Книга Четвърта
Глава VII
Бях на петнадесет години, имах Душа изпълнена с илюзии и ясно възприятие на Volkschwingen, когато ръка за ръка с татко стигнахме до жилището на Рудолф Хес в Берхгесгаден.
Беше се разнесла новината, че Фюрерът е в Хаус Вахенфелд и областта гъмжеше от журналисти и любопитни, поради което ни беше трудно да намерим подслон. Накрая го направихме в скромната страноприемница „Киндерланд” на около два километра от къщата на Рудолф Хес.
Пренощувахме там и на сутринта, доста рано, потеглихме бодро по една заснежена пътека, която следваше извивките на близкия хълм. Татко, облечен по баварски маниер, носеше дългите крачоли на алпинисткия панталон мушнати в груби вълнени чорапи, които му стигаха до коленете. Кожени обувки, риза и сако без яка завършваха екипа му. Аз носех чисто нова тъмносива униформа на Хитлерюнген, съставена от къс панталон, куртка с джобове и моряшка яка; колан с тока с Руната , презрамки, кръстосани на гърдите и един малък кинжал на кръста с надписа „Blut und Ehre”[1], гравиран на острието; папийонка, стегната с халка, полуботуши с връзки и сиви подметки.
Къщата, в която отсядаше семейство Хес, беше една стара дървена постройка в класически алпийски стил; малка, но удобна. Когато позвънихме на вратата, бяхме посрещнати от един сънлив офицер от SS, който изпълняваше ролята на страж, дремейки в хола до запаленото огнище. Казваше се Едвин Пап и беше SS Оберщурмфюрер [2].
– Хер [3] Хес още не е станал, – каза офицерът от SS. – Той ще се зарадва да ви види, тъй като ви очакваше от няколко дни. Седнете в хола, моля, докато приготвя кафе.
Половин час по-късно се появи Рудолф Хес, облечен безупречно в спортен екип: панталони, анорак и сини гуменки. Висок, добре сложен, с квадратно лице и гъсти вежди, под които ясно се очертаваха черните му и блестящи очи, сякаш привличайки вниманието, насочено към него.
Леко усмихнат, той спря за момент да погледне татко и сетне те се грабнаха в една прегръдка, която изтръгна и от двама им радостни възклицания и спонтанен смях. Не бях го виждал от много години и затова имах много неясен спомен за него, но бях изненадан да открия една плахост, каквато не можех и да си представя у могъщия заместник на Фюрера.
Той се обърна към мен и ме изгледа удивен.
– Dieser mein Patenkind? [4] – каза като че ли на себе си. – Как минава времето! Вече е станал мъж. Един нов човек за един нов Райх.
– Кажи ми, Курт, – обръщаше се този път към мен, – искаш ли да останеш в Германия? Тук би могъл да учиш и да служиш на Родината.
– Да, Taufpate [5] Рудолф, – отвърнах, преизпълнен с радост. – Именно това е, което искам. Най-голямата ми амбиция е да постъпя в Школата НАПОЛА.
– Това действително е една голяма амбиция, – каза Рудолф Хес. – Ще видим какво можем да направим по въпроса.
В този момент влезе Илзе Прол-Хес, която татко не познаваше, но която след като бяха направени представянията изглеждаше сякаш е била приятелка от цял живот. Това се дължеше на факта, че Илзе беше проста и енергична жена, но притежаваща голяма дружелюбност. Стара национал-социалистическа активистка, тя се беше отдалечила от политиката след брака си с Хес през 1927 г. и проявяваше, след като поговори малко с нас, желанието да има деца, което Бог изглежда й отказваше. (Едва пет години по-късно щеше да се роди единственият син на Рудолф Хес – Волф, – но това е друга история.)
Ние останахме в Берхтесгаден една седмица, по време на която Рудолф, Илзе и татко разговаряха приятелски в много случаи, когато те не ходеха до Хаус Вахенхфелд да се видят с Фюрера, който от друга страна беше обсаден от Гьоринг и други членове на партията.
През тези вечери, докато татко и Хес си разказваха спомени и анекдоти, Аз обикновено разпитвах в продължение на часове служителя от SS, отговарящ за стражата. Според моята преценка в онези дни нямаше цел, по-достойна за усилията на един германски младеж, от това да стигне да стане член на елитния корпус SS.
Един ден – един от първите, които прекарахме в Берхтесгаден, – татко и Рудолф се оттеглиха да поговорят в една външна галерия, разположена над една стълба и защитена от парапет, която заобикаляше къщата. При нормални обстоятелства Аз не бих им обърнал внимание, но нещо в жестовете им – един шепнещ тон в разговора – ми подсказа възможноста, че щяха да говорят за мен.
Помислих, че говореха за постъпването ми в Школата НАПОЛА и бях обзет от нарастваща тревожност. Като не можах да се преборя с изкушението, – една непростима простъпка, както би казал баща ми, – Аз сторих нещо порицаемо: подслушах ги.
Преструвайки се, че стоя до един прозорец, който се отваряше недалеч от татко и Рудолф Хес, Аз се опитах да дочуя техния разговор, който действително се въртеше около темата за моята личност. Но той не се занимаваше с постъпването ми в Школата НАПОЛА, а с един въпрос, който ме изпълни с изумление.
– ... можеш да ми оставиш Курт тогава, – казваше Рудолф. – Говорил ли си му за Знака?
– Не, не мислех, че е уместно, – отвърна татко. – Освен това не знаех как да му обясня с достатъчна дълбочина тази Мистерия. Ти знаеш повече от мен за тези неща; ти си най-подходящият човек да говори с него за това.
Рудолф Хес помръдна утвърдително глава, докато на лицето му оставаше изписана онази плаха усмивка, толкова характерна за неговата личност.
– Ще изчакаме няколко години, – каза Рудолф Хес. – Освен ако Курт не попита преди това. Той никога ли не е подозирал нищо? Не е ли участвувал в някакво необичайно събитие?
– Не, Рудолф, освен случая с Офитите [6], който вече ти разказах в моите писма, не му се е случвало нищо странно след това, и дори изглежда, че го е забравил или най-малкото споменът за него не го засяга.
До този момент от разговора между Рудолф Хес и баща ми не беше много това, което разбирах, но при споменаването на Офитите един невероятен епизод от моето детство изникна в паметта ми мигновено. Когато бях на около десет или единадесет години, Аз бях жертва на едно похищение! Това не беше криминално отвличане с цел да се получи откуп, а едно похищение, извършено от фанатици от Офитския Орден, което трая само няколко часа, докато полицията, благодарение на данните, предоставени от един професионален доносник, успя да го осуети.
[1] Blut und Ehre: „Кръв и Чест” (бел.авт.).
[2] SS Obersturmführer: „капитан от SS” (бел.авт.).
[3] Нем. Herr – „господин” (бел.прев.).
[4] “Това ли е моят кръщелник?” (бел.авт.)
[5] Taufpate – „кръстник” (бел.авт.)
[6] Офити или Наасени (от грц. ὄφις и арам. naas/ивр. naḥash – „змия”) – древна гностическа секта на „поклонници на Змията” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар