Книга Четвърта
Глава ІV
– Оскар обещал да работи с лоялност, – каза вуйчо Курт, – и нямал никакво затруднение да изпълни това. Съдържанието на книгата не било нещо непознато за нас, макар новината да преставлявал философският език от високо ниво, на който тя била написана: за един балтийски германец като Оскар четенето на този чист испански било едно допълнително изпитание, което обаче той преодолял с младежки ентусиазъм. Така че месеци по-късно, когато приключил четенето, той побързал да поиска да бъде приет в Рицарския Орден Тиродал, като му бил назначен един седмичен ден, за да се среща в определено тайно място с неколцина доверени Другари, които изучавали Втората Част на Фундаментите и се подготвяли за кайроса на Посвещението. И този етап, по думите на самия Оскар, представлявал едно от най-щастливите събития в неговия живот. Но ако имало нещо, което все още не му харесвало, това било моето отсъствие от Ордена. Както ми каза в онзи случай в Тилкара, той вярвал, че моето присъствие и приносът на моите познания за Хиперборейската Мъдрост биха били съществени, за да бъде подсилен харизматично Орденът. Той искал освен това да прочета книгата, но не се осмелявал да не изпълни повелята на Понтифекса, поради което ме умоляваше неуморно да му разреша да представи моето име, за да бъде проверено „на Земята и на Небето” и да получа книгата по редовния път.
В крайна сметка се съгласих, по-скоро за да му доставя удоволствие, отколото от истински интерес, тъй като, както тепърва ще разбереш, Neffe, Аз разполагам с точни инструкции, за да изпълня моята собствена мисия от 1945 г. И тези инструкции идват също от Боговете – от същите Богове на Нимрод де Росарио, които несъмнено са също така „Боговете-Освободители”, които са ръководели Дома на Тарсис.
Следващият път, когато се видяхме – последният, – беше в Кордоба през август миналата година. Няма да отричам, Артуро, че хранех тайното желание да се запозная с удивителния Посветен, за който толкова ми беше говорил Оскар. Това обаче не можа да стане, защото Понтифексът се намирал в някакво тайно убежище, пишейки една нова книга. Въпреки това, Оскар бил посрещнат със знаменателното съобщение, че в Ордена имало една книга за мен: един от старите членове ми връчи екземляра, който сега държиш в ръцете си, и ми предаде поздрава на Нимрод: „Понтифексът – каза с почтителност той, – се радвал „да се запозае с мен” и ме уверявал, че имам да изпълня едно голямо дело в служба на Боговете на Духа”. Разбира се, онзи разговор бе осъществен в един хотел, защото никой не можеше да познава имотите, нито местата за среща на Ордена, преди да е бил приет.
Даваш ли си сметка, Артуро, колко близко бях до влизането в Рицарския Орден Тиродал? Бях близко, много близко, но не успях да го осъществя, защото единственият контакт, който имах с Ордена, беше Оскар, а той почина през декември 79-та. Поне това беше онова, което се съобщаваше в телеграмата, изпратена от вдовицата му до моята пощенска кутия в Салта през януари. Друга, по-точна информация не притежавам, Neffe. Купих вестниците от Кордоба от онези дни и установих, че действително е било извършено погребението на Доминго Пиетратеста, починал в леглото си от сърдечен удар. След тази злощастна новина, без да мога да сторя нищо друго, освен да изчакам да мине времето, прочетох много пъти книгата „Фундаменти”, стигайки до заключението, че съдържанието й изразява в най-дълбока и строга система от понятия древните и прости истини на Хиперборейската Мъдрост. Причината, поради която Нимрод е избрал един подобен труд, за да регулира достъпа на Избраните до своя Орден, мисля, е свързана с една сюрреалистична визия за Епохата, за настоящата Култура и с типа Посветен, който той търси, за да осъществи мисията, възложена от Боговете. Както и да е, преценявам, че не ще причиня никаква вреда на Стратегията на Нимрод, като ти позволя да я прочетеш сега. Само ще поема един Дълг на Честта пред Ордена, който някой ден ще трябва да заплатя. Във всеки случай, ти вече си прочел преди това едно писмо, на което приписвам също такава стойност, каквато и на тази книга, въпреки че все още не си ми позволил да се запозная подробно с него.
Тук вуйчо Курт се усмихна, докато Аз почувствувах, че ме обзема срам. Въпреки моментното смущение, продължих да се усмихвам, както го бях правил от няколко минути насам. Работата бе, че бях в еуфория. Животът ми се бе заплел по един много знаменателен начин след убийството на Белисена Вилка и беше очевидно, че този сюжет не можеше да бъде случаен: Някой – Боговете-Освободители, ако не „Ангелът-Пазител”, – бе поставил нещо като реален сюжет, като едно либрето на съдбата, което Аз „случайно” да следвам и да открия тези неща в правилния момент. С една дума: бях воден от Боговете. И тази мисъл, тази сигурност ме изпълваше с интимна радост.
Вече не се съмнявах, че вуйчо Курт притежаваше ключовете, които търсех. Не ме обезсърчаваше фактът, че смъртта на Оскар Файл го беше откъснала от Ордена. С информацията, която сега притежавах, ми се струваше много по-лесна задача намирането на Нимрод де Росарио и Ордена Тиродал: той беше Господарят на Абсолютната Ориентация, а те бяха Мъдрите Строители от неговия Орден. Издирването им имаше за цел – и вуйчо Курт не можеше да знае това, защото все още не беше прочел писмото – да бъде намерен един Нойо или една Врая – Посветени, способни да преминат Камъните на една Долина с две Реки и да стигнат до Меча на Мъдростта при Нойо де Тарсис, сина на Белисена Вилка. И за мен беше ясно, че като му донеса писмото на Белисена Вилка, Нимрод не ще се поколебае да ме упъти към Нойо Вилка, на когото ще предам посмъртното послание на неговата майка. Без да преставам да се усмихвам от радостта, която предизвикваха у мен неговите разкрития, умът ми работеше с голяма скорост, докато на лицето на вуйчо Курт се отразяваше изненадата от едно такова неадекватно отношение. Но причината беше, че Аз мислех, мислех непрестанно как да придобия адреса на Оскар Файл или Доминго Пиетратеста, давайки си сметка, че моят вуйчо никога нямаше да ми го даде доброволно. Накрая намерих решението – просто, като се има предвид, че е било през цялото време пред очите ми: вестниците! Това беше ключът: щях да потърся в Кордоба вестниците от декември 1979 г. и да прегледам обявите с некролозите. И там щях да открия адреса на семейството му!
Накрая възприех едно по-сериозно отношение и отговорих на вуйчо Курт:
– Вярно е, че последната част на твоето разкритие не е напълно щастлива, – казах със съжаление. – Искрено скърбя за смъртта на твоя Другар; и още повече съжалявам, можеш да го разбереш, че неговата смърт те е откъснала от Ордена Тиродал. Но въпреки всичко, това, което ми разказа за въпросния Орден, е толкова необичайно, че бих могъл да повторя думите ти от този следобед: „вярвам, че си ми донесъл нещо, което очаквах от много време”. Ти го казваше за писмото, което още не си прочел, но Аз мисля, че информацията за Ордена и навярно тази книга, която още не съм прочел, също представляват един конкретен отговор на истинската причина за моето посещение. Защото, макар и да дойдох съзнателно, за да разпитвам за връзката между SS и Друидите, ясно е, че това питане ще бъде включено в по-големия въпрос за търсенето на сина на Белисена Вилка, истинската причина – несъзнателна, но действителна – за всичките ми действия. И това търсене минава неизбежно през Ордена на Мъдрите Строители от Кордоба, за който ти ми разказа: разбираш ли защо в крайна сметка съм доволен? Защото откриването на този Орден представлява най-нужното за мен – най-важното, – много по-важно, отколкото да получа сведения за Друидите.
– Да, вуйчо Курт, – заявих категорично. – Трябва да прочетеш колкото се може по-скоро това писмо. Няма да те безпокоя, докато не свършиш. Но ти стори много добре като ми каза предварително, че знаеш за Ордена Тиродал: това свали една тежест от плещите ми и сега мога да очаквам с по-голямо спокойствие това, което сетне имаш да ми кажеш.
Коментари
Публикуване на коментар