Книга Втора
Ден Петдесети
Въпросната Кула се състояла от едно квадратно помещение, построено от солидни блокове гранит, чиито четири ъгъла били съвършено ориентирани спрямо посоките на света. Всички мебели били изнесени с изключение на три дълги пейки без облегалки, на които седнали Каменните Човеци. Единствената свещ на един стенен свещник осветявала мъжделиво Западния ъгъл. Пред този кът, на пода, Ноят поставил малката колона от камък: след като я ориентирал съобразно, той се присъединил към Каменните Човеци.
– Поставих Камъка подобно на това, както го намерих в Тайната Пещера, – казал той. – Сега само ни остава да Очакваме и Наблюдаваме.
В началото никой не забелязал нищо, понеже явлението ставало много бавно. Но в един даден момент, без Каменните Човеци да могат да определят кога, ръбът на ъгъла започнал да изглежда странно сияещ. Тогава всички видяли една вертикална линия от бяла светлина там, където двете плоскости на стените се съединявали в правия ъгъл. Това сияние покривало напълно ръба и причинявало усещането, че възниква от една тънка цепнатина, сякаш стените били разделени от един безкрайно малък процеп – един прозорец към друг свят. Но светлият ръб бил това, което се виждало по отношение на стените на кулата; закото ако ръбътсе поставел на една линия с Камъка, образът внезапно се променял и явлението придобивало своята най-любопитна особеност: наблюдаван по този начин, Камъкът изглеждал по странен начин вграден в правия ъгъл; но това видение траело само един миг, тъй като ъгълът веднага се придвижвал напред и Камъкът се изгубвал в светлинната линия. Това било изненадващо; но при наблюдаването на ръба от светлина по отношение на стените, Камъкът изглеждал отново там, където го бил поставил Ноят.
Така както всички съзерцавали ръба от светлина, всички видяли да пристига Господарят на Венера. Никому не убягнало това, че неговото влизане било резултат на една крачка: последната крачка от един ход, който никой не дръзвал да си представи по какъв път е бил извървян. Да, Венериният Господар идвал крачейки, преминавал правия ъгъл и се разполагал върху Камъка; а сега се извисявал над кулата и наблюдавал Каменните Човеци. Ноят веднага се изправил и обявил:
– Дами и Господа: представям ви Капитан Киев!
– Благодат и Чест, Кръв на Тарсис! – поздравил Господарят на Венера, изразявайки с дясната си ръка бала мудра [1].
– Salve, Vale![ 2]– отвърнали Каменните Човеци.
Това Същество с явна човешка външност било наистина сияйно: един виолетов ореол се простирал на няколко пръста около него и позволявал да се забележат подробностите на облеклото му. То не можело да бъде по-просто, тъй като се състояло само от три одежди: един вид фина люспеста ризница,която покривала цялото му тяло с изключение на главата и ръцете; двойка обувки с къси кончови; и един колан с осмоъгълна тока, върху която били гравирани множество неразгадаеми знаци; трите одежди били изработени от невъобразими материали. Сравнен с Каменните Човеци, Господарят на Венера бил гигант: една педя по-висок от вруналдините, които се числели между Рицарите с най-висок ръст в Кастилия. Имал светла, доста къса коса и приятни черти на лицето с много блед тен. Но това, което впечатлявало най-много, тъй като му предавало несъмнения вид на същество от друг свят или принадлежащо на една непозната Раса, били очите, нямащи зеници и съставени само от един ирис с изумрудено зелен цвят: тези очи, лишени от човешки израз, свидетелствували за обезкопоителния факт, че Историята на човека била забравила нещо; нещо, което навярно ще бъде неизбежно припомнено през нашата Епоха, д-р Артуро Сигнагел.
След поздрава Капитан Киев продължил да говори; макар и да не движел устните си, всички го чували перфектно и никой не си задавал въпрос за това чудо. Каменните Човеци веднага предусетили, че с Това Същество нямало да има никакъв диалог: Господарят на Венера бил дошъл да донесе едно послание и след като го съобщи, Той щял да си отиде.
– О Кръв на Тарсис: нося Ви поздрава на Навутáн , Господаря на Войната! И също така Ви нося Неговото Слово! Слушайте внимателно, отворете добре Вашите сетива, защото настоящият случай е единственият, който навярно няма да се повтори преди Последната Битка! Всъщност подвигът, който извършихте, съдействувайки за разрушаването на плановете на Врага, беше това, което мотивира това посещение: в обителта на Боговете Господарят на Войната и Господарите на Венера са пили Медовина с Вашите Предци! Там, в Обителта на Боговете, Вие сте си спечелили едно място, заедно с Хероите на Хиперборейската Раса! А на Земята сте си извоювали правото да съществувате дори посред голямата илюзия на Великата Измама! Волята на Навутáн е вашият дом да просъществува до деня на Последната Битка и неговите членове да съпровождат редовете на Боговете, носейки стяга на Вечния Дух! Затова Той Ви разкри чрез моето посредничество Тиродингибур – Неговото Забравено Име, Ключа на Мистерията на Лабиринта: за да се ориентира отново към Източника Вашият Дух и никога вече да не се отклонява.
Разберете, Господари на Тарсис, че спящият човек има съзнание само за един Свят, за една Земя, за една История, която счита за „реална”, но че плененият Дух споделя в илюзията милиони възможни Светове, подобни Земи, приличащи си Истории. Вие сте пробудени човеци, но спящият човек живее, без да го знае, в милиони Светове едновременно: неговото съзнание в някои случаи остава през целия живот отнесено към един даден Свят; или евентуално преминава от един Свят към друг, без да го забележи: но спящият човек е неспособен да различи един Свят от друг, тъй като илюзията е много интензивна, сънят – прекалено дълбок. Различна е гледната точка на пленения Дух, който подлежи окован в Душата на спящия човек. За Вечния Дух кой да е от тези Светове може да бъде „реален”, може да се преживява като реален, но всички те са еднакво илюзорни. За Духа мнозина от човеците, които вярват, че съществуват и много от нещата, за които се вярва, че съществуват, не са реални, т.е. те са чиста илюзия. За Духа Реален е само Светът, който Той самият утвърждава като такъв, съществува само човекът, в който Той се проявява с най-голяма стратегическа ориентация.
Така е, Господари на Тарсис! – за Духа Реалността зависи от стратегическата ориентация. И пробуденият човек ще съществува само, ако притежава стратегическа ориентация по отношение на Източника: защото именно от Източника Духът вижда пробудения човек и казва: – Там е, ex sistit [3] –.
Какво е, прочее, стратегическата ориентация? – В един даден момент, едновременно, някои човеци се пробуждат тук и там, в някои от възможните Светове: Духът на Човека е Този, който ги призовава и към когото те се насочват. Всеки един от тези Светове е „реален” за пробудения човек, който го обитава и възприема. И от всеки един от тези „реални” Светове един пробуден човек върви към една точка, която е обща за всичките Възможни Светове – Източника на пленения Дух. В едно място е пробуденият човек и неговият пленен Дух, в друго – Източникът и абсолютно свободният Дух; какво разделя пробудения човек от Източника? – Едно разстояние, наричано „Лабиринт”, което може да се преодолее единствено посредством Вруните на Навутáн . Духът пробужда спящия човек; пробуденият човек придобива Хиперборейската Мъдрост; Хиперборейската Мъдрост му разкрива Вруните на Навутáн ; и Вруните на Навутáн съставляват Тиродингибур – Тайната на Лабиринта. С Ключа на Вруните пробуденият човек се ориентира в Лабиринта и намира Източника – единственото действително Реално нещо за Духа. Времето, необходимо за осъществяването на ориентацията, му дава Безсмъртието на Каменното Семе, което Благодатта на Девата от Агарта посажда в Сърцето на онези, които търсят Източника.
Ориентацията трябва да бъде стратегическа, защото в Лабиринта Врагът ще се опитва да отклони неговия курс към Източника: ще се опита да обърка, да заблуди, да задържи, т.е. да дезориентира пробудения човек; и пробуденият човек ще трябва да приложи една Стратегия, за да напредва ориентиран, ще трябва да развие един начин на поведение, който неутрализира вражеското действие и позволява да се достигне точно до Източника.
Лабиринтът е съставен от пътищата на илюзията, които се разклоняват във всички Възможни Светове. Ако стратегическата ориентация е слаба, разстоянието между пробудения човек и Източника може да бъде много дълго; а Времето, което отнема изминаването му – аналогично продължително. Но ако стратегическата ориентация е силна, пробуденият човек може да се намира много близо до Източника и духовното освобождение може да бъде мигновено. Така се случва, понеже стратегическата ориентация и Лабиринтът са противоположни: колкото по-малка е стратегическата ориентация, толкова по-сложен ще бъде Лабиринтът; колкото по-голяма е стратегическата ориентация, толкова по-прост ще бъде Лабиринтът; максималната стратегическа ориентация – осезаемият Източник – разтваря илюзията на Лабиринта. Също така ако придвижването се ръководи от стратегическата ориентация, Времето и Пространството на Лабиринта стават относителни; Източникът се разполага далеч или близо в зависимост от стратегическата нагласа на пробудения човек. Тогава реалността на пробудения човек е относителна по отношение на абсолютната Реалност на Източника.
Реалността на пробудения човек зависи от стратегическата ориентация. Разгледахме няколко пробудени човека, всеки един в своя „реален” Свят, търсещи едновременно Източника; всеки един с различна степен на отклонение в Лабиринта, всеки един с различна стратегическа ориентация. Кой е тогава Реалният Свят, ако всички те са относително реални от гледна точка на Източника? – От всички възможни Светове „реални” са Световете, които утвърждава Духът на пробудените човеци; от всички „реални” Светове Реален е Светът, в който пробудените човеци притежават най-голяма стратегическа ориентация и където поддържат една триумфираща Стратегия срещу Врага на Духа: а Реалността на този Свят я утвърждава Навутáн , Господарят на Войната. Господарите на Венера от К’Таагар, от Източника, освободени от Времето и от Пространството на Лабиринта, наблюдават постоянно милионите Светове на илюзията, докато очакват последните спящи човеци да поемат отново по Пътя на Духа и да обявят Същностната Война на Силите на Материята. Те откриха Вашия Свят, о Господари на Тарсис, и го разкриха на Навутáн . И Господарят на Войната, доволен от Вашите Подвизи, реши да го утвърди като Реален. От Източника Великият Ас отличи Вашия Свят, казвайки:
Там е – ex sistit – реалният Свят на Господарите на Тарсис, които не престават да се борят за Свободата на Вечния Дух! Съществува, прочее, един Свят, в който спящите човеци са способни да се пробудят и да се изправят срещу Силите на Материята! Ха, ха, ха; и Добри са те: току-що спечелиха една Битка! С Тях ще изпратя на Великия Водач на Бялата Раса! Разчитайки на помощта на тези Мъдри Воини и тази на онези Херои, които се присъединят към тях, ще разгромят Силите на Материята и ще турят край – в Началото – на Същностната Война!
Разберете това, Господари на Тарсис, и ще узнаете защо съм дошъл и в какво се състои Милостта, която ви е оказал Навутáн като е придал Реално съществуване на Вашия Свят!
Защото е така! Светът, в който Вие живеете и където Врагът наскоро бе разгромен, ще бъде Реалният Свят за Господарите на Венера и за Навутáн , Господаря на Войната! В този Свят ще започне Последната Битка, когато Човекът се изправи окончателно срещу Силите на Материята! И в този Свят – Светът на Господарите на Тарсис – ще трябва да се реализират всички, които възнамеряват да освободят своя Вечен Дух и да заминат към Източника – Воините, Хероите, Хиперборейските Посветени, истинските Гностици, Каменните Човеци! Чуйте: Тези, които търсят и намерят Кръвта на Тарсис в нейния свят, ще установят Духа в Студения Камък, който е в Източника – в Камъка, който се поддържа извън Сътворената Вселена и който все още ще бъде в Източника тогава, когато Сътворената Вселена вече няма да съществува! И обратно – тези, които твърдят,че не познават Кръвта на Тарсис или не са способни да я намерят, ще основат своя Свят в Илюзията и ще бъдат превърнати в Луга в Края на Времето, когато Всичко се Завърне към Единния в Края на Неговия Ден на Проявлението – когато Краят бъде равен на Началото, Илюзията се разтвори в нищото и съществува само Единният в Неговата проста вечност.
Защото само Духът е Вечен! Който не намери своя Дух, ще умре от Крайната Смърт, макар и да вярва, че е Безсмъртен. И тези, които ще умрат първи са Душите, които са Най-близо до Края, до който са се приближили, търсейки едно химерично и суетно архетипично съвършенство. Тези, чиито Души еволюират, имитирайки Крайната Цел, поставена от Единния Бог-Създател, които се мамят, отъждествявайки Благото с „Универсалния Мир” и лишавайки Духа си от възможността да се бори – тези, които почитат Единния Бог-Създател и обичат Материалната Вселена, които упорствуват в утвърждаването, че Духът е Сътворен и искат да го поставят на колене пред мнимия Създател – тези, които търсят убежище под Гълъба на Израил, които съставят Йерархията на Бялото Братство – Свещениците на всичките Култове – и които вярват, че може да се бъде „Гностик” и Свещеник едновременно: Тези ще умрат от Крайната Смърт! Тези ще бъдат сведени до Луга от Волята на техния Създател!
Накратко: Тези, които участвуват в Културния Договор, ще живеят в Илюзията на Душата и ще умрат от Крайната Смърт! А които си спомнят Кръвния Договор и намерят Кръвта на Тарсис, ще живеят в Реалността на Духа и ще се овечностят Отвъд Източника!
Разбирате ли, Господари на Тарсис, какво означава за останалите пленени Духове Реалността на Вашия Свят? – Вашият Дом е сключил едно споразумение с човека, комуто сте показали, че може да се възтържествува над Злото – че е възможно да се победят Демоните. По-нататък Вашата мисия ще бъде да съпровождате Историята, без да влизате в Историята. Защото преди Края Вие ще спомогнете да се прекъсне Историята и да се постави началото на Последната Битка. Ще трябва да наблюдавате внимателно Историята и да следите движенията на Врага в Историята, за да действувате в подходящия момент. Един Велик Бял Водач ще дойде тогава във Вашия Свят: Той ще притежава Властта да обяви Последната Битка срещу Врага на Духа. Ще бъде един Пратеник на Господаря на Войната и ще следва пътя, посочен от Вас: Вие ще очертаете, ще построите и ще поддържате отворен този път; и ще употребите за това Времето, което ще е необходимо – Вековете, изисквани от Илюзията на Историята.
Великият Бял Водач – Господарят на Абсолютната Воля и Доблест – ще дойде веднъж, два пъти, три пъти във Вашия Свят. Първият път Той ще прекъсне Историята, но ще си тръгне и ще предизвика безумния смях на Демоните; вторият път ще обяви Последната Битка, но ще си тръгне посред Рева от Ужас на Демоните; третият – ще поведе Расата на Духа към Източника, но ще си отиде завинаги, оставяйки след себе си Огнения Холокост, в който ще бъдат погълнати следовниците на Единния Бог – човеци, Души и Демони. Но тези, които следват Пратеника на Господаря на Войната, ще бъдат Вечни!
Вие се опитвахте да изпълните семейната мисия и охранявахте Меча на Мъдростта. Сега Аз ще Ви дам наставления за осъществяването на една друга мисия: да подготвите в Света пришествието на Пратеника на Господаря на Войната. Неговата Воля е да стане така! Но тази мисия Вие няма да можете да осъществите, работейки като досега: Стратегията изисква усилията да бъдат разделени и само една част от Вас да се заеме с всяко нещо. Ние искаме от Вас да се разделите още един, предпоследен път! В подготовките за идването на Великия Бял Водач трябва да участвуват само Синовете на Вруналда де Тарсис: с тази цел те ще трябва да се преселят отсега нататък в своите имения в Германия, където Дамите ще бъдат глава на Фамилията и ще поддържат измислицата за своето германско и каталонско потекло. Там те ще се поддържат в готовност до Епохата, в която се яви един германски Император, привърженик на Хиперборейската Мъдрост: Той, с помощта на други лица, които в този момент ще се присъединят към Вас, ще бъде този, който ще положи основите на бъдещия Орден, в който Пратеникът ще получи Най-Висшето Посвещение. Тази Фамилия на Тарсис – Каква Чест й е отредена! – ще бъде заедно с Великия Бял Водач, когато Той обяви Тоталната Война на Силите на Материята. Защото Хиперборейската Мъдрост на тази Фамилия, на тази Кръв на Тарсис, ще причини Първото Идване на Пратеника на Господаря на Войната!
Синовете на Валентина де Тарсис, в замяна на това, ще трябва да се завърнат в Испания и да се установят за постоянно в Турдес. Там те ще се посветят на охраната на Меча на Мъдростта и на изпълняването на семейната мисия до Епохата, в която ще се яви един Каменен Човек, който ще види във Венериния Камък Литическия Знак на К’Таагар. Този образ ще му посочи един път, който ще трябва да последва без колебания. Тогава той ще вземе Меча на Мъдростта и, съпроводен от останалите Каменни Човеци от потеклото на Валентина, ще замине към една далечна и непозната Страна, където ще бъде глава на една нова Фамилия. Да, Господари на Тарсис! На този Посветен ще му бъде позволено да посвети Фамилията, предавайки семейното наследство по мъжка линия! Но след Него, потомството му ще продължи матрилинеарната инициатическа традиция и ще се види, че Каменните Човеци произлизат дори от тази линия! И тази Фамилия на Тарсис – каква Слава й е отредена! – ще участвува активно в Последната Битка! Защото Хиперборейската Мъдрост на тази Фамилия, на тази Кръв на Тарсис, ще причини Второто Идване на Пратеника на Господаря на Войната!
Накрая ще Ви отправя едно предупреждение. При провала на плановете на Бялото Братство в Европа, има една част от тях, които също са били неутрализирани и за която Вие не знаете нищо: това е онази част, която се отнася до мисията на Киблóн, Великия Жертвоприносител. Той трябваше да дойде, за да огласи Славата и Победата на Израил със Синархията на Избрания Народ и трябваше да принесе три народа в Холокост на Единния. Синархията не ще може да се осъществи засега, благодарение на Вашето решително действие, но е възможно в една не много далечна Епоха Врагът все пак да изпрати Киблóн, за да форсира хода на Историята: тогава ще бъде много трудно той да бъде възпрян. Ще можете да опитате само една обща атака срещу Избрания Народ, към чиято Раса Той ще принадлежи, но най-вероятно е Той да успее да осъществи своята мисия. Но това не ще попречи да се изпълни Съдбата на Славата на дома на Тарсис.
Господари на Тарсис: Казах толкова, колкото трябваше да кажа, и по стратегически причини не е уместно да добавям нищо повече. Отново ви предавам поздрава на Навутáн и се сбогувам с Вас до Последната Битка. Или докато Вие съвпаднете с мен в един друг кайрос [4]. Благодат и Чест, о Кръв на Тарсис! – пожелал им Господарят на Венера, докато вдигал дясната си ръка, за да изрази бала мудра.
– Salve, Капитан Киев! – отвърнали Каменните Човеци, правейки също бала мудра, която била древният таен поздрав на Дома на Тарсис.
[1] Санскр. bala mudrā – „мудра (букв. печат) на силата” (бел.прев.).
[2] Лат. „Здравей, здравей!” (бел.прев.).
[3] Букв. „от-стои”: игра на думи с лат. existit – „съществува” (бел.прев.).
[4] Кайрос (грц. καιρός) – точен, подходящ момент или време за действие (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар