Книга Четвърта
Глава ХХХVІІ
Ако Синин-Фу ме беше изумил със своите грандиозни размери, какво да кажа за Лан-Джоу-Фу, който беше четири пъти по-голям? Но става на дума за два различни типа град: Синин-Фу представляваше типичният пограничен град, разположен върху един важен търговски път; животът му зависеше най-вече от трафика на стоки и не се интересуваше особено от производството; вместо това той наподобяваше, както казах, един огромен пазар. Лан-Джоу-Фу напротив – представляваше класическа метрополия: той беше столица на провинцията Гансу и макар да търгуваше толкова, колкото и Синин – или дори повече, – той притежаваше ключови промишлености като текстилната и стоманената, и струпваше голямо разнообразие от земеделски продукти. Разположен върху десния бряг на Жълтата Река, той създаваше впечатлението, че се касае за един средновековен европейски град със своите назъбени стени и високи кули, но демографската му гъстота се оказваше несравнима: повече от 1.000.000 жители. Въпреки че съществуваха укрепени предградия с беден вид, зад стената се намираше главната част на града: около 80.000 красиво декорирани дървени къщи, с всички улици павирани с мрамор или зелен гранит. „Националистите” бяха побързали да го окупират, разквартирувайки един полк от 10.000 войници; причината: за да контролират една прочута фабрика за тежки оръдия и други такива за барут и винтовки.
Китайски реалности. Или може би конфуциански рационализъм. Любопитното беше, че в стената на Лан-Джоу-Фу съществуваше една Шън Хей или „черна порта”, която не получаваше името си от цвета, с който бе боядисана, а защото принадлежеше на „черния пазар”. С типично практическо чувство Цунг-Ту [1] беше договорил с водачите на организираната престъпност прехвърлянето на правата върху тази порта. В съгласие с уговорката мафиотите се задължаваха да поддържат една постоянна стража, координирана с националистическата стража на останалите порти; те можеха след това да прекарват през Шън Хей всякаква контрабанда, каквато си искаха, без да бъдат безпокоени от полицията. Печалбата, която придобиваше Цунг-Ту с този оригинален договор се състоеше в спокойствието на неговите войски, които можеше да използува във войната с японците или борбата с комунистите. Престъпните Тайни Общества бяха толкова стари, колкото самия Китай, и винаги бе било възможно да се съжителствува с тях: те представляваха по-малкото зло. Напротив – с комунистите или японците не беше възможно да се съжителствува в мир. Предавайки им управлението на Черната Порта, той легализираше по някакъв начин незаконните дейности и се постигаше известен надзор над неконтролируемия трафик на Черния Пазар. Ако не беше действувал така и бе принудил Обществата да работят подмолно, щеше да е необходимо да охранява стените по 24 часа на ден и да понася периодични въоражени сблъсъци с контрабандистите.
Кāуликите от Синин се упътиха направо към Шън Хей и там дадоха някаква парола с оживен глас. Незабавно ни бе позволено да минем. Но след като бяхме влезли, ни отведоха не при някакъв груб злодей, водач на едно „разбойническо братство”, както дефиницията на фон Гросен допускаше да се предположи. Водачът на Зелената Банда беше един стар китаец с изискани маниери, който, с инкрустирания си рубин, блестящ в официалната му шапка, се обявяваше за мандарин от първа категория и първа класа: този знак бележеше най-високата йерархия в китайската аристокрация; също така забелязахме един еднорог, пищно избродиран по неговите одежди – инсигния, присъща на военните Гуан [2]: цивилните Гуан носеха инсигнии на птици.
Той се казваше Тиен-ма, тоест Небесния Кон, и ни изненада със своето познаване на всичките ни премеждия: знаеше, че сме германци, че идваме от Бутан, че сме изследвали Тибет едновременно с друга германска експедиция, идваща от Индия, че сме унищожили селото на дускхите, че сме се появили тайнствено в долината Ган-Джоу и сме дошли в Синин, и че сега молехме за помощ за пътуването ни до Шанхай. Говореше културен мандарин и остави да се образува един ореол на интрига около своите източници на информация.
Намирахме се в една голяма и луксозна къща, която напълно можеше да мине за дворец. Слугите приключваха слагането на масата и Гуанът ни покани да сядаме.
– Ще ми достави удоволствие да вечерям с вас. Разбрах, че сте Доктори – учени хора, освен воини. Аз също съм такъв: преди години достигнах степента Хамлин, съответствуваща на това, което вие наричате професор – най-високата титла, давана от Пекинския Университет. Моите специалности са Математика и Философия. Изучавал съм в дълбочина Даоизма и го изповядвам: нашата общност може да се разглежда като едно даоистко Общество. Именно поради тази религиозна принадлежност ние сме естествени съюзници на Кръга Кāула от Тибет: считаме, че те познават окултната част на даоизма: Дао-то на всички дао, Пътя на всички пътища – стратегическата Пътека, която отвежда Духа към освобождението от неговите материални окови. Мнозина от членовете на Зелената Банда, когато напускат, са склонни да се оттеглят в Манастирите кāулика.
Запознавайки се с Тиен-ма, фон Гросен и Аз се убедихме, че има нужда от едно ново изследване на китайските престъпни Общества. Очевидно съществуваше едно внушително объркване, навярно произтичащо от това, че общият източник, с който ние, европейците, разполагахме за познаването на Китай, бяха изобилните доклади, доставяни от англичаните, които съдържаха злонамерена и лъжлива информация. В края на краищата, за англичаните и SS беше едно престъпно Тайно Общество! Защото това, в което най-малко можеше да бъде обвинен Тиен-ма, беше да представлява един типичен престъпник, макар и действията на неговата организация да се намираха извън закона. Той, както и всички от неговата „Банда”, бяха идеалисти, които си бяха поставили за постигане една духовна цел, но се намираха в един дяволски свят. При такива гностически обстоятелства, решението винаги е едно и също: духовната цел оправдава всяко средство, употребено, за да се пробие път през вражеската територия.
25-та мъже от Синин-Фу и шестимата лопи вечеряха в една съседна къща. На Тиен-ма правехме компания фон Гросен, Оскар Файл, Шривиря, Банги и Аз, които бяхме хората, които щяха да продължат пътуването към Шанхай; другите щяха да се завърнат в Синин още същата вечер, заедно с лопите, чиято цел беше Тибет. Водачът на Зелената Банда говореше много добре английски, но изобщо не се гордееше с това и предпочиташе да се изразява на мандарин. Вечерята не беше много напреднала, когато го узнахме, и ние с фон Гросен се съгласихме да общуваме на този език. Продължавахме така цялата вечер, разговаряйки с този старец, надарен с любопитството на дете: когато философската и религиозната тема се изчерпа, изпаднахме, естествено, до политическия въпрос, тоест до реалността. От този момент изминаха няколко часа, през които се опитахме да го накараме да разбере национал-социализма и неговата хиперборейска същност. Той имаше информация, разбира се, но ние му дадохме всички подробности, които ни поиска.
Накрая, доволен, че е осъществил една конференция, съвсем рядка в тези региони – както ни увери, – той склони да ни разкрие как ще ни помогне да стигнем до Шанхай. Но преди това направи една забележка относно ситуацията в неговата родина.
– О, Цинг [3]: това, което ми разказвате за вашия Фюрер и неговото управление, подкрепено от патриотичните маси, носи на моя Дух мрачни мисли за бъдещето на Китай. Фюрерът е поставил пред германците тяхната героична и славна традиция и те са я приели с гордост. А тук – обратното: Мао Дзъдун индоктринира селяните с теориите на евреите Маркс, Енгелс и Ленин и ги учи да се възхищават на руснаците – един народ, който е бил див, когато Китай вече е имал развита цивилизация. А от друга страна Чанг Кай-Шек се оказа един „мек камък” [4], тъй като той прие християнството, отричайки се от нашите хилядолетни традиции: може би ако беше поставил – като вашият Фюрер – китайската Култура пред китайците, те щяха да го подкрепят масово. Но вместо това той им предлага привлекателните и измамни образи на една чужда Култура. Една Култура, принадлежаща на онези, които едва до вчера ни експлоатираха като роби. Мао и Чанг – двама китайски ренегати – са омаяни от чужди Богове, и двамата представят на народа своите чужди идеали. И кого мислите, че ще изберат китайците? Идеалът на онези, които със сигурност отново ще се върнат, за да ни потискат, както вече са го правили, или на тези, които обещават да направят нещо за народа? Не искам да отговарям преждевременно на този трансцендентален въпрос, но отсега ще ви осведомя, че народът подкрепя в по-голяма степен Мао, отколкото Чанг, защото Мао вярва в народа и знае как да изрази тази вяра, докато Чанг вярва само в Исус, в Англия и в Съединените Щати.
Исус! Още един евреин, напълно чужд на Историята и Традицията на Китай. Но що за проклятие се бе стоварило върху Срединното Царство? Като че ли не съществуваше друга възможност за Китай освен евреина Исус или евреина Маркс? Никой от нас не отговори на тези драматични въпроси, но си обещах пред себе си да накарам да му изпратят английското издание на „Mein Kampf” [5], книгата на Фюрера.
– Не искам да обременявам моите гости с оплакванията на един старец, – извини се Тиен-ма, – но имайте предвид, че макар да представляваме една „престъпна банда”, както ни определят чужденците, ние, Зелените, обичаме дълбоко Китай и се тревожим за неговото бъдеще. Предчувствуваме, че определени чужди сили, които наричаме Бай-Лунг-Йах [6], ще се опитат да убият спящия китайски слон преди той да се е събудил.
Ще ви кажа как ще стигнете до Шанхай. Трябва да знаете, че съществува един Дао-Хей или черен път, по който циркулира в двете посоки контрабандата към Западното Море. Той е почти официален сега, когато по цялото му протежение има подкупени служители, и той преминава през самите японски граници, тъй като японците също нямат нищо против да получат малко допълнителни йени. Но Вие ще слезете преди това в град Сиан в провинция Шънси [7]. Оттам ще вървите на Юг, преминавайки планините Цин-Лин [8], които разделят Жълтата и Синята Реки [9], до селото Хан-Дзян на десния бряг на река Хан-Дзян. В това село ще се свържете с нашите хора, които ще ви качат на един съд, който обикновено пренася контрабанда. Ще плавате по водите на Хан-Дзян и от сливането с Яндзъ-Дзян ще поемете на изток до Шанхай. Както виждате, касае се за един много прост план.
– Действително, така изглежда, – отговори педантичният фон Гросен. – Но позволете ми да задам няколко въпроса.
Той кимна с един китайски жест, състоящ се в накланянето на главата напред.
– Говорите ми за 500 километра с влак. Не е ли възможно някой да ни заподозре и да ни подложи на разпит? Какво ще правим тогава? Защото ние нямаме официални германски документи и освен това се намираме нелегално в Китай.
– А, Цинг, трябва да култивирате добродетелта на търпението! – порица Тиен-ма с наивна строгост. – Казах ви, че влакът потегля в рамките на два дни: до тази дата тримата германци ще притежават документи, които твърдят, че става на дума за трима англичани, акредитирани в Китай от Обществото на Народите с дипломатическата мисия да наблюдават местната ситуация и представят доклади, които ще послужат за едно бъдещо посредничество. Те ще имат изходни визи за Хонг Конг, които ще бъдат написани на английски и мандарин. Но не се бойте: никой, който би могъл да ви разпитва оттук до Шанхай, не знае достатъчно английски, за да разбере, че сте германци! Ще ви дадем, разбира се, дипломатически паспорти и един пропуск за двамата тибетци, в който ще се казва, че сте ги наели в Синин-Фу.
Ще ви дадем също и пари – достатъчно китайски и японски пари. Всичко фалшиво – и документите, и парите. И всичко с най-добро качество. Но няма да пътувате сами: един Зелен ще ви съпровожда до Шанхай. Той ще ви качи на влака от една Шън-Хей и ще ви настани в един вагон, който се намира под наш контрол. Единственият случай, при който бихте могли да бъдете разпитани, ще бъде като слезете в Сиан – нещо много малко вероятно, защото ще слезете само ако има сигнали за сигурността или ако влакът бъде задържан по пътя – нещо възможно и доста често случващо се, но като цяло всичко се урежда с един щедър подкуп. Било националисти или комунисти – в бедния Китай никой не отказва рушвет. Болшевиките са още по-малко оригинални в това отношение, защото те се придържат към древната институция на подкупа чрез една смяна на името, което са й дали, за да запазят достойнство: наричат я „принос за Революцията”. Но ако все пак ви задържат, ще използувате вашите документи и вашия най-ценен талант. Съгласни ли сте? В противен случай ще ви дам още подробности; но е във ваш интерес да се доверите на Зелената Банда, която познава Китай като никой друг.
Фон Гросен бе запазил самообладание: логистичната подкрепа, с която щяхме да разполагаме, бе аналогична на тази, каквато би ни оказала една Тайна Служба. Но той не се успокои и отново атакува с друг въпрос:
– Предполагам, че останалата част от пътя ще бъде също така покрита. Нали? Повярвайте ми, имаме ви доверие; въпросите ми се подчиняват на една цел, много по-... професионална. Точно така: професионална! Аз съм офицер от разузнаването и не мога да се въздържа да не разпитвам. Всъщност, ако се доверяваме напълно някому, това е Кръгът Кāула: и те са ни предали във ваши ръце. Така че, трябва да имаме доверие в Зелената Банда.
– Добре правите, че ни се доверявате. Ние няма да ви измамим. И ви уверявам, че нашият човек ще ви доведе живи и здрави до Шанхай: той познава прохода през планините Цин-Лин и хората от Хан-Дзян, също както и японците от граничната стража в Нанкин. Но, за всеки случай, преди да си тръгнете оттук, ще ви дам една парола за контакта в Хан-Дзян и ще ви кажа къде да го намерите.
За момента фон Гросен беше задоволен и петимата бяхме отведени в едно съседно помещение за гости, обслужени от грижливи и дискретни китайски дами. През следващите дни вече за Штандартенфюрера имаше възможност да изтръгне от Тиен-ма всичките данни, които го интересуваха.
[1] Цунг-Ту – Губернатор на Провинция (бел.авт.)
[2] Кит. guān – мандарин, учен-бюрократ в имперски Китай (бел.прев.).
[3] Цинг – „Доктор” (бел.авт).
[4] Кай-Шек означава „твърд камък” – твърдението на Тиенма има ироничен смисъл (бел.авт.).
[5] Нем. „Моята Борба” (бел.прев.).
[6] Бай-Лунг-Йах – „Белия Дракон Йехова” (бел.авт.)
[7] Шън – „проход, порта”; Си – „запад”; Шънси – „Проход на Запада” (бел.авт.).
[8] Цин или Чин – „среда”; Лин – „планини”; Цин-Лин – „Средни Планини” (бел.авт.).
[9] Реките Хуанг-Хъ и Яндзъ-Дзян (бел.авт.).
Коментари
Публикуване на коментар