Книга Четвърта
Глава ХХІV
Покрай всичко това, – продължи вуйчо Курт онази вечер, – трите дни бяха изминали и едно ледено утро ни видя да излизаме от Манастира в посока към Тибет. Керванът се състоеше сега от петима офицери SS, пет от холитските носачи от Дака, които се съгласиха да се заемат с пренасянето на багажа до Тибет, и десет лопи кâулика, експерти в Бойните Изкуства и Тантрическата Магия. Прекосяването на Хималаите бе направено по един проход, познат само на монасите, който избягваше всяко селище чак до навлизането в долината на Кангри, но който се изкачваше на повече от 5000 метра и минаваше покрай склона на Кула Кангри – величествен връх, висок 7600 метра.
Стигнали до Тибетското плато – страната на Пей-Юл, – ние трябваше да вървим право на Север; планът на фон Гросен отначало изглеждаше безразсъден, макар че ако се разгледаше внимателно, не беше такъв; и действително, той произведе очакваните резултати. Състоеше се в това, да стигнем до бреговете на Брахмапутра, която в долината на Кангри тече успоредно на Хималаите от Запад на Изток, и да се качим на сал, за да плаваме по нейното буйно течение: мястото, определено за слизане (ако не се удавехме преди това), щеше да бъде на 30° северна ширина и 95° източна дължина, където реката „Син на Брахма” завива рязко своето течение в посока на Юг и се отправя към долините на Бенгалия. С тази тактическа процедура щяхме да спечелим част от времето, с което ни изпреварваше експедицията на Ернст Шефер.
Съгласно информацията, с която разполагаше фон Гросен, Шефер и неговите хора се придвижваха по пътя Юнг-Лам, който завършва своя маршрут от 2000 км в Китай и чието използуване се позволява само на пощата или официалните служители на Тибет; вместо това, търговците използуваха пътя Чанг-Лам. Но операцията на Шефер, одобрена от Далай Лама, беше една почти официална мисия. Пътуването по онази пътека обаче нямаше да бъде лесно, тъй като преди да се стигне до езерого Гьяринг, седалище на Преддверието на Шамбала, трябваше да се преодолеят десетки препятствия; за да си съставиш известна представа колко неравни бяха онези пътища, Neffe Артуро, ще ти кажа, че само за 600 км от своя маршрут от Лхаса до Чамдо пътят Чанг-Лам преминава повече от четиридесет планински вериги по проходи, които се издигат на височина между 3000 и 5500 метра; и това без да се броят безбройните потоци и реки, често лишени от мост, които течат буйно по междинните долини.
В Чамдо керванът на Шефер щеше да се отклони от официалия път и да поеме по една пътека на ламите-поклонници, която се отваря успоредно на десния бряг на река Меконг, отвеждаща пътешествениците директно до езерото Гьяринг. След като стигнат там, те щяха да се отправят към Манастира или Гомпа [1] на ламите на Куркумената Шапка от племето дускха – Пазители на Преддверието на Шамбала. Този Манастир, познат от Древността като „Шафранения Ашрам”, който ние щяхме да подпалим, се намираше зад стената на града на дускхите – един народ от тибетска Раса, прочут с отглежданите от тях разнообразни сортове шафран или куркума, от които извличат един наркотик за ритуална употреба и една тинктура, с която боядисват шапките или тиарите на своите лами. Ако всичко минеше добре, т.е., след като онези приемеха Необходимата Жертва и Преддверието бъдеше отворено, експедицията щеше да продължи пътуването до околностите на езерото Куку-Нор, където се намира един от южните краища на Великата Китайска Стена и също така – или именно поради това – една от Портите на Чанг Шамбала. Нашата стратегия, разбира се, изискваше да настигнем Ернст Шефер преди неговото пристигане в Шафранения Ашрам, защото в противен случай щяхме да загубим необратимо Оскар Файл.
Във всеки случай, операцията, която щяхме да осъществим, беше разучена в детайли от фон Гросен и Шмидт, и макар желанието ми да помогна на Оскар да ме изпълваше с нетърпение, Аз нямах друга алтернатива, освен да вярвам, че те бяха прави. Така, докато експедицията на Шефер се отправяше към стъпаловидните плата на Източен Тибет, пресечени от десетки планински вериги, простиращи се от Север на Юг, и други такива съединени долини, ние напредвахме с максимална бързина по равнината на Кангри в посока на Север, стремейки се да стигнем колкото се може по-скоро до река Ялу-Цанг-Бу [2] или Горна Брахмапутра. По тази река щяхме да плаваме само четиристотин километра, но съгласно изчисленията на фон Гросен за четири или пет дни щяхме да изминем едно разстояние, което по суша – по пътя Юнг-Лам – щеше да изисква пет пъти повече време.
В едно предварително определено място на брега ни очакваха два сала с твърда конструкция, способни да пренасят всеки по 10 човека и един тон товар: повече от достатъчно, за да задоволи нашите нужди. Кâуликите се бяха погрижили да ги наемат и цената беше висока, тъй като трябваше да им бъде заплатено пътуването до Садига и цената на влекачите, които щяха да ги закарат обратно до Горна Брахмапутра.
Умелите лодкари, стимулирани от обещанието за допълнително възнаграждение или уплашени от заплахата на монасите кâулика, насочваха ловко саловете по средата на руслото, възползувайки се максимално от скоростта на реката. И докато буйното течение ме приближаваше бързо към целта на мисията, Аз съзерцавах възхитен един от най-необикновените пейзажи на Земята, сравним единствено – в една по-малка степен – с платото на Тиахуанако в Америка. Защото тази река „Син на Брахма”, която пресичаше по дължина една студена долина, разположена на 4000 метра височина, имаше своите брегове, оградени от две планински вериги, толкова прочути с височината на своите върхове, колкото и с представите, които си бяха спечелили в най-древните Религии на Човечеството: отдясно се простираха Хималаите, в чиято система азиатската традиция твърди, че се намира Планината Меру – Олимпът на индусите; а отляво се издигаха планините Кангри – планинската верига, която завършва на Запад с планината Кайлас, Обителта на на Шива.
Една седмица по-късно вървяхме към Юшу на Северо-Запад, опитвайки се да ускорим дневните преходи с купуването на якове, тъй като съществуваше един маршрут от проходи и долини, който позволяваше да се пътува с такива добичета. След като изминахме една непрекъсната серия от малки долини, прекосихме многобройни планински вериги, пресякохме пълноводната река Салуин и много други по-малки потоци, един ден ние стигнахме до бреговете на Меконг на 80 км от Чамдо. На този етап кâуликите вече бяха узнали, че експедицията на Шефер ни изпреварваше само с петнадесет дни: малко време за онези ширини, където продължителността на пътуванията се измерва с месеци; много, ако ставаше на дума за спасяването на живота на Оскар Файл.
За щастие хубавото време ни съпътствуваше през целия маршрут и остана такова до финала. Прехвърлихме се на десния бряг на Меконг и поехме по Пътя на Ламите, с надеждата да скъсим дистанцията, която ни разделяше от Шефер, придвижвайки се по-бързо от неговата колона и спирайки само за необходимото, колкото да си починем. Въпреки това напредването беше вбесяващо бавно, тъй като прословутият „Път” се състоеше от една тясна и висока пътека, която едвам позволяваше да преминат яковете, които често трябваше да разтоварваме. На едно място от тази пътека – на повече от 4000 метра височина – прекосихме китайската граница. Най-сетне пристигнахме в Юшу, установявайки, че другата група западняци е напуснала града преди десет дни. Новината, вместо да ни зарадва за спечеленото време, ни отчая, защото този град беше една точка, включена в пътя Чанг-Лам, по който се канализираше по-голямата част от търговията на Тибет с Китай и по който можеше да се пътува с достатъчна бързина.
От предишната година – от юли 1937 г. – Китай бе подложен на нашествие от японците, които вече владееха Корея и Формоза [3] от войната с Русия от 1905 г. През онези дни в края на 1938 г. Япония беше завладяла Манджурия и целия южен бряг, заплашвайки да се разпростре към вътрешността: Кантон, Нанкин, Шанхай, Пекин и др. бяха паднали в нейна власт; с едни страховити клещи японците се опитваха сега да окупират огромната ивица между реките Яндзъ-Дзян и Хуанг-Хъ, т.е. между Синята и Жълтата река. В страната цареше обществен разпад, а в областите, които японците все още не контролираха, беше избухнала с особена ярост гражданска война.
Юшу, разположен на западната граница, беше далеч от японците, но не и от гражданската война. В града имаше достатъчна възбуда и в никакъв случай не бе уместно да се показваме много, поради което останахме скрити в къщата на една фамилия кâулика. Те бяха тези, които ни дадоха информацията за десетте дни преднина, с която ни изпреварваше германската експедиция.
Щеше да е невъзможно да ги настигнем, пътувайки в керван както дотогава. Според фон Гросен оставаше ни само една алтернатива: да се разделим с товара и да продължим на коне; напред щяхме да отидем ние – петимата германци и осем монаси, – докато двама лопи щяха да останат, за да охраняват петимата холити, кучетата дайви, яковете с техния товар и наскоро придобитите жоу, които са мъжки хибриди – продукт на кръстосването на як с крава. Следвайки този вариант на плана, кâуликите закупиха два екземпляра с по-голям размер от малките тибетски кончета, които бяха успели да придобият, и всеки взе минимални провизии за десет дни, предвид че по онзи търговски път често се редуваха села и постове за почивка и снабдяване. Най-голямата тежест, която трябваше да пренесем, се падаше на на оръжията, за които предназначихме двата коня.
Същият този ден излязохме от Юшу, след като бяхме поспали на смени само няколко часа. На следващия ден прегазихме Яндзъ-Дзян или Синята Река и стигнахме най-хубавия път след четиридесет дни пътуване, подкарвайки конете от този момент със значителна скорост.
Предполагам, че на един опитен офицер като Карл фон Гросен не му бе убягнало в Юшу, че никога нямаше да настигнем Шефер преди езерото Гьяринг, ако този имаше десет дни преднина. Несъмнено той се опитваше да задоволи по най-добър начин моето желание да спасим живота на Оскар Файл, може би доверявайки се тайно на вероятността, че по някаква немислима причина хората, които преследвахме, щяха да се забавят повече от необходимото в някоя точка от пътя. Но такова нещо не се случи и те запазиха преднината си достатъчно време, за да стигнат до Шафранения Ашрам, да предадат Оскар Файл и да потеглят отново в посока на езерото Куку-Нор.
Когато пътят Чанг-Лам прекосява Хуанг-Хъ или Жълтата Река, която образува последователно езерата Гьяринг и Нгоринг, той се намира на разстояние само около 20 км от западния бряг на първото. Именно в тази точка ние срещнахме един човек, който привлече незабавно вниманието на монасите кâулика: касаеше се за един от шпионите, които Кръгът Кâула беше внедрил в експедицията на Шефер и който тъкмо бе избягал от сигурна смърт от ръцете на дускхите. От него узнахме, че германците бяха напуснали Ашрама преди три дни, водени от Учителя Джуал Кхул – йерархичен член на Бялото Братство, който щял да ги заведе до Портата на Шамбала при Куку-Нор.
Съгласно разказа на доблестния тибетец, Ернст Шефер изпратил Оскар Файл напред с цел да проучи района на Шафранения Ашрам. Скоро след като бил излязъл от лагера, той бил заловен от дускхите, които го затворили в един Храм, посветен на Култа на Ригден Джьепо, където щял да бъде принесен в жертва след четири дни, когато луната премине в четвъртата си четвърт. Оскар беше все още жив! По един неочакван начин сега ние разполагахме с един ценен отрязък време, за да подготвим спасяването му.
Естествено, че всичко това беше планирано от Шефер в сговор с дускхите: за да избегне компрометиращото обстоятелство ако предаде открито Оскар, той го бе накарал да попадне в един долен капан, така че до този момент той дори не знаеше, че е бил предаден от своя шеф. Но не Оскар беше този, когото се опитваше да измами Ернст Шефер, тъй като той щеше да умре при всички случаи, а няколкото германски офицери, които явно не бяха запознати с неговите планове. Така негодникът си осигуряваше едно блестящо алиби, тъй като същите щяха да докладват при завръщането си в Германия, че „Камерадът Оскар Файл е изчезнал по време акция” в хода на Операция „Алтвестен”!
Това беше нещото, което бе съкратило престоя на експедицията в Ашрама, тъй като Шефер не беше искал да поеме риска измамените случайно да открият, че Оскар е пленник на дускхите. Именно със съдействието на дускхите, които лицемерно участвували във фарса, осемнадесет от неговите Другари претърсва детайлно цялата зона в продължение на два дни, опитвайки се да го намерят. Както изглежда, само четирима офицери споделяли тайните цели на Шефер.
Ефикасността на онзи кâулика при шпионирането Шефер произлизаше от това, че той не беше един прост тибетски носач, макар че изпълняваше ролята на такъв по заповед на своите Гурувци, а един южноафриканец от непалски произход, който разбираше съвършено английски, немски и холандски. Неговото семейство – от гуркска, т.е. индо-арийска Раса – дезертирало от бурите по време на войната и намерило убежище в германските територии, избягвайки накрая в Бутан след 1918 г., когато Германия бе лишена от своите колонии. Както той, чието име беше Банги, така и неговият брат Ганги, били поверени от деца на грижите на монасите кâулика, които ги посветили в Тантра и накрая ги поставили в Лхаса като тайни агенти на служба на Дхарма Раджата на Бутан. Там те успели да се наемат при Шефер, който ги взел за обикновени шерпи, без да обръща внимение на расовата разлика. Но те не били шерпи, а двама воини-гурки [4], които изпитвали дълбка омраза към англичаните и очаквали търпеливо някоя нова британска война, за да се присъединят към противоположната страна.
Шпионите успели да изслушат исканията, които предателят поставял на Ламите на Куркумената Шапка и чули как Учителят Джуал Кхул посредничел в негова полза, уреждайки да прекосят колкото се може по-скоро Преддверието на Шамбала. Също така те узнали за съществуването на „една жертва на Ригден Джьепо”, давана от Ернст Шефер, и разбрали, че Оскар Файл е бил предаден чрез коварство. Предвид, че техните другари кâулика нямало да стигнат навреме, за да попречат на жертвоприношението, те се опитали да установят къде се намира пленникът с цел да му помогнат – нещо много трудно в онова селище, обитавано от 2000 дускхи и 500 лами.
Двамата братя се заели да наблюдават с най-голяма предпазливост околностите на Манастира, предполагайки, че пленникът със сигурност е бил затворен в място, различно от това, което заемали членовете на експедицията. Действително, те установили, че един от външните Храмове, разположен на едно островче в езерото Гьяринг, бил затворен и охраняван от въоражени стражи.
Съобщили новината на германските шпиони от S.D., молейки ги за помощ, за да разкрият маневрата и да освободят Оскар Файл. Отговорът на единия от тях – типичен отговор на един западен таен агент – оставил гурките без дъх:
– „Ние информирахме Германия преди месеци за плановете, които Шефер имаше за Оскар Файл, и заповедите, които получихме, бяха ясни и определени, както вие добре знаете: „Да се изчакат специалните подкрепления, които ще попречат на Ернст Шефер да изпълни Операцията „Алтвестен”. Подпис: Хайдрих, Химлер, Хитлер”. Ще рече, нищо не ни е посочено по отношение на Оскар Файл. Ние ценим високо нашия Другар и съжаляваме много за неговата съдба, но в подобни случаи правилникът на Тайната Служба ни възпрепятствува да действуваме по собствена инициатива, след като е било установено с абсолютна сигурност, че приоритетът на нашата мисия е Операцията „Алтвестен”. Спасяването на Оскар Файл компрометира секретността, която ние трябва да поддържаме до края на Операция „Алтвестен”, освен че противоречи на изричните ни заповеди и представлява самоубийствена акция, след която най-вероятното, че ще има три, а не една жертви, принесени от тези диваци. Накратко – ние няма да направим нищо и ви молим да действувате по същия начин, защото все още остава много път за изминаване и ние имаме нужда от вас, за да изпращаме информацията през Тибет”.
Гурките се уверили достатъчно, че есесовците няма да се намесят, но като обсъдили случая помежду си, стигнали до заключението, че заповедите на германците не ги засягат по същия начин, както клетвите, направени пред Шива, да се борят срещу предателството и страхливостта. Какво означавало нарушаването на един студен бюрократичен правилник пред гнева на Шива, който наказвал лошите воини, лишавайки ги от достъп во Върховната Шакти? И нима те не се били заклели да се сражават до смърт с членовете на Бялото Братство? Техният дълг на шпиони на Дхарма Раджа, упълномощени от Кръга Кâула, ги освобождавал от много религиозни задължения, но да позволят да се пожертвува един човек в холокост на главата на Бялото Браство – това минавало всички граници. Никой Сиддха не би могъл да оправдае този грях и те със сигурност щели да бъдат наказани в Бардо [5]. Не! Ако за германците приоритетът бил да стигнат до Портата на Шамбала – обителта на Демоните, за тях приоритетът бил Кула, проявлението на Божествената Шакти. И Кула щяла да бъде изгубена, ако те не действували като автентични воини Акула. Заклели се, прочее, да помогнат на Оскар Файл.
През втората и последна нощ, която групата на Шефер прекарала в Шафранения Ашрам, гурките решили да действуват. Без колебание те се потопили в ледените води на езерото Гьяринг и, плувайки мълчаливо, заобиколили островчето, за да изплуват в задната част на Храма. Стражите не били забелязали нищо. Те бързо се изкачили до един прозорец под покрива с формата на шестолъчна звезда, който, бидейки обърнат на Изток, позволявал през деня лъчите на Слънцето да озаряват огромната статуя на Ригден Джьепо, но който в точния ден на лятното слънцестоене насочвал слънчевата светлина право в Сърцето на Царя на Света. За щастие този страховит отвор позволявал преминаването на един човек, което било използувано от Ганги, за да се спусне, хвърляйки едно въже към вътрешността; неговият брат останал на стража върху външния корниз.
След като се озовал вътре, той установил, че Храмът бил осветен от факли и че, вързан здраво с въжета от коноп, Оскар Файл спял върху жертвения камък. Пред него Водачът на Господарите на Кармата се наслаждавал предварително на яджнявирята на неговото страдание, както с трепет си помислил неканеният гост, наблюдавайки устата и демоничния поглед на зловещата скулптура. Но той видял и нещо повече: във вътрешността на Храма също имало стража. Тя се състояла от четирима дускхи, макар те да се намирали на достатъчно разстояние, до единствената врата на Храма: двама спяли на една рогозка, докато другите двама разговаряли оживено. Гуркът започнал да пълзи крадешком, стараейки се жертвеният камък да препречва погледа на дускхите и държейки в уста един остър кинжал, с който да разреже вървите.
Скрит за момент зад каменния олтар, гуркът кâулика се надигнал леко и погледнал над тялото на Оскар, за да види какво правят дускхите: те продължавали, напълно разсеяни, забавлявайки се сега с игра на зарове. Той плъзнал едната си ръка над лицето на Оскар и я притиснал върху устата му с намерението да му попречи да заговори или да издаде някакъв ненужен звук когато се събуди. Но въпреки че го разтърсил особено силно, пленникът не идвал на себе си. Накрая отворил очи, но Ганги видял, че те са бели, със зеници нагоре, излезли извън орбитите, и разбрал с погнуса, че германецът се намира под влиянието на наркотик.
Нищо не можел да направи, освен да се върне и да напусне Храма. Шива щял да прости на този, който поне бил рискувал живота си, за да спаси жертвата на Демоните. Но се видяло, че Боговете били разпоредили друга Съдба за гурка: след като махнал ръката си от устата на Оскар, считайки го за напълно припаднал, се случило немислимото: той издал остър вопъл и се сгърчил за миг, за да изпадне пак в предишния припадък.
Тялото отново се отпуснало, но вече било късно: стражите тичали към олтара, надавайки викове. Гуркът скочил върху първия и го пронизал с кинжала си, но след това трябвало да се отдръпне пред заплахата на две внушителни пушки. Другият страж отворил вратата на Храма и скоро едно разярено множество от дускхи заобикаляло нарушителя. Ако Ганги разполагал с оръжията на воините кâулика, той щял да окаже по-добра съпротива, но предвид ролята на носач, която изпълнявал в експедицията, най-многото, което можел да носи, бил онзи нож, скрит между дрехите му. В този ужасен момент единственото, което желаел, било неговият брат да успее да избяга.
И желанието му се изпълнило, защото другият гурк се спуснал бързо от корниза и навлязъл в езерото, отдалечавайки се от брега, без да бъде видян. Скрит зад една малка стена, която следвала контура на брега, той наблюдавал как минути по-късно дошъл Ернст Шефер, съпроводен от двама от най-верните му сътрудници и шестима лами на Куркумената Шапка. Съдбата на брат му била решена.
За в случай, че бъдат заловени, двамата се били уговорили да твърдят, че проникването в Храма било подчинено на една-единствената цел – кражбата: „били помислили, че в Храма, – щели да кажат, – можело да има ценни предмети, които да могат да бъдат отмъкнати от стражата на дускхите, за бъдат продадени по-късно в Китай или Индия, произвеждайки така една благоприятна промяна в живота на двама бедни шерпи”. Те щели да бъдат екзекутирани, разбира си, заради извършеното светотатство и особено тъй като Шефер не можел да остави свидетели за присъствието на Оскар Файл в Храма. Но версията за кражбата щяла да отклони техните подозрения и нямало да постави в опасност задачата на германските шпиони.
Сега единият от гурките – Банги – бил свободен, но той не можел да храни надежди за съдбата, която щял да понесе неговият брат: той щял да бъде убит, за да му се поречи да проговори, и тогава щели представят тялото му пред останалите от експедицията, твърдейки, че е бил убит, докато бил изненадан in fraganti [6] да извършва кражба в Храма – не този на Ригден Джьепо, а друг, в който щели да пренесат трупа.
И не бил сбъркал, тъй като след момент излезли двама пазачи, носейки безжизненото тяло на Ганги, следвани от германците и ламите: на светлината на луната той можал види гърлото му, прерязано от ухо до ухо, като трябвало да стисне зъби, за да не извика от болка. Утешил се, мислейки си, че брат му сега притежавал Кула и че скоро щял да танцува заедно със Шива танца на безсмъртието.
– „Кâли, о Кâли, – призовал на ум той, – съобщи ми твоята Сила на Смъртта, превърни ме в Шиндже шед – Господаря на Смъртта, в Дорджи Вигдже – Господаря на Ужаса, в Шива Бхайрава; позволи ми, о Парвати, Честта да отмъстя кръвта на моя брат, твоя верен служител; помогни ми да възстановя достойнството на Кшатрия; преобрази ме в Кâлибала – Силата, която унищожава Враговете на твоя Път Кула; постави в ръцете ми Трисула – Тризъбеца на Шива, Ваджра – Мълнията на Индра, и Гандива – Лъка на Арджуна с Ишудхи – неговите два колчана със стрели, които никога не пропускат целта!”.
Докато се молил по този начин на Черната Богиня, гуркът плувал трескаво, за да се отдалечи от прокълнатия Шафранен Ашрам, давайки си сметка, че скоро щял да бъде потърсен като съучастник на брат си и осъден на също такава екзекуция.
Вече извън стените, той се изкачил на един близък връх, откъдето на следващата сутрин наблюдавал прибързаното заминаване на експедицията.
– „Германците, – помислил си Банги, – сега са се присъединили към една свита от Демони”. – Наистина, заедно със Шефер вървели Учителят Джуал Кхул и Скушокът на Гомпа – нещо като тибетски абат, – а също и четирима лами на Куркумената Шапка.
В този момент той разбрал, че имал две алтернативи: или да следва от разстояние кервана, рискувайки да умре от глад и студ за броени дни; или да се върне към пътя Чанг-Лам и да очаква оповестените подкрепления, рискувайки тогава да изгуби дирята на експедицията, тъй като Преддверието на Шамбала означавало навлизането в един таен път, който навярно прекосявал непознати измерения на Пространството или се простирал в други Светове. Въпреки това, той избрал последния вариант, като били изминали само три дни откакто се намирал на моста на Хуанг-Хъ.
[1] Гомпа (тиб. dgon pa) – укрепен ламаистки манастирски комплекс (бел.прев.).
[2] Китайско произношение на тибетското Ярлунг-Цангпо (yar kLungs gTsang po) или горното течение на р. Брахмапутра (бел.прев.).
[3] Формоза – старо име на Тайван (бел.прев.).
[4] Гурки или гуркхи (самоназвание: горкхали) – туземни воиници от непалски произход в Южна Азия (бел.прев.).
[5] Бардо (тиб. bar do) или антарāбхава (санскр.) – „междинното битие” или състоянието между смъртта и следващото прераждане (бел.прев.).
[6] In fraganti (от средн.век. лат. in flagrante delicto, букв. „докато престъплението пламти”) – в момента на извършване на престъплението (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар