Книга Втора
Ден Петдесет и Пети
По много подобен начин като Каситите на Цар Нимрод се държали викингите от Гренландия през ХІV век, д-р Сигнагел. Затова именно Демоните от Чанг Шамбала изпратили там Киблóн през 1447 г. – за да затвори Портата на Туле, която те били отворили. От завръщането си в Лисабон, след като е изпълнил с успех своята мисия, Киблóн се приготвя за следващата голяма стъпка: да отплава на Запад, в посока към Портите на Земния Рай и на К’Таагар. Първата трябвало да отвори и да замаскира, така че да бъде използувана само от членовете на Избрания Народ и неговите съюзници Голените. Втората – „другата порта на Туле” – той трябвало да затвори окончателно: Портата на К’Таагар или на Агарта била същата, която Белите Атланти били достигнали преди хиляди години, придвижвайки се на Изток, и която в средновековните карти фигурирала като „Страната на Катигара”, Царството на Великия Хан или на Презвитер Йоан; тази „Порта на Катигара” щяла сега да бъде доближена обратно, откъм Запада, а нейният вход – запечатан чрез Кабалистичното приложение на Сефиротите. След мисията на Киблóн Катигара щяла да изчезне завинаги от Западната Култура. Или – което е същото – щял да изчезне К’Таагар: Домът на Тарсис разполагал, прочее, с броени дни, за да възприеме Литическия Знак във Венериния Камък и да замине към Обителта на Боговете-Освободители.
Относно Портите на К’Таагар, разположени в Крайния Запад, ще Ви кажа, че в Епохата на Киблóн са съществували четири „отворени”: три в Америка и една в Антарктида. От трите американски Киблóн успял да затвори само Портата на Центъра – най-пряката, през която били минали Белите Атланти и която се намирала разположена в Бермудския Триъгълник. Тази на Севера била по-късно безплодно търсена от членовете на Избрания Народ, но никога не могла да бъде намерена, тъй като Червенокожите – Расата-пазителка – се заели да я замаскират и защитават много добре. Аналогично се случило с Портата на Юга, пазена от ингските Атумуруни, които използували Литическата Мъдрост с цел да попречат на Голените да я намерят. А антарктическата, непозната за Врага в продължение на няколко столетия, щяла да бъде използувана неотдавна, през ХХ век, от Черния Орден SS, за да отведе Фюрера към Обителта на Лоялните Богове на Духа на човека.
Херцогът на Мединасели Дон Луис де ла Серда бил освен пряк потомък на Крал Алфонсо Х Мъдри, също и верен Посветен от Бялото Братство. В неговия Замък се установява Киблóн през 1484 г., когато напуска окончателно Португалия, за да се установи в Испания и да осъществи най-важната мисия на своя живот: да получи Глагола на Метатрон, Шехина, и да осъществи Водния Холокост, Мем; и с тази Мощ да принесе в жертва на YHVH Трите езически Империи, съществуващи отвъд Морето на Мрака. В онези дни Голените били обилно инфилтрирани в Ордена на св. Франциск, който в Уелва заемал Светилището на Нашата Господарка с Лентата, в Палос – Манастира на Нашата Господарка от Ла Рáбида, в Могер – Манастира на Нашата Господарка на Нара, и пр. От тези църкви те тайно подхранвали функционирането на една Тамплиерска масонска ложа, към която били присъединени многобройни миряни от андалузката аристокрация, сред които Херцогът на Мединасели: Посветените от ложата носели титлата „Рицар-Тамплиер” и отново изпълнявали древните Ритуали на почитането на Бафомет на премахнатия през 1307 г. Орден. Тази ложа именно дава на Киблóн последното посвещение и го подготвя езотерично за приемането на Шехина. Той остава в Замъка на Мединасели, отдаден на тази задача до 1486 г,. – дата, когато самият Херцог обявява пред Католическите Монарси присъствието на човека, който ще открие за Испания просторните и богати страни на Запада.
Суверените са решени да завършат Реконкистата и това неизбежно ще причини рано или късно падането на Гранада в християнски ръце: това бил знакът, очакван от Киблóн. Тогава той ще получи Глагола на Метатрон и неговата Мощ ще бъде несравнима. До този момент ще се показва като един скромен пътешественик, желаещ само да служи на Кралството; след падането на Гранада, тъй както били предрекли Бера и Бирса, неговият глас ще бъде Гласът на YHVH и неговите амбиции ще нарастнат заедно с неговата Мощ; и никой – нито дори Монарсите – ще могат да се противят на исканията на този, който ще пътува към Портите на Земния Рай. Но е нужно най-напред да се оповестят плановете на Киблóн, да се запознят Монарсите и Двора с бъдещия Адмирал на Морето-Океан. И затова именно през 1486 г. Голените вече уреждат първата аудиенция на Киблóн с Дон Фернандо и Доня Изабела, които по това време се намирали в Кордова.
Както може да се очаква, Domini Canis също били членове на Двора и били готови да спрат кой да е евреин или покръстен, който би се опитал да предложи един план, отвеждащ към „Славата и Победата на Избрания Народ” или „Тройния Холокост на едни непознати народи в чест на Йехова-Сатана”. Господарят на Венера Капитан Киев бил разкрил преди 180 години, че това щяло да бъде оповестено от един евреин – „Киблóн”, който щяло да е трудно да бъде спрян. Така, прочее, Domini Canisбили нащрек, но изобщо не знаели, че Мощта на Киблóн щяла да се прояви накрая, след символичното падане на Гранада. И като следствие от това, те не подозирали, че Колумб – един незначителен и налудничав човек – можел да бъде Киблóн, Главния Представител на Силите на Материята. Както и да е, монахът Ернандо де Талавера – един Domini Canis, когото Кралете били назначили да проучи изследователското предложение на Колумб – дал едно неблагоприятно мнение и се опитал да дискредитира визионера-пратеник на Голените.
Но Дворът гъмжал от Рицари-Тамплиери или Голени, които подкрепяли Колумб през годините: Кардинал Педро Гонсалес де Мендоса; Главният Счетоводител на Кралството Дон Алонсо де Кинтиляна; доминиканският наставник на принца Дон Хуан – монахът Диего де Даса; Камериерът на Краля Дон Хуан Кабреро; Командорът Дон Гутиерес де Кáрденас; францисканският монах-астроном Антонио де Марчена, и др. И най-ефективната подкрепа: тази на Луис Сантанхел, Ковчежника на арагонската Корона – един вид секретар на Краля на Арагон, който бил влиятелен банкер и принадлежал на една еврейска фамилия, наскоро приела християнството. Този злокобен персонаж, в комбина с една група еврейски банкери от Генуа, щял да бъде финансистът на експедицията на Колумб през 1492 г.: той щял да предложи тогава един заем от един милион мараведи с такава ниска лихва – 1,5% – че практически склонил Кралицата да одобри пътешествието на Киблóн.
През 1491 г. Монарсите се срещат пред Гранада в един огромен бивак, който щял да постави началото на селището на Санта Фе. Там идва Колумб, желаещ да наблюдава превземането на Гранада и да се заеме със своята мисия. Отново обаче Ернандо де Талавера, който се готвел да изпълнява поста на Архиепископ, щял да бъде този, който да провали плановете му и да му попречи да се срещне с техни Величества. Но падането на града е много близко и Киблóн предусеща проявлението на YHVH. Отправя се, прочее, директно към Манастира на Ла Рáбида в Рус Баал – място, посветено на Великата Майка Бина: той се надява, че Любовта на Богинята – Девата на Чудесата – ще го подкрепи пред надвисналите съдбоносни събития. А в Ла Рáбида го очаква главният Голенски персонал, за да изпълни Ритуала на Сефер Ише – Церемонията, която позволява на Разума на Бина да постави в сърцето на Посветения Семето от Глина на архетипичния човек: само че този път Любовта на Бина ще улесни проявлението на Младенеца Метатрон – един Аспект-Отражение на Кетер, Короната на Единния.
Главният водач на Голените е монахът Хуан Перес, игумен на Манастира на Нашата Господарка от Ла Рáбида и Главен Свещеник на Ордена на Мелхиседек. Ще му помагат в Ритуала миряните и Рицари-Тамплиери Педро Веласко и Гарсия Фернандес, също както и францисканецът Антонио де Марчена. На 2 януари 1492 г. Боабдил предава Гранада на Дон Фернандо и Доня Изабела; тогава Архиепископът Domini Canis Ернандо де Талавера изисква от еретиците, арабите и евреите да приемат християнството: в противен случай те ще трябва да напуснат Испания; петнадесет дни по-късно в Ла Рáбида се изпълнява пророчеството на Бера и Бирса.
Киблóн, облечен във францискански одежди, се намира пред великолепната скулптура на Чудотворната Дева: това произведение се приписва като цяло на Апостол Св. Лука, но в действителност, както се видя в Ден Тридесети, е било изработено от един Тамплиерски монах от ХІІІ век. Голените тъкмо са завършили Ритуала и Великият Жертвоприносител е получил Шехина. Киблóн се чувствува тогава като обладан от Универсалната Душа на YHVH и пада на колене пред образа на Богородица, която вижда, все едно че е жива и чиято безгранична Любов изгаря сърцето му. Случва се чудо и Нарът на Нейния Жезъл започва да кърви; но Киблóн не го забелязва: вместо това той чува Великата Майка Бина да му говори на най-чист еврейски език:
– Свети Киблóн, Велики Жертвоприносителю,
Сине на Стареца сред Старите,
Неговият съзидателен Глагол е твой свещен Глас!
Семенният Логос на Отца
е в Разсъдъка на твоя Ум;
но сладката Любов на Майката
изгаря от страст Сърцето ти.
Аз съм Бина, Майката на Месията,
Аз съм Бина, Майката на Метатрон.
Аз съм Бина, Разумът на Бог.
Аз съм тази, която ще направлява твоя Курс
в мрачното Море на Ужаса.
Кой ще може тогава да те задържи,
о Свети, Свети, Свети Киблóн?
Чрез Мен разбираш Мистерията на Храма,
Чрез Мен получаваш Живота на Римон.
На Отца ще подаря Кръвта.
За Мене искам Любовта.
Три Империи има, които очакват
своето скорошно унищожение.
Реки от Гореща Кръв
ще пролее Испанецът.
Тази арогантна Раса
с белезникав цвят на кожата
ще бъде острия кинжал на Жертвоприносителя.
Като Раса, Кръвта
на Езическите Народи
ще принесат в жертва на Бог.
Но, от един съчетани
с оцелелите
ще пораждат безспирно
Синовете на Ужаса.
Тази ще е Моята награда,
о Свети, Свети, Свети Киблóн.
На Отца ще подаря Кръвта.
За Мене искам Любовта.
И тази горда Раса
на доблестния испанец
ще се потопи в блатото
на Низката Страст.
Какво ще остане от нея,
о Свети, Свети, Свети Киблóн?
Хиляди и хиляди от Синовете на Ужаса.
И в тези Нови Човеци
моите Семена от Глина ще покълват по-добре.
Аз не искам Расата;
Аз изисквам Любовта.
Много Синове Аз Имам.
На Смъртните Човеци Майка Съм.
Но моят Първороден Син
е Избраният Народ,
Народът на Господа.
Над Човеците от Глина
на него подобава
да Властвува без Страх.
Защото негово е Царството
Малкут на YHVH Саваот.
Красив е като Ангел,
Твърд е като Бог,
Той е Шехина – Съпругата,
Той е Месията, той е Метатрон.
Той има Има моят Разум.
Той може да действува със Строгост.
Но ако той се принизи
до Низката Страст:
не ще има грях в деяния та му;
за него има Прошка.
Той е Радостта на Отца,
той е Схващането на Майката,
той е Избраният Народ,
Народът на Господа.
Моят първороден Син,
от всички Най-Добър.
Неговите братя грешаха,
замразявайки Кърцето;
получавайки Семето от Камък
на Противницата на Любовта;
на Безкрайната Чернота
отвъд Смъртта на Душата;
на Ледената Чернота
отвъд Смъртта на Тялото;
на Черното Нищо без Създател;
на Вечната Чернота
отвъд Крайната Смърт;
на Голата Истина
отвъд Смъртта Кâлибур;
на Черната Бездна на Основата на Самостта.
Заради нея ще прогърми Наказанието.
Заради нея ще пронизва Страданието:
Тиранията на Избрания Народ,
Осъждането на Нациите,
Огненият Холокост,
Лугата, Ужасът.
Тя е Злото на Земята,
тя е Смъртта на Душата,
тя е замразила Камъка,
тя е Противницата на Любовта.
Много Синове Аз имам.
На Човека от Глина Майка Съм.
Аз съм Бина, която плаче
над Студения Камък,
който Девата от Агарта
постави в неговото Сърце.
Аз Съм Бина, Майката на Метатрон.
Аз ще Насочвам твоя Курс, о Свети Киблóн,
натам, където Три Царства очакват
своето скорошно разрушение.
Дай на Отеца Кръвта,
о Велики Жертвоприносителю;
и запази за Майката
Топлината на Любовта.
Отвори скоро Пътя
за Избрания Народ,
Народа-Изкупител;
и затвори чувствата
за Вечната Чернота,
която замразява Сърцето.
Аз Съм Бина; на твоята Душа
Майка Съм; Аз Съм Бина,
която ще ти даде просветлението.
Аз Съм Бина, която те благославя сега.
Сине на Древния на Дните,
никога не забравяй твоя Произход,
о Свети, Свети, Свети Киблóн.
Само Великият Жертвоприносител е чул това послание, но всички присъствуващи разбират, че Девата на Чудесата е говорила вътрешно с него. И Киблóн, обзет от мистичен екстаз, остава на колене в продължение на часове, погълнат в съзерцанието на Космическата Майка. Накрая Голените се оттеглят предпазливо, оставяйки Равина-Адмирал потопен в интимността на небесните си видения; Те от ствоя страна са видяли Богородица да плаче за своите Синове, отделени от Закона на Любовта, а Нейният Нар да кърви от Страст; и те са събрали нейните сълзи и нейната Кръв за Славата и Победата на Голенската Църква и на Синагогата на YHVH Саваот, за да дадат Свидетелство за Шехината на Избрания Народ – низхождението на Царството Малкут.
Дни по-късно Голените са готови да изиграят своя таен коз – една истинска „карта в ръкава”: монахът Хуан Перес е изповедник на Кралица Изабела; той може да премахне всички пречки, за да се може Киблóн да говори пред Монарсите; и тогава, както била запитала Чудотворната Дева, „кой ще може да те задържи, о Свети Киблóн?”. И тъй, Голенът Хуан Перес се отправя към Гранада и урежда прочутата аудиенция; Луис Сантанхел и генуезките еврейски банкери се подготвят да финансират начинанието, което ще бъде един безпогрешен път за бягство за техните братя по Раса; а Domini Canis, сварени напълно изненадани, не могат да направят нищо, за да саботират плановете на Бялото Братство. През април 1492 г. Киблóн, жалкият покръстен евреин, който до неотдавна нямал дори дрехи и храна, поисква от Короната на Кастилия за себе си и за своето потомство Адмиралтейството на Морето-Океан, вицекралството на всички открити земи и страни за завоюване, десятък от всичките продукти, които се докарват в Испания, били ти плячка или стока, и пр. И Монарсите се съгласяват на тези непомерни искания в съглашението от 17 април 1492 г., подписано в лагера на Санта Фе пред Гранада. Истината е, че никой, нито дори Католическите Монарси, могат да се противят на Глагола на Метатрон: Гранада, Градът на Евреите, е паднал в ръцете на гоите, аналогично на станалото с Иерусалим, разрушен от генерал Тит хиляда и четиристотин години по-рано; и както тогава, и сега ще последва диаспората на Избрания Народ. Но този път разпръскването не ще трае много време; Избраният Народ скоро ще бъде обединен отново и насочен към своята Славна Съдба: за тази цел Орденът на Мелхиседек е изпратил Киблóн, Светият Старец му е поверил своя Глагол, а Богородица ще ръководи неговите стъпки.
На 3 август 1492 г. – точно на 1422-та годишнина от превземането на Иерусалим – Киблóн потегля от Пристанището на Палос в Уелва с три Каравели, които носят Кръста на Ордена на Храма. Екипажът се състои предимно от покръстени евреи и един ладино [1] – равинът Луис де Торес, който превежда от еврейски, арамейски и арабски. И обратно – в Корабите не пътуват християнски свещеници. При своето завръщане на 15 март 1493 г., след като е затворил портата на К’Таагар, отворил Портата на Рая за своите братя Голени и евреи и поставил началото на Великото Жертвоприношение на Езическите Народи, Киблóн се отправя директно към Светилището на Нашата Господарка на Лентата: той трябва да благодари на Богородица – Неговата Водителка и Закрилница.
Господарите на Тарсис разбрали много късно, че Христофор Колумб бил в действителност „Киблóн” – Върховният Свещеник на Бялото Братство, за който ги предупреждавал Капитан Киев. Когато всичко се изяснило за тях, вече нямало лек: цяла Испания, сляпа като Персей, се готвела да се нахвърли върху тройната шия на Медуза. Победил ги един човек, когото подценили по начало – един човек, който, иронично, никога не бил прикривал особено своите намерения – един човек, д-р Сигнагел, който се подписвал S.A.M., т.е. Самех, Алеф и Мем – инициалите на Киблóн, които означават Шехина, Авир и Метатрон, тройният иманентен принцип на кабалистичното дърво Риммон. Погледнете, д-р Сигнагел, факсимилето на подписа на Колумб, което Ви прилагам, и ще установите, че отляво се намира един монограм, образуван от еврейските букви Бет и Хе – инициали на традиционния поздрав Боруш Хашеим [2], и сетне S.A.M.във вертикална колона.
Точките съответствуват на едно арамейско означение на „словото”, а останалите букви съставят една „магическа таблица” или Кадиш, която може да бъде четена в различни посоки съгласно кабалистичните форми: буквите „S” от двете страни на „А”, означават „Шаддаи” [3]; “Y” е началната буква на YHVH; „Х” означава „Христос”, което било синоним на Месия сред испанските евреи. В последния ред доста ясно се чете „Христо Ференс”, което не означава „Христофор”, както претендират Голените, а „Наследник на Месията”, тъй като ferens през Средновековието било еквивалентно на herencia („наследство”). Тези инициали на Киблóн – S.A.M.–се намират също върху мантията на Девата на Лентата, съгласно инструкциите, които Бера и Бирса дали на четиримата Свещеници, и както може да се види днес в нейното Светилище.
[1] Ладино – сефарадски евреин, чийто майчин език е ладино (шпаньол) или юдео-испански (бел.прев.).
[2] От ивр. Барух ха-Шем – „благословено Името [Господне]” (бел.прев.).
[3] Шаддаи (ивр. „Всемогъщ”) – едно от имената на еврейския бог (бел.прев. ).
Коментари
Публикуване на коментар