Книга Втора
Ден Шестдесет и Втори
Мъглата се бе разпръснала и ние се намирахме отново пред Менхира на Тарси. Двамата се гледахме с изписан на лицето въпрос, осъзнавайки, че се изправяме пред една и съща дилема. Кой щеше да изпълни повелята да пренесе Меча на Мъдростта до Долината на Кордоба? И кой щеше да поеме самоубийствената мисия да отвлича вниманието на Врага? За мен въпросът не оставяше място за съмнения: Аз щях да се заема с тактиката за отвличане на вниманиетото. Но предположих, и предположих с право, че Нойо ще се противопостави на това решение: той – казваше ми – бил по-способен да окаже най-голяма съпротива на Врага; никога нямало да се предаде. Аз трябало да пътувам с Меча на Мъдростта, докато той отклонява с ходовете си вниманието на Врага.
Доста ми коствува, д-р Сигнагел, да го убедя, че моят план бе по-добър от стратегическа гледна точка. И той бе такъв, защото целеше не само да достави в сигурно убежище Меча на Мъдростта, но се съобразяваше и с много вероятната възможност Господарят на Абсолютната Ориентация и неговият Орден на Мъдрите Строители също да имат нужда от подкрепата на Хиперборейската Мъдрост на Дома на Тарсис и по-специално от ценния опит, събиран през хилядолетията на борба срещу Силите на Материята: кой познаваше по-добре от Господарите на Тарсис синархичната конспирация на Голените, укрепени днес във всички Християнски Църкви, и техния начин на действие? А за Бера и Бирса? Кой имаше повече право от Господарите на Тарсис да разкрие техните присъди за изтребление? Съгласно моя критерий, който накрая се наложи, Нойо щеше да бъде този, който да локализира Тайната Пещера и да се установи в нея като Нойо на Венериния Камък, поддържайки Стражата до деня, в който Хиперборейският Понтифекс построи метафизичния мост и един Нойо от неговия Орден на Строителите скочи през него, за да се свърже с Боговете-Освободители.
След като се уговорихме относно кой коя роля ще изпълнява, ние се заехме да планираме особената Стратегия, която да ни позволи да изпълним повелите на Боговете. Идеалната Стратегия, както се съгласихме, се състоеше в създаването на един хаотичен климат около чакрата на Тафи, пораждащ логически непредсказуеми ситуации, които да спомагат за нашата операция. Така по време на една ситуация с висока стратегическа ценност за нас, но напълно чужда на такива цели за кой да е наблюдател извън Дома на Тарсис, Нойо щеше да се промъкне изненадващо с Меча на Мъдростта и да предприеме пътя към Тайната Пещера. Същевременно Аз щях да се придвижа явно в противоположната посока, за да отвлека вниманието на Врага. Щях да бъда забелязана скоро, но рискът беше пресметнат: важното бе да се спечели време, да се устои достатъчно дълго, за да стигне Нойо до Долината на Кордоба. С тези цели на ум, ние подготвихме подробно всички фази на начинанието.
Осемнадесет месеца по-късно – през април 1977 година – вече разполагахме с всичко необходимо и нагаждахме последните ходове. Имахме две торби с неопределени камъни – lapis oppositionis, – подходящи за практикуване на стратегическото противопоставяне. И всичко бе готово, за да се създаде климатът на хаос, който обстоятелствата щяха да изискват. Това щеше да се постигне с неволното съдействие на Армията. Нека обясня по-добре: за да систематизира борбата срещу партизаните, Армията беше разделила страната на шест Зони; зона ІІІ обхващаше Провинциите на Кордоба, Ла Риоха, Катамарка, Салта, Хухуй, Сантяго дел Естеро и Тукуман; в Тукуман подзона 113 обхващаше областта на нашата чакра и се намираше под командуването на капитан Диего Фернандес, верен Другар на моя син. В комбина с него Нойо уреди да се насрочи една гигантска операция по издирване и задържане в подзоната на Тафи дел Вайе за средата на месец април 1977 г.: целта на операцията беше да се унищожи една колона на Н.Р.А. – Народната Революционна Армия, – която действуваше в подзоната, разчитайки на подкрепата на някои жители, принадлежащи към Р.Р.П. – Революционната Работническа Партия. В тази черна нощ за комунистите Армията щеше да получи свободна зона от няколко часа, по време на която щеше се да се прекъсне електрическото подаване и нейните командоси щяха се разгърнат в целия град на Тафи дел Вайе и съседните села с цел да заловят подривните елементи. Щяха да се насочат към потвърдени цели – действителни агенти на подривното движение и нередовни бойци, мнозинството от които бяха посочени от Нойо. Именно затова Нойо поиска като тактическо прикритие да се нахлуе в нашето жилище и да се симулира неговото задържане: „това ще отклони подозренията на Врага” – обясни той. Когато всичко беше готово за акцията, бе уговорено, че Диего Фернандес лично ще се заеме с неговото лъжливо залавяне с цел да се избегнат непредвидимите случайности или объркванията, които биха могли да възникнат, ако се намесят други военни, и така да се осигури неговото незабавно освобождаване. Освобождаване, което Нойо щеше да използува, за да изчезне „за известно време”.
Естествено, нищо такова нямаше да стане, тъй като Нойо щеше да замине с Меча на Мъдростта, готов да не се завърне никога в Тафи дел Вайе; но неговите Другари от Армията не знаеха това. В съгласие с особената репресивна методология, която Въоражените Сили употребяваха в антиподривната борба, никога не се използуваха заповеди за нахлуване или участие на Правосъдието в нощните набези от типа, който осъществиха в Тафи дел Вайе: подозрителните просто биваха отвличани, минавайки по-нататък да фигурират в още по-подозрителната категория на „изчезналите”. По този начин на следващия ден след набега Нойо фигурираше като един от „200-те изчезнали от Тафи дел Вайе”. За да започна да изпълнявам тогава своята роля, Аз се явих в съда и представих един безполезен habeas corpus [1], заедно с останалите роднини на изчезналите. Искът, както вече беше обичайно, бе отхвърлен, като се има предвид че съдиите споделяха официалната методология или се бояха да не попаднат те самите в съдбовния списък на изчезналите. И стана така, че като не разполагах с разумен официален отговор относно местоположението на моя син, Аз започнах да се придвижвам самостоятелно, отначало по много бавен и прикрит начин, но сетне по-бързо, използувайки стратегическото противопоставяне, докато изчезна напълно.
За отчаяние на Врага, който скоро бе следите ми, Аз обикновено се изпарявах напълно от определено място и се появявах като „по магия” в места, понякога много отдалечени. Отивах напред и се връщах по стъпките си, обърквайки постоянно тези, които ме следяха; ту бях в Хухуй, ту в Тафи дел Вайе; сетне в Боливия и след това отново в Тукуман – в рамките на часове, ако времето служи за някаква отправна точка в магическата война, която бях предприела. Освен това Врагът бе неспособен да определи Света, в който се намирах във всеки момент: ако се сблъскваше с един lapis oppositionis например, можеше да се случи, че следвайки пътя, по който уж съм поела, да намери един Тафи дел Вайе, в който никога не е обитавала фамилията Вилка; или една Белисена Вилка, която никога не се е омъжвала, нито е имала деца; или един Свят, в който не се е водила антиподривната борба; и пр. Но въпреки това, Аз се оставях да ме засекат отново, за да привлека Врага – всеки път по-агресивен – към мен и да постигна търсения ефект на отвличане на вниманието. При всичко това, Нойо напредваше спокойно към Долината на Кордоба.
По време на едно от изненадващите завръщания в Тукуман, Сегундо – индианецът, потомък на Народа на Луната, който ни служи като иконом в чакрата – ме уведоми, че капитан Диего Фернандес е искал да ме намери преди да замине за Зона ІІІ, където му бяха дали ново назначение. Обадих му се по телефона в управлението и си уговорихме една среща в парка на бента Ел Кадилял. Там се състоя следният диалог:
– Добър ден, госпожо, – поздрави капитанът.
– Подобно, – отвърнах лаконично.
– Вие и Вашият син, моят добър Другар Нойо, ме безпокоите много, госпожо Белисена. Ще трябва да ми кажете къде се намира той. Или да го уведомите да установи незабавно контакт с нас. Нещата се промениха много през тези години и е належащо той да бъде запознат със събитията.
Свих рамене в отговор, готова нито да отричам, нито да потвърждавам нещо, но внимателна за информацията, която можеше да получа от офицера: Аз също се намирах „в акция”, изпълнявайки една изключително опасна маневра в една Същностна Война, която този войник не би могъл и да сънува; и дисциплината, присъща на тази Война, изискваше да се съмнявам във всички и Всичко, дори в Другаря на моя син: всички не-Посветени човеци можеха да бъдат предадени от своята Душа, обсебени душевно и превърнати в инструмент на Демиурга Йехова-Сатана. Не можех да поемам никакъв ненужен риск. Но като гледам нещата от разстояние, д-р Сигнагел, днес Аз мога да Ви уверя, че капитан Диего Фернандес беше искрен в своите думи и че Нойо не бе сгрешил като му се довери.
Виждайки, че няма да кажа нищо, Капитанът продължи енергично:
– Би трябвало да отдадете повече значимост на моите думи, госпожо Белисена. Вярвам, че сте уведомена, че изчезването на Вашия син беше симулирано: Аз ръководех оперативната група, която нахлу във вашата чакра и го взе под арест; и Аз бях този, който му позволи да избяга няколко часа по-късно. Той, освен запасен офицер от Армията, беше един от нашите тайни агенти и случаят бе добре документиран в областта на Разузнаването: съществува моят доклад до Коменданта на G-2 [2] относно случилото се онази нощ и освен това са налице документите, предшествуващи операцията, в които фигурира, че Нойо е бил един от нашите. Изчезването му беше необходимо, за да се придаде тактическо прикритие на неговото положение, но нямаше защо да се преувеличават нещата, продължавайки ненужно неговото отсъствие. Госпожо Белисена: той трябваше да се е върнал вече преди доста време или да се е свързал с нас: няма да скрия от Вас, че сега положението му се е усложнило по невероятен начин. Вие самата, госпожо Белисена, се излагате на смъртна опасност с Вашето смайващо решение да започнете лично издирване на изчезналия Ви син! Не разбирате ли, че с такава позиция се поставяте на страната на подривните елементи, че можете да бъдете открито набедена като такава?
Пред неизменното изражение на моето лице, капитанът въздъхна и продължи със своите предупреждения:
– Не мислете, че всички знаят за случилото се онази нощ с Вашия син. Истината е известна само на една група офицери от Разузнаването. Но те не са проговорили, нито ще проговорят, защото ако го направят, ще изложат Нойо на сигурна смърт от ръцете на подривните организации, тъй като дори нашата Разузнавателна Служба е проникната от тях. Но Вие с вашите абсурдни действия сте попаднала под вниманието на други разузнавателни служби и дори сте наблюдавана и следяна от членове на нашите собствени въоражени сили, които не знаят истината за фактите. И вижте сега каква дяволска бъркотия се е получила: ако мълчим, за да защитим Нойо, нашия Другар, рискуваме живота на неговата майка, защото ако объркването продължи, никой не знае какви мерки биха могли да вземат останалите оперативни групи, които действуват на Север; а ако проговорим, ще спасим майка му, но ще разкрием опасно функцията на Нойо, което би изискало в крайна сметка едно истинско изчезване, за да успее той да възстанови изгубената си сигурност, може би една постоянна смяна на самоличността или продължително пребиваване в друга страна. Разбирате ли проблема сега, госпожо Белисена? Ние искаме да знаем какво да предприемем, тъй като това, което ще правим, ще трябва да го направим бързо – спешно, както Ви казах преди, – тъй като нещата се промениха неблагоприятно за нас, които изповядваме национал-социалистическата идеология, сред които се брои също и Другарят Нойо.
Да. Тогава реших да дам един конкретен отговор на капитана. Неговото красноречие ми бе позволило да преценя ситуацията от друга гледна точка и разбирах, че щеше да бъде катастрофално за нашата Стратегия, ако Другарите на Нойо изяснят ситуацията и разкрият случилото се през нощта на неговото изчезване. Аз щях да продължа да твърдя неизменно във всеки случай, който ми се представеше, и пред каквато и да била публика, че моят син Нойо „е бил убит от репресивните сили”: Врагът не можеше да го потвърди със сигурност, нито да го отрече, тъй като в онези дни съществуваха хиляди подобни случаи на лица, които изчезваха като Нойо, без да оставят следа. Но един Венерин Камък се беше преместил, както усещаха Боговете-Предатели, и същевременно започваше моето трескаво придвижване по различните Светове на Аржентинския Север и други страни на Южна Америка: и това само по себе си можеше да говори за една Стратегия срещу плановете на Бялото Братство – Стратегия, която Демоните се надяваха да неутрализират от преди четиристотин години. До момента те бяха вярвали, че е така, защото изобщо не знаеха за маневрата на Нойо. Но всичко щеше да се провали, ако военните изясняха случая и Врагът откриеше станалото след отвличането: без да изоставят моето преследване, те щяха да преориентират търсенето към Нойо и да поставят в опасност стратегическата цел на неговата мисия. Трябваше да се избегне, прочее, военните да проговорят. Или по-скоро трябваше да се спечели време, защото от думите на капитана следваше, че спешността се дължи на една промяна, която по-късно ще направи невъзможно каквото и да било изясняване. Сигурно това щеше да е политическата промяна, обявена от Капитан Киев – тази, която щеше да потопи Нацията в икономическа и морална разруха и да я предостави вързана и задушена в ръцете на Международната Синархия.
Опитвайки се да разсея тревогата на капитана за моята съдба и състоянието на Нойо, Аз му отговорих с внезапно многословие:
– Вие изпитвате необосновани страхове за това, което може да ми се случи, или за бъдещето на Нойо, – заявих. – Сигурно съм преувеличила моята роля, сега виждам ясно това, – излъгах, – и Ви обещавам, че от днес нататък ще престана да я изпълнявам. Що се отнася до Нойо, уверявам Ви, че той е добре, макар да не зная неговото местонахождение. Той комуникира с мен посредством една тайна пощенска кутия и не ще се подвуомя да му пиша незабавно за всичко, което ми казахте: ще трябва да се изчака известно време, но съм убедена, че когато той узнае, че е нужен спешно, не ще се забави да се появи. Затова, прочее, Ви съветвам да не променяте ситуацията и да изчакате резултата от тези мерки. При все това, бих се радвала да узная нещо конкретно относно неблагоприятните промени за нашата кауза, които ми споменахте, за да обоснова пред Нойо важността на повикването.
– Вижам, че сте разумна, госпожо Белисена, – обнадежди се капитанът, – и затова ще Ви дам информацията, която ми искате. Въпросът е много прост: националистическите и патриотични сили, които се бяха мобилизирали в защита на Нацията, бяха предадени от върха на Правителството. Главнокомандуващите на Въоражените Сили са сключили договор с тайните организации-привърженици на Световното Правителство и са решили да предадат страната за едно финансово ограбване, което ще разруши икономическите основи на обществото. Докато този зловещ план е бил изработван и осъществяван, единствените национални сили, способни да реагират, бяха заети в една безплодна борба срещу бунтовните организации, чиито истински водачи никога не се появиха. С това се постигна само дискредитирането на Въоражените Сили и неутрализирането на тяхната бъдеща реакция. Ние победихме военно, но бяхне неизбежно разгромени в политическата сфера, тъй като икономическите проблеми, които ще възникнат от монетарната и синархична политика, която развива Правителството, ще накарат обществото да забрави почетната цел на нашата борба и да ни обвини за последвалата мизерия – една реалност, която ще ги обсеби, тъй като ще засяга всекидневно техните портфейли и стомаси. – Капитан Фернандес бе явно вдъхновен и на моменти ми припомняше думите на Капитан Киев. Тогава бяхме към края на 1979 г., само две години след неговата поява в Кромлеха на Тафи дел Вайе и неговите предвещания не само се изпълняваха буквално, но и съществуваха такива прояснени умове, способни да разберат реалността и също да открият плановете на Врага.
– Но това не е всичко, – продължи капитан Фернандес. – Най-лошото е, че след като приключи антиподривната борба във военната сфера – единственото поле, в което ни бе позволено да се намесим, – Правителството счита, че националистките групи от Въоражените Сили представляват потенциална опасност за синархичните планове и е постановило тяхното неумолимо унищожение. И тази офанзива вече е започнала с идеологическото подбиране на най-добрите експерти в антиподривната борба на Разузнавателните Служби, тяхното изолиране с оглед на настоящи и бъдещи чистки и включително тяхното избиване, изпълнявано от членове на чужди Тайни Служби, повикани специално за тази цел. Така, малко по малко, са възникнали синархични групи в Разузнавателните Служби, с персонал, обучен или директно на тяхна служба, от агенти на Израел (от Моссад или Шин Бет); на САЩ (ЦРУ или ФБР); на Англия (МИ-5, МИ-6, И.С.); на Съветския Съюз (КГБ, ГРУ) и пр. Именно тези организации са, които Ви преследват, госпожо Белисена. Именно затова настоявам да изясним нещата, докато можем, защото е възможно след много кратко време нашите Другари да бъдат напълно неутрализирани и отлъчени от активна служба, за да бъдат сетне коварно продадени на същите подривни сили, срещу които се борихме през годините. Ние мислим, че Правителството възнамерява да прехвърли Властта на политици-социалдемократи или социалисти, които ще позволят на левицата да придобие свобода и власт, достатъчни, за да разруши моралните устои на Нацията, особено съсредоточените във Въоражените Сили. Но тези хора, които в основата си са сипаи [3] на служба на Синархията, ще поддържат монетарната икономическа политика либерална, което ще подчини Нацията на морална зависимост и социално разложение. В същата ситуация като мен, който съм оттеглен без обяснение от антикомунистическата борба с очевидното намерение в скоро време да бъда преместен в пенсия или нещо по-лошо, се намират и останалите ми Другари. Налага се, прочее, необходимостта да се действува сега или да се поеме риска положението на Нойо никога да не бъде изяснено или може би Вие да бъдете нападната от някоя от новите групи на Разузнаването, които вече действуват с пълна безнаказаност и отблъскваща липса на чест, и които обикновено преследват и екзекутират лица с националистическо минало вместо известните агенти на марксисткото подривно движение. Надявам се да съм бил ясен, госпожо Белисена и да успеете да установите скоро контакт с другаря Нойо, от когото ще поискаме също така, в този ключов час, неговата стратегическа преценка.
– Бяхте крайно ясен, капитан Фернандес, – уверих го, – и бъдете сигурен, че ще предам буквално вашите думи на моя син Нойо, който, считам, че не ще се поколебае да се яви при вас.
И тъй приключи онзи разговор с капитан Диего Фернандес, който си тръгна, готов да очаква и да накара своите Другари да изчакат всяка възможна декларация за изчезналия от Тафи дел Вайе.
Останалата част от историята вече Ви е известна, д-р Сигнагел. Аз, вместо да изпълня обещаното на капитан Диего Фернандес, продължих да извършвам стратегически движения в Северна Аржентина, в Боливия и в Перу. Минах при различни възможности по пътя на Лито де Тарсис и Атумуруните, знаейки, че това ще пробуди още повече интереса на Бялото Братство и ще го утвърди в увереността, че нося Меча на Мъдростта. Именно затова поемах също така по пътя на Татаинга в Хухуй и се отправях към околностите на Хълма Кâлибур. При две възможности дори се спуснах до Великата Долина и съзерцавах Екстернщайне, макар и без да се осмеля да премина през Вруническата Порта. И тъй, по време на една от тези екскурзии попаднах в един Голенски капан и погълнах отровата, която отслаби моята воля и ми попречи да продължа да развивам Стратегията. Сетне бях бързо заловена от един екип на Шин Бет, съставен от Равини-Посветени във Висшата Кабала – Свещеници, които бяха съзерцавали Сефер Ише в Израел и знаеха всичко, отнасящо се до Огнения Холокост. Принадлежаха, както предвиждаше капитан Фернандес, към една паралелна Разузнавателна Служба, която разполагаше с членове в Службите на Армията, Флотата, Военновъздуните Сили, Федералната Полиция, Секретариата за Държавна Сигурност, Министерството на Отбраната и пр. Тяхната способност за мобилизация тогава беше абсолютна.
Аз си почивах за момент в един жалък хостел в селото Кâлипампа, което се намира пред Националния Парк със същото име, до Хълма Кâлибур. Там ми бе поднесен наркотик, примесен в едно канче меласа от захарна тръстика, която предлагаха за подслаждане на кафето. Ефектът, който той произведе мигновено в моето тяло на Хиперборейска Посветена, бе неописуем, бидейки невероятно Вие дори да можете да си го представите, тъй като не знаете как работи един ум, способен да притежава съзнание в няколко Светове едновременно. Най-многото, което мога да Ви кажа, е, че наркотикът – една съвършена форма на архетипичния пчелен мед – произведе един ускорен процес на душевно подсилване, една страховита инжекция от енергия за инстинктивната воля на Душата, която у Хиперборейските Посветени обикновено се намира овладяна от неустоимата воля на Несътворения Дух. И тази внезапна еволюция на Душата причини сякаш една кръвна деградация, сякаш едно отслабване на Символа на Източника, присъствуващ в Чистата кръв, и сякаш една актуализация на физическото тяло, което така изгуби своята способност да се придвижва независимо от Времето и синхронизира всичките му биологични часовници с времето на този Свят. Останах, прочее, уловена в културния контекст, подчинена на реалността на онова селце в Хухуй. Естествено, опитах се да избягам по всички начини: камъните lapis opposititonis вече не ми служеха, защото бях изгубила външната ориентация към Източника и ми беше невъзможно да практикувам стратегическото противопоставяне. Но не стигнах много далеч. Преди да изляза от Провинцията, вече бях в ръцете на агентите от Шин Бет. Те ме отведоха във Францисканския Манастир на Нашата Господарка на Чудото в Салвадор де Хухуй, където мнозинството от кюретата изглежда се намираха под техния контрол. В една мизерна тъмница от колониалните времена бях подложена на префинен разпит, по време на който ми даваха различни видове наркотици. Въпросите бяха малко и точни; винаги същите: Къде се намира Извънземният Камък? Какво бе станало с моя син Нойо? Къде отивах? Какви бяха моите заповеди? Имах ли някакъв земен контакт – един Посветен, който да участвува в операцията или да работи за мен?
Накратко, д-р Сигнагел, вярвам че накрая признах почти всичко, бидейки невъзможно да се съпротивлявам на ефекта на наркотиците, които ми пречеха дори да си представя Знака на Смъртта, с което при друг случай би било възможно да се развъплътя на място. Във всеки случай, Нойо вече се намираше в безопасност в Тайната Пещера: това го чувствувах от известно време и бях получила потвърждаващи знаци от Боговете. Аз падах, но Стратегията триумфираше! Заповедта на Господаря на Войната бе изпълнена безпогрешно и нищо от страна на Дома на Тарсис нямаше да възпрепятствува Последната Битка. Сега оставаше само Хиперборейският Понтифекс – Господарят на Абсолютната Ориентация – и неговият Орден от Мъдри Строители да намерят Меча на Мъдростта: и това оставаше напълно извън нашите ръце.
Както ще разберете, тези размишления принадлежат на настоящето. В онзи ужасен момент, когато моята воля беше безсилна да владее езика, ме обземаше една неописуема тревога: Аз бивах унизена в моето достойнство на Хиперборейска Посветена и чувствувах като едно предателство – като една непростима липса на чест – неволното признание, което изтръгваха от мен. Въпреки че възможността за такъв край вече бе обмисляна от нас. Но в онези моменти Аз исках само да умра, въпреки че проклетите Равини не искаха нищо повече от това, да ме запазят жива: почти не бях измъчвана физически, тъй като цялото им действие се съсредоточи в пречупването и разрушаването на моята психична структура. Нямаше да ме убият и това ми го казаха ясно, тъй като моето тяло беше неприкасаемо, като това на Рудолф Хес. Да, д-р Сигнагел: Аз бях запазена за едно Ритуално Жертвоприношение, което щяха да извършат лично Бера и Бирса.
[1] Habeas corpus (от ср.век. лат. – букв. “ти трябва да имаш тяло”) – иск за съдебно разпореждане за представяне на задържаното лице („тяло”) в съда за установяване на законността на неговото задържане (бел.прев.).
[2] Военното разузнаване (бел.прев.).
[3] Сипаи (от перс. sepāhī– „войник”) – туземни наемници на служба на европейските колонизатори в Индия през ХVІІІ – ХІХ век; употребявано метафорично в смисъл на "слуги на колониализма" (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар