Книга Четвърта
Глава ХІІI
Действително, миг по-късно влезе старицата, носейки на поднос една апетитна криолска яхния. Говеждо коляно, червена наденичка, бекон, леблебия, фасул, картофи, моркови, праз, лук и царевица – всичко сварено и димящо, подправено с олио, оцет и горчица.
Последният разказ на вуйчо Курт ме изпълни с очакване и любопитство. Докато намазвах царевицата с жълто домашно масло, не преставах да мисля за особените преживявания на вуйчо Курт в Третия Райх и неговата по същество предопределена връзка с Рудолф Хес, странния заместник на Адолф Хитлер. Този период от близката История, протичащ от 1933 до 1945 година, за мен, както и за мнозинството от родените след войната, ми убягваше в своята жизнена динамика. Съюзниците – победители в една война, която без преувеличение е най-голямата, която помни Всеобщата История – ни представят един детински образ на победените нации и на Епохата, предшествувала войната. Говорителите на съюза-победител, неспособни морално и интелектуално да опровергаят със що-годе правдоподобни аргументи Големите Националистически Идеологии отпреди войната, прибягват до ирационалната система на употреба на лъжа, клевета, дезинформация и пр. Със зловредното намерение да се обърква и обезценява значението на думите, бива наричан например „фашист” кой да е дребен южноамерикански тиранин, по-близък до мафиотски бос, отколкото до един гениален държавник като „Дучето”. Фашизмът, Национал-социализмът, японският Традиционализъм – завършени Системи на Политическа Философия – се явяват в перото на публицистите на Реванша, лишени от своето мистично, духовно и интелектуално съдържание, сведени до груби тоталитарни схеми, а лидерите на тези движения са представени като патологични случаи.
По тези причини разказът на вуйчо Курт имаше двойното достойнство да ме просветлява относно един тъмен период от скорошната История, който той бе преживял интензивно, и да ми позволи да потвърдя това, което бях подозирал откакто започнах да се съмнявам в „духовните добродетели” на едни „съюзнически Сили”, които бяха потопили света в материализма и упадъка. Тоест: че споменатите Големи Националистически Системи и особено Национал-социализмът прикриваха зад фасадата на своите съответни политически организации едно мощно и тайно духовно течение. В един заден, езотеричен план, ревностно укриван от ожесточените победители, съществуваше една духовна светлина – една неразкрита цел, която сега прозираше от разказа на вуйчо Курт. Какво се бяха опитвали да направят Фюрерът и останалите лидери на Третия Райх? Какво бе възнамерявал да осъществи Рудолф Хес, когато бе полетял към Англия през май 1941 г.? Много въпроси като тези танцуваха в моя мозък по време на целия обяд и Аз потръпвах от радост при мисълта за възможността вуйчо Курт да притежава отговорите.
От друга страна едно срамежливо чувство на смиреност ме връхлиташе всеки път, когато си спомнях как бях дошъл дотук, убеден, че съм потеглил на едно уникално приключение, че съм привилегирован участник в една космическа драма. А това, което се бе случило на мен, без да се подценява реалната опасност, която то съдържаше, беше детска игра в светлината на опита, преживян от моя вуйчо от SS. И като размишлявах така, Аз чувствувах, че нови сили ми идваха на помощ, за да изпълня молбата на Белисена Вилка.
От няколко дни насам имах желанието да напусна болничното легло, защото вече се чувствувах достатъчно възстановен. Нещо несъзнавано обаче блокираше волята ми, когато решавах да се облека и да се спусна до долните етажи на къщата. Отначало не знаех какво беше това, което ми пречеше да го направя, но сетне открих с изумление, че просто ме ужасява идеята да се изправя отново пред булдозите, които се разхождаха свободно по парка, заобиколящ къщата. Бях ги наблюдавал от прозореца повече от веднъж и въпреки необичайния им размер и свиреп вид, те не изглеждаха да са действително агресивни. Трябваше да приема безрезервно обяснението на вуйчо Курт, че ме бяха нападнали, подтикнати от него, но едно нещо е да го кажа, а друго да се изправя пред тези животни след такова неприятно предишно преживяване.
Но този път бях твърдо решен да напусна болничното легло. След като се облякох за пръв път от петнадесет дни насам с дрехи, които взех от моя багаж, Аз се спуснах бавно по красивата стълба от оникс, която отвеждаше в широкия хол, непознат за мен до този момент. Не срещнах никого и без особено желание да разучавам къщата за моя сметка, Аз се разположих на един диван – беше същият, на който съм бил лежал без съзнание през първата нощ, – пред широките прозорци, които гледаха към парка.
Предполагах, че вуйчо Курт все още обядваше, но скоро открих грешката си като го видях да идва от вътрешността на къщата. Той се изненадва и зарадва в същото време да ме види станал.
– Хубаво, хубаво! – каза – Виждам, че се чувствуваш добре!
– Да, вуйчо Курт, мисля, че вече е време да започна нормален живот, – пляснах с длан бинтованата си ръка, – поне докато очаквам да ми свалят гипса.
Той се усмихваше с израз на одобрение.
– Ако действително се чувствуваш добре, можем да останем тук, разговаряйки през целия следобед, а сетне ще вечеряме в трапезарията.
Кимнах с глава. Бях щастлив, очаквайки един нов разказ на моя вуйчо и мислейки, че нещата най-сетне се връщат в релсите.
Вуйчо Курт седна на един стол пред мен и заговори за някаква незначителна тема, за да даде време на старата Хуана да ни сервира две чаши димящо кафе.
Най-сетне той започна:
– През август 1937 г. Аз се върнах от Египет в Берлин и установих контакт по телефона с SS Оберфюрер Пап, към когото бях развил, след четири години любезно отношение, една особена привързаност.
– Здравей, Едвин! – казах, след като операторката ме свърза с Пап. – Има ли нещо за мен?
– Да, Курт. Трябва да дойдеш в Канцлерството, за да получиш инструкции. Къде се намираш?
– На Централната Гара. До тридесет минути мога да бъда там.
– Добре, отиди до Офиса на Сигурността и се идентифицирай пред SS Обершарфюрер [1] Крюгер. Той ще те доведе до мен.
Оставих багажа си в един сейф на гарата и отидох на срещата с SS Оберфюрер Пап. Не взех стая в хотел, защото исках да видя дали не трябва да продължа пътуването към някое военно поделение (както действително се случи).
SS Обершарфюрер Крюгер ме поведе през една плетеница от коридори и проходи до офиса, в който се решаваше всичко, отнасящо се до сигурността на Фюрера в пределите на Канцлерството.
Това беше един малък свят, който заемаше едно странично крило в Двореца на Канцлерството, като се мине през един вътрешен двор, и който обединяваше под командуването на SS Оберфюрер Пап няколко сектора, чиито толкова различни специфични дейности се срещаха в общата цел на Сигурността. Тук функционираха една бригада на Гестапо, един екип за Комуникации и Радиогониометрия, една малка група от Тайната Служба на SS, една химическа лаборатория и един лазарет с лекар на постоянна стража 24 часа в денонощието. Всичко това уредено, екипирано и поддържано от SS с персонал от 1а SSТанкова Дивизия „Лайбщандарт SS Адолф Хитлер”.
– Здравей, Курт! Радвам се да те видя, момко. Искрено! – каза SS Оберфюрер Пап. – Седни, моля.
Разположих се в едно кресло пред писалището, заемано от Пап. Офисът бе една скорошна постройка от армиран бетон, поради което ниският таван контрастираше с голямата височина на коридорите, изминати по пътя дотук. SS Оберфюрерът Пап ме наблюдаваше с видима симпатия, седнал на един въртящ се стол. Над главата му една рисунка изобразяваше Фюрера, гледащ в далечината; а от двете страни метални шкафове ограждаха писалището.
– Аз също се радвам да те видя пак, – отвърнах. – Много съм щастлив да бъда отново в Берлин.
– Е, няма да е за много време, – каза, усмихвайки се, Пап. – Мисля, че заминаваш незабавно за Орденсбурга Кросинзее. Ей тук имам заповедите за теб. Това са два плика... – той се впусна да търси в едно чекмедже.
– Кросинзее се намира в Източна Прусия, нали? – попитах.
– Да, в Померания. Ето ги твоите заповеди!
Протегна ми два плика от кафява опъковъчна хартия. Единият – по-големият, върху който се четеше с големи букви „Кросинзее”, – съдържаше всичките документи за присъединяването към Орденсбурга на SS. В другия един ръкописен надпис с деликатни готически букви нареждаше, че пликът трябва да бъде отворен в присъствието на SS Оберфюрер Пап. Продължих, разчупвайки печата, и извадих от вътрешността на плика едно писмо с почерка на Рудолф Хес. Гласеше следното:
Берлин – август 1937 г.
Г-н Курт фон Зюберман
Драги Patekind:
Разпоредих необходимото, за да постъпиш в Орденсбурга на Кросинзее и сетне, след като получиш минимална инструкция, ще бъдеш прехвърлен в другите Орденсбурги. Трябва да потеглиш незабавно за Померания и да се присъединиш и адаптираш към новия живот. Скоро, след като си изпълнил тази част, – остани да мине поне един месец – ще установиш връзка с Thulegesellschaft.
Твоят контакт в Берлин се нарича Конрад Тарщайн; ще го намериш на Грегорщрасе 239. Той вече знае за постъпването ти в Ордена; само трябва да се представиш, давайки името си. В началото ще се срещаш с Thulegesellschaft в Берлин, поради което ще трябва да пътуваш от Померания до Берлин в краищата на седмиците, но ако трябва да дойдеш в някакъв друг момент, можеш да се обръщаш към SS Оберфюрер Пап, за да уреди съответното разрешение.
Сполука, Patekind; помни моя съвет: „напредвай в кръгове, свивайки кръга”.
Рудолф Хес.
Бележка:
Запомни името и адреса на твоя контакт и предай това писмо на SS Оберфюрер Пап, който има заповед да го унищожи. Нищо не трябва да бъде написано, което може да комрометира теб, нас или Thulegesellschaft.
Хайл Хитлер!
Прочетох два пъти писмото и сетне го предадох на SS Оберфюрер Пап, който го унищожи пред очите ми, запалвайки го с една запалка.
– Рудолф Хес в Берлин ли е? – попитах.
– Не. Намира се в Берхтесгаден с Фюрера.
Незабавно си спомних, че на същата тази дата преди четири години с татко и Рудолф Хес бяхме в Берхтесгаден. Нямаше, прочее, нищо друго за правене в Берлин и след като се сбогувах с SS Оберфюрер Пап, Аз потеглих към гарата, за да преприема пътуването към Източна Прусия колкото се може по-бързо.
[1] SS Oberscharführer – сержант от SS (бел.авт.).
Коментари
Публикуване на коментар