Книга Четвърта
Глава ХІІ
– Толкова е трудно да се срещна с вас двамата, – казах. – Последният път, когато бяхме заедно, беше преди четири години, при постъпването ми в НАПОЛА. Навярно утре или вдругиден ще заминем за Египет и не знам кога ще имаме друга възможност да поговорим. Не бих ме ли могли да се оттеглим за момент?
Татко бе започнал да протестира, но Рудолф го прекъсна:
– Имаш пълно право, Курт. Елате оттук, – той посочваше една врата, – понеже Аз също трябва да говоря с вас.
Един момент по-късно се бяхме настанили в кабинета на Рудолф Хес, който, седнал зад огромно министерско писалище от дялан дъб, се разполагаше удобно в един мек тапициран стол. Побързах да започна разговора.
– Преди всичко, – казах, – искам някой от вас да ми разясни един въпрос, по който изглежда всички са съгласни, включително Фюрерът, както можах да установя днес, но за който Аз имам само мъгляви намеци. Говоря за някакъв вид духовно качество, което Аз съм бил имал, непознато за повечето хора, но което някои лица са способни да забележат. Може би това е тайнственият Знак, който споменаваха арабите Офити, които ме отвлякоха, когато бях малък в Египет, или „голямата духовна способност”, за която говореше преди малко Фюрерът. Не знам какво е това, но някои изглежда го знаят... и то не им се харесва, както например на професор Ернст Шефер. – Рудолф Хес повдигна вежди като чу името на човека от Абвера. След това Аз им разказах за горчивия опит, преживян неотдавна.
Забелязах гневния блясък в сивите очи на моя кръстник.
– Абверът е създавал само предатели! Това е нещо, което трябва да имаш предвид от сега нататък, Курт. Ще ти кажа една тайна, която знаят само четирима души в Третия Райх, включително Фюрерът и Аз; една тайна, която се отнася до теб и до това, което току-що ми разказа: не без основание професор Шефер ти няма доверие; наистина, той не би могъл да бъде сигурен, че ще изпълне Altwestenoperation, ако ти беше включен в нея. Но иска ли го Шефер или не, ти си свързан неизбежно с тази експедиция и интуитивно си го доловил и си се приближил до него в един лош момент. Не мога да ти разкрия сега причините за тази връзка, но навярно ще ти ги обясни друг човек, с когото скоро ще се запознаеш – един от посветените в тайната. В бъдеще ти със сигурност ще бъдеш един личен представител на Райхсфюрера Химлер – четвъртия човек, който знае тайната, – пред Ернст Шефер. И той не ще може да направи нищо, за да избегне това! Такива бяха нашите планове, но, както изглежда, ти си ни изпреварил. Нищо, което да не може да се поправи! Питаш се как Фюрерът или Райхсфюрерът са знаели за теб. Макар и да не си го забелязал, през всичките тези години ти бе обект на интензивно наблюдение от страна на мен и на други лица, които не познаваш, тъй като Третият Райх има подготвен за теб един път, подходящ за твоите способности, който ще ти позволи да служиш на Родината така, както никой не го е правил, като същевременно развиваш своите духовни способности. Скоро, много скоро ще узнаеш всичко и ще ни разбереш!
Все още не бях получил отговора на въпросите си, но бях развълнуван и ентусиазиран от обещаващото успешно бъдеще, което ми предричаше Рудолф Хес. Но действително едно нещо ме интригуваше несъзнателно – на какво ще дължеше любопитното име на експедицията на Ернст Шефер „Altwestenoperation”, т.е. „Операция Стар Запад”? Споменът за този въпрос и неговият невероятен отговор щяха да се явят едва две години по-късно, в сърцето на Тибет.
– Ти желаеш отговори и имаш пълното право на това, – продължи да говори Рудолф, – но сега не е моментът, нито подходящото място, за да се занимаваме с духовните Мистерии. През тези години моето присъствие ще да ти е липсвало, но беше по-добре за теб да не се намесвам директно в твоя живот, за да протича нормално твоето психологическо развитие; дори с баща ти се бяхме уговорили за това, – татко кимна с глава. – Сега ще бъде различно, ти ще имаш своя пост и ще бъдеш близо до мен. Но първо трябва да се запознаеш с нашата Философия. Нямам предвид национал-социалистическата доктрина, такава, каквато се явява в книгата на Фюрера „Mein Kampf” [1] или в тази на Алфред Розенберг „Митът на ХХ век”, а една „Окултна Философия”, към която ние – една малка група хора – се придържаме, както и ти без съмнение също ще го правиш. Трябва да разбереш, че тук не се касае за едно стерилно познание, което може да се сведе до един „кодекс от принципи” или един „оперативен наръчник”, чрез който да ръководим нашите действия; става на дума – напротив – за придобиването на едно познание, което действува динамично върху Духа, преобразявайки ни вътрешно, надарявайки ни с една хилядолетна Мъдрост, която ни позволява да надхвърлим чисто човешкия план на съществуването.
Ти си особено надарен да имаш достъп до това полубожествено състояние, – продължи Рудолф, отговаряйки отчасти на моя въпрос относно Знака, – тъй като имаш нещо вътрешно, което малцина човеци притежават: „възможността за Битие”. Ще разбереш по-добре това скоро, когато се запознаеш с тайните на Ордена, но мога да ти съобщя предварително, че както каза преди малко Фюрерът, не всички човеци са еднакви, не всички съществуват, не всички могат „да бъдат”. Напротив – за тези, които разполагат с възможността за Битие, борбата и усилието трябва да се насочат към преодоляването на този свят от илюзорни образи и да се увековечат във вечността – в един друг план на съществуването, до който можем да стигнем единствено ако се пробудим от демоничния сън, в който сме потопени. Мнозинството от хората, които виждаш в света, не съществуват действително или ако предпочиташ – те живеят едно илюзорно „относително съществуване”, което е един миг за вечността. Тяхното съзнание се разтваря със смъртта, макар мнозина да вярват в противното, и нищо не оцелява от тях. Вечността, драги ми Курт, е за малцина – за една Аристокрация на Духа, основана на полубожествени Херои – Свръхчовеци, които, за сметка на повеждането на една тежка борба с Княза на този Свят YHVH-Сатана – както ти правилно го нарече – трансмутират своята низша природа и спечелват своето място във Валхала [2]. Всичко ще ти бъде разкрито, Курт, защото ти си един полубожествен Херой – един виря – доказва го белегът на Луцифер, който толкова те занимава и който само посочва чистотата на двоето духовно потекло.
– Но, Луцифер,... не е ли Дяволът? – попитах предпазливо.
Този въпрос трябваше да го задам на Фюрера, но нямах смелост за това.
– Луцифер, носителят на Несътворената Светлина – Дявол? – възмути се Рудолф Хес. – Това е една светотатствена клевета, която е съчинил за него Йехова-Сатана посредством своите ученици, евреите и някои малоумни непросветени християни и мюсюлмани. Луцифер е Кристос, Кристос от Атлантида...
Рудолф Хес въздъхна дълбоко, преди да продължи.
– Да оставим засега тези Мистерии и да поговорим за теб, Курт, – каза Рудолф, променяйки темата. – Ти завърши задоволително един труден етап на учене и за теб се отваря един друг цикъл на усилия. Нашата воля, – той погледна татко, който отново потвърди с кимване, – е да постъпиш във Waffen SS за твоето военно и политическо усъвършенствуване. Но това е, да речем, едно екзотерично, т.е. външно обучение, поне докато не стигнеш до Ограничения Кръг на Вевелсбург [3]. Има един друг, успореден път, по който ще трябва да поемеш и който също изисква усилия и саможертви. Това е окултният, езотеричен път, който ще ти позволи да надхвърлиш себе си духовно и ще разреши твоите най-съкровени съмнения. Чувал ли си да се говори за Thulegesellschaft [4]?
Помислих за момент, по-скоро по задължение, отколкото поради друго нещо, защото бях сигурен, че никога не бях чувал да се споменава това име.
– Не, – отвърнах.
– Това е една тайна група от Мъдри човеци, – каза Рудолф Хес с почтителен тон. – Аз ще улесня твоето постъпване в Ордена и те ще ти помогнат да напреднеш, но трябва да разбереш отначало следното: Хиперборейските Ордени като Thulegesellschaft следват един кръгов план. В светските организации от типа на франкмасонството – или ако искаме да опростим нещата: като в коя да е административна бюрокрация – се напредва вертикално, стъпало по стъпало, от основата на един триъгълник до върха, зает от най-висшага Йерархия. В един Хиперборейски Орден – напротив – се напредва, преодолявайки концентрични кръгове. Ти, например, при постъпването в Ордена, си един широк кръг, навярно външният кръг. Не казвам, че образуваш част от един кръг или че заемаш място в един кръг, а че „ти си един кръг”. Като теб има други членове, които са кръгове с по-голям или по-малък диаметър, организирани концентрично около един център на Мощ, зает от най-висшето ниво на Мъдростта. Затова казвам, че се напредва „преодолявайки кръгове”, а не „преминавайки кръгове” от различно ниво, защото Хиперборейската Мъдрост се състои в свиването на собствения кръг до центъра; в „ограничаването на кръга” дотам, докъдето го позволява нашата способност. Разбираш ли, Patekind?
– Мисля, че да, – казах без особена убеденост. – Но всичко това, което толкова любезно ми обясняваш, ми носи ведрост и спокойствие. Бъди уверен, че ще направя всичко възможно, за да не измамя твоето доверие, нито вярата на татко.
– Хубаво, тогава няма за какво повече да говорим. Спомняш ли си Пап, офицерът от SS, с когото се запозна в Бертесгаден? Сега той е SS Оберфюрер [5]. Към него ще се обърнеш, когато се върнеш от Египет, за да узнаеш какви стъпки да предприемеш.
Рудолф Хес натисна един бутон, получавайки като отговор забързаното идване на един офицер от стражата. Заповяда му, че разпорежда да донесат шампанско в неговия кабинет. Той не пиеше, но сега беше различно, каза, защото трябвало да вдигнем тост за моето дипломиране и за бъдещето на Германия. По-късно той подхвана откровен разговор с татко, припомняйки си общи случки от техните ученически дни и от Египет.
Така приключи ученическият етап от моя живот, Neffe Артуро. Когато се върнах от Египет, нещата поеха по друг курс и докато изпълнявах различните етапи от обучението във Waffen SS, за да стигна през 1939 г. до замъка Вевелсбург, Аз също така преминавах през различните кръгове на Thulegesellschaft. Тъй като събитията, които действително ще те изненадат, тъй като се свързват с твоя собствен опит, се случват незабавно, като се почне от 1937 г., ще се опитам да ги разкажа с повече подробности. Едва през 1939 г., при завръщането от една ужасна, пъклена мисия, каквато беше Операцията "Алтвестен", Аз получих наставлението, което ми позволи да разбера отчасти всичко. Следващите години, особено от 1941-а нататък, прекарах, изпълнявайки мисии в Азия – мисии, подобни на онази, която бях изпълнил в Операцията "Алтвестен" и също тъй аналогични на езотеричната мисия, осъществена от Рудолф Хес с неговия исторически полет до Англия през 1941 г.; мисии от същия стратегически тип, като изпълнената от Белисена Вилка и нейния син Нойо, т.е. мисии за тактическо отклонение на вниманието, за да се обърка и заблуди Врага; но мисии, които изискват за своето изпълнение предварителното Хиперборейско Посвещение на своите агенти.
Но тази част от разказа ще оставим за по-нататък. Часът е 12 и 30 и добрата Хуана вече трябва да е приготвила обяда.
[1] Mein Kampf – „Моята борба” (бел.авт.).
[2] Валхала или Валхол – обител на Вотан или Один в Еда-та. Място, където отиват воините, паднали в битка. Небесен рай на героите. За Хиперборейската Мъдрост Валхала е един център, обитаван от Боговете-Освободители или, както казва Фюрерът, от „Хиперборейските Сиддхи”. (бел.авт.).
[3] Вевелсбург е бил един Орденсбург или Замък за тренировка на SS, както ще се види по-нататък (бел.авт.).
[4] Thulegesellschaft – Орден на Туле. Езотерично Тайно Общество, чийто произход се разглежда в друга част на книгата (бел.авт.).
[5] SS Oberführer – чин от SS, съответствуващ на полковник (бел.авт.).
Коментари
Публикуване на коментар