Книга Четвърта
Глава ХІ
Церемонията по случай завършването на обучението се осъществяваше заедно с другите училища в един голям фестивал с многолюдни манифестации на Хитлерианската Младеж, които приключваха на Берлинския Стадион. Там правителството на Третия Райх начело с Фюрера установяваише пряк контакт с младежта посредством беседи и речи.
Татко, пристигнал специално от Египет, за да присъствува на дипломирането, бе поканен от Рудолф Хес да дойде на един прием, който щеше да се дава тази вечер в Канцлерството. Това беше по моя преценка очакваната възможност да си изясня много от неизвестните.
Точно в 10 часа вечерта ние се изкачихме по мраморните стълби на Канцлерството. Татко със своя елегантен жакет и аз с униформата на Хитлерюнген не се отличавахме особено сред многобройното събрание, което изпълваше големия Салон на Орела, образувайки шумни групички от гласове и усмивки. Прекосявахме салона в посока на гигантското огнище от дялан мрамор в търсене на Рудолф Хес, докато над главите ни един полюлей с колосални размери изливаше потоци светлина, омекотени от хиляди късчета кристал от Бакара [1]. Никога не бях виждал толкова много изтъкнати и важни хора, събрани наедно. Там бяха всичките лидери на Нова Германия: д-р Гьобелс, маршал Гьоринг, Райхсфюрерът Химлер, Юлиус Щрайхер, ... В един отдалечен ъгъл забелязахме една група, образувана от Розенберг, Рудолф Хес и Адолф Хитлер. Татко, боейки се да не прекъсне един частен разговор, ми даде знак да изчакаме на няколко крачки встрани, изпивайки по чаша шампанско, което учтивите келнери ни бяха предложили.
Малко по-късно Рудолф Хес ни забеляза и след като размени една дума с Фюрера се приближи, усмихвайки се.
– Как сте, Райнхолд, Курт? – каза той. – Елате да ви представя на Фюрера.
Това бе първия път, в който виждах Адолф Хитлер отблизо – рядка чест за един студент от друга страна и макар да идвах подготвен, знаейки, че Фюрерът ще бъде на приема, не ми бе минавало през ум, че ще бъдем представени.
– Адолф – барон Райнхолд фон Зюберман, – каза Рудолф.
Фюрерът поздрави татко, подавайки му прочувствено ръка, но без да произнесе нито дума.
– Mein Patekind Kurt von Sübermann [2] , – продължи Рудолф, – блестящ дипломант от NAPOLA, пилот и войник-полиглот, бъдещ Ostenführer от Waffen-SS.
Не можах да не се изчервя от хвалебственото представяне на моя Taufpate Хес.
Фюрерът протегна ръка, докато ме пронизваше с хладен поглед в очите. Почувствувах как един електрически ток протича по гръбначния ми стълб, докато един вид пустота в стомаха ме гъделичкаше на височината на пъпа. Беше едно мигновено усещане, но с ужасяващ ефект. Този поглед и контакта с ръката на Фюрера бяха подействували като киселинен агент в чаша мляко, разлагайки и разтваряйки моето душевно състояние. Беше един миг, – повтарям, – само един миг, през който се почувствувах изучаван отвътре.
Вече успокоен, забелязах с изненада, че – нещо необичайно за него – една загадъчна усмивка се изписваше на лицето на Фюрера.
– От Египет, а? – каза Хитлер. – Обожавам Египет: земя на чудесата, която е очаровала Наполеон и е родила един неоценим другар като Рудолф.
Розенберг, който вече бе представен, наблюдаваше сцената с развеселено изражение.
– Като Ви гледам, младежо Курт, – продължи Хитлер, – Аз се убеждавам, че това с Рудолф не е случайност. Египет действително е един „Център на Духовна Сила”; загадката на Сфинкса все още е валидна. Вие сте доказателството, – хвана ни той, Рудолф Хес и мен, с по една ръка всекиго, – че един Висш Порядък направлява съдбата на Германия. Двама египетски германци, които са вдъхвали гностическите еманации на Александрия и Кайро, доведени от Висшите Неизвестни дотук, за да поставят своята голяма духовна способност в служба на Национал-социалистическата кауза.
Като ви гледам, – продължи да говори Фюрерът, – разбирам сакралността на задачата, която сме поели върху плещите си, основавайки хилядолетния Райх. Нашата кауза е не само най-добрият идеал, за който може да живее и умре един германец, тя е също така каузата на свободата на човечеството, на борбата за спасението на света от тъмните сили, на последната битка срещу Elementalwesen [3]...
Розенберг и татко кимаха с глава при всяко заявление на Фюрера, който продължаваше да излива мистични понятия, без да позволи на никой да прекъсне неговия монолог. Разсеях се, мислейки за странната мощ, която бях изпитал когато поздравявах Фюрера. Една могъща Сила се изливаше от Хитлер – не знаех дали волево или спонтанно – и Аз се питах дали той не бе придобил тази харизма посредством някаква тайна техника, някакво окултно познание, до което малцина привилегировани имат достъп.
–... и тъй, кажете ми, млади Курт, кои са в крайна сметка враговете на Германия? Срещу кого се борим? – запита Хитлер, обръщайки се към мен.
Реагирах пред неочаквания въпрос с отчаянието, че съм пропуснал част от разговора. Три двойки очи – на Розенберг, Хес и татко – се бяха втренчили в мен в очакване на отговора. Но това, което бях успял да чуя, беше достатъчно за мен, така че отговорът избликна сам от дъното на несъзнаваното:
– Врагът е само един, – заявих категорично. – Това е YHVH-Сатана.
Отговорих интуитивно и по такъв уверен начин, че не оставаше място за поправки. Погледнах татко, който внезпано пребледня, и видях изненадата, изписана по всички лица.
– Много добре, млади Курт, много добре, – казваше Хитлер с изразжение на интензивна радост. – Вие дадохте най-добрия отговор. Бихте могли да посочите като наши най-върли врагове юдео-масонството, юдео-марксизма, ционизма и пр., но тези имена представляват само различни аспекти на една и съща реалност – различните лица на един и същ свиреп враг: YHVH-Сатана, Демиургът на този Свят. Само един Посветен или един просветлен ум като Вас или Рудолф биха могли да дадат един толкова точен отговор. Нали, Алфред?
Розенберг се усмихваше със задоволство.
– Поздравявам Ви, младежо фон Зюберман, – каза Алфред Розенберг. – Вие сте една личност с ясни понятия.
Разбира се, Аз бях напълно изумен от това, което се бе случило. Внезапно, на срещата с тези изтъкнати личности, Аз откривах, че притежавам нещо като „вътрешен слух” – един тайнствен орган, който ми позволяваше „да чувам” отговорите на конкретно формулирани въпроси. И тези отговори биваха правилни! Никога не бях изпитвал нещо подобно и можех да припиша това внезапно просветление единствено на присъствието на Фюрера. Той, със своя странен магнетизъм, бе „пробудил” моя „вътрешен слух”.
Адолф Хитлер отново взе думата:
– Хората, които не са проникнали в Окултната Философия на национал-социализма, са склонни да допускат груби грешки в преценките си, когато съдят за много от нашите твърдения, вярвайки, че виждат в тях една глупава повърхностност, докато като цяло става на дума за синтетични идеи – слогани, – извлечени от дълбоки системи на мисълта. Например, пред твърдението на младия Курт, че „врагът е Йехова-Сатана”, което е една синтетична идея с дълбоко философско съдържание, мнозина невежи умове ще се видят изкушени да допуснат, че тази концепция се извлича от един груб анти-семитизъм. Ще се повдигнат елементарни аргументи като следния: „Йехова” е Богът на Израил – един расов Бог, един между стотиците етнически Богове; ще бъде преувеличено, следователно, да го вземаме за единствения Бог или Демиурга (едно действително антисемитско възражение). Или пък друго: Йехова е Богът на Израел, но поради своя монотеистичен характер той е единственият Бог; защо тогава той се идентифицира с Демиурга? Дали не е поради някакво еретическо вярване от гностически тип? (въпроси на онези, които вярват, че да бъдат „християни” предполага почитането на Йехова и че неговото отхвърляне означава една „анти-християнска ерес”). Друг един банален аргумент е следният: ако ще отхвърляме Демиурга, считайки неговото материално творение за същностно „зло”, защо да го идентифицираме само с еврейския Йехова, след като имаме стотици алтернативни обозначения в етническата митология и в религиозните пантеони на всички народи на Земята? (въпроси, каквито са склонни да поставят онези, които изобщо не познават значението на Израил в Историята на Запада и каква е тайната на еврейската расова динамика).
Възражения като предходните ще ни поставят нашите критици, когато чуят да се говори за Йехова-Сатана като „врага, срещу когото се борим” и, разбира се, ще ги изненада думата „Сатана”, прибавена към Йехова – момент, който несъмнено ще ги доведе до иронични заключения.
Е, добре – тези аргументи почиват на едно общо обстоятелство: невежеството на онези, които ги формулират! Разбира се, ние знаем, че Демиургът е получил и други имена в протежение на Историята. Но ако сме избрали между тях това на Йехова, това е защото става на дума за последното име, с което Той се е самоназовал. И с даденото име го обозначава също и Неговият „Избран Народ” Израил, който не е нищо друго, а едно психично разгръщане на самия „Йехова-Сатана”.
Тези думи на Фюрера ме изненадаха живо със своите метафизични последици. Евреите не съставляват една раса като останалите, съставена от индивиди? ... Това бе една смущаваща теория, която чувах за пръв път.
– Изненадан ли сте, младежо Курт? – попита Фюрерът, който несъмнено бе усетил незабавно моето смущение. Но той не ми даде време да отговоря и продължи своето обяснение: – Но още нищо не сте чули: Израил е една „чакра” на Земята, т.е. едно колективно психично проявление на Демиурга Йехова и затова ние твърдим, че евреинът не съществува като индивид; че той не е човек като останалите хора, от които се състои човешкият род.
Но проявлението на Йехова в една избрана раса е събитие, повече или по-малко скорошно – от преди няколко хиляди години, докато организирането на Материята или „Сътворението” датира от преди милиони години. Именно затова – поради „новостта”, която представлява името „Йехова” в сравнение с другите имена на Демиурга, които са употребявали по-древните и по-важни в културно отношение народи на Историята, както и поради геологическата древност на Вселената, – изглежда прекомерно да се обозначава с името „Йехова” един космически Бог. Но се касае само за една привидност. Тук трябва да си представим един Изначален Демиург, когото можем да назовем за удобство Единния – така, както са го правили стоиците. Това е онзи, който подрежда хаоса и се разлива пантеистично в цялата Вселена. (Той е също така индуският Брахма или арабският Аллах и пр., вземайки тези названия в тяхното екзотерично религиозно значение).
Но Космическият План – да наречем по някакъв начин идеята на материалната Вселена, – почива в съня на Демиурга: едно състояние на покой, което въпреки това динамизира космоса като „Бога-неподвижен двигател” на Аристотел през този Велик Ден на Проявлението, който се нарича също така велика манвантара. Но за да „функционира” всичко, без да се изисква намесата на Единния – „който спи, докато всичко живее в Него” – е необходимо да се разполага с една „автоматична система за корекция”. Тази е ролята, която изпълняват т.нар. космически Йерархии – мириади „съзнателни същности”, еманирани от Единния, за да поддържат импулса, придаден на Вселената и да осъществяват Неговия План. Първата стъпка на „еманацията” са монадите – висши Архетипове, които са основата на всяка космическа структура и изпълняват ролите на матрица на Плана на Единния.
Тези съзнателни същности – Ангели, Дева [4], слънчеви Логоси, галактически Логоси, планетарни Души и пр. – не са индивидуални същества, а съставляват част от самия Единен и притежават, впрочем, чисто привидно съществуване, дължащо се на степените на свобода, с които са надарени по време на манвантарата. За да съществува нещо индивидуално – една вещ например – е необходимо да се пред-положи (или под-ложи) акта на съществуване към нейната реална същност – нещо, което предполага също така трайността на вещта, което възпрепятствува съ-общението на нейната субстанциална същност с другите вещи или нейната метафизичната причастност към другите същности, тоест поставя формален придел на вещта или й предава нейната естествена форма. Средството, с което се постига тази илюзия за съществуване, е крайната механичност на материалната реалност, основана върху еволюционните закони, отнасящи се както за непрекъснатите, така и за дискретните явления, които поддържат прогресивното движение на материята и енергията в точната последователност на Плана на Единния.
Въпросните еволюционни закони са съхранявани от споменатите „съзнателни същности” и насочвани в посока на Плана. Така можем да различим, например, „слънчевите Логоси”, т.е. „съзнателните същности”, способни да „създадат” една слънчева система, следвайки Плана на Единния, но които в действителност са временни разгръщания на Единния. Същото може да се каже и за „галактическите Логоси” или „планетарните Души” и така чак до простите Ангели или Дева: никои от тях не съществуват като такива, макар и да „еволюират”, подчинени на универсалните закони. Важното тук е да се разбере, че целият този грандиозен спектакъл, който пресъздаваме, е чиста илюзия – една метапсихична концепция с колосални характеристики, замислени от Единния за неговото собствено интимно съзерцание. Защото истината е, че всичко „съществуващо” в крайна сметка ще изчезне, когато настъпи Великата Пралайа – нощта на Брахма, в която всичко ще се слее отново с Него след една чудовищна фагоцитоза.
Но ние казахме, че вселената се управлява от еволюционни закони. Тези закони, които управляват материалната вселена в съответствие с една истинска „небесна архитектура”, както с право казват сатанинските масони, причиняват съществуването на различните планове на пространството или Небеса, от които е съставена реалността. Тъй както има много „Небеса” (пет? седем? девет?), има „Царства на природата” (три? пет? седем?) или „планети” (пет? седем? девет? дванадесет?) или „коренни Раси” (три? пет? седем?) и пр. Тези измамни аспекти образуват част от Плана на Единния и Демоните, натоварени с развитието на този План, образуват един прецизен йерархичен порядък, основаващ се на прословутия „закон на еволюцията”, който управлява Небесата – всичките Небеса, от атомните, химическите или биологическите до космическите, – в които „еволюира” всяка монада, следвайки архетиповете на всяко Небе. Това е прословутият „закон на причината и следствието”, който се преподава от Синархията и който ведическите религии на Индия наричат Карма и Дхарма, но който за удобство може да се обобщи като „закон на еволюцията”. Този закон направлява пътя на „отиване и връщане” на монадата, която приема множество „тела” в различните Небеса, в които се спуска, за да „еволюира”; въпросният „път” обикновено се представя като змията, която захапва опашката си или „уроборос”. Разбира се, никога не се достига до прословутата монадична индивидуация, тъй като това би означавало едно автентично разкъсване на субстанцията на Единния, а преди такова нещо да се е случило, цялата Вселена вече ще бъде погълната в Неговия Светейши Търбух. – Тук Фюрерът се усмихна странно, докато ме наблюдаваше напрегнато.
Аз се колебаех вътрешно между чувствата, с които се сблъсквах. От една страна ме ужасяваше теорията, която чувах – вече позната, тъй като я бях изучавал в НАПОЛА, но надарена сега с едно впечатляващо чувство за реалност, бидейки изложена със страст от неустоимото красноречие на Фюрера. А от друга страна се чувствувах поласкан от честта да получа от устата на Фюрера на Германия едно лично обяснение, ужасяващо обширно и любопитно неуместно на един светски прием в Канцлерството. Но както и да е, външната ми поза беше тази на почтително внимание към всяка негова дума, тъй като не исках отново да се разсейвам.
– Предполагам, че вече познавате тази теософска теория, която Синархията преподава в своите масонски или розенкройцерски секти, и че трябва да сте се почувствувал ужасен пред една детерминистична концепция, в която няма предвидено място за вечното индивидуално съществуване, т.е. отвъд пралаите и манвантарите. И именно този ужас, този бунтовен вик, който Вие трябва да усещате, избликващ от Вашата чиста кръв, представлява едно изключение от всички правила на детерминистичната механика на Единния, защото то говори за една друга реалност, чужда на Неговата материална Вселена. Как може да става така, след като казахме, че всичко, което съществува в Космоса, е било замислено и създадено от Него в съгласие с Неговия План и посредством неговите космически и планетарни Йерархии? Е, добре, млади Курт, ще Ви го кажа накратко: защото една част от Човечеството, към която ние принадлежим, притежава един елемент, който не принадлежи на материалния порядък и който не може да бъде детерминиран от Закона на Еволюцията на Демиурга. Този елемент, който се нарича Дух или Врил, присъствува в някои човеци като възможност за вечност. Ние знаем за него чрез Кръвната Памет, но тъй като не сме способни да се освободим от връзките, които ни обвързват към илюзорната реалност на Демиурга, и да се изкачим обратно по Пътя на Завръщането в Източника, ние не съществуваме реално като Вечни индивиди. Ще ме попитате: как така в един Затворен Порядък като този, който описахме, могат да съществуват съвместно духовни елементи, чужди на него, и защо, ако не могат да бъдат детерминирани от законите на материята и енергията, те остават подчинени на Вселената на Единния. Това е една голяма Мистерия. Но можете да разгледате като хипотеза, че поради една причина, която не познаваме, но можем да предполагаме, че е била една повеля на едно Същество, безкрайно по-висше от Демиурга, или една неразбираема небрежност, или една колоксална измама, някога в материалната Вселена са навлезли една мириада същества, принадлежащи към една духовна Раса, която наричаме хиперборейска. Да предположим, че тези същества са проникнали в слънчевата система през една „порта”, отворена на друга планета, – например Венера, – и че вече тук, благодарение на един трик, част от техните Хиперборейски Водачи са ги оковали към закона на еволюцията. Това оковаване – както вече казахме – не може да бъде реално, но въпреки това Водачите-Предатели са успели да объркат Вечните Духове, закотвяйки ги към материята. Защо са направили това? Друга Мистерия. Но сигурното – действителното – е, че след идването на тези Водачи в слънчевата система, се задействува една колективна мутация в цялата галактика, която модифицира Плана на Единния. Тази модификация се основава в Предателството на Водачите и падението на безсмъртните същества. За да го схванете ясно, млади Курт, ще Ви кажа, че тук, на Земята, е съществувало едно примитивно човешко същество, което „еволюирало”, следвайки законите на „планетните вериги” и „Царствата на природата”.
Тази еволюция е била много бавна и се стремяла към крайната адаптация към един абсолютно животински расов Архетип, надарен с рационален ум, структуриран логично от мозъчните функции, и притежаващ една „Душа”, образувана от енергията на другите, по-тънки материални планове. Този „човек”, в един все още примитивен етап на неговото развитие, е онзи, когото намерили Водачите-Предатели, когато те пристигнали на Земята преди милиони години. Тогава, посредством една остроумна система, наречена Чанг Шамбала, която ще имате възможността да изучите в нашия Орден, те решили да мутират човешката раса, оковавайки Вечните Духове към илюзорните и материални човешки същества на Земята. От този момент съществуват три вида човеци: примитивните животни-човеци или пасу [5]; полубожествените или виря [6], на които е бил прикачен един Дух; и Божествените Хипербореи или Сиддха [7], които са всички онези, които са успели да се завърнат в Източника и да избягат от Великата Измама. Също така се наричат Хиперборейски Сиддхи една част от Водачите – тези, които не са предавали и които начело с Кристос-Луцифер се опитват да спасят вириите посредством хиперборейското избавление на Чистата Кръв, което се състои в пробуждането на първичния спомен за собствената изгубена божественост. Тези са Господарите на Агарта... Но ние се отклоняваме малко от нашата основна тема, която се занимаваше с Йехова-Сатана – врага, срещу когото се борим, за да спечелим правото да се завърнем в изгубения Източник. Този въпрос скоро ще Ви стане ясен, млади Курт, тъй като ако си спомните, че Единният поверява на едни „съзнателни същности” изпълнението на Своя План, сега можем да добавим, че слънчевата система е била конструирана от едно от тези „съзнания”, което наричаме Слънчев Логос, подпомогнато от други Дева от по-низша йерархия, които заемат определени постове в механиката на системата. На Земята една „планетарна същност” вдъхва живот на планетата и тласка „еволюцията” на Царствата на природата съгласно Слънчевия План, включен в Космическия План на Единния. Ясно е, че става на дума за еманации на Единния, свързани йерархично: Единен > Галактически Логос > Слънчев Логос > планетарен Ангел > колективна или групова Душа и пр. Кой е Богът тук? Според нивото на съзнанието и културните и религиозни стереотипове на човеците, той може да бъде коя да е от тези „съзнателни същности”, но винаги става на дума за Единния. Ако се казва, че Бог е Слънцето или се представя един Бог-„създател” на цялата Вселена, се говори за Единния. Също и ако се вярва, че Бог е „природата”, или „Млечния Път”, или Земята. Различните гносеологични космологии, които са си представяли човеците в различните етапи на своята „еволюция”, за да разберат света, не променят факта, че винаги, когато се говори за Бог, се намеква пряко или непряко за Единния.
Но да се върнем към Земята. Когато Водачите-Предатели идват на Земята, те се установяват в един „център”, който наричат Шамбала или Дехунг, и основават това, което било наречено Великото Бяло Братство или Окултната Йерархия на Земята. Това не е едно физически локализуемо място върху земната повърхност – нещо, което ще трябва да научите по-нататък, – а се разполага в една топологична гънка на пространството. Но това, което ни интересува тук, е да подчертаем, че вождът на Водачите-Предатели се самоназовава Цар на Света, заемайки така мястото на един от дванадесетте Кумара на слънчевата система. Какво представлява един Кумара? Един планетарен Ангел – една от онези „съзнателни същности”, свързани във верига от Единния, които образуват „идеята на една планета”. Именно тук трябва да се търси тайната на името Йехова и на неговата „Избрана Раса”. Защото планетарният дух се наричал Санат Кумара [8], който след създаването на Шамбала и идването на Царя на Света, решава да действува като регент на Единния в изпънението на Неговия, сега модифициран План. За целта той се въплъщава от името на Единния в една „Избрана Раса”, за да царува над поробените хиперборейски Духове. Това е еврейската Раса. Тоест, от една страна имаме Окултната Йерархия на Чанг Шамбала с нейните Демони – Водачите-Предатели и техният вожд, Царя на Света, – които сега осъществяват „еволюцията” на планетата и които „ръководят” Расите чрез една злокобна организация, наричана Синархия. А от друга страна имаме еврейската Раса, която не е нищо друго, а проявлението на Санат Кумара на Земята, което да заеме най-високото стъпало на Синархията от името на Единния. Самите евреи учат в своята Кабала, че „Израил е един от 10-те сефирот” –сефирата Малхут, тоест една от еманациите на Единния.
В крайна сметка Йехова е кабалистичното име на Демиурга – Единния, когото Санат Кумара представлява на Земята, и това е, както казах в началото на тази приятна беседа, последното историческо име, което знаем за Него. Затова ние, Древните Хиперборейски Същества, които все още оставаме оковани в Преизподнята, трябва да бъдем съвсем наясно, че „врагът е Йехова-Сатана, Демиургът на този Свят”, както правилно каза младият Курт.
Фюрерът продължаваше ентусиазирано своя дълъг монолог и макар да бе изминал един дълъг час и върху нас да се сипеха любопитните погледи на много хора, които желаеха да седнат на масата, никой в Германия не беше способен да го прекъсне по един толкова прозаичен повод като яденето на една вечеря. Аз, от своя страна, исках само да продължавам да слушам невероятните откровения на Фюрера и затова, когато ме попита дали съм го разбрал, не се поколебах да му представя моите съмнения:
– Има нещо, което ме безпокои в момента, – казах незабавно. – Всичко, което казахте, mein Führer – за Демиурга, за Единния – го разбирам напълно и го приемам, но не мога да престана да се питам: Кой тогава е Бог, истинският Бог? Или...?
– Това е един въпрос, който не бива да си задавате, млади Курт, – заяви категорично Фюрерът. – Не и докато Вашият ум е подчинен на рационалната логика, тъй като тогава ще успеете единствено да стигнете до неразрешими парадокси. Но е очевидно, че съмнението вече е покълнало у Вас и че ще продължавате да размишлявате върху това. Затова ще Ви дам един временен отговор: Бог е непознаваем за всеки, който не е овладял Врила. Винаги помнете тази истина, млади Курт: от мизерното състояние на роб на Йехова-Сатана не е възможно да се познае Бог, тъй като Той е абсолютно трансцендентен. Трябва да се измине един дълъг път на кръвно пречистване, за да се узнае нещо за Бог – за „истинския Бог”, както правилно казахте. Повечето от големите религии, когато говорят за Бог, имат предвид Демиурга – Единния. Това става така, понеже расите, които понастоящем населяват света, са били „изработени” от Демоните на Шамбала, имплантирайки синархични идеи в генетичната памет на техните членове, за да могат да ги насочват към великия колективен Архетип, който се нарича Ману. Така, възприемайки реалността през булото на измамата, се стига до онези понятия за един пантеистичен, монистичен или тринитарен Бог, които са само подобия на Единния – Демиурга-организатор на материята.
Вижте какво става с понятието за Бог, което притежават различните народи, принадлежащи към древната фамилия на индо-германските езици: почти всички имена се извеждат от едни и същи думи и е сигурно, че в едно далечно минало те са означавали един Бог-„Създател на всичко съществуващо”, тоест Демиурга – Единния. В санскрит имаме думите „Дяус питар”, употребявани във Ведите за назоваването на „Отеца, който е на Небесата” [9]. Дяус е коренът, който в гръцки дава Зевс и Теос със смисъл, подобен на санскритския, и който в латински става Юпитер, Деус патер или Йовис. Подобно на това древните германци са говорели за Тиу, Тюр или Тиуас като за Бога-„Създател” на съществуващото – думи, които също произлизат от санскритското Дяус питар.
Еднаква етимология притежават и думите, които обозначават Бога в семействата на туранските и семитските езици. В последното семейство, намиращо се във важна връзка с еврейския език, откриваме „Ел” като едно древно обозначение на Демиурга в неговия планетарен представител „Силния”. Във Вавилония, Финикия и Палестина е бил почитан Ел, Ил, Енлил – имена, които арабите трансформирали в Илях или Аллах и пр. Не бива да Ви изненадва това етимологично единство, млади Курт, тъй като обезпокояващото е „единството на концепцията”, откривано зад споменатите думи, след като във всички религии и философии винаги се стига до две или три идеи за Бога, привидно непримирими, но които в действителност се отнасят до различни аспекти на Демиурга: такова е предпочитанието на един „пантеистичен и иманентен Бог” – Единния; или „трансцендентен”, но „Създател на Земята и Небесата” – Йехова-Сатана, Юпитер, Зевс, Брахма и пр.
Фюрерът ме гледаше сега с блестящи очи и Аз отгатвах, че следващите му думи ще имат действително важно съдържание:
– Имало е една война, млади Курт – една ужасна война, за която Махабхарата съхранява навярно един изопачен спомен. Тази война е обхванала много Небеса в полето на бойните си действия и е предизвикала като свое най-външно проявление това, което е било наречено „потъването на Атлантида”. Но никой не знае докрай за какво се намеква, когато се говори за „Атлантида”, тъй като не става на дума само за един „потопен континент”. Тази война продължава на този физически план вече повече от един милион години, по време на които е имало множество физически, континентални Атлантиди, които са били потопени, и сега, в нашия ХХ век, можем да кажем, че отново се подготвя едно „потопяване на Атлантида”. Но да оставим тази Мистерия засега, тъй като ще трябва да се върнете към нея по време на своето обучение. За да приключим този разговор, ще Ви кажа едно последно нещо, млади Курт. Знайте, че в тази Същностна Война, в която се води борба за освобождението на пленените Духове – за колективната мутация на Расата, срещу Синархията и срещу Йехова-Сатана – Третият Райх е отдал целия си духовен, биологичен и материален потенциал.
С тези страховити думи Фюрерът изглежда бе приключил своето обяснение. Огледах се наоколо и установих, че татко, Розенберг и Рудолф Хес все още са до мен.
Един елегантен келнер даде знак на Фюрера, че когато благоволят, могат да преминат във вътрешния двор за една студена вечеря. Беше 11 часа вечерта. Фюрерът и Розенберг се сбогуваха с нас и отидоха да се присъединят към Гьоринг и д-р Гьобелс начело на масата. Рудолф Хес покани татко и мен да се разположим за вечеря, но Аз не се чувстувах много добре след разговора с Фюрера и с риск да бъда нахален, реших да поговоря откровено с тях двамата.
[1] Бакара – марка кристал, произвеждана от компанията, основана в едноименния град във Франция през ХVІІІ в. (бел.прев.).
[2] Нем. „Моят кръщелник Курт фон Зюберман” (бел.прев.).
[3] Elementalwesen - демоничните стихийни същества, които нападат героите в сагите на Еда-та (бел.авт.).
[4] Санскр. Deva – „Бог, Божество” (бел.прев.).
[5] От санскр. paśu/пракр. pasu – букв. „овца, добиче” (бел.прев.).
[6] Vīrya – „героичен, мъжествен” от санскр. vira – „мъж, херой” (бел.прев.).
[7] Санскр. Siddha – „съвършен” (бел.прев.).
[8] Санскр. Sanat-Kumâra – букв. „Вечният Младеж” (бел.прев.).
[9] Вед.санскр. Dyáuṣpitṛ́ („Небесен Отец”) от dyu, dyaus – „небе” и pitṛ́ – „баща” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар