Книга Пета
Глава ІІІ
С други думи, искам да кажа, че тогава приключи феноменът; или че жуженето престана и се прекрати натискът върху сърцето. Малко по малко пулсът ми се нормализираше и можех да се движа свободно. Все още зашеметен, дойдох на себе си и се стреснах, когато си спомних за вуйчо Курт: боях се от най-лошото.
Но той също се възстановяваше в този момент и установих, че беше паднал на колене, както му се бе случило също в тибетската долина на Катрана преди повече от 40 години. Останах няколко минути неподвижен, подреждайки мислите си, докато внезапно си спомних последния миг на феномена, когато преживях собствената ми агония и тази на всичките ми роднини. И тогава разбрах. Тогава узнах, че това беше истина, че нещо непоправимо се бе случило с моето семейство. Пребледнял от паника запитах с поглед вуйчо Курт: от ужаса, който прочетох в очите му, разбрах, че съм бил прав.
Накрая успях да си възвърна способността да говоря и извиках:
– Мама, Каталина! О, вуйчо Курт: нещо ужасно се е случило със семейството! Какво е станало, вуйчо Курт, какво е станало?
– Мисля, че нещо ужасно, Артуро. Не искам да те тревожа, но ми се струва, че Демонът Бера не е успял действително да намери твоето и моето местоположение, но се боя, че това, което е видял в твоята психика, е било достатъчно, за да намери фермата на Беатрис в Серийос. Ако е така, нашето семейство е изложено на страшна опасност. Трябва да отидем незабавно в Салта, Артуро! Поискай телефонна връзка, докато Аз подготвя джипа!
„До Салта, тридесет минути забавяне” – бе лаконичният отговор на операторката. Помолих също връзката да бъде в категорията „спешни” и помолих да я активира на всеки десет минути. Тогава тя ми съобщи часа, в който приема моята молба и почти не можах да повярвам: беше не по-късно от 0:30 часа. Всичко се бе случило за петнадесет-двадесет минути. Възможно ли бе това? Биха ли могли Демоните да действуват за толкова кратко време? Това съмнение несъзнателно ми вдъхна малко надежда. Но това бе само докато вуйчо Курт се върна от гаража и му съобщих моето безпокойство.
Той поклати глава в отрицателен и обезкуражаващ жест и ми каза:
– Бих искал да потвърдя твоята надежда, но не мога да те мамя. Не бива да бъдем оптимисти по никакъв начин: Безсмъртните владеят Времето и Пространството, те са Майстори в изкуството да се придвижват по безбройните Светове на Илюзията на Мāйā. Нас те не могат да ни намерят, както не са могли да го направят с Белисена и Нойо Вилка, защото Нашите Посветени Духове се намират в действителност изолирани от Времето и Пространството чрез Руните на Вотан; или чрез Вруните на Навутáн, ако предпочиташ. Те не познават нашата Реалност – Света, който Духът утвърждава от Източника, – и това ги обърква, пречи им да ни локализират; но след като е придобита реалната отправна точка на един определен Свят, те могат да се отправят към него и да пристигнат в кое да е Време и Пространство.
Не зная защо попитах, след като знаех, че беше така. Но за момент се заблуждавах, вярвайки, че моето разсъждение ще бъде валидно, очаквайки напразно разсъдъкът да надделее над безумието, което завладяваше живота ми. Звънецът на телефона ме изтръгна от тези горчиви размишления.
– „Вашето обаждане до Салта”, – обяви лаконично операторката.
В продължение на десет дълги минути Аз чувах тоновете на повикването по телефона, без никой да отговаря в Серийос. Това действително не беше нормално! Дори и да беше един часът сутринта, някой трябваше да отговори за много по-кратко време: хиляди пъти бях правил подобни обаждания от Салта и винаги ми отговаряха за три или четири минути!
„Вашият номер не отговаря”, – прекъсна ме операторката. – „Да повторим ли обаждането по-късно?”. Не знаех какво да кажа. Погледнах странично към вуйчо Курт и видях, че ми правеше ясен знак с ключовете на джипа.
– Не, госпожице, отменям го сега. Сигурно няма никого в къщата, – казах горчиво.
Коментари
Публикуване на коментар