Книга Четвърта
Глава V
Съгласих се, прочее, да дам на вуйчо Курт достатъчно време, за да прочете писмото, без да си представям какво щеше да произлезе от тази отстъпка. На първо място – било защото той извърши неговото четене добросъвестно, било защото, най-вероятно, испанският език му пречеше да схване с по-голяма бързина неясните понятия на Белисена Вилка, било поради някаква друга причина – но истината е, че той приключи едва след десет дни. А на второ място и най-дразнещото в случая бе, че в продължение на това време той се затвори в своята стая, отказвайки да излиза дори за минута от нея. Прехвърли всички задачи по фермата на своя надзирател Хосе Толаба и нареди храната да му бъде донасяна в стаята от старата Хуана. И напразно Аз се опитвах да пречупя тази решимост: бележките ми оставаха без отговор и не успявах да пробия лаконичната вярност на старицата с моите въпроси. Накратко: трябваше да се въоража с търпение и да приема странното поведение на моя вуйчо! И като връх на моето неудоволствие – без да мога при това да напредна много в четенето на книгата „Фундаменти на Хиперборейската Мъдрост” поради сложността на темите, с които тя се занимаваше: нужен бе поне един Философски Речник, за да бъдат разбрани в дълбочина повечето от понятията, които се употребяваха с голяма прецизност, а не знаех дали вуйчо ми притежаваше някакъв екземпляр, макар че за нищо нямаше да ми послужи, ако той беше на немски. Естествено, не успях да разреша проблема, докато вуйчо Курт не се появи отново, а към това време речникът вече не беше необходим, тъй като така и не приключих четенето на книгата на Нимрод: разказът на вуйчо Курт и събитията, които се случиха след това, неизбежно ми попречиха да го направя.
Психологическият ефект, който писмото произведе у вуйчо Курт, ще да е бил много интензивен, тъй като у него тогава се забелязваше като резултат от четенето една много забележима физическа промяна– несъмнено психосоматичен резултат от полученото впечатление. С няколко думи – по вида на моят вуйчо той изглеждаше да се е върнал с години назад през тези десет дни, беше много по-млад, проявяваше един положителен и общителен характер, с какъвто не го познавах преди. Предполагам – и мисля, че не греша много, – че тридесет и трите години, прекарани в Санта Мария, бяха потиснали неговия нормално весел темперамент и породили онази затворена и песимистична личност, която забелязах при пристигането ми във фермата. Личността на един човек, който вече не вярва особено, че ще се изпълнят замислите на Боговете и очаква примирено идването на Смъртта. Тридесет и три години са много време, за да се чака в Катамарка – Аз го разбирах по-добре от всекиго – и ми се струваше логично, че те бяха подкопали неговия характер. И затова разбирах тогава, че промяната му беше оправдана и дори че беше предвидима всеки път, когато писмото на Белисена Вилка отговаряше на неговите очаквания, чието изпълнение е било отлагано за толкова години. И тъй, беше ясно, както самият той го бе признал, че неговите инструкции за след войната – „инструкциите на Боговете” – го бяха задължили да остане на това място и че моето пристигане с писмото и подозираната предстояща атака на Друидите представляваха доказателстгва, че това очакване беше почти приключило.
– Наистина, Neffe, – беше първото, което каза вуйчо Курт, потвърждавайки моите предположения, – не писмото е това, което ме засегна в крайна степен, каквато не можеш дори да си представиш, а Мистерията на Белисена Вилка: това, което е било укрито зад нейното реално съществуване и което сега се разкрива пред нас. От писмото, Neffe, от неговото съдържание, може да се вземе едно чисто интелектуално участие; но от Мистерията, която писмото и смъртта на Белисена поставят, – от Мистерията на Дома на Тарсис – човек не може да се изключи, без да остане извън Стратегията на Боговете. Мистерията е стигнала до нас – тук вуйчо Курт решително се включваше в моето приключение – и не можем, нито трябва да се опитваме да я избегнем. Сега, когато кайросът го позволява, трябва да се отиде до края, до Ордена Тиродал, до Нимрод де Росарио, до Нойо де Тарсис и Меча на Мъдростта, до Последната Битка.
Съгласих се с кимване, изненадан от твърдата и солидарна позиция на моя вуйчо. А той продължи, изумявайки ме още веднъж:
– Виж, Артуро, размишлявах през тези дни повече, отколкото можеш да предполагаш, преценявайки случилите се събития и пресмятайки всеки ход, който трябва да се направи за в бъдеще. Чрез този глобален стратегически анализ и имайки предвид моя личен опит, който скоро ще имаш възможността да узнаеш в какво се състои, предвид че ще ти разкажа историята на моя живот, извлякох някои заключения, които ще бъде добре да имаш предвид. Преди всичко и както предполагах първоначално, установих, че ти изобщо не си подготвен да се заемеш с тази мисия. – Исках да протестирам, но вуйчо Курт вдигна ръка по безапелационен начин и реших да му позволя да завърши своето изложение. – Внимавай добре, Neffe: не казвам, че не можеш да я доведеш до край, а че още не си подготвен, за да предприемеш мисията. Но много скоро ще бъдеш, ако схванеш моите аргументи и следваш инструкциите ми буквално.
– Затова първото, което трябва да разбереш, е че никога не се започва една такава мисия без едно предварително дистанциране. Разбирам и не е необходимо да ми го обясняваш, че такава дистанцираност е едно състояние на духовно съзнание, което ти си изпитвал от момента, в който си се впуснал в това приключение: в този момент ти се чувствуващ откъснат от света, освободен от материалните привързаности. Но трябва да ти кажа с реализъм, че една подобна нагласа е напълно субективна, наивна и възпрепятствуваща постигането на духовната цел; една нагласа, която не взема предвид враговете, които ще се опитат да попречат на изпълнението на мисията – врагове, надарени със страховити сили, които разполагат с една абсолютна мобилност; една нагласа, най-сетне, която е стратегически самоубийствена. Защото нима действително е „откъснат от света” този, който се кани „да изпълни една духовна мисия”, използувайки „периода на своята отпуска”; който зависи „от парите”, за да пътува – от едни пари, които са ограничени и които в някой момент могат да свършат; който подценява врага и оставя зад себе си и извън себе си „слаби точки”, които могат да бъдат лесно атакувани и разрушени, т.е. който пътува без предварително да се е отрекъл от любовта към „нещата от света”, каквито и да са те: семейството, имотите, приятелите, привичния контекст, където се развива обичайния живот и пр. – все възможни „мишени” за вражеските удари? Не, Neffe; който се държи така е чисто и просто един добър човек, но не и един добър воин: той не ще успее никога да изпълни своята мисия; Врагът ще го задържи, нанасяйки му удар в гръб, заплашвайки или разрушавайки онова „отвън”, което той обича – онова, с което той е действително свързан, към което е вързан или привързан, макар и той да не го признава или разпознава.
Разбирах напълно неговата гледна точка и признах правотата му веднага: наистина Аз все още оставах привързан към много неща и моето пътешествие не можеше да бъде по-импровизирано. Въпреки това, времето, с което разполагах, за да реша моята Съдба, беше малко. По-скоро Съдбата реши за мен, без да ми даде време да се променя, да се пробудя, да се „подготвя”, както искаше вуйчо Курт. Всичко се беше случило толкова бързо! И какво трябваше да направя сега? Това бе, което попитах вуйчо Курт:
– Какво повече можех да направя, предвид обстоятелствата, като се има предвид как се случиха нещата? – запитах повече за себе си, отколкото за вуйчо Курт, опитвайки се да се оправдая. – Вярно е, все още запазвам моята работа, но истината е, че не ми е хрумвало, че може да не се завърна. А що се отнася до парите: не съм богат и ти го знаеш; и действително не знам какво ще правя, за да си осигуря това, от което имам нужда, ако това приключение се проточи прекалено. Емоционалното от друга странта – любовта към моите роднини и приятели – предполагам, че не ще узная до каква степен го владея, освен когато бъда подложен на изпитание: със сърцето никога не се знае, вуйчо Курт! Да, твоите упреци са справедливи, но ти ще трябва да си този, който да ме ориентира в този момент, защото иначе не ще има друго средство, освен да продължа по същия „наивен” начин, както започнах.
Вуйчо Курт ме гледаше със съжаление, без съмнение удивен, виждайки безотговорността, с която Аз приемах нещата. Според него Друидите бяха жестоки врагове, от които човек не биваше да се бои, но също и не трябваше да ги подценява. Аз не се страхувах и това беше хубаво; но изглеждаше очевидно, че Аз подценявах врага, че не си давах сметка, че бих могъл да бъда унищожен в кой да е момент, че се втурвах, предизвиквайки един могъщ противник, „без да съм подготвен за това”. Не знам дали моята нагласа в онзи момент стигаше до такава степен на неразумност, но вуйчо Курт считаше, че е така и това го отчайваше. Затова той бе склонен да ме разглежда като един неопитен войник – един войник, обучаван в неговата собствена войска – и вместо да предложи и дискутира с мен това, което трябваше да се направи, той се зае да нарежда мерките, които според неговата преценка трябваше да се вземат незабавно:
– Ще изпратиш веднага една серия от телеграми, отменяйки всичките си ангажименти. Откажи се от твоята работа, от твоето следване, от клубовете, библиотеките или от каквито и да било организации, с които си свързан. Сбогувай се с когото трябва да го направиш, съобщавайки, че предприемаш едно дълго пътешествие: ако обезкуражиш техните очаквания да те видят или да се сбогуват, те скоро ще те забравят. Ако имаш някакъв имот, определи пълномощник – някото, когото не познаваш и който не те познава, например една адвокатска фирма, – и нареди неговото ликвидиране. Процедирай по същия начин с всичко, което те свързва със стария ти живот: скъсай всичките връзки, заличи всички следи, не оставяй никакви пътечки. Не е достатъчно да бъдеш мъртъв за себе си; трябва също така да умреш и за Света!
Парите засега не ще бъдат проблем: Аз ще ти предоставя достатъчно, за да осъществиш тази мисия. Прекарал съм повече от тридесет години, трупайки пари, и е настъпил денят да ги използувам. И те са толкова толкова твои, колкото и мои, Neffe. (Знаеш ли, че съм направил завещание на твое име?). Разбира се, моите пари ще решат проблемите на момента, но това не е окончателно решение: ще се опитам за в бъдеще да ти преподам оперативните тактики, за да можеш винаги да си набавяш пари или нещата, от които имаш нужда. Става на дума за техники, методи за използуване на себе си – техники, които всеки Хиперборейски Посветен трябва да знае да прилага.
Разбира се, направих всичко, което той ми беше наредил. Правех го, докато траеше моето възстановяване – през дните, в които вуйо Курт ми разказваше своята необикновена история. Накрая, в деня, когато трябваше да потеглим, нищо от моя предишен живот в Салта не остана непокътнато. Всичко, което бях направил през годините на усилия и труд, сега беше разтурено: рано или късно д-р Артуро Сигнагел щеше да бъде само един спомен; а сетне и това нямаше да съществува – възможност, която въодушевяваше вуйчо Курт. Не исках да мисля за впечатлението, което тези мерки щяха да причинят на татко, мама и Каталина, защото сърцето ми щеше „да се размекне” и се боях, че вуйчо Курт ще го забележи: пред него Аз исках да изглеждам по-силен, отколкото бях, исках да го успокоя относно моето душевно равновесие и смелост. Исках да се поставя на неговата висина – на нивото на неговите изисквания, – тъй като почти без да забележа Аз бях започнал да се възхищавам на вуйчо Курт, да оценявам неговите големи умения, да го ценя и разбирам.
Коментари
Публикуване на коментар