Книга Втора
Ден Шестдесет и Трети
Ще се запитате, д-р Сигнагел, как стана така, че моите похитители ме изпратиха в болницата „Д-р Патрон Исла” в град Салта? Отговорът е тъжно прост, не много труден за съобразяване. Пъклените Агенти, които познаваха тайната на въздействието на своите наркотици върху човешкото тяло, знаеха, че за мен щеше да се окаже невъзможно да избягам от кое да е място: волята ми за съпротива беше напълно отслабена и, както казах, бях изгубила напълно външната ориентация. Не бих могла да се преместя от мястото, в което се намирах – това те знаеха достатъчно добре. Но тогава Аз бях решила да умра.
Ще обясня по-добре: макар Те да бяха пречупили моята воля да се освободя външно, Аз установявах всеки миг, че запазвам непокътнати вътрешните си духовни способности. Волята на моя Дух, Докторе, не беше пречупена в ограничената среда на съзнанието. Може би Те щяха да разрушат част от психичната ми структура, но вредата можеше да се сведе само до полето на Душата или до физическия мозък, т.е. до преимуществено материалната сфера. Разбира се, Те не биха могли да знаят с точност какво бе станало с Вечния Дух, защото Посветените от Бялото Братство са лишени от способността да възприемат Несътворените Същества; но Те считаха за триумф на своите техники за промивка на мозъка установяването, че вече не съществуват духовни проявления. По-конкретно, Те имаха предвид „Аз”-а – проявлението на Духа – като сигнал-индикатор за състоянието на затворника: ако обработката завършваше с разпадането на Аз-а, това означаваше, че един необратим процес възпрепятствува повторното духовно оковаване. Макар Символът на Източника да продължаваше да присъствува в Чистата Кръв, разрушаването на психичната структура правеше невъзможно Аз-ът да може да се концентрира отново в сферата на съзнанието. Но в моя случай това не беше станало. Както ще разберете, Те очакваха, че поглъщането на психодрогите ще даде като резултат едно състояние на остра шизофрения – надежда, която в моя случай бе подсилена от признанията, които бяха успели да изтръгнат от мен. Но истинската ситуация се състоеше в това, че всичко, което успяха да получат в разпита, не бе доброволно, нито неволно, а механично: техните наркотици действуваха върху съзнателния субект на Душата – не върху Аз-а – и го принуждаваха да изложи страховивата расова памет на Господарите на Тарсис – едно качество, присъщо на биологичната специализация на моята фамилия, с което, както може да се предполага, Равините не бяха свикнали да си имат работа. Така те вярваха, че моето Аз е фрагментирано или разпаднало се и че никога нямаше да се произведе отново едно стабилно състояние на духовно съзнание: признанието за Тях бе доказателство за необратимото пречупване на духовната воля.
Но онова признание бе само едно глупаво предателство на душата, чийто субект четеше съдържанието на психичните памети. В една дълбока сфера волята на моето Аз се съпротивляваше във всеки момент на насилието, без да може да попречи на механичната екстериоризация на мнемичните съдържания: тогава изплаваха, за удоволствие на Равините, спомените, които паметите съхраняваха относно собствената ми Стратегия и нейното изпълнение. Те узнаха за станалото с Нойо и тръгнаха незабавно по неговите стъпки, считайки, че оставят след себе си един съсипан човек. Но видно е, че, както винаги, нямаше да се окаже толкова просто за тях да се разправят с Господарите на Тарсис.
Какво беше станало? Това, че Аз успях да схвана какви последици се очакваха от промивката на мозъка и можах да симулирам с голяма убедителност шизофреничната деменция, предвидена от Тях. Накрая, убедени, че моята лудост бе неизлечима, Те решиха да ме евакуират от компрометирания Францискански Манастир и да ме затворят за момента – до пристигането на Бера и Бирса – в една невропсихиатрична болница. За това трябваше да ме „легализират”, т.е. да ми придадат юридически статут на политическа затворница с цел да придобият бюрократичното въдворяване в болницата и да отклонят всяко бъдещо разследване. Започнаха тогава с повикването на някой си „полковник Виктор Перес” – един военен от еврейски произход, който работеше за Шин Бет. Този се зае със случая и изработи една документация, раздута от лъжи, в която фигурираше мнимата подривна дейност на моя син Нойо и подкрепата, която Аз съм му била оказвала, както на него, така и на организацията, в която бил участвувал. Той фалшифицира описанието на обстоятелствата на моето задържане, разпитите и хода на признанията ми; и придоби от един военен медик диагнозата за деменция, а от един съдия – заповедта за въдворяването в Невропсихиатричната Болница „Д-р Хавиер Патрон Исла”. И така пристигнах тук, д-р Артуро Сигнагел. Но тогава Аз бях решила да умра.
Да, почитаеми Докторе. В онези дни единственото ми желание беше да умра с Чест – да се самоубия преди да попадна в гибелните нокти на Бера и Бирса, да лиша Проклетите Безсмъртни от удоволствието на тяхното отмъщение – от изпълнението на присъдата за изтребление, която Те се опитваха да изпълнят от Епохата на иберийските Царе. Нуждаех се само от едно минимално физическо възстановяване и едно малко недоглеждане от страна на лекарския надзор, за да отнема живота си с какво и да е средство. Несъмнено, Докторе, би трябвало да съм могла да направя това без проблеми през цялото това време, през което бях въдворена. Да избягам вече не представляваше изход за мен без външна ориентация и при всички положения мисията ми бе осъществена: Нойо охраняваше Меча на Мъдростта в Тайната Пещера на Кордоба; и макар Аз да не можех да го срещна, дори и да исках, повелята на Господаря на Войната бе изпълнена и това беше важното. Тогава умирането не преставляваше нещо повече от един малък интервал до Последната Битка: щях да отида астрално в К’Таагар и скоро да се завърна, за да си уредя сметките с Врага на Вечния Дух. Междувременно, щях да избегна последното преследване от Бера и Бирса. Такова беше намерението ми, когато дойдох тук, д-р Сигнагел.
Но, нещо ме накара да размисля веднага, след като пристигнах; и именно затова, макар да продължавах да симулирам, че съм луда, Аз започнах да пиша това дълго писмо. За да бъда ясна – „това нещо”, заради което промених моите самоубийствени намерения, бяхте Вие, д-р Сигнагел. Действително, само като Ви видях, разбрах, че носите проявен във висша степен Символа на Източника; но прецених също така, че сте несъзнателен за това, че не познавате ни най-малко Хиперборейската Мъдрост: Вие сте един Човек с Чиста Кръв, д-р Сигнагел. Но паметта на Кръвта е блокирана от Вашата Душа. Вие не знаете за съществуването на своя Вечен Дух, нито знаете как да се ориентирате към Източника. Страдате от една метафизическа амнезия, която е продукт на Тъмната Епоха, в която понастоящем живеем – присъща на очарованието, с което Силите на Материята потапят човека във Великата Измама – характерна за духовния упадък на човека и неговото привличане от материалистичната култура: в крайна сметка, Вие, д-р Сигнагел, сте един спящ човек. Но Вие сте Човек. Едно същество, надарено с Несътворен Дух, което може да се пробуди. Вашето присъствие тук, в тази мрачна лудница, приех като един знак от Боговете – като едно послание на Господаря на Войната и на Капитан Киев – и може би като едно откровение от Понтифекса, Господаря на Абсолютната Ориентация. Като Ви видях, Докторе, Аз разбрах какво имаше предвид Капитан Киев, когато вещаеше, че „спящите човеци ще възстановят древната връзка с Боговете”: тези спящи човеци са, несъмнено, подобните на Вас. Те имат всичко в Чистата Кръв, но в потенциална форма: нуждаят се само от Хиперборейското Посвещение, за да се развие тази расова сила и да покълне в съзнанието. А Хиперборейско Посвещение, д-р Сигнагел, засега е способен да даде в тази част на света само Pontifex Maximus на Ордена на Один – Господарят на Абсолютната Ориентация – или Мъдрите Строители, които му помагат. За да Ви предам тази истина именно, Аз промених моето решение да умра доброволно. Трябва да имате предвид, д-р Сигнагел, етическата гледна точка на Господарите на Тарсис: за Стратегията на духовното освобождение на Лоялните Богове на Духа на Човека много повече Чест заключава в себе си това да се опитам да Ви пробудя, отколкото самоубийството, за да избягам от злобното отмъщение на Безсмъртните Демони. Дали пък това наказание – възможността за този страховит финал – не е била предвидена отначало в Стратегията, предложена от Капитан Киев?
Да. Аз реших да Ви пробудя или поне да се опитам. Но как? Не като говоря с Вас, защото професионалното предубеждение би Ви попречило да вземете на сериозно думите на една психично болна. Може би като напиша нашата история в едно писмо като настоящото, но не ми убягваше, че щях да се намирам в подобна ситуация: неговата невероятност щеше да бъде също така неизбежна. Въпреки това съществува възможността, че един конкретен факт, независим от мен, но достатъчно действителен, ще направи съзнателна историята на Дома на Тарсис: и този факт не може да бъде друг, освен собствената ми смърт от ръцете на Безсмъртните Бера и Бирса. Тоест, ще трябва да направя така, че Голенските Демони да оставят достатъчно следи за своето огромно могъщество, та да се убедите, че в някаква степен историята, разказана в това писмо, е истинска; и трябва да уредя писмото да стигне до Вашите ръце след моята смърт. Това е, което ще се опитам да направя, д-р Сигнагел. Засега вече приключих с писмото и от известно време започнах да осъществявам Стратегията, която вярвам, че ще даде очакваните резултати: с последните остатъци от моята луциферична благодатна воля [1] Аз опитах да се обърна телепатично към Чанг Шамбала – към членовете на Ордена на Мелхиседек – и предизвиках Безсмъртните Демони. Предизвиках ги в името на Дома на Тарсис, което е най-голямото оскърбление за тяхната пъклена гордост, и сега очаквам, не без страх, отговора на Бера и Бирса. Вече ги усещам, д-р Артуро Сигнагел, как напредват между Световете на Илюзията, приближавайки се, заслепени от омраза, към моята скромна килия, преодолявайки Пространството и Времето, размествайки Реалността, Пачачуткий, Пачачуткий.
[1] Допълнителна волева енергия, предоставена на Хиперборейския Посветен от Параклита (харизматичния агент или „Светия Дух” – “Волята на Непознаваемия за освобождението на Духа”), концентрирана в сферата на егоичната воля (нем. Еhre – „Чест”), формирана около истинската Самост (нем. Selbst), отразяваща Несътворения Дух, която Аз-ът – неговото проявление в съзнанието – употребява, за да подсили собствената си волева същност (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар