Книга Четвърта
Глава VI
На следващия ден след онзи, в който приключи четенето на писмото, в 21:30 часа вуйчо Курт се настани в един удобен люлеещ се стол до моето легло и след като стоя замислен няколко минути, започна да ми разказва за своя живот:
– Така, както се случва сега с теб, една серия от „странни” съвпадения повлияха по определящ начин първите години на моя живот. За да се възприеме в по-широка перспектива това твърдение, ще трябва да започна разказа от много години преди моето раждане – в точния момент, когато моят баща, барон Райнхолд фон Зюберман, идва на този свят, т.е. в 1894 г. в град Кайро, Египет. През същата тази година в Александрия, на 130 км от Кайро, се ражда също една личност, която щеше да бъде по-важна от всяка друга в моя живот. Имам предвид Рудолф Хес, чието раждане се пада на 26 април 1894 г.
Въпреки разстоянията между двата града, баща ми и Рудолф Хес скоро се запознават, тъй като родителите на Хес го изпратили да следва във Френския Лицей в Кайро – училището, което посещавал татко, – от шест до дванадесет години. Другари от детството, двамата били свързани от едно близко приятелство, което се затвърдило с с годините.
След приключването на първоначалното образование – така, както правеха мнозина заможни германци със своите деца, – те били записани в Evangelische Paedagogium [1] в Godesberg-am-Rhein [2] – град на разстояние десет километра от Бон.
Когато и двамата били на шестнадесет години, т.е. в 1910 г., те се разделили, за да следват различни поприща. Татко се записва за Политехническия Институт в Берлин в специалността Индустриално Инженерство. Рудолф Хес заминава за Швейцария, където постъпва в École Supérieure du Commercе [3] в Ньошател по настояване на баща му – богат износител от Александрия, който желае да въведе младежа в света на търговията. Намерението на Рудолф било в границите на възможното да следва докторат по математика.
Войната от 1914 г. проваля всички планове. Татко е извикан от моята фамилия в Кайро, където се завръща когато избухва конфликтът и остава там окончателно, тъй като след като поема длъжността на инженер в захарната фабрика, не ще може вече да завърши своето следване.
Рудолф Хес, който остава в Швейцария само една година, се намирал в Хамбург, усъвършенствувайки се в специалността Външна Търговия, и побързал да се запише в Първи Баварски Пехотен Полк. Бил раняван два пъти – през 1916 и 1917 г., – получавайки Железен Кръст за геройство. През 1918 г. постъпва в наскоро формирания Имперски Въздушен Корпус, утвърждавайки се като квалифициран пилот, но без да участвува във въздушни битки, тъй като през ноември 1918 г. се подписва примирието и той е демобилизиран.
Завръща се в Египет, потиснат от двойна мъка: победената Германия е разкъсана от Версайския Договор, а неговите родители са умрели по време на войната. Семейният бизнес се поддържа от неговите роднини – по-големият му брат Алфред, който е счетоводител, и една омъжена сестра.
Той не желае за се занимава с търговия и така обявява, че мисли да се завърне в Германия, за да следва вече не математика, а история или философия.
Времето, което прекарва в Египет, посвещава на търсенето на отговори за толкова многото злочестини, които е преживял. Отговори, които могат да дадат само Посветените от големите Ислямски или Гностически Секти, на които Александрия в частност и Египет като цяло е един богат разсадник.
Но ще оставя за друг ден разказа на Езотеричното Течение, в което Рудолф Хес ще постъпи през онези дни на 1919 г. в Египет, което ще го доведе до Адолф Хитлер през 1920 г. и до Англия през 1941 г. Ще продължа с хронологичното развитие на основните събития, които са от интерес за историята и сетне ще анализираме тези факти.
Вуйчо Курт, както се вижда, беше прецизен разказвач, който знаеше какво иска да каже и не се отклоняваше от него. Давах си сметка, че щяха да минат няколко дни докато той завърши своите спомени и тази перспектива ме радваше.
– През февруари 1919 г., – продължаваше невъзмутимо вуйчо Курт, – Рудолф Хес отива в Кайро, за да посети татко и един друг приятел – Омар Наутаис. Срещат се за пръв път след шест години с последвалата взаимна радост и тази на моята майка, която също познавала Рудолф от детството.
Татко се бил оженил през 1917 г. и на 17. ХІ. 1918 г. съм се родил Аз, поради което по това време – през февруари 1919 г. – съм бил на три месеца. Тъй като още не ме били кръстили, татко помолил Рудолф да бъде мой кръстник, на което той се съгласил с удоволствие, защото обичал много моите родители и желаел да им даде един знак за своята привързаност.
Церемонията била извършена в Лутеранската Църква в Кайро една студена утрин на февруари 1919 г., по-точно на 17-я ден.
Тук, Neffe, имаш първото съвпадение, – казваше вуйчо Курт със замислен тон, – тъй като този млад герой от войната на 25 години, който ме вземал тогава в ръцете си, щеше да бъде петнадесет години по-късно държавен министър на Германия и доверен човек на канцлера Адолф Хитлер, негов Stellvertreter [4].
В Египет, както и във всички чужди страни, германската общност организираше за тренировката на своите деца Hitlerjungen – хитлерианските младежки съюзи – под неявния надзор на военните аташета към Германското Посолство. В това движение фигурираше една „младша” група, наречена Jungvolk [5], за деца от 10 до 15 години, в която Аз постъпих на 10 години, докато все още следвах началното училище в Германския Колеж в Кайро.
Дипломирах се през 1932 г. и татко реши да ме изпрати в Германия, за да следвам висше образование. Тогава бях на 14 години и носех титлата на Fähnleinsführer в Hitlerjungen.
През следващата година – през юли 1933-та – отплавахме от Александрия с един търговски кораб, който с немного спирания отиваше директно за Венеция; оттам щяхме да пътуваме с влак до Берлин.
В онези дни Рудолф Хес беше една много важна персона в Третия Райх и невероятно популярен сред членовете на германската общност в Египет, които се чувствуваха горди от успеха на един от своите. Рудолф бе работил упорито през всичките тези години, за да спомогне за победата на Фюрера и освен няколкото пътувания на всяка една или две години, беше оставил напълно своята първа египетска родина. Той обаче никога не забрави своите приятели, които не бяха много, нито своя кръщелник Курт фон Зюберман.
Ние неизменно получавахме по една коледна картичка през всичките тези години и когато в Юнгфолк имахме нужда от барабан, спомням си, че татко ме подтикна да напиша едно писмо до моя престижен кръстник, който не само отвърна любезно с едно послание, в което ме стимулираше да се уча и да усърдствувам в Хитлерюнген, но и се погрижи за детинската ми молба.
Един ден получихме призовка от Германското Посолство, за да вземем една пратка, чието приемане трябваше да бъде подписано от Fähnleinsführer Курт фон Зюберман, т.е. от мен. Това бе един официален барабан на Хитлерюнген, боядисан на черни и бели пламъци с една Руна „Sieg” (S) от древнага германска азбука Футарк с формата на светкавица. Хитлерюнген използуваше една Руна „Sieg”, но на Schutzstaffel [6] бе позволено да използува две (SS). Имаше също едно писмо от Райхсюгендфюрера [7] Балдур фон Ширах, в което той потвърждаваше, че по молба на Частния Секретар на Фюрера, Рудолф Хес, изпраща един барабан на далечните Камеради от Юнгфолк в Египет. Следваше един дълъг списък от понятия и завършваше, препоръчвайки да използуваме Химна на Хитлерианската Младеж:
Vorwärts, Vorwärts!
Schmettern die Hellen Fanfaren.
Vorwärts, Vorwärts!
Jugend kennt keine Gefahren. [8]
То носеше подписа на Балдур фон Ширах и три думи: Heil und Sieg [9].
Този барабан и това писмо ми донесоха една незаслужена слава сред германските деца от Кайро, като същевременно стимулираха моето призвание да продължавам да работя в линията на Хитлерюнген.
През 1933 г. в Египет пристигнаха новините, че Фюрерът, за да отпразнува 44-тата си годишнина, ще отвори школите НАПОЛА, които бяха разпуснати от съюзниците през 1920 г. [10]
Това щяха да бъдат школи за формирането за бъдещия германски Елит и в тях щяха да се обучават кадрите от Хитлерианската Младеж. Размишлявайки колко трудно ще бъде да постъпи в нея един египетски германец, татко, който притежаваше горчивия опит на това, да не бъде считан за „истински германец” по време на следването му в Бад-Годесберг, обмисли възможността да се обърне към Рудолф Хес, за да ни помогне за моето приемане.
Затова преди да заминем той му изпрати едно писмо, молейки за една среща и информирайки го за приблизителната дата на нашето пристигане в Европа.
Пристанищата и странните градове, до които се докосвахме, бяха фантастични места за един горд Фенлайнсфюрер на 15 години, борещ се между радостта да опознава и нетърпението да пристигне. Да пристигне – да! – защото чудното беше крайната цел на вълшебното пътешествие: Германия.
– Гледаш ме с неверие, Neffe, – извиняваше се вуйчо Курт, – и Аз те разбирам: трудно е да се разбере онова, което чувствувахме в онези дни ние, германските младежи, дори и чужденците като мен. Египет беше любимата родина – земята, където се родих и израстнах.
Но Германия беше друго нещо.
Земята на Зигфрид и на Фюрера; на река Рейн и на Лорелай; на Валкириите и на Нибелунгите. Това беше една „Родина на Духа”, където се подхранваше митът, легендата и традицията на нашите старши.
Една далечна и вечна родина, която скоро щеше да стане реална чрез това приказно пътуване. Ние бяхме възпитани в една мистика, чиято формулировка беше „Кръв и Земя”; и работехме съответно.
Към края на юли – в разгара на европейското лято – пристигнахме във Венеция, крайната точка на нашето пътуване по море, откъдето щяхме да вземем една комбинация от влакове до Берлин. Бяхме готови да слезем от кораба, когато капитанът ни съобщи, че трябвало да минем през офисите на компанията в пристанището, за да получим едно съобщение.
Отидохме дотам с потиснати сърца, очаквайки лоши новини от Египет, за да намерим вместо това едно писмо с официалния гриф на Третия Райх. В него Рудолф Хес ни съобщаваше, че ще отсъствува от Берлин до втората седмица на август, но че ако искаме да го посетим незабавно, бихме могли да се отправим към Горна Бавария. Причината за това беше, че Фюрерът бе решил да почива няколко дни в своята вила „Хаус Вахенфелд” над Оберзалцберг в Берхтесгаден и част от неговия кабинет го съпровождаше, настанявайки се в близки страноприемници. Рудолф Хес и съпругата му Илзе щели да се радват да ни приемат, ако бихме били решили да отидем дотам. (В Райхолдсгрюн, Бавария, се намираше „германската” къща на фамилията Хес, построена от бащата на Рудолф. Но ваканциите на Щелфертретера минаваха обикновено в Берхтесгаден, близо до резиденцията на Фюрера).
Татко не можеше да скрие задоволството си, защото тази ситуация беше освен другото и благоприятна за нашите планове. От една страна си спестявахме да пътуваме стотици километри, тъй като от Венеция до Берхтесгаден има само двеста километра, докато до Берлин са повече от хиляда. От друга страна щяхме да имаме възможността да разговаряме с Рудолф извън всякакъв официален протокол, без да търпим намесата на секретари или помощници и разполагайки с време да си поговорим и да си припомним добрите стари времена.
Изгледът на легендарната Венеция, преминаването през Австрия и пристигането в Баварските Алпи бяха прагът на моето навлизане в един нов и чуден свят.
От момента, в който стъпих на баварска земя, забелязах, че въздухът беше като наелектризиран, сякаш един окултен двигател изпращаше мощни вибрации през етера. Това бе нещо толкова очевидно в онези дни – или години, – че всеки, който бе умерено предразположен, можеше да го възприеме.
Тези вибрации, които не се долавяха с един физически орган, носеха на духа-приемник едно послание: Deutschland erwacht! – „Германия се пробужда!”. Но този превод в две думи е груб; той прилича на една стихийна патриотична прокламация и не предава изцяло онова, което извикваше в нашия Дух тази тайнствена сила. Ще се опитам да го обясня. „Германия се пробужда!” – казваше то и този, който го чуваше, не мислеше за географската Германия, нито дори за Третия Райх, а се почувствуваше явно в един друг свят без граници – в една Германия без Време и Пространство, чиито единствени граници бяха именно фиксираните от самата тази вибрация.
Германия свършваше единствено там, където вече не се възприемаше обединяващата вибрация, тъй като – сега всички го знаеха – Германия беше също и онзи иманентен недоловим звук, наречен Volkschwingen [11].
„Германия се пробужда!” – казваше трансцендентното послание и Германия се възраждаше като птицата Феникс от пепелищата на своите скорошни поражения; превръщаше се в епицентъра на една нова Weltanschauung [12], в която нямаше да имат място низостите на световната еврейска конспирация и марксистко-ленинистката подривност.
Кафявата революция щеше да донесе един Нов Ред, който щеше да допуска в своя ръководещ Елит единствено йерархията на Духа: висши щяха да бъдат тези, които реално биваха такива от само себе си, без да има значение никакво друго условие. Тази перспектива стимулираше здравословното съревнование, вдъхваше нови надежди и вдъхновяваше всички да споделят приключението на „германското пробуждане”. И никой не биваше да се съмнява, защото Новият Ред бе гарантиран, осигурен в своята чистота от фигурата на Фюрера [13].
Да, най-сетне Германия имаше своя Фюрер. Той беше истинският творец на Новия Ред – Водачът, който щеше да поведе германския народ към победата.
Беше 1933 година, Германия се пробуждаше, Адолф Хитлер беше Фюрерът.
[1] Нем. “Евангелическо Училище” (бел.прев.).
[2] Бад-Годесберг – понастоящем окръг на Бон (бел.прев.).
[3] Фр. “Висше Търговско Училище” (бел.прев.).
[4] Stellvertreter – заместник (бел.авт.).
[5] Jungvolk – буквално „деца на народа” (бел.авт.).
[6] Schutzstaffel (SS) – „гвардейски ешелон” (бел.авт.).
[7] Reichsjugendführer – „национален водач на младежта” (бел.авт.).
[8] “Напред, напред!Тръбят бляскавите фанфари.Напред, напред! Младежта не знае опасности.” (бел.авт.).
[9] Heil und Sieg – „Поздрав и победа” (бел.авт.).
[10] Тогавашните Kadetenanstelten („кадетски училища”) (бел.авт.).
[11] Volkschwingen – „вибрация на народа” (бел.авт.).
[12] Weltanschauung: „възглед за света”, „идеология” (бел.авт.).
[13] Führer – „водач, ръководител” (бел.авт.).
Коментари
Публикуване на коментар