Книга Четвърта
Глава ХХХVІ
Комунистите и националистите от Гуоминдана, – обясниха ни кāуликите от Синин, – макар и да се бореха обединени срещу японците, водеха ожесточени борби помежду си във вътрешните области на Китай. Япония контролираше целия източен бряг на юг от Кантон и окупираше важни градове като Шанхай, Нанкин, Хангоу, Пекин и др. Но никога не е било лесно да се покори Китай: безбройни градове бяха владяни от войските на Чанг Кай-Шек, докато комунистите бяха забележимо по-силни в провинцията, където разчитаха на безусловната симпатия на китайското селячество; това беше резултатът от 20 години прозелитизъм в полето, противоречащ на постулатите на марксизма-ленинизма, които утвърждават революционното първенство на пролетариата или градската работническа класа: тази успешна политическа тактика бе дело на Мао Дзъдун; и така едно малко партизанско движение, което бе започнало в южните провинции Дзянси [1] и Фудзиен, разпростирайки се към централната част на Съчуан след „дългия поход”, сега беше една мощна нередовна военна сила, която държеше под контрол още три провинции около Янан: Шънси, Нинся и Гансу – провинцията, в която се намирахме.
Това означаваше, че комунистите господствуваха в полето и наблюдаваха пътищата в онази област. От друга страна, силите на Чанг Кай-Шек, силни в градовете, също така патрулираха пътищата, сражавайки се понякога с комунистите. Тази ситуация предполагаше сигурни рискове за онзи, който би опитал да се придвижи на Изток, без да участвува в някоя от враждуващите групи. Шивагуруто на Синин ни предложи един начин да стигнем до Шанхай:
– Тъй като не считате японците за ваши врагове, ще ви подскажа един начин да стигнете до тях, без преди това да ви убият комунистите или националистите. Преди няколко месеца това щеше да е много просто, тръгвайки по пътищата на Северо-Изток и използувайки плавателните участъци на Жълтата река. Но сега се случи едно ужасно нещастие, което направи тази област непроходима: Тунг Чи [2] Чанг Кай-Шек – дано Гуан Ин се смили над страстното му сърце – наскоро взриви дигите на река Хуанг-Хъ, за да задържи настъплението на японците, но това действие струваше ужасното пожертвуване на живота на много невинни китайци.
Действително, Neffe: през 1938 година Чанг наводни долината на Жълтата Река, осъждайки на смърт от удавяне огромната маса от 880.000 души. Да, почти един милион мъртви с една-единствена заповед: и не знам някой да го е осъдил за „престъпления срещу човечеството” през 1945 година. И ако това не е станало, ще трябва да се признае, че той е бил предварително оправдан и че това опрощение му е било дадено като признание на изтънченото му качество на сипай.
– Така, както стоят нещата, – продължи Шивагуруто, – ще ви посъветвам да пътувате към Лан-Джоу-Фу – град, разположен на 200 километра на Изток. Оттам можете да се отправите към Шанхай по различни начини: там ще ви кажат как. Напомням ви, че в мирните времена беше възможно да се изминат 2000-те километра до Шанхай, използувайки железопътната линия. Сега това не може да се направи, защото участъкът, който ни свързваше с Лан-Джоу-Фу е прекъснат поради взривяването на моста над Жълтата Река; а от Лан-Джоу-Фу функционира само един клон, който не отива по-далеч от Джън Джоу в провинция Хънан [3]. Накрая ще трябва да изминете на кон 200-те километра по един път, гъмжащ от партизани или „националисти” и навярно ще трябва да убивате членове и на двете групи. Но не се тревожете – убиването е нещо обичайно тези дни! Вие сте единадесет: ще ви подсиля с 25 души, въоражени с винтовки – част от войската, която охранява нашия квартал. Сега да поговорим за това, което ще направите в Лан-Джоу-Фу. Чували ли сте да се говори за Зелената Банда?
– Става на дума за братството на разбойниците ли? – попита фон Гросен, който очевидно знаеше нещо по въпроса. Шивагуруто се усмихна състрадателно.
– Не бъдете строг с нас. Зелената Банда е едно Тайно Общество. А Тайните Общества за Китай са каквото ароматите за цветята. Зелената Банда е едно Общество от Посветени, които споделят същата Тāнтра като нашата и следват идентично Дао: мнозина от техните членове са били или са монаси кāулика. Само че те, поради особената си идиосинкразия, са избрали един път, който навлиза много повече в Света на спящите хора. Но, разбира се, те не биха могли да приемат, нито да спазват законите на този Свят, без да бъдат също така приспани. И те не го правят! Те работят по свой начин, следвайки свой собствен кодекс на Честта, затова спящите хора ги наричат „разбойници”. Но не ги подценявайте, защото се изисква огромна доблест, за да бъдеш Господар на Себе Си посред удоволствията и изкушенията: само този, който е изпитал и овладял желанието за Петте Забранени Неща, разполага с достатъчна воля, за да действува в Зелената Банда.
Този път не е за всекиго – повтарям! Аз например предпочитам спокойствието на нашите Манастири и ведростта на школите по Бойни Изкуства пред перманентно опасния път на Зелената Банда. Но всички ние сме необходими, ако трябва да вървим, сражавайки се към една и съща цел. Така Зелената Банда подпомага Кръга Кāула с това, което представлява нейната сила: владеенето на материалните ценности. А Кръгът Кāула подпомага Зелената Банда с това, което знае да прави най-добре: ша[4]. Естествено, за нас, както и за Кришна, сина на Индра, убиването не означава нищо, ако Духът на убиеца се намира отвъд Мāйā – илюзията на Живота; ако когато нашият ятаган покосява жалкия животец, Духът танцува заедно със Шива Танца на Разрушението.
Знам, че не трябва да обяснявам тези неща на Вас, които сте просветлени от Шива и сте извършили чудодейния подвиг да изтребите вампирите дускхи. Попитах ви за Зелената Банда, не за да узная Вашето мнение, а за да ви съобщя, че те ще са онези, които ще ви отведат до Шанхай. В Лан-Джоу-Фу ще ви свържем със Зеланата Банда и оттам насетне ще останете в техните ръце, които заслужават абсолютно доверие. Ако желаете, те биха могли да ви изведат от Китай през Хонг Конг, но ако държите да си имате работа с японците, можете да отидете също и до Шанхай.
Преди да излезем, Шивагурото на Синин сподели с нас едно забележително размишление:
– Вие, германците, грешите като се доверявате на японците: те рано или късно ще ви предадат! Ние ги познаваме от хилядолетия и затова можем да кажем с основание: в същината си те са жалки будисти, макар и да се перчат със своята самурайска традиция. Някога са били доблестни воини – вярно е, – но от това е останал само споменът, а от спомени живеят сакатите и старците. Те са били обработени от будистките Свещеници на Бялото Братство – били са „морализирани”, т.е. размекнати, опитомени, укротени. Днес, под привидната суровост пулсира Драконът на Завистта на лукса и западната Култура; под одеждите на смирението пъхти буржоата, жаден за всякакви удоволствия; под маската на воина, отдаден на тегобите на борбата, се крие малодушното лице на онзи, който обича удобствата на мира; под заявената чест се прикрива предателството. Запомнете думите ми, Шиватулку, и ги повторете на вашия Фюрер, ако можете. Вашият естествен съюзник не е Япония, а Китай: оттук преминава Дао!
Aх, Neffe Артуро, колко прав беше онзи монах кāулика през 1938 година! Както ми обясни Фюрерът в Канцлерството онази вечер след дипломирането и както беше публично известно – той бе първият, който свали вътрешната броня на Синархията и изобличи нейната еврейска сърцевина, – в центъра се намираше ционизмът, поддържан езотерично от Мъдреците на Сион от Великия Синедрион; за да господствува над Света, Синархията разполагаше с две тактически крила: едното дясно и юдео-либерално, а другото – ляво и юдео-марксистко; дясното крило се подкрепяше езотерично от масонството и стотиците сродни секти; а марксизмът разчиташе пряко на контрола на членовете на Избрания Народ, така че неговата езотерична основа беше просто равинска. Според Фюрера – най-просветеният в политическо отношение човек в историята – така функционираше органично Голямата Еврейска Конспирация или Универсалната Синархия. Но едно нещо е да се твърди това, а друго – да се докаже. Как да се направи така, че врагът – един враг, достатъчно могъщ, за да развива една Стратегия в продължение на столетия и да въвлича в нея народи, страни и нации, – да свали своята маска? Как да се накара Врагът да изостави всяка предпазливост и да изложи открито своя мрачен съюз? Как да бъде провокиран той, за да се издаде по този начин?
Фюрерът бе намерил решението. „Ако има нещо, което никога не ще позволят Мъдреците на Сион, нито Синархията, нито Бялото Братство, нито самия Създател Йехова-Сатана, това ще бъде да изчезне комунизмът” – беше повече или по-малко гениалното заключение. Действително, комунизмът – най-чистото политическо проявление на юдейската менталност – не можеше да се изгуби: подобна възможност за Синархията бе естествено немислима. И от тази политическа гледна точка „комунизмът”, следователно, беше Съветският Съюз. Накратко – един тактически удар срещу съветския комунизъм би задължил всички Държави-участнички в Синархията да се притекат на помощ на своя съюзник. Да се нападне Съветския Съюз беше така една първостепенна стратегическа цел срещу Универсалната Синархия. Фюрерът знаеше това и действуваше съзнателно, предвиждайки, че Тоталната Война на Третия Райх срещу Синархията ще бъде една Война на Върховните Начала: Вечният Дух срещу Силите на Материята. По време на войната той предвиди това, което щеше да се случи с обичайната си прецизност: „ако спечелим войната, еврейската световна мощ ще е изчезнала завинаги; ако изгубим, нейният триумф ще бъде краткотраен, тъй като организацията й ще бъде окончателно разобличена”.
А какво направиха японските „Другари”, за да подпомогнат Стратегията на Фюрера? Да си припомним. Германия нападна Съветския Съюз на 22 юни 1941 година. Всеки би си помислил, че с един „съюзинк” като Япония, окупираща Китай от 1937 година, Съветският Съюз ще се озове между два огъня. Но който би мислел така, щеше да сгреши много, тъй като на 13 април 1941 година – „случайно” два месеца преди Операция „Барбароса” – Япония подписа „Японско-руско-съветския Договор за неутралност”, който предполагаше демилитаризацията на Манджурия и Монголия. Ясно е, Neffe, че ако Япония действително бе споделяла нашия Weltanschauung [5], тя щеше да атакува Съветския Съюз едновременно с германците: с германските войски от Запад и японските орди от Изток, съветският комунизъм щеше да бъде задушен в една смъртоносна национал-социалистическа хватка.
Разбира се, след 1945 година съм размишлявал много върху думите на Шива-гуруто от Синин и ми беше трудно да не призная тяхната правота, още повече, че фактите ги потвърждаваха. В края на краищата, пред нечестната позиция на Япония, нямаше ли да е по-разумно да имаме за съюзници китайците: в онези години те желаеха да разрушат съветския комунизъм почти толкова, колкото и да се отвърват от японците. Беше ли сгрешил Фюрерът като се довери на Япония – грешка, която му бе коствала Кампанията в Русия и резултата от Световната Война? Аз вярвам, че не е имало такава грешка и че Стратегията на Фюрера бе толкова гениална, че щеше да постигне невероятния ефект да разкрие „юдейската менталност” там, където тя се намира, дори между самите „съюзници” на Германия. В една война на Върховните Начала като тази, която обяви Фюрерът, не бе от значение „да се спечели” или „да се изгуби” на Земята – в материалния план, – а да се наложи един духовен Weltanschauung, чиято ценност се намираше изцяло извън материалния план: ако този Weltanschauung – хиперборейската концепция за Света, „нашите стягове”, – бъдеха разбрани от човека на Честта, войната ще бъде спечелена, дори ако се претърпи едно материално поражение; ако този Weltanschauung не се разбере или бъде забравен, войната щеше да бъде изгубена, дори ако бяхме имали сполука в борбата. В тази война на Върховните Начала не беше от значение един живот без Чест: това щеше да бъде един исторически момент, в който всеки народ ще покаже своята истинска същност и това, което желае да бъде. Един необикновен човек – навярно един Бог, – когото кāуликите наричаха „Господаря на Абсолютната Воля”, бе създал обстоятелствата, които принуждаваха всеки народ да прояви своята същност, което щеше да изложи Синархията открито, да накара еврейската гной да узрее и да избликне там, където се намира, излюпвайки своето покваряващо семе. След като бе така, беше ли сгрешил Фюрерът или беше бил прав, принуждавайки чудодейно Япония да свали своята маска пред Света и Историята, за да покаже скритото си лице, което днес предизвиква възхищението на Синархията?
В Историята не съществуват изненади. Историческите факти проявяват причини, които понякога се губят в предходните векове или хилядолетия. Днес Япония е един гигантски кибуц [6] – „юдейската менталност” се е наложила във всички сфери, подобно на това, което става в Англия, и преобладава един общ консенсус страната да остане съюзена в Синархията, да принадлежи на Тристранната Комисия, на ООН, на НАТО и пр.; всички там говорят за йени, за мир, за потребление, за туризъм, за братство, равенство, свобода и пр. Тази „промяна” – привидно „изненадваща” с оглед на „воинската” склонност на японците преди Втората Световна Война – действително ли е една промяна, дължаща се на урока от Хирошима и Нагасаки, или е проявление на истинската природа на японците, които навярно поради някаква колективна травма са желаели в продължение на векове да бъдат това, което не са, тоест Кшатрии – Самураи – и накрая са започнали да се преструват, играейки ролята на воини? Защото всички исторически явления – като тази предполагаема „промяна” на японците – имат стари причини, които ги обуславят: никой не се превръща в евреин от вечерта до сутринта, дори и да бъде обрязан; за да бъдеш един добър син Израилев са нужни множество „добродетели”, като например лихварството и любовта към печалбата, които изискват много време, за да бъдат развити. Но за едно такова кратко време японците показаха, че са също толкова добри евреи, колкото израилтяните и англичаните – не означава ли това, че в Япония юдейската менталност се е намирала в ларвено състояние и че топлината на Хирошима и Нагасаки е произвела единствено метаморфозата – раждането на синархичната какавида, която днес вече е още една красива пеперуда в рояка на Бялото Братство?
Драги ми Neffe, ти си един идеалистичен младеж и познаваш Историята добре. Чуй този принцип, установен от един старец, който вече е живял достатъчно, и който обобщава това, което ти казах за позицията на японците: никой народ никога не изгубва своята Чест отведнъж; няма никакъв пример в Историята, който да доказва обратното. Народите, както и всичко, което живее, следват законите на природата и между тях, както и между обитателите на джунглата, има народи-лъвове и народи-овце, народи-кондори и народи-плъхове; и както между животните, никой лъв не се превръща отведнъж в овца и никой кондор не се преобразява внезапно в плъх: ако такава „промяна” беше наистина възможна, тя би изисквала една дълга, хилядолетна еволюция. Разбира се, – както става в приказките, – овцете могат понякога да се маскират като лъвове и плъховете да се преобличат като кондори. Ето какво си мисля: Стратегията на Фюрера е набелязала един исторически час, аналогичен на уговорения час в маскените балове, когато всички трябва да си свалят маските, в който ни се позволява да наблюдаваме овцете, плъховете и безкрайното множество други твари под великолепните и измамни одежди на лъва, кондора и другите хищници.
Вярвам, Neffe, че японците още преди Втората Световна Война вече са били това, което са днес; че те не са се „променяли” за един миг; че Шивагуруто беше прав в своите страхове, но че той не разбираше напълно Стратегията на Фюрера; че те действително ни предадоха, защото сърцата им бяха с Бялото Братство, макар и устите им да отричаха стратегическите актове, противни на нашия Weltanschauung; и че това беше предвидимо – особено за китайците, които от хилядолетия знаеха с какви хора си имат работа. Но предателството не се състоеше единствено в безчестния договор, спазван скрупульозно, който оставяше ръцете на Съветите свободни да се заемат единствено с Германия. Да си припомним също, че на 7 декември 1941 година, когато германците се сблъскваха с ужасната руска зима, воювайки без примирие с болшевиките, японските „Другари” нападнаха Съединените Щати в Пърл Харбър, предоставяйки по този начин възможност на тази колосална и глупава синархична сила да се намеси пряко в световния конфликт.
В съгласие с класическия модел на еврейското Правосъдие „грехът” на един народ спрямо Йехова се изкупва посредством Ритуалното Жертвоприношение на част от неговите членове и с подчиняването на останалите на Закона. Дори японците да не бяха участвували пряко в благините на юдейската култура, то тяхната превързаност към будизма и към всяка религиозна форма, основаваща се на Кāлачакра-та на Чанг Шамбала, показваше, че отклонението им от Закона не е било толкова голямо: по-голямият им грях се състоеше без съмнение в тяхния доскорошен съюз с нацизма и фашизма. Но това гряхче ще изисква само едно пречистване с Огън, за разлика от вечната присъда, която Равините искат да наложат на германския национал-социализъм.
Как да се пречисти един цял народ от греха, който обижда Създателя? Посредством лугата – отговарят Равините; – измивайки греха на цялата Раса посредством човешката луга, получена от Единното Жертвоприношение, и пресъединявайки след пречистването цялата Раса към Рая на Универсалната Синархия. Не ще е твърде скъпа цената, която трябва да се заплати: 250 до 300 хиляди души ще бъдат достатъчни, за да се произведе необходимата пепел. Равините и японските Свещеници от Бялото Братство уреждат договора и така на 6 август 1945 година и 9 август 1945 година падат атомните бомби над Хирошима и Нагасаки: пепелта на хиляди хора – солта на Земята и Небето, водата на Небето и Земята, човешката луга, която измива греха на човека срещу Бог Йехова и срещу Закона Божи.
Този, който разпорежда миниатюрния Огнен Холокост на японците, е еврейският президент на Съединените Щати – Хари Саломон Труман, чиято истинска фамилия е Шиппе – масон от 33-та степен, разполагащ с тайното съветничество на Великия Синедрион и евреите и масоните от типа на Дийн Ачисън, генерал Маршал, Снайдър, Розенман и др., които са открито поддържани от еврейската банда на Барух, Еленор Рузвелт, Хърбърт Леман, Аверел Хариман, Пол Хофман, Уолтър Липман и пр. Защото истинското синархично дело на Съединените Щати във Втората Световна Война не бе осъществено от Труман, който идва на власт едва на 12 април 1945 година след внезапната смърт на евреина Рузвелт – този беше автентичният реализатор на еврейските планове. Потомък на Клаес Мартенсен Рузвелт – чистокръвен евреин, който имигрира в Ню Йорк през 1644 година, Франклин Делано Рузвелт притежава двойно еврейско потекло: както баща му Джеймс Рузвелт, така и майка му Сара Делано, принадлежат на Избрания Народ. Също както и неговата съпруга Еленор – дъщеря на евреите Елиът и Ана Хол. Еврейската мафия, която причини кризата от 1929 година, го изстреля към властта: някои от сътрудниците от онази епоха бяха извънредно опасни евреи, надарени с неописуема злоба като Бернард Барух, Хърбърт Леман, Аверел Хариман, Сол Блум, Самюел Розенман, Хенри Моргентау, Оскар Щраус, Мариос Дейвис, Труман и пр., – всички, разполагащи с изключителна власт в Белия Дом.
След като се извърши Жертвоприношението и японският грях бъде измит с човешката луга в Хирошима и Нагасаки, щеше да дойде наградата, която виждаме: Планът за реконструкция на евреина Маршал, краят на японския „милитаризъм”, интеграцията в интернационалната синархична система, замяната на самураите с йените, издигането на техния стандарт на живот и най-сетне – разкриването на истинското лице на Япония, както мъдро предвиждаше Шива-гуруто на Синин.
Разбира се, тези обвинения срещу Япония, не могат да бъдат релативизирани, нито смекчени от сигурния факт, че по време на Войната мнозина японци, като например камикадзе, се сражаваха с несравним героизъм. Нещата трябва да бъдат назовавани с техните имена и да се признават изключенията от правилата: така, както в лоялна Германия съществуваха безбройни предатели, в предателска Япония се отличиха с чест премного доблестни лоялни воини.
[1] Пример за китайско име: Дзян – „река”; Си – „запад”; Дзянси – „Река на Запада” (бел.авт.).
[2] Тунг Чи – “Другар” (бел.авт.).
[3] Хъ – „река”; Нан – „юг”; Хънан – „Южна Река” (бел.авт.).
[4] Ша – „убиване” (бел.авт.).
[5] Нем.„Светоглед” (бел.прев.).
[6] Кибуц – селскостопанска комуна в Израел (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар