Книга Втора
Ден Четиридесет и Девети
От днес нататък, д-р Сигнагел, ще подхвана отново прекъснатия разказ от Ден Четиридесет и Трети. Мисля, че през последните пет Дни съм изяснила достатъчно основните понятия на Хиперборейската Мъдрост и че си струваше усилието да направя за тази цел едно прекъсване в историята на дома на Тарсис. Обратът на Историята се случил когато Хиперборейската Стратегия на Филип ІV възтържествувала над синархичните планове на Бялото Братство и ръкодовните кадри на Ордена на Храма били изпратени на кладата. И в този подвиг на Дома на Тарсис, работещ активно в Circulus Domini Canis, се паднала немалка роля, което щяло да привлече върху тях Зоркия Поглед на Боговете-Освободители – на Господарите на Венера, които щели да насочат Фамилията по един неочакван курс. Но да не изпреварвам фактите.
На кладите на Инквизицията на Domini Canisплановете на Бялото Братство се превърнали в пепел. Два основни факта потвърждавали този край: разчленяването на Финансовата Синархия, осъществено от Филип ІV; и бягството на Колегията на Строителите на Храмове в Шотландия, където векове по-късно тя щяла да породи Франкмасонството. Относно последния факт е уместно да се припомни казаното в Ден Шестнадесети, когато обясних защо било необходимо Колегията на Строителите на Храмове да намери отново Скрижалите на Закона: „С тези Скрижали в своя власт, Голените щели да са в състояние да издигнат Храма на Соломон в Европа, осъществявайки по този начин плановете на Бялото Братство и възкачвайки Избрания Народ на Престола на Света”. Филип ІV, предупреден за тези намерения от своите наставници Domini Canis, прекратява дейността на трите гилдии на зидарите веднага след като започва процеса срещу Тамплиерите по обвинение в подпомагане и съучастничество в престъпленията на същите: ударът е насочен срещу гилдията на Строителите на Соломон, които съставят част от Ордена на Храма в качеството на малки братя след като получават обучение в Цистер; не бива да се забравя, че истинското име на Ордена, дадено от Голена Свети Бернар, е „Орден на Храма на Соломон” или „Ordo Templum Salomonis”.
Строителите на Соломон веднага преминават в нелегалност и бягат от Франция, не преди да изгубят някои членове в мъченията и кладата; каква информация се очаквало да се получи от тях? – идентифицирането на Храма на Соломон, ако той вече бил построен, или разкриването на мястото на бъдещото му местоположение и напредъка на работите. Следва да се отбележи, че Голените построили през ХІІІ век Катедрали като тези в Шартър, Реймс, Амиен, Страсбург, Мец, Нарбон, и др. и че всяка от тях би могла да укрива търсения Храм. Въпреки това съществували две условия, които се вземали предвид от Domini Canis: едното – изискването Храмът да съдържа в структурата си Тайната на Змията, да е бил проектиран въз основа на двадесет и двете букви на Сакралната Азбука на Йехова-Сатана; и другото – местоположението на Храма да съответствува на най-свещеното място за Голените. Но това вече се знаело: най-свещеното място било Лион. Но дори и познавайки свещеното място, не било лесно да се открие Храмът, тъй като строителите на Соломон предпочитали да умрат без да проговорят, а Градът отказвал да разкрие своята тайна: действително, нито Катедралата на Сен Жан, нито тази на Сен Мартен – и двете построени по галския метод – имали нещо общо с Храма на Соломон, тъй като в тях не се явявала Тайната на Змията, нито двадесет и двата знака на Сакралната Азбука.
Когато накрая през 1310 г. Филип Хубавия придобива правата над Лион, той изпраща една група от Domini Canis – специалисти по Голенска Архитектура – за да обследват областа длан по длан. Този опит имал успех едва една година по-късно, когато те намерили в едно Тамплиерско владение на хълма Фурвиер основите на един Храм, който се съгласувал във всичките си мерки с архетипичните пропорции на Вселената: Голените проектирали да завършат построяването му едновременно с установяването на Световното Правителство и там всичко било готово, за да бъде сглобено като един „пъзел”; в близки складове се намирали издяланите и означени камъни, гредите и мебелите, олтарът, остъклените прозорци, ритуалните инструменти, и пр. И всичко това било грижливо разрушено по изрична заповед на Краля, който също така разрешил на Domini Canisда завземат онова място, „все едно то е един освободен плацдарм във Вселената”, и да го укрепят „с една Стратегическа Стена от камък”. Останките от тази постройка, основана на Хиперборейската Мъдрост, са все още запазени.
И тъй, през 1314 г. Врагът претърпявал един общ провал и изчезвала опасността, която принудила Дома на Тарсис да се укрива четиридесет години: Голенският терор щял да бъде победен от Терора на Domini Canis поради това, че този бивал направляван от Каменните Човеци, които за случая били също и Безстрашни Човеци. Разбира се, опасността от Крайната Смърт, представлявана от Бера и Бирса, не била изчезнала ни най-малко; но Безсмъртните се намирали в друга сфера на Реалността и за момента нямало да се завърнат, за да се заемат с Дома на Тарсис. В замяна на това Голените били извън борбата и вече не можели да разкрият оцелелите от Дома на Тарсис.
Но нещо много странно се случвало сега във фамилията. Навярно като последица от прогреса, осъществен от Фамилията в изпълнението на семейната мисия; или може би от ефекта нещо като „генетична концентрация”, произведена у оцелелите след почти пълното изтребление на Фамилията; или било по друга непозната причина, истината била, че наследствените фамилни характери се били диференцирали забележимо, тръгвайки от двата матрилинеарни клона, основани от Вруналда и Валентина. Сред наследниците и на двете Дами възниквали Каменни Човеци, но само синовете и внуците на Валентина показвали призвание за нойоврайство; Каменните Човеци, които произлизали от кръвта на Вруналда, напротив, не желаели да поддържат стражата пред Меча на Мъдростта и имали само една цел: да нападнат Врага колкото се може по-скоро. Докато валентинините изглеждали надарени да тълкуват Големите Планове на Боговете-Освободители и да допринасят за тяхното съгласувано изпълнение, вруналдините си стремели да преминат незабавно към действие; в рамката на Същностната Война, можело да се твърди, че първите били чисти стратези, а вторите – съвършени тактици.
Всички Каменни Човеци без изключение продължавали да идват в Circulus Domini Canis. Но по време на Царуването на Филип ІV валентинините се били посветили на проектирането на Стратегията на Мистичната Нация и съветвали тайно Краля за начина на борба срещу Голените, докато вруналдините се числяли между най-доблестните и храбри Рицари, които трябвало да се сблъскват с англичаните и фламандците, и между най-страховитите инквизитори, които понесли Тамплиерите; също така вруналдините, бидейки испанци, участвували в многобройни епизоди от Реконкистата и от репресията срещу юдаизма и религията на неверниците. Около 1310 г., когато вече се очертавал триумфът на Стратегията на Кръвния Договор, един от валентинините се явил на Хълма Канделария и намерил Тайната Пещера. След като погребал Враята, чийто труп все още стоял седнал пред Меча на Мъдростта, и като възстановил Пламъка на Вечната Лампа, той поел поста на Нойо и установил отново хилядолетната стража: вруналдините го снабдявали от каталонската крепост, която тогава съществувала на мястото на Параклиса в подножието на Хълма.
Този Нойо бил един Каменен Човек, относително млад, но много мъдър; той останал в Пещерата през следващите пет години, по време на които било завършено разрушаването на Ордена на Храма и Голенската власт във Франция била сломена. Сред членовете на Дома на Тарсис, естествено, поражението на Голените било причинило една атмосфера на обща радост; но никой не очаквал, че щяло да се случи нещо ново – нещо отнасящо се до Тайната Пещера, до Меча на Мъдростта и семейната мисия, до Кръвния Договор. Въпреки това, през първите дни на юни 1315 г. всички получили едно и също шифровано съобщение: ставало на дума за една призовка от Ноя да се явят на една извънредна семейна среща, която щяла да се състои на 21-я ден в Сан Феликс де Караман. На този ден в Замъка на Валентина за пръв път от четиридесет години Господарите на Тарсис свикали един Семеен Съвет.
Срещата била насрочена за 21-я час, но 19-имата вече се намирали почти всички в главната зала на Замъка: липсвал само Ноят, който, според Господарката на Замъка се бил затворил в една кула, без да слиза през целия ден. Мнозина не се познавали и представянията и поздравите създали една празнична атмосфера. Докато приемали една студена и лека вечеря, те не преставали да си предават новини и да коментират последните събития от Франция: имената на Пиер Флоте, на Гийом дьо Ногаре, на Гийом Пласиан, на Климент V и на други Господари на Кучето, били произнасяни с голямо уважение и възхита; но това на Филип Хубавия било на върха на общата почит. И не без причина: чрез издаването на повече от 350 закони, произлизащи от Domini Canis, Великият Крал бил превърнал Франция в първата Нация на Запада. А също така и най-вече – той бил разрушил до голяма степен Голенската инфраструктура, освен че бил ликвидирал тамплиерските ръководни кадри и принудил останалите да избягат. Затова онези, които били действително оцелели от Лугата, се усмихвали доволно, припомняйки си тамплиерските клади.
В момента, в който вдигали чашите си в посока на щита с герба на Дома на Тарсис, който господствувал над залата от горната стена на огнището, влязъл Ноят, който се присъединил към наздравицата.
– Honor et Mortis[1]! – извикал той с гръмотевичен глас.
– Ad Inimicus [2]! – отвърнали енергично присъствуващите.
Войнствената група се състояла от осемнадесет Господари на Тарсис – десет Рицаря и осем Дами, всичките Каменни Човеци. От тях дванадесет били вруналдини и шест – валентинини. Седемнадесетте замълчали, гледайки в очакване новодошлия. Ноят заговорил незабавно:
– Дами и Господа: Бъдете сигурни, че ако съм ви повикал толкова спешно, това не е било от каприз, а защото го изискваше един неотложен въпрос. – Докато говорел, той придавал на думите си един тон на сериозност, такъв че – нещо немислимо у един Каменен Човек – той намеквал за влиянието на едно силно впечатление. Подобен ефект не можел да бъде причинен от това събиране; трябвало да се касае за нещо друго.
– Наистина, – продължил той, – тази среща бе поискана от Този, с когото скоро ще се запознаете. Аз, от моя страна, зная, че благоразумието съветваше да се изчакат още няколко години преди да се свиква един Семеен Съвет.
Един звук излязъл от всяко гърло, един шепот се надигнал и завладял залата. Всички били изумени от откровението, че щели да приемат посетител, имайки предвид, че в дългата история на Дома на Тарсис Каменните Човеци никога не се били събирали в присъствието на чужд човек. След като колективното възклицание затихнало в пространството, Ноят отново взел думата:
– Не се безпокойте, Каменни Човеци, че Тайната на Дома на Тарсис ще бъде разкрита: нашият гост не е от този свят; Той ще дойде тук от К’Таагар и сетне ще се завдърне в Града на Боговете. Но, нужно е да ви разкажа обстоятелствата на моята среща с Него – един от Боговете-Освободители на Духа на Човека, един от Господарите на Венера. Както знаете, от преди пет години поддържам стражата на Меча на Мъдростта: през този период от време не преставах да съзерцавам Венериния Камък, но не забелязвах нищо различно в него. Ден след ден се съсредоточавах в неговото съзерцаване, очаквайки за забележа Знака на Източника или Литическия Сигнал на K’Таагар, но нищо ново не се случваше: само танцуващите знаци на Илюзията – Архетиповете, сътворени от Единния Бог, които са също и вътре в нас, – преминаваха всуе пред моя поглед. Един ден обаче се случи нещо различно; беше през Май, малко преди да Ви повикам.
Разказът бил следен с върховно внимание.
Несъмнено, Ноят бил имал някакво чудно преживяване, но със сигурност необичайно, извън обикновеното, извънредно. Боговете-Освободители не се били явявали на човеците от хиляди години: от Епохата на Белите Атланти.
– Е, добре, този ден, след няколко часа медитация, изпаднах в дрямка пред Меча на Мъдростта. Не знам колко време съм останал в това състояние. Спомням си единствено, че един музикален звук ме събуждаше, докато различих с яснота Думата „Тиродингибур”, модулирана на Езика на Птиците; същевременно, приковавайки очи в Меча на Мъдростта, видях Вруните да образуват тази дума, сияейки съвършено очертани в центъра на Венериния Камък. Изумлението ми нямаше граници, както можете да си представите, когато чух зад гърба ми да изниква един Глас, надарен с Величеството на Вечния Дух, който произнасяще моето име. Когато обърнах лице, се озовах пред едно Същество, изпълнено със Светлина, което ме наблюдаваше усмихнато до Правия Ъгъл на Тайната Пещера: тогава разбрах, че Той беше онзи, който проектираше Знака Тиродингибур във Венериния Камък и се опитваше да привлече вниманието ми. Върнах се бързо към съзерцанието на Вруните, но, повярвайте ми, Каменни Човеци, че ще ми бъде трудно да съобщя това, което се случи в този миг.
– В този миг, Господа, схванах значението на Знака Тиродингибур. И неговото схващане ми вдъхна Най-Висшата Степен на Хиперборейската Мъдрост. Това беше Вечният Дух, който се освобождаваше и изолираше както никога преди от Илюзията на Сътворените Форми! Да, собственият ми Дух, фиксиран и поставен, като един менхир, който пребивава и се проявява във времевото течение на Душата, внезапно се укрепи в Източника, в неговата вечна и безкрайна инстанция! Вече знаех всичко! Бях се завърнал в Източника, бях се освободил от оковаването в Материята и разбирах причината на Падението! Да бях го поискал, бих могъл да замина още в същия миг към Хиперборея! Но не можех да го направя; не и докато семейната мисия не бъде изпълнена; не и докато Вие оставате тук, сред Демоните; не и докато ни остава да обявим Последната Битка срещу Силите на Материята! Честта ме възпираше да замина; и навярно това решение бе онова, което очакваше Онова Същество, тъй като едва тогава То заговори:
– О, Нойо на Тарсис! – каза. – Не се учудвай, че усещаш Твърдата Земя на Духа! Боговете са с теб: такава е Волята на Навутáн , който сега те поддържа във Вселената, Вруните на Неговото Име! И Благодатта на Фрия! И Мощта Кâлибур на Вруната на Смъртта! Дойдох при теб, за да потвърдя твоето съществуване и това на твоя Дом; за да гравирам в Студения Камък Знака, който ще го разположи в Източника и ще определи той да надделее над Лугата на Крайната Смърт! Ще ти кажа това, което трябва да направиш, о Пазителю на Венериния Камък! Нужно е Посветените от твоя Дом да съвпаднат с мен в някакво място на Вселената, което и да е то; като се съберат, трябва да им предам Посланието на Боговете! Ще ти дам този Камък: постави го по същия начин пред Правия Ъгъл и Аз ще бъда там в точния момент! –
Като каза това, Той изчезна също така тайнствено, както се беше появил, и Аз се озовах абсолютно сам в Тайната Пещера. Венериният Камък вече не отразяваше Знака Тиродингибур, но можех да го видя, ако си го поставех за цел. Накрая, след като размишлявах пет дни, реших да се приближа до Турдес и да изпратя вестители, за да ви повикам и да осъществя срещата, поискана от Господаря на Венера.
Изминали няколко минути без някой да успее да каже нещо; всички били като омагьосани от разказа на Ноя. Накрая един от Каменните Човеци запитал:
– Камъкът; Какво е искал да каже Господарят на Венера, когато е казал, че ще Ви даде един Камък?
– Ами, работата е, – отвърнал Ноят, – че когато Той изчезна през Правия Ъгъл, един любопитен Камък се появи там, където беше Той, без Аз да мога да обясня как се е озовал на това място в Пещерата.
– И какво направихте с него?
– Донесох го тук! – Ноят развързал една кожена торбичка, която носел закачена на кръста и извадил от нея едно грубо парче от черен базалт. Камъкът представлявал една малка колона с правоъгълна основа и 8 или 9 пръста височина; без колебание той го подал на онзи, който бил задал въпросите. Камъкът бързо обиколил от ръка на ръка, докато се завърне отново при Ноя, който тогава заговорил отново.
– Дами и Господа: предлагам ви да се опитаме да осъществим контакт с Боговете, тъй както самите Те ни предлагат. Подготвих за тази цел една кула от Замъка и мисля, че вече е време да се отправим натам.
– Да! – одобрили в унисон няколко гласа. – Да не губим повече време!
[1] Лат. „Чест и Смърт” (бел.прев.).
[2] Лат. „На Врага” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар