Книга Втора
Ден Четиридесет и Осми
Кратко Обобщение на Хиперборейската Мъдрост:
Въпросът, с който започна предходният езотеричен коментар, гласеше „Какво е станало с Грала...?”. Като отговор бе получено, че е погрешно да се пита за Грала, тъй като той е практически Източникът и никога не се е местил оттам. За разлика от това неговото седалище – Орихалковата Вруна – притежава размерностите на материален обект и може да се допуска, че то наистина се оказва до голяма степен засегнато от физическите закони. Тогава въпросът може да се преформулира така: Какво е станало с Орихалковата Вруна? Продължава ли тя все още да поддържа бисера на Кристос Луцифер? В последния случай отговорът е положителен: Орихалковата Вруна е била оттогава седалището на Грала – ситуация, която изобщо не се е променила през модерните времена. Що се отнася до първия въпрос, трябва да се разбере, че би било невъзможно начинание да се изложи накратко тук пълният маршрут, изминат от Орихалковата Вруна до наши дни; това би изисквало споменаването на изчезнали Цивилизации, много от които напълно непознати за официалната Култура. Затова ще се насоча към историческите времена, започвайки с установяването на няколко ръководни принципа, които ще позволят да се постави проблемът по правилен начин, избягвайки с това множеството суеверия или дезинформации.
1во. – Орихалковата Вруна много пъти е била обърквана с Грала. Действително; вече показах защо Гралът не трябва да се търси; обаче в някои случаи наистина е имало пренасяне и се е мислело с основание, че става на дума за Грала. Но Гралът не е предмет, който някой може да придобие, а още по-малко да манипулира или пренася. По всяка вероятност това, което е било пренасяно, е Орихалковата Вруна в рамките на една расова Стратегия. В този случай объркването не може да се приписва единствено на вражеското стратегическо действие, тъй като главната отговорност за деградацията на древните хиперборейски Митове се пада на кръвната нечистота на човеците.
2ро. – Присъствието на Орихалковата Вруна сред членовете на една общност от хиперборейско потекло притежава силата да благоприятствува харизматичната връзка и да озаконява действията на техните Водачи.
3то. – Присъствието на Орихалковата Вруна е присъствие на Грала и народът, на когото Боговете са поверили нейното съхранение, е несъмнено най-чистото хиперборейско Потекло на Земята в този момент.
4то. – За да се установи дали определен народ е притежавал Орихалковата Вруна, трябва да се изучи неговата хиперборейска военна архитектура:
Притежаването на Орихалковата Вруна изисква построяване на каменни структури със специални топологични свойства. Въпросните конструкции могат да не изглеждат като направени за война, но тази привидност се дължи изключително на невежеството, което съществува относно Хиперборейската Стратегия. Един пример представлява „замъкът” Монсегюр на връх Пог във френски Лангедок. Тази постройка, която ни най-малко не е крепост, била издигната, за да позволи хиперборейската секта на Катарите да може да приеме и съхранява Орихалковата Вруна. Принципите, които преобладават там, са тези на „закона на ограждането” и на „Стратегическото противопоставяне”, бидейки безполезно начинанието да се опитва да се прави от Монсегюр астрономическа обсерватория или слънчев храм. Но тъй като архитектурата на Монсегюр е била проектирана в зависимост от Орихалковата Вруна, то който не си дава сметка този ключ, никога не ще стигне до някакъв положителен резултат.
5то. – Трябва да се прави разлика между седалището на Грала, което наричаме Орихалкова Вруна, и Знакът на Източника, който Орихалковата Вруна представлява. Казах, че в синьо-виолетовия камък Боговете са инкрустирали една фигура от Орихалк и че наричаме съвкупността – камък и фигура – Орихалкова Вруна. Но Знакът на Източника, който бил изваян от Орихалк и инкрустиран, притежава сам по себе си способността на проявява „афинитет” към Грала. Затова много от хиперборейските потекла, които не са постигали Високата Чест да охраняват Орихалковата Вруна, са получавали в замяна Знака на Източника като награда за тяхната Чиста Кръв и признание на усилието, посветено на своята Стратегия. Така в течение на Исторята Знакът на Източника е имал като че ли едно особено разпространение сред определени потекла, които гордо го включвали в своите знамена. Естествено; Водачите се опитвали отначало да забулят неговото символично съдържание, опростявайки фигурата, т.е. изключвайки някои загатващи елементи, но след падението в екзотеризма и вулгаризацията истинският вид на Знака на Източника бил забравен; вече казах, че Свастиката например произлиза от осакатяване и деформация на този Изначален Знак.
В много случаи обаче, поради извънредната кръвна чистота на някое потекло, Знакът на Източника бивал показван изцяло, позволявайки на Водачите да използуват огромната му мощ, за да проектират светлината на Грала върху народната маса. Бих могла да дам няколко примера на азиатски общности-носители на Знака, но имаме подръка случая на саксонците, които били гравирали Знака на Източника върху дънера на едно дърво, което разглеждали като колона на света – universalis columna. Краят на тази дръзка решимост също заслужава коментар. Когато през 722 година Карл Велики завладял Тойтобургер Валд [1], той побързал да разруши дънера Ирминсул и да екзекутира пет хиляди члена на саксонската аристокрация. Но това не било достатъчно – след три десетилетия героична съпротива саксонската Раса от най-чисто хиперборейско потекло била напълно „християнизирана” (след предварителната екзекуция на най-чистите й издънки). Зная, че мнозина образовани германци считат за „щастлива” тази ужасяваща каролингска кампания. Така например професор Халер изказва без срам мнението, че „без подчиняването на саксонците днес не би съществувала германска нация”, тъй като „за историческото развитие на германската нация, такава, каквато е днес, включването на саксонците в Империята на Карл Велики е било едно неизбежно предварително условие”. Това обобщено мнение се основава на един анализ „a posteriori” на историческите факти и затова – вземайки предвид, че измирането на каролингската династия позволило двеста години по-късно на саксонската кръв начело с Отон І да застане начело на западния свят, – приема за даденост, че покоряването и „покръстването” на саксонците е било „необходимо” и положително. Ето моето скромно мнение: Юдео-християнизацията на саксонците представлява най-силният удар, който Пъклените Сили са нанесли на хиперборейските потекла през християнската Ера, по-голям дори от покръстването на Викингите, на Келтите или изтреблението на Катарите, сравним единствено с унищожаването на Готските Царства. А разрушаването на дървото Ирминсул с изгубването за запада на Знака на Източника е една катастрофа, която много трудно може да се оцени.
6то. – Не е задължително, нито пък необходимо Орихалковата Вруна да се намира в лоното на един народ, за да действува върху него влиянието на Грала. Гралът действува върху човеците от Източника – свойство, което не може да бъде повлияно от никаква физическа променлива, където и да се намира Орихалковата Вруна. Затова е до известна степен абсурдно да се приписва на един или друг народ това, че е постигнал „висока степен на Цивилизация”, защого „се е намирал в притежание на Грала”, предвид че Гралът не може да бъде ничие притежание, тъй като е – по повелята на Доблестния Господ – доказателство за Божествеността на всички пленени Духове. Това, което един народ може да има на съхранение, е Орихалковата Вруна, но само като награда и признание на една расова чистота, придобита предварително. Това означава, че фактът да се притежава за съхранение Орихалковата Вруна не е причина за величието на един народ, а обратно – чистотата на неговото потекло го е направила заслужаващ Високата Чест да бъде пазител на седалището на Грала.
Но дори ако Орихалковата Вруна се предава единствено на онези, които заслужават да я имат, вярно е, че нейното близко присъствие засяга околната среда, създавайки един мутиращ микроклимат. Затова по време на тъмните Епохи Боговете обикновено разполагат Орихалковата Вруна в подходящи места, за да повлияят по-малко обърканите потекла.
7мо. – От всичко изложено дотук се очертава капиталната важност, която би имало за една общност от хиперборейско потекло да получи охраната на Орихалковата Вруна. Налага се, следователно, да разгледаме внимателно тази възможност. Проблемът може да се резюмира с въпроса: защо има нужда един Цар – или който и да било, упражняващ Царската Функция – да намира Грала, т.е. Орихалковата Вруна? По-нататък, д-р Сигнагел, ще ви приканя към едно кратко размишление относно нагласата, която трябва да се възприеме при придобиването на познание за делата, извършени от Боговете-Освободители, а сетне ще дам отговора на въпроса, задълбочавайки се малко повече върху символогията на Грала.
Изисква се едно дълбоко размишление върху символите, които представих, за да се долови тяхното най-дълбоко значение, което трябва да бъде възприемано винаги като драматично и трагично, изпълнено с духовна настойчивост. Никой, който е осъзнал невероятната саможертва, извършена от Боговете при поддържането на Грала в света в продължение на милиони години посредством Стратегическото Противопоставяне, т.е. чрез един постоянен и непрестанен акт на Волята, никой, който го е разбрал, повтаряме, не ще може да остане безразличен посред объркването, без да изпита спешната нужда да се освободи от оковите на Демиурга и да замине, опитвайки се да облекчи по някакъв начин задачата на Боговете. Никой, който потвърди с кръвта си истината на тези символи, не ще може да избегне това, Честта – единственият морал на човека – да го подтикне настоятелно да „зареже всичко” и да замине. Но това заминаване ще бъде „с оръжие в ръка”, готов да се сражава непрестанно с Демоните и чувствувайки, че кръвта се е възпламенила от Воинската Ярост; от „същностната враждебност” към творението на Демиурга, трансмутирайки слабата органична субстанция на физическото тяло във ваджра – нетленната материя. Това е най-малкото, което човекът може да направи, за да отвърне в някаква степен на помощта, която Боговете са предоставили на хиперборейските потекла, правейки възможно със своята Хиперборейска Стратегия Гралът да даде доказателство за Божествения Източник.
Сега пристъпвам към висящия въпрос.
Камъкът-Грал – Бисерът на Кристос Луцифер – е поддържан от Противопоставянето на Боговете в Света, където изпълнява своята функция да отразява Източника и да Обожествява хиперборейските потекла, но, тъй като е свързан времево с Валхала, той също така посочва на всеки пробуден човек един път към обителта на Безсмъртните. Този път е онзи, който следват Воините, паднали в битка – Хероите – Героите, водени от хиперборейските жени, които са им били обещани в началото на времената и които в течение на хиляди години са били забравили поради ужаса, който е отравял кръвта им. Ако куражът, проявен в подвига, е бил достатъчно чист, Тя неизбежно ще бъде там, заедно с падналия Воин, за да изцери неговите рани със Студената Любов-Без-Смърт на Хиперборея и да го поведе по обратния път, който води към Валхала. И този път започва от Грала. На Дома на Тарсис, например, белите Атланти били обещали, че един ден, когато Кръвта на Господарите на Тарсис бъде достатъчно пречистена, един Нойо или една Врая ще видят във Венериния Камък Литическия знак на К’Таагар, който ще посочи момента за заминаване: този Знак ще покаже, както виждате, пътя към Валхала – Обителта на Лоялните Богове.
Но не бива поради това да се мисли, че Светлината на Грала насочва към индивидуалното спасение на спящите човеци – за това се разполага с „Песента на Боговете” и седемте тайни Пътя на духовното освобождение. Напротив – в Стратегията Одал Гралът трябва да изпълни фундаменталната роля да възстанови Царската Функция, т.е. той трябва да служи на една расова или социална цел. Затова Гралът ще бъде необходим във всички случаи, в които се опитва да се установи Универсалната Империя или каквато и да била друга система на управление, основана на социалното приложение на закона на ограждането: монархия, фашизъм, националсоциализъм, аристокрация на Духа, и пр.
Историческите факти, които водят до „търсенето на Грала” – винаги подобни – могат да бъдат обобщени символично по следния начин. В началото Царството е „terra gasta” [2] и „Царят е болен” или просто тронът е останал празен и пр. Може да има множество интерпретации, но по същество символът се отнася до едно изчерпване или упадък на харизматичното водачество и до един вакуум във властта, все едно дали Управлението се осъществява от един Цар, Каста или Елит. Най-добрите Рицари заминават „да търсят Грала” в опит да поставят край на злините, които измъчват Царството и да възвърнат стария му блясък. Само един успява да намери Грала и да възвърне благополучието на Царството, било като „изцери Царя” или като „короняса себе си”. Любопитно е, че триумфиращият Рицар винаги е представен като „глупак”, „чист луд”, „наивен”, но най-вече като „плебей”.
„Най-добрите Рицари” съответствуват тук на коя да е от множеството социални сили, които се канят да се нахвърлят върху Царската Функция, когато съществува анархия или вакуум във властта. В крайна сметка „един от тях” триумфира и възстановява порядъка в Царството; „той беше плебей и сега е Цар с одобрението и съгласието на народа”. В моята интерпретация това означава, очевидно, че една „социална сила” е надделяла над останалите („другите Рицари”) и е заменила съществуващия порядък (който е бил поставен под съмнение) с един Нов Ред, единодушно приет от народа. Но ако проблемът се свежда до една проста борба за власт – защо е необходимо новият Цар (или новият Елит, Аристокрация, Каста, и пр.) да намира Грала? – Защото Гралът потвърждава Царската Функция.
Когато във времената на криза един Елит или един харизматичен Водач се възкачи на власт с намерение да възстанови Царската Функция, той трябва да побърза да узакони своята ситуация, за да не дойде друг Елит или Водач, който да постави под въпрос неговите титли и също да се опита да завземе празното място, поставяйки така началото на една непрекъсната поредица от битки, политически или военни. Но ако има борба за Властта, никой няма контрол над нея и може да се случи така, че накрая Царството да се окаже разделено между няколко фракции. Необходимо е въпросът да се уреди, като се потърси съвета на един безпогрешен съдник – един безспорен и трансцендентен авторитет. Тук именно се поставя необходимостта да се прибегне до Грала. Защо Гралът? Защото Гралът е също така Tabula Regia [3] – „списъкът на Царете”; той казва кой трябва да управлява – кому подобава да царува, защото той разкрива кой има Най-Чиста Кръв. Но това откровение не е просто пророческо и тайнствено, а посредством Гралът чистотата на Водача – неговото право на Ръководство – ще бъде позната от всички и призната от всички харизматично. Оттук идва това, че чистият луд – от хиперборейско потекло, но от плебейска Фамилия – след като „намери Грала” бива „признат от народа” като безспорен Цар.
Когато едно хиперборейско потекло се доверява на светлината на Грала за избора на своите Водачи, може с право да се каже, че ще последва една династия от „Царе на Грала”. По време на царуването на един от тях може да се случи потеклото да достигне такава висока степен на чистота, че то става достойно да получи пазителството на Орихалковата Вруна. Това е, което е станало например през ХІІІ век във френското Графство на Тулуза, когато Орихалковата Вруна била поверена на Катарските Съвършени. Ще се възрази срещу това твърдение, че Катарите са били манихеи, т.е. наследници на една гностическа традиция, и че това е бил поводът, поради който те са били унищожени, като е имало само една косвена връзка между тях, Графовете на Тулуза и окситанското население. Този аргумент от съвременен Голенски произход цели да отклони вниманието от най-важния факт на катарската епопея – нейната връзка с Грала. Фактът, че те са били гностици – нещо, което никой не оспорва – и че са учели на един от седемте тайни Пътя на освобождението, основаващ се на Песента на Не-Смъртната Любов на Лоялните Богове, източник на Културата на трубадурите – нещо, което малцина знаят – не обяснява по никакъв начин тяхната връзка с Грала. Гралът в рамките на Стратегията Одал има един чисто расов смисъл. Ако Орихалковата Вруна е била поверена на Катарите, това е защото те са участвували активно в техниките за колективна трансмутация, които не могат да изключват Царската Функция, а не просто „защото са били от гностическо вероизповедание”.
Една Тема, свързана със свойството, което притежава Гралът да бъде Tabula Regia, е тази за Имперския Месия и неговата имитация – Юдейския Месия. Отначало ще кажа какво е Царят на Грала чрез чистотата на кръвта – абсолютно индивидуален атрибут, който не зависи нито от Расата, нито от Фамилията, нито от някакво друго материално наследство. Един Цар на Грала проявява чисто лични добродетели, такива като Доблестта, Дързостта или Честта и никога не основава своя престиж върху материалните притежания или ценността на златото. Поради тези основания авторитетът на един Цар на Грала произлиза изключително от неговата лична харизма, която се разпростира върху останалата част от народа благодарение на „връзката”, която се установява между Царя и всеки един от тях в тяхната кръв посредством Грала: това е принципът на психо-социалната Мистика. Затова един Цар на Грала е признат от народа в своята общност. Естествено, всички народи биха имали свой Цар на Грала, ако дейността на Синархията и на еврейската Раса с тяхната „Демокрация”, „Социализъм”, „Комунизъм” и пр. не бяха узурпирали Царската Функция. Във всеки случай, трябва да се запита: би ли съществувала на универсално ниво – за всички хиперборейски потекла – възможността един Цар на Грала на бъде признат от всички? Тук би ставало на дума за едно лице с неотрицаема чистота, чието царствено величество би било очевидно за всички потекла на земята, които биха могли да приемат или не неговата власт, но комуто те не биха могли да отрекат правото да царува. Е, добре; лесно е да се отговори, че единственият Господар, който упълномощава такова едно право за всички хиперборейски потекла, е Кристос Луцифер. Ако Той се явеше пред хиперборейските потекла, неговото право да Царува според Кръвта, основано на нейната неотрицаема чистота, може да бъде прието или отхвърлено, но никога непризнато.
Но идеята за един Имперски Месия не произлиза от проста спекулация. Било в черните дни на Атлантида, когато в отговор на молбата на Боговете възникнала възможността възвишеното Присъствие на Кристос Луцифер да се прояви пред погледа на човеците. В онези дни объркването на пленените Духове било толкова пълно, че никой не реагирал на Песента на Боговете, нито бил способен да възприеме Светлината на Грала. Затова през столетията било възвестено пришествието на Имперския Месия – Царят на Царете на Грала, който щял да възстанови Царската Функция, за да установи отново духовната Аристокрация на хиперборейските Водачи и да разруши синархичната Йерархия, която налагали Демоните. Пророчеството се изпълнило накрая с пришествието на Луцифер – Кристос на Атлантида; но неговото Божествено Присъствие било посрещнато страхливо от Демоните на Чанг Шамбала, които прибягнали до черна магия и отворили процеп между пъклените региони на астралния план и физическия план. Оттук насетне се започнала една страховита борба, която приключила едва когато континентът на Атлантида „бил потопен във водите на Океана”. Няма смисъл да се разказват тук събития, които днес никой не си спомня и които може би не е уместно да се припомнят. Ще добавя само, че когато Демиургът, съгласно обясненото от мен преди, замисля зловещата идея да копира Присъствието на Кристос от Атлантида, той също така решава „да възвести” пришествието на един „Месия”, имитирайки по свой начин фигурата на Имперския Месия. Но разликите са огромни. Ето някои от тях:
1во. – Имперският Месия идва да възстанови Царската Функция; еврейският Мисия идва да упражнява Свещеническата Функция. 2ро. – Имперският Месия потвърждава своето право чрез Кръвта; еврейският Месия потвърждава своето право чрез Сърцето. 3то. – И затова Имперският Месия ще бъде признат от народа чрез Кръвта (харизматично); и затова еврейският Месия ще бъде признат от (юдеизирания) народ чрез Сърцето (емоционално).
[1] Нем. Teutoburger Wald – „Тевтобургската гора” (бел.прев.).
[2] Лат. “Опустошена земя” (бел.прев.).
[3] Лат. букв. „Царска табличка” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар