Книга  Четвърта

 

Глава ХХVІІІ

            Искам да обърна внимание на читателя, че Аз нямах такъв късмет като неговия, тъй като разказът на вуйчо Курт, отнасящ се до операцията по спасяването на неговия Другар, отне няколко дни. Без да споменавам тези прекъсвания, Аз преписах основните части в свързана форма, за да не предизвиквам нетърпение – едно нетърпение, подобно на онова, което, както може да се предположи, изпитвах Аз в онези дни.

Само ще добавя, че – както сигурно ще се случи и с читателя – онзи подвиг, в който бе участвувал вуйчо Курт, извика незабавно у мен спомена за „Подвига на Нимрод”, описан от Белисена Вилка. Несъмнено приключението в Тибет носеше един печат на магически героизъм, едни стил на „безгранична дързост”, който го уподобяваше на историята на Каситския Цар. Що се отнася до останалото, Врагът беше същият: Врагът на Вечния Дух, Врагът на Хиперборейската Мъдрост, Врагът на „нашите Стягове”, както го наричаше вуйчо Курт, т.е. Бялото Братство на Чанг Шамбала и неговите земни агенти.

 

По същия начин, Аз ще копирам в следващите глави най-интересните разкази на вуйчо Курт, без да се намесвам. Естествено, ще употребя този подход дотам, докъдето бъде възможно, т.е. до Епилога – Епилог? – който бе тогава, когато разказът на вуйчо Курт, както и всеки друг разказ трябваше да бъде прекъснат. Аз от моя страна вече се намирах в добро здраве на този етап и очаквах единствено кулминацията на историята, за да изпълня молбата на Белисена Вилка: с всеки изминал ден нарастваше моята решимост, тъй като с всеки миг нещата, свързани с Хиперборейската Мъдрост, се изясняваха необратимо.

 

Както си спомням, една сутрин вуйчо Курт продължи така:

Към следващата глава =>

Към Съдържанието => 

Пълен текст (pdf, 12.2 МВ, 960 стр.) =>