша задача. Нашият Бог, Кристос Луцифер, е Най-Прекрасният Господ, но Той също така е и Най-Дръзкият, Отецът на Доблестта; не можем и да сънуваме, че ще го предадем.
– Нищо не бих желал повече от това, да служа на Родината и на Човечеството, – заявих безразсъдно, – но работата е там, че ме изненадва всичко това, което казвате. Не разбирам как мога да бъда една толкова важна фигура в тази игра и отговорността ме смазва. Как да живея, знаейки, че от мен зависи да придобия нещо, което е ценно за Третия Райх и Арийската Раса? Аз, като всеки Камерад и още повече бидейки офицер от SS, съм готов да умра за нашите девизи, когато така е наредено, но не бих желал да живея отсега нататък с безпокойството, че ще се проваля преждевременно, че няма да успея. Разбирате ли, Тарщайн? Ужасява ме времето, което остава до развръзката. Ако има нещо толкова важно за вършене, бих искал да го направя колкото се може по-скоро.
– Е, трябва да имате търпение! – заяви Тарщайн, почти викайки. – Дали остава една минута или един век, Вие не бива да проявявате никакво смущение, нито неподходящо за един Кшатрия поведение. Помнете, че Вие сте един Рицар, един Монах-Воин, и трябва да се държите съответно. Скоро ще бъдете Посветен и сетне ще изпълните своята Съдба.
Кимнах, смутен от заслуженото порицание, което получих от Тарщайн. Но онзи ден не говорихме повече по този въпрос.
[1] Ein Reich, ein Volk, ein Führer – национал-социалистическа лема, буквално „Една Нация, един Народ, един Водач” (бел.авт.).
Коментари
Публикуване на коментар