Книга Втора
Ден Петдесет и Четвърти
Когато Нимрод и Нинурта се убедили, че звуковият лъч ОМ бил безсилен срещу тях, те се приготвили да нахлуят в Прага. Коридорът бил достатъчно широк, за да могат да напредват петима души един до друг – нещо което направили на бегом. Начело вървяла призрачната фигура на Принцеса Иса, следвана от Нимрод, Нинурта и останалите стрелци, освен една дузина от тях, които останали да охраняват входа. Тази пещера, построена с цел да вдъхва страх у кандидатите за слуги на Демиурга, имала стени, покрити с чудовищни барелефи и тайнствени нечестиви надписи. Също така имало странични порти, които отвеждали към определени „камери”, където Демоницата Долма обикновено се явява в своята разгулна голота, заобиколена от свита от Жрици-проститутки. Тя е натоварена със задачата да „води” и да „очарова” адептите, които не познават опасностите на сексуалната магия.
Този и много други халюцинаторни капани, предназначени да объркват и да подчиняват волята на наивните кандидати, които дръзват да преминат Прага, били поставени в засада по цялата безмерна дължина на зловещия коридор. Но никой от тези трикове не можел да задържи онези, които се намирали отвъд чувствата; онези, които чували само Гласа на Чистата Кръв; които тяхната решимост била довела на борба срещу Небето.
Каситският авангард бил изминал едно разстояние от два стадия, когато тунелът свършил рязко, отстъпвайки място на три зали, продължаващи една от друга, в чиито входове големи надписи на различни езици позволявали да се узнае, че се намират в „Храма на Невежеството и Обучението”, в „Храма на Братството” или в „Храма на Разумността”. Първата зала била празна с изключение на един олтар с омразните символи на Енлил. Втората имала два олтара и две огромни базалтови колони до своя вход. Третата излагала на показ един пищен олтар с един ковчег, а по стените и тавана гравирани най-противните и прокълнати символи, които никой не можел да си представи без да изгуби разсъдъка си. И във всички тези зали имало богати килими и гоблени, покриващи подовете и стените; и ароматни благовония, които изпълвали пространството, меко осветено от множество маслени лампи. Трите зали, тъй любопитно украсени, представлявали несъмнено една необичайна гледка за онези свирепи мъже, които допреди минути се намирали в един скромен пустинен град. Но това странно обкръжение не могло да бъде оценено по достойнство от Каситите, тъй като битката започнала веднага, след като те влезли в първата зала. Тук една група от „Пазители на Прага” – Хива Анаким – подобни на онези, които Нимрод бил обезглавил преди минути, им препречвала пътя.
Въпреки че имат свиреп вид и са доста едри на ръст, тези порождения на черната магия не са много ефективни във бой. Те са били родени от чифтосването между Боговете-Предатели и женските на животинския човек в церемонията на Сабата, която е прастара – от Епохата, в която въпросните практики разрушили Атлантида. Много хиляди от тези демонични същества живеят в Чанг Шамбала (или Кампала, Дехунг, и пр.); те са напълно слабоумни и служат във „Войнствата” на Великото Бяло Братство. Но има хора още по-малоумни и от Хива Анаким: това са онези, които, като ги видят, ги вземат за „Ангели” или „извънземни”.
Пазителите обкръжавали един плешив полугол старец от жълта раса, който приличал на обитател на далечните планини Куен Лун. Той държал в ръцете си едно Дордже или Скиптър на Властта, т.е. един свръхмощен проводник, който позволява да се действува в цялата голяма резонантна машинария, която е материалната Вселена, като един „ключ” или „спусък”. Скиптърът – един прът със сферична глава от камък – излъчил тъмночервен лъч, който ударил внезапно гърдите на Генерал Нинурта, събаряйки го зашеметен на пода. Но Врагът нямал време да се възползува от този удар, защото една точна стрела пронизала сърцето на жълтия Демон, като тази необичайна реакция предизвикала огромно объркване сред Хива Анаким. Сега сблъсъкът станал неизбежен; докато няколко Демона изтегляли трупа на стареца към „Аулата на Обучението”, другите се отправяли с меч в ръка към воините Касити. Един дъжд от магически стрели се стоварил върху тях, но в това ограничено пространство дистанцията скоро се скъсила и трябвало да се сражават ръкопашно. Мнозина Демони вече били паднали, пронизани от Каситските мечове, и други не закъснели да ги последват. Нимрод пробил един проход между атакуващите и, следван от своя отряд, преминал в следващата зала. Тук борбата се ожесточила и се видяло, че броят на Демоните бил огромен.
Но Нимрод бил във възторг. Бил забелязал отвъд втората зала един сияен персонаж, който направлявал атаката. Той се показвал на моменти в Храма на Разумността от една порта, която изглежда отвеждала към един широк двор, но след като извиквал заповедите, се оттеглял, за да пропусне други отряди от Хива Анаким. Това бил един Нефилим – един от „Боговете-Предатели”, – но Нимрод, впечатлен от Божествения му вид и големите му бели крила, го взел за самия Енлил. Когато образът на Нефилима се очертал на портата, той се прицелил внимателно и стрелял,. Стрелата описала гладка крива в пространството исе блъснала директно в гърдите на Демона, отскачайки сякаш се била ударила в скала.
– Куче Нимрод! – извикал Нефилимът с лице, обезобразено от омраза. – Тъй ли отвръщаш на нашето предложение? Сега ще умрете,ти и всичките ти хора. Ще бъдете фураж за нашите Хива Анаким, които определено имат добър апетит.
Казвайки това, той се отдръпнал от портата, докато една тълпа Демони се втурнала към Нимрод, който наблюдавал ужасен как множеството Хива Анаким се захванали да поглъщат свирепо падналите воини. Тази гледка изтръгнала вик на ужас от Каситския Цар и докато мечът му държал нападателите на разстояние, той забелязал, че загубите сред неговите елитни стрелци били огромни. Това бил моментът, в който той дал заповед да се викат подкрепления. Няколко момента по-късно хиляди воини нахлули в прокълнатите Храмове на синархичното посвещение.
Скоро Хива Анаким били надвити и Нимрод имал възможност да се присъедини към оцелелите от неговите стрелци. Оставали по-малко от половината, но дошлите подкрепления били внушителни до такава степен, че заплашвали да изпълнят трите Храма, които вече били превзети. Трябвало да опитат да излязат към външния двор. Нимрод погледнал през портата, в която видял Нефилима, и установил, че тя отвеждала в двора на огромен Дворец посред един циклопичен град. Картина, която секвала дъха.
Истината била, че се намирали в сърцето на Чанг Шамбала, много близо до Двореца на Царя на Света. Заклинанието на каинитските Посветени било толкова ефективно, – подкрепено, разбира се, от Мистерията на Чистата Кръв, – че Огнената Змия ги била пренесла през Седемте Стени. Тунелът на синархичното посвещение преминава през тях, за да могат учениците на Демиурга да стигнат до Учителите на Мъдроста. Но е редно да се направят някои пояснения. Въпреки всичко, което се видя да вършат каинитските Посветени и Нимрод, ключът за стигането до Чанг Шамбала не се отнася до магия, а до Стратегия. За нищо не би послужило това, че някой би могъл „да отвори портата”, ако неговият Дух е догматизиран или е жертва на коя да е от психологическите тактики, които прилага Бялото Братство, за да осъществи Универсалната Синархия. Затова истинският подвиг на Нимрод бил да премине тунела и трите Храма с оръжие в ръка, което говори и винаги ще говори за Най-Чистата Кръв на Земята. Защото тези места са най-мощните камери на измамата, които съществуват в света. Нищо не може да се сравни с тях, нито третирането с наркотици, съчетано с хипноза, което могат да използуват Тайните Служби на Запада, нито коя да е друга система за „психично програмиране”. Тези, които се озовават там – лица, удобни на Синархията, държавни и религиозни глави, Царе, богати и влиятелни хора, президенти на корпорации и пр., – „се завръщат напълно омаяни, готови да работят всеотдайно за изпълнението на своята мисия”. Това са „Посветените” на Синархията – те са „умрели” и са се „родили наново”; но това, което всъщност е умряло в тях, е Духът – Кръвният Спомен, който сега, бидейки потопени в едно тотално стратегическо объркване, те вече никога няма да почувствуват.
Във външния двор на Храма на Разумността, където се били окопали доблестните Касити, очаквали неспокойни един цял легион от Хива Анаким с меч в ръка и множество отряди от Шеидим – джуджетата с кожа с пръстен цвят. Тези джуджета с огромна глава са продукт на ритуалното съвокупление между човеци и определени животни по време на оргиите на атлантската черна магия. Транспортирани масово в Чанг Шамбала след катастрофата, те обитават в мрачни пещери и изпълняват всевъзможни поръчения за „Учителите”. През последните години те са били „пре-открити” на Запад като съпровождащи екипажите на НЛО, но в действителност става на дума за един хилядолетен земен вид. Притежават едно парализиращо антиперсонално оръжие, което предизвиква усещането за студ и може да причинява припадъци, но не е смъртоносно. Проявяват се като агресивни и са опасни, ако човек не ги познава и не притежава познанията, необходими за да ги неутрализира. Но когато се оказват на губещата страна, те са страхливи и бягат в безпорядък. По принцип са свирепи месоядни, но не харесват човешкото месо като свирепите Хива Анаким. Те са отговорни за отвличането на добитък, осакатяването на животни и смукането на кръв, също както Хива Анаким понякога се хранят с непредпазливите граждани, които никога няма да се „появят” отново.
Гледката на външния двор не могла да бъде по-зловеща, но Нимрод желаел да се изправи срещу страхливия Нефилим и да отмъсти ужасните загуби, причинени сред неговите хора от гигантите-човекоядци. За тази цел съставил една проста Стратегия. Щял да изпрати пехотата във орда, следвана от един авангард копиеносци. Отзад оставал Елитът на стрелците, прикриващ ариергарда и повалящ постоянно най-сигурните мишени. В объркването Нимрод възнамерявал да се добере до Нефилима.
Емин Нефилимът, чието име било Кокабиел – един от двестате Богове-Предатели, които дошли от Венера, следвали Пътя на Дясната Ръка и основали Бялото Братство или Окултната Йерархия на Земята – се намирал прикрит зад един огромен фонтан, насочвайки кошмарните си воинства. Видът му бил ослепителен, тъй като тези Демони са горделиви и изпитват удоволствие да показват една красива външност, опитвайки се в суетата си да се съревновават с Кристос Луцифер, Господаря на Несътворената Красота.
Нимрод дал заповед за атака и една орда от Каситски воини се спуснала срещу затворената формация на Демоните. Джуджетата стреляли със своите парализиращи оръжия и причинили някои препъвания сред първите воини, но скоро се видяло, че импулсът, който ги носел, правел невъзможно задържането им по този начин. Започнали да валят дузини стрели, докато двата авангарда се сблъсквали, пораждайки едно огромно меле. В този момент Нимрод, който привидно се бил насочил в противоположната посока, се нахвърлил с два скока върху Кокабиел, опитвайки се да го обезглави с един остър кинжал от Нефрит. Това оръжие, произлизащо от Китай, му била препоръчала Иса като много ефективно за поваляне на Демоните.
Въртейки се в смъртна прегръдка, двамата Хиперборейски врагове – белият Нимрод и мрачният Кокабиел – залагали своите безсмъртни и илюзорни животи, опитвайки се да се пронижат взаимно. Това било нещо, което не било виждано от 8000 години.
Но техните тела принадлежали на две различни Раси. Кокабиел бил огромен, почти двойно по-висок от доблестния Нимрод и това физическо превъзходство, прибавено към омразата му, която представлявала една почти осезаема, обгръщаща го енергия, поставяли Каситския Цар в трудно положение.
– Умри, Куче Нимрод! – извикал Нефилимът, докато стискал гърлото на Каситския Цар, изненадан в смъртоносното счепкване.
– Умри и се върни в пъкления свят на смъртните човеци! – започнали да се трошат костите на злощастния Цар.
– Глупави Нимрод! Искаш да завладееш Небето ли? Наказанието ще бъде ужасно. Ще се оковем така, че ще се завърнеш към минералното съзнание или дори по-зле – към елементалния свят на етерните ларви. И ще ти отнеме хилядолетия да се освободиш от колелото на Кармата, проклети Нимрод. И с твоя народ ще дадем един окончателен пример. Той ще бъде заличен от лицето на Земята! Но твоето поражение ще бъде запомнено завинаги от хабирското потекло на YHWH. – Щрак!, издал зловещ звук, пречупвайки се, гръбнакът на Нимрод.
– Ха, ха, ха! – смеел се цинично Кокабиел. – Наистина това име ти отива: „Нимрод Победения”! Така ще бъдеш запомнен, куче Нимрод. Ха, ха, ха! Аххааа! – страховито извил от болка Нефилимът, като усетил, че нефритеният нож бил проникнал до дръжката си в неговия пояс.
През цялото време на борбата Нимрод се бил опитвал да забие оръжието във врага, но то се плъзгало по електростатичната броня с минерална кондензация, която го защитавала. Накрая, когато усетил, че умира, той разлял съзнанието си в Кръвта по хиперборейски маниер и оставил последното усилие на ръката му да бъде ръководено от изначалните импулси. И тогава ръката му,се стрелнала със страховитото оръжие директно в една точка от пояса на Нефилима – точно над черния дроб, където един енергиен вихър на чакрата пораждал слаба точка в бронята.
Сега Кокабиел бил мъртъв и никога повече нямало да живее в тази Вселена – това е мистерията, която се опитват да скрият Демоните Нефилим от Чанг Шамбала. Но Нимрод агонизирал до гигантския труп...
С падането на Кокабиел внезапен смут възникнал сред демоничните войнства. Но гласовете на други страхливи Нефилими ги подтиквали да се бият без отстъпление. Клането било ужасно и кръв покривала голяма част от двора, осеян със стотици трупове. Един отряд сапьори започнал да подпалва съседните коридори и скоро пламнал Дворецът, който явно бил евакуиран. Посред бъркотията няколко воина поставили Нимрод да седне срещу ромолящия фонтан и го видяли да се усмихва, докато проблясването на лакомите огнени езици хвърляло танцуващи сенки върху неговото лице. Също тъй те го видяли да разговаря с призрака на Иса. Някои дори могли да чуят ясно какво казвали:
– О, Иса. Къде беше, Принцесо?
– Много далеч, Доблестни Нимрод, – отвърнала мъртвата Посветена. – Огненото чудовище Енлил ме пренесе отвъд земния свят до Дома на своя Господар Шамаш, Слънцето. Там видях един Огнен Град с най-пъклените Демони, които някой може да си представи. Имаше единадесет „Богове”, подобни на Енлил. И един, о Нимрод, който не може да бъде описан от никой смъртен без риск да изгуби разсъдъка си. Най-ужасното и противно чудовище, което може да си представи човек в една вечност на безумие. И то обитаваше в Шамаш! И всичко, о Нимрод, всичко съществуващо – всичко, което виждаме тук, в този Ад и в множеството други светове, които премина чудовището – всичко беше живо, пулсираше и беше част от Него!
Но трябва да се радваш, о Нимрод, защото дори Той бе безсилен пред изначалния знак на ХК. – „Превърни се в дърво!” – заповяда Шамаш на Дракона Енлил – „и объркай в изначалния гносис на твоите плодове този Знак, който ни припомня Непознаваемия!”.
– Внезапно, о дръзки Нимрод, аз се озовах в короната на едно глогово дърво, една Ябълка, една Роза, един Бадем – едно дърво, което беше всичките наведнъж – едно дърво, чиито плодове съдържаха Тайната на Змията – Мъдростта на Създателя Енлил, Познанието, което пазят Демоните, защото то е наследството на животинските човеци и на Избраните Народи на Ел. Това дърво висеше от черни бездни и стигаше до Шамаш. Започнах да се спускам и множество пъклени създания ме дебнеха, но всички побягваха като виждаха, че носех Знака. Бях много неспокойна, защото трябваше да изпълня мисията да намеря Пътя на Завръщането в Източника, както ни беше възложено от каинитските Мъдреци. Всяка надежда на Расата бе заложена в мен и не можех да се проваля. И като връх на затрудненията чувах Гласа на Шамаш, който говореше на Кучето на Небето и казваше:
– О, Сириус! О, Сион! О, Божествено Куче! Твоето неопетнено Лице е принудено да съзерцава как следовниците на Кристос Луцифер, посланика на Непознаваемия, се бунтуват срещу Плана на Единния, нарушават космическите закони и търсят как да напуснат Вселената на Слънцата. Ще позволим ли ние, Архитектите на Всички Светове, Духовете-роби да се освободят от игото на циклите, от манвантарите и от пралаите? Отговори, о Ти, който живееш в Мира на Единния. Кажи ни дали можем да допуснем помазаният Луцифер, Кристос, да разкрие Мистерията на Врила на Духовете, оковани към еволюцията от нашите Свети Воли. Но ето че Посланикът се е установил в нашия Дом и оттам вдъхновява Изкуплението на Чистата Кръв. Просветлява вътрешността на човеците с едно ново Слънце, което никой не вижда – едно Черно Слънце, което припомня Божествения Източник на Духа и пробужда Носталгията на Завръщането. Ще позволим ли тази мерзост, о Сириус? Ако те открият пътя на Завръщането в Несътворените Светове, какво ще стане с нашите планетарни вериги, поверени на съмнителното развитие на монадите? Ние трябва да попречим на това! О, Сириус-Сион, Куче на Единния Пастир, който пазиш Космическото Стадо, впий зъбите си в Изкупителната Змия и ни освободи от заплахата на духовното освобождение, за да продължи навеки робството на онези, които са подобни на Непознаваемия, без да знаят, че са!
– Не бой се, о Нимрод! – възкликнала Принцесате, виждайки, че лицето на умиращия Нимрод се помрачило. Ние победихме, о Ти, победителю на Кокабиел! Докато Демоните провикваха нечестивите си гласове по цялото земно кълбо, аз се опитвах да изпълня мисията на Расата и да намеря Пътя на Завръщането. За тази цел съсредоточих вниманието си в Черното Слънце, тъй като това е единственият начин да се съхрани стратегическото предимство, придобито чрез чистотата на кръвта, когато една най-жива светлина се отдели от отвъд този Расов Център. Това беше един зелен лъч с неизразима чистота, който преминаваше Несътворения Център и разкриваше за нашата Фамилия Изначалната Порта на Изгубените Домове. О, Нимрод, за миг всичко стана ясно, всяко объркване се разсея! И вече не можех да се изгубя никога, защото сега знаех, че никога не сме се отклонявали, нито обърквали, нито съгрешавали, нито падали. Дори никога не сме се местили. О, Нимрод! Като се разпръсна цялата Велика Измама, бях сигурна, че вече не ще трябва да се завръщаме, защото сме били там, без да го знаем. Завладяли сме Свободата на Духа, о Доблестни Нимрод! И абсолютната възможност да бъдем ние самите наше собствено творение, ние да бъдем матрицата на собственото ни раждане. Волята на Непознаваемия, о Божествени Нимрод, е да можем всичко!
Принцеса Иса произнесла последните думи, съпровождайки сетното дихание на Хиперборейския Цар: – Вече притежавах Тайната на Завръщането като се спусках по глога, когато ви видях във входа на нечестивата инициатическа пещера, но беше хубаво, за да се изпита чистотата, постигната от потеклото на Кус, да се води Последната Битка между Каситите на Нимрод и Демоните от Чанг Шамбала. За да се съхрани в расовата памет на все още окованите човеци споменът за този подвиг и да бъде припомнен в края на Ерата на Рибите, когато Тринадесетте Бога възвърнат Короната на Луцифер и пробудят окончателно хиперборейските народи. Тогава ще падне Чанг Шамбала с нейните Демони и в един Огнен Холокост без край ще погине проклетото творение на Демиурга Йехова-Сатана.
Нимрод лежал мъртъв в Чанг Шамбала. До него, с гримаса на неописуем ужас на вдървеното лице, бил трупът на Нефилима Кокабиел, който бил Учител на чародеите и маговете. Неговата Наука се била оказала безполезна пред твърдата решимост на чистите Касити и този провал показал, че за човекът, трансмутиран в Каменен Човек, е винаги възможно да се бори срещу Демоните и да победи. Ясно е, че тази духовна победа може да бъде също поражение, ако тя се мери с мярката на животинския човек. Защото действително се разглежда като „поражение” всяка победа, която не носи със себе си един материален успех, установим чрез материалните стереотипи на „синархизираните” общества. Тъй като моралът на едно общество е функция на неговата Култура, а както вече се видя, „Културата е едно стратегическо оръжие” за Синархията. Затова онези, които се борят срещу сатанинските сили – пробудените човеци – винаги ще бъдат заклеймявани като „победени”. И затова Великото Същество, което просветлява Вътрешния Път на човеците – Кристос Луцифер – е наречено Бог на Губещите: защото всичките му последователи винаги „губят” по време на Кали Юга.
Лежал, прочее, Нимрод Победеният, мъртъв в Чанг Шамбала. Неговите храбри Касити били напълно изтребени в една обширна зона на Прокълнатия Град, докъдето ги била довела тяхната воинска ярост. На трептящата светлина на последните огньове можела да се наблюдава ужасната костница, в която се били превърнали Храмовете и дворовете. Първият Дворец, наречен „Обител на Манусите”, където се разполагали аналите на Коренните Раси и който бил използуван от Учителите на Мъдростта за обучаване на техните посланици, бил превърнат в пепелище. Един огромен Манастир и множество малки храмове, посветени на „малките божества”, все предназначени за обучаването, т.е. тактическото измамване на „посланиците”, също били пострадали от последиците на пожара. В сравнение с тези сериозни загуби съпротивата, оказана от Демоните, била минимална. Само злият Кокабиел и Китайският Учител, който използувал Дорджето, рискували своята кожа, ограничавайки се да изпращат срещу Каситските воини легиони от гигантите Хива Анаким и джудетата Шеидим. Както би се казало днес, те използували една „тактическа маса”, съставена от „роботи” или „андроиди”. Истината е, че те не могат да рискуват своите животи, защото са много малко. Преди милиони години те били двеста. Нимрод ликвидирал един... Определено е трудно да се повярва, че толкова малко хора ще бъдат способни на толкова много. Но трябва да се има предвид, че ТЕ притежават „подкрепата” на хиляди „Учители” – т.е. „Посветени” животински човеци, Души от високо еволюционно стъпало – и разполагат със стратегическото владеене на планетарното съзнание.
Онова безкрайно „пладне” останало неизменено по време на цялата Битка на Нимрод и неговата приблизителна продължителност може да се счита около дванадесет часа. В момента, в който Каситският Цар издъхвал и битката в Чанг Шамбала затихвала, последното чудо разтърсило Борсипа. Вече всички налични воини се били изкачили в Небето – повече от четири хиляди души, включително някои посетители – и градът тогава представлявал странна гледка с тази тълпа, съставена предимно от жени и деца, която не преставала да вика, наслагвайки своите протести върху един фон от воинска музика, изпълнявана от Посветените каинитски жени. И с тази впечатляваща кула, издигната към Небето в открито предизвикателство. И с това глогово дърво на върха й – това розово дърво, което символизира сублимацията на материята от страна на Ел и нейното вмъкване в Космическите Йерархии, чиито върховен управител е онзи, който се самоназовава „Единен”. И с това безкрайно пладне, без образа на Шамаш... Наистина Борсипа представлявала една странна гледка в този свой последен ден!
Вече нямало роби в Борсипа; потеклото на Йах – кръвта на Аврам – пастирите хабири били спасени. Но нямало също и страхливци, които да бягат, когато сребристата леща се появила в небето. Всички онемяли от изумление, докато огромното сребърно око се показвало от един съмнителен облак. И всички умрели на своите постове, когато атомният лъч поразил с пълна сила Кулата на Нимрод. Развитата топлина била толкова голяма, че пясъкът се разтопил и капел като вода. Един смъртоносен ураган – един разширяващ се кръг от огън – тръгнал от Борсипа, убивайки всяко живо същество на десет мили околовръст.
Било употребено едно друго от атлантските тактически оръжия, изпълнявайки така молбата, която Енлил и Шамаш отправяли към Кучето на Небето – Сириус-Сион – и на която Принцеса Иса била свидетел. И след като била извършена атаката, сребърната леща изчезнало от всеки физически погглед, за да се завърне в центъра, откъдето била проектирана – в Чанг Шамбала.
Когато димът се разпръснал, оставала изправена само една седма част от Кулата на Нимрод; Шамаш продължавал своето пътешествие на Запад, а глоговото дърво и Портата на Небето вече не съществували. Кошмарът бил свършил: Прагът бил в безопасност, за да продължи да предлага услугите си на синархичните посвещения и Синовете на Полунощното Слънце се били провалили отново.
Щял да остане само расовият спомен за големия подвиг на Нимрод и обгорените останки от неговата Кула такива, каквито могат да се видят и до днес в Кулата на Борсипа, с пясък, превърнат в стъкло от ядрената топлина, полепнала все още, след хилядолетия, по нейните стени. И щели да останат също клеветите, измислени от пастирите хабири и събрани от арабската и еврейската традиция. В Талмуда и в различни равински писания може да се прочете, удобно изопачена, част от тази история. Там се споменава Кулата на Нимрод, „от която неговите стрелци изстрелвали стрели към Небето”, „луциферичната гордост” на Каситския Цар, неговата Кула, „объркана” с тази на Вавилон, и пр. Също така са намерени глинени таблички, гравирани с клинописно писмо, които разказват по-обективно фактите, както и многобройни Кудурру – гравирани камъни, които обикновено се поставяли в Храмовете или като гранични знаци – намекващи за подвига на Нимрод.
Навярно от всички фалшификации, изработени около този хиперборейски подвиг, най-коварната ще да е споменаването на Е.П.Блаватска в „Тайната Доктрина”, където тя пише, че „един елит от асиро-вавилонски свещеници открили начина да избягат от Еволюционния План на Слънчевия Логос и напуснали Планетарната Верига, заедно с техния народ, отправяйки се към „звездите”, където продължават своята еволюция”. Т.е. въпросната агентка на Синархията се опитва да направи капитал от подвига на Нимрод в полза на синархичните теории.
Остатъкът от Каситския народ продължил да господствува за известно време, но накрая се слял със своите братовчеди Хетите, тъй като – както вече се каза – „една Раса, която губи своите каинитски Посветени, е умираща Раса”, а заедно с Нимрод, били заминали завинаги Елитът на каинитските Посветени. Хетската експанзия обаче довела до повторното заселване на Борсипа, която била отчасти възстановена, но никой не се осмелил да докосне руините на страховитата Кула.
В Чанг Шамбала завинаги се помни историята на Нимрод и с повелята да бъдат избегнати бъдещи опити от този тип мнозина „посланици” са заемали през вековете да елиминират доказателствата в това отношение и да всяват объркване относно тактическата методология, използувана в атаката. Бера и Бирса са били двама от Безсмъртните от Бялото Братство, които са работели най-много в тази насока. Въпреки това много хиперборейски народи са подражавали в по-голяма или по-малка степен на подвига на Нимрод: един от тях бил викингският народ на Гренландия, който „отворил Портата”, затворена сетне от Киблóн-Колумб. Друг, по-скорошщен, е германският народ на Третия Райх, който разполагал с Хиперборейската Мъдрост на Елита от каинитски Посветени на Черния Орден SS. Така Фюрерът на Германия е могъл с изгледи за успех да предприеме отново колективната мутация на Расата и да опита да завоюва Небето. Но резултатите от този нов хиперборейски подвиг със сигурност ще бъдат видяни от онези, които се намират под действието на Синархичната Магия, като едно „поражение”.
Приключвайки това резюме на историята на Нимрод, ще кажа, че Каситският Цар, неговият храбър Генерал Нинурта, неговите Посветени и целият народ, който умрял в Борсипа, предприели окончателното Завръщане към Източника, водени от несломимата Принцеса Иса.
Междувременно Демоните-идиоти Хива Анаким поглъщали техните тела в Чанг Шамбала, а Царят на Света произнасял своята вечерна Молитва, отложена този ден с дванасесет часа поради неизличимия подвиг на Нимрод.
В Музея на Ла Плата в Буенос Айрес се намира знаменитото Кудурру на Кашшу, открито в Суза, където представлявало част от плячката на еламитския Цар Шутрук-Нахунте от ХІІ в.пр.Р.Хр. Върху него е гравирана царствената фигура на Нимрод, стъпващ върху Луната и Слънцето, с една осмолъчна звезда – символ на планетата Венера – над главата му. До него един Зикурат напомня за знаменитата му Кула. Над този образ има две колони от клинописно писмо на Хетски език, в които се споменава смъртта на Царя и се предупреждава, че никой не бива да забравя неговия подвиг. Ще предам тук част от въпросния текст съгласно научния превод на Професор Рамирес от Университета в Салта, считан всеобщо за най-точен:
Смъртта на Нимрод
От една прочута Кула,
чиито руини са тук,
Цар Нимрод към Небето замина.
Един ден ще се завърне!
Но той не отиде
пред Боговете коляно да превие.
С лък опънат се изкачи,
готов да убива.
Стрелите му Шамаш раниха,
но той скоро се изцери.
Но Нимрод си замина,
макар, че един ден ще се върне.
Една Богиня го водеше,
нарича се Иса,
тя е самата Ищар,
и един народ го съпровожда –
това са храбрите Касити,
които заедно с него ще воюват.
И тъй Нимрод замина
и с нас вече не е,
макар легендите да казват,
че един ден ще се завърне
със своя лък опънат,
готов да убива.
Коментари
Публикуване на коментар