Книга Втора
Ден Четиридесет и Пети
Кратко Обобщение на Хиперборейската Мъдрост:
С цел аналогичната връзка да бъде ясно видяна, ще продължа в съгласие със следния метод: първо ще заявя една предпоставка по отношение на алегоричната история за „затворника”; на второ място ще заявя една предпоставка, отнасяща се към една аналогична ситуация в спящия човек; на трето място ще сравня двете предпоставки и ще извлека заключението, т.е. ще демонстрирам аналогията. Разбира се, не мога да изложа съвкупността на кореспонденциите без риск да се разпростря неограничено. Затова само ще подчертая онези връзки, които са необходими за моето изложение и ще оставя като упражнение за въображението, д-р Сигнагел, възможността да се установят множество други.
Спомнете си единствено, че в спящия човек изгубеният Аз се оказва потопен в съзнателния душевен субект, т.е. объркан с еволюиращия душевен субект или Душата. Тук предпочетох да разглеждам изгубения Аз като свързан директно с разсъдъка, т.е. с рационалния душевен субект по силата на това, че този е субектът, който се намира най-близо до Света и който първи приема впечатленията от външните неща. Под „разсъдък” във всеки случай трябва да се разбира „еволюиращия душевен субект”, присъщ на животинския човек, който еволюира чрез обърканото действие на Аз-а, това проявление на окования Дух.
-1-
a – Затворникът оставен на милостта на своите стражи, които го държат в постоянен плен.
b – Аз-ът на спящия човек, е постоянен затворник на „разсъдъка”, т.е. на еволюиращия душевен субект.
c – „Затворникът” и Аз-ът са аналогични.
-2-
a – „Стражите” са динамични посредници, жалки наистина, между „затворника” и „външния свят”.
b – „Разсъдъкът” е динамичен посредник, много беден, между Аз-а и „външния свят” (в спящия човек).
c – „Стражите” и „разсъдъкът” са аналогични (спомнете си, че когато разсъдъкът изработва един „закон на природата” се намесват „математическите принципи” и „преобладаващите културни предпоставки”).
-3-
а – „Стражите” използуват един „собствен език”, различен от езика на затворника, който той е забравил.
b – „Разсъдъкът” употребява логически модалности, различни от оригиналния „изначален Хиперборейски Език” на спящия човек, който той е забравил поради своето стратегическо объркване.
c – „Собственият език” на стражите е аналогичен на логическите модалности на културната структура.
„Родният език” на затворника е аналогичен на „Хиперборейския Език” на спящия човек.
-4-
а – Непосредственото обкръжение на „затворника” е неговата „килия” в кулата, която го съдържа почти напълно с изключение на отворите (врата и прозорче), откъдето могат само много слабо да се разпространят сетивата.
b – Непосредственото обкръжение на Аз-а е „сферата на сянката”, която го съдържа почти напълно.
c – „Килията” на кулата е аналогична на сферата на сянката на спящия човек.
-5-
а – В „килията” има едно „зарешетено прозорче”, посредством което затворникът получава един несигурен, но „пряк” образ на външния свят.
b – Постоянен контакт с Аз-а установява „сетивната сфера”, посредством която той получава един несигурен, но „пряк” образ на външния свят.
c – „Зарешетеното прозорче” е аналогично на „сетивната сфера” (или на „сетивата”) в спящия човек.
-6-
a – В килията има една „врата с решетка”, през която влизат стражите и с тях цензурираните новини, т.е. откъдето затворникът получава един „непряк” образ на външния свят.
b – Аз-ът може да си състави един „непряк” образ на външния свят посредством „размисъла”, т.е. действието, чрез което се получава „обработената” информация.
c – „Вратата с решетка” е аналогична на акта на размишлението или аперцепцията.
-7-
a – Килията на „затворника” се намира в една „кула”, а тя в един „ограден от стени двор”. Стените са заобиколени от „дълбоки ровове”, а след тях има други стени и други ровове; и така последователно докато се запълнят седем кръга от стена и ров. Седемте кръга на сигурност на този страховит „затвор” се свързват помежду си чрез „подвижни мостове”, „коридори”, „порти”, „подвижни решетки” и пр. Отвъд последната стена се простира „външният свят” – страната на Врага. Накратко: „затворът” е една статична структура, която се изпречва между затворника и външния свят.
b – Между Аз-а и външния свят се изпречва една сложна статична структура, наречена „културна”. „Разсъдъкът”, за да „обработи” информацията от външния свят, се уповава на определени елементи на въпросната статична или „културна” структура, например „преобладаващите културни предпоставки”, които означават понятия за възприятията на вещите или външните културни обекти.
c – „Затворът” е аналогичен на „културната структура”. Също така: определени части на „затвора” – стени, ровове, мостове и пр., – са аналогични на определени части на „културната структура”, които са „преобладаващите културни предпоставки”.
Имайте предвид, д-р Сигнагел, че в алегорията както „стражите”, така и „затворът” са посредници между затворника и външния свят. Но „стражите” са „динамични” посредници (аналогично на „разсъдъка” в спящия човек), докато „затворът” е „статичен” посредник (аналогично на „културната структура” на спящия човек).
-8-
a – Отвъд последната стена на затвора се простира „външният свят” – онази реалност, която никога не ще може да бъде видяна от „затворника” поради това, че структурата на „затвора” ограничава неговото движение и една постоянна „стража” се грижи това положение да се поддържа.
b – Аз-ът в спящия човек обикновено се намира потопен в дълбините на културната структура, плавайки изгубен между нейните изкуствени и статични елементи и оставен на милостта на неумолимата тирания, упражнявана от разсъдъкът. Културната структура заобикаля напълно Аз-а, с изключение на няколко процепа, откъдето слабо прониква „сетивната сфера”. Отвъд културната структура, като обект на инстинктивната и сетивната сфери, се простира „външният свят” – реалността, която никога не ще може „да бъде видяна” (в своята истина – „такава, каквато е”) от изгубения Аз.
c – „Външният свят” отвъд затвора е аналогичен на „външния свят” отвъд „културната структура”, която ограничава Аз-а в спящия човек.
-9-
a – От една близка планина Камерадите се опитват да помогнат на „затворника” да избяга от „затвора”. За целта те изпращат едно съобщение на неговия роден език, използувайки акустичната среда. В даденото съобщение има една „детска песен”, която да „събуди” затворника, и една „любовна песен” с „ключа на пръстена”, за да потърси той тайния изход и да избяга.
b – В един окултен „център”, наречен Агарта, Боговете-Освободители се опитват да помогнат на спящите човеци да разкъсат оковите, които ги държат подчинени на материалния свят на Демиурга. За целта те изпращат харизматически едно съобщение на „езика на птиците”, използувайки Вруните на Навутáн . Във въпросното съобщение има един „изначален спомен”, който да пробуди и ориентира човека”, и една „Песен на Любовта-Без-Смърт” с „ключа на пръстена”, за да потърси той центъра, да се завърне в Източника и да напусне като един Бог материалната Преизподня на Йехова-Сатана.
c – Между „а” и „b” могат да се установят множество аналогии. Ще подчертая само най-важната: Камерадите са аналогични на Боговете-Освободители.
Мисля, че предходните девет аргумента представляват ефикасна демонстрация на аналогичното съответствие, което същесствува между „алегорията” и ситуацията на спящия човек. Но това не е всичко. Запазих три компонента на алегорията – детската песен, Песента на Любовта-Без-Смърт и тайния изход, – за да установя едно последно аналогично съответствие и да извлека крайното заключение.
Тъй като валидността на съществуващата аналогична връзка беше демонстрирана в предходните аргументи, не ще бъде необходимо да се прибягва до същия метод в следващия коментар: ще приема аналогиите, които споменах, за доказани.
Сега ще припомня мотивите, които ме подтикнаха да развия тази алегория. Опитвах се да изложа по аналогичен начин метода, използуван от Боговете-Освободители, за да контрират действието на „Културата” – стратегическото оръжие на Синархията. Ще изясня предварително, че именно „вътрешните културни елементи” са истинският инструмент, който Синархията употребява, за да поддържа човека „спящ”, т.е. в объркаността. В това състояние Аз-ът е подчинен на разсъдъка чрез културната структура – източник, от който се подхранва в крайна сметка цялата умствена дейност. Така се оказва, че Аз-ът, т.е. настоящото съзнание на човека, се оказва „насочено към” света посредством културната структура „чрез” разсъдъка; резултатът, казах го вече няколко пъти, е един изкривен образ на света и едно състояние на психична обърканост, което затруднява в огромна степен „стратегическата реориентация” на човека. Против тази ситуация Боговете-Освободители, също като Камерадите от алегорията, се подготвят да се притекат на помощ, „изпращайки едно съобщение”.
Основната цел е „да се преодолеят всичките стени” и да се достигне затворника – Аз-а – с едно съобщение с двойно значение: 1-во. пробуждане; 2-ро. ориентиране. За това Лоялните Богове „изпращат съобщението” харизматически в продължение на много хилядолетия; някои го чуват, пробуждат се и заминават; други – мнозинството – остават в объркаността. Разбира се, не се оказва лесно да се разпознае съобщението, тъй като то е било изпратено на езика на птиците... и неговите звуци могат да бъдат възприети единствено с Чистата Кръв.
Ясно ли е тогава? Съобщението на Лоялните Богове резонира постоянно в кръвта на спящите човеци. Ако някой не го чува, това е защото претърпява стратегическо объркване или не знае за неговото съществуване, което се оказва едно и също. Но как би трябвало да изпълни своята функция това харизматично съобщение? На две стъпки. На първо място Боговете говорят в кръвта на човека за един изначален спомен – за нещо, случило се в началото на Времето, когато Духът още не е бил пленен от Боговете на Материята. Как Боговете успяват да го направят е една преголяма Мистерия, за която единствено Те могат да отговарят. Този „изначален спомен” – „детската песен” от алегорията – се индуцира с цел да „активира” Кръвната Памет, присъща на спящия човек.
Ако това се случи, тогава спящият човек ще изпита една внезапна „носталгия по друг свят”, едно желание „да зареже всичко и да замине”. Технически това означава, че Паметта на Кръвта е достигнала „дотам, където се намира изгубеният Аз”: върху съзнателния субект. Един такъв контакт между Аз-а и Кръвната Памет се осъществява независимо от културната структура и разсъдъка; и това е целта, преследвана от Лоялните Богове. Било е възможно, следователно, да се достигне до сърцевината на Аз-а по пътя на кръвта; тогава, ще бъде в този мимолетен момент, когато ще се чуе „Песента на Любовта-Без-Смърт”.
Сега ще говоря за втората част на съобщението, която нарекох алегорично „Песен на Любовта-Без-Смърт”. Преди всичко ще кажа, че това име не е произволно, тъй като Хиперборейската Мъдрост учи, че от своя Източник във физическата Вселена, т.е. от своята синхронизация с Времето, Духът остава окован към Материята чрез една Мистерия на Любовта-Без-Смърт. Когато Кръвният Спомен, активиран от първата част на съобщението, отваря един път (не рационален; не културен) към Аз-а, тогава Лоялните Богове изпяват Песента на Любовта-Без-Смърт, правейки човека участник в Мистерията. Ако неговата кръв е достатъчно чиста, та да може харизматичното съобщение да бъде осъзнато, тогава човекът има възможността „да се ориентира” към Източника и да се задържи окончателно „пробуден”.
Мистерията на Любовта-Без-Смърт може да бъде разкрита единствено от Чистата Кръв, вътрешно, в един трансцендентен контакт с Аз-а, който се осъществява без намесата на културни или рационални категории. Затова той е едно абсолютно индивидуално преживяване, уникално за всеки човек. Който познава тайните на Мистерията на Любовта-Без-Смърт е един трансмутиран Хиперборейски Посветен, т.е. един Безсмъртен Каменен Човек.
Мистерията на Любовта-Без-Смърт е едно лично откритие, – повтарям, уникално за всеки човек, – относно Истината за неговото собствено Падение. Никой не може да узнае тази тайна и да остане същия. И още по-малко някой би се осмелил да говори за нея след като Върховният Опит е бил преживян. Напротив – много пъти устните остават запечатани завинаги, очите слепи и ушите затворени. Не са малко косите, които побеляват, нито по-малко умовете, които потъват в мрака на лудостта. Затова единствено една безкрайна доблест може да поддържа жив и читав онзи, който е видял Изначалната Измама и е разбрал най-сетне Истината за своето Падение. След като тежестта на тайната е така страховита, ще се разбере защо казвам, че никога в света не може да има някакво указание за Мистерията на Любовта-Без-Смърт и само някой безотговорен или луд би твърдял обратното. Хиперборейската Мъдрост предоставя техники за кръвно пречистване, които имат за цел да приближат Мистерията. Но самата Мистерия се открива вътрешно, уникална е за всеки човек и не е уместно да се говори за нея. Най-многото могат да се дадат няколко загатвания като онези, които изложих в Дните Осми и Девети, когато описвах Ритуала на Студения Огън.
Алегоричната история на затворника позволи да бъде изложен по един прост начин методът, който използуват Лоялните Богове, за да ръководят спящите човеци. Харизматичното съобщение успява, ако бъде чуто, „да пробуди” човека, поставяйки го в контакт с неговия Кръвен Спомен. След това то го прави участник в Мистерията на Любовта-Без-Смърт – Върховният Опит, който анулира, както казахме, културната Стратегия на Синархията. Но не е възможно да се знае в какво се състои Мистерията на Любовта-Без-Смърт, докато тя не е била преживяна индивидуално. Разполага се единствено с общи указания, оставени от онези, които са се трансмутирали и са заминали. Въз основата на тези указания може да се твърди, че Мистерията на Любовта-Без-Смърт се преживява по седем различни начина от човека и че именно тази е причината, поради която Хиперборейската Мъдрост предвижда седем инициатически пътя на освобождението.
Съгласно начина, по който е била гностически възприета Мистерията на Любовта-Без-Смърт, ще бъде и избран Пътят на Освобождението и затова обикновено се говори за един „Път на Мутацията” или „на Светкавицата”; за един „Сух Път” или „Път на Дясната Ръка”; за един „Влажен Път” или „Път на Лявата Ръка”; за един „Път на Стратегическото Противопоставяне” или „Път на Воинския Гносис за Абсолютната Ориентация”; и пр.
Не ще говоря, обаче, за всичките пътища на освобождението, а за онзи, който има специална връзка с тази история, т.е. „Пътя на Стратегическото Противопоставяне”, който е бил следваният от Дома на Тарсис. Но Пътят на Стратегическото Противопоставяне е последната интерпретация на древната Мистерия на Лабиринта, основана от Навутáн след потъването на Атлантида: втората част от Песента на Любовта-Без-Смърт, която бивала „чувана” по време на Ритуала на Студения Огън, разкрила на Дома на Тарсис Мистерията на Лабиринта като път за индивидуално освобождение. Ще рече, че Господарите на Тарсис винаги схващали Мистерията на Лабиринта когато се трансмутирали в Каменни Човеци. По отношение на алегорията на Аз-а–затворник трябва да се разбере, че разгадката на Навутáн на Мистерията на Лабиринта – на Мистерията на духовното оковаване, на Мистерията на Смъртта – е аналогично на разгадката на Песента на Любовта-Без-Смърт: то се състои в един начин за: 1-во, събуждане; 2-ро, ориентиране. Този начин е онова, което напоследък се нарича „Път на Стратегическото Противопоставяне” и който включва по необходимост употребата на Вруните и принципа на ограждането.
В алегорията втората част на съобщението беше доста обширна, понеже тя се отнася също и за „другите пътища” на освобождението, които може „да отвори” Мистерията на Любовта-Без-Смърт. Но затворникът намипа ключа в Сватбения Пръстен и това означава аналогично, че той е избрал Пътя на Стратегическото Противопоставяне. Съобщението е пристигнало „по акустичен път”, т.е. гностически, и след като осъзнае неговото съдържание посредством разкрития ключ, той намира в килията един пръстен, който позволява да се отвори тайният изход.
„Килията” съгласно аргумент 4 е аналогична на сферата на сянката. Но като субстрат на сферата на сянката се намира културната структура: един пръстен, „замаскиран” в пода на килията съответствува несъмнено на един математически принцип – на един архетипичен символ, интегриран – „замаскиран” – в схемата на една Релация [1].
Алегорията тогава ни позволява да разберем, че Боговете-Освободители със своето харизматично съобщение разкриват един математически принцип, който е оставал неосъзнат в културната структура и който наричаме „принцип на ограждането”. Оттук:
-10-
c – „Пръстенът” в килията на затворника е аналогичен на „принципа на ограждането” – математически принцип или Колективен Архетип, който е оставал неосъзнат в спящия човек и който съобщението на Боговете-Освободители раз-крива.
Преди няколко Дни показах, че в умствения процес, който довежда до една „научна идея” за едно явление, участвуват елементи от два основни източника: „математическите принципи” и „преобладаващите културни предпоставки”. Това се потвърждава по начало при формулирането на един „закон на природата”, който обяснява поведението на едно явление, установявайки причинни връзки между неговите аспекти. Ще дам един прост пример: иска се „да се измери” страната на един правилен многостен. Тук явлението е едно тяло с формата на правилен многостен, т.е. една „феноменална вещ”. За целта се взема една „измервателна линийка”, т.е. една плоска повърхност, върху която са гравирани единиците за дължина и за която сме сигурни, че една от страните й е съвършено права. Прави се така, че нулата на линийката да съвпадне с „началото” на страната, която ще измерваме. Сега се наблюдава, че „краят” на страната съвпада с числото пет на линийката и се заявява незабавно, че „страната на многостена е равна на пет сантиметра”. Била е осъществена, както ще се види, една последователност от субективни действия, чиито заключения обаче могат да бъдат потвърдени и от други наблюдатели; тази възможност за потвърждение е онова, което придава на споменатия факт тежестта на „природен закон”.
Но се оказва, че върху линийката, която се счита за номерирана, в действителност има гравирани знаци, които представляват числа, а не числа като такива. Числата са математически принципи, присъщи на културната структура или субективни елементи, които участвуват в акта на „разпознаването, че краят на страната съвпада със знака 5”. Ако се казва, че тя „е равна на пет сантиметра”, то се осъществява утвърждаването на едно емпирично качество: „съществува една пропорция (т.е. една математическа релация) между дължината на страната на многостена и дължината на земния меридиан”. Тази пропорция е фиксирана или константа (= 5 см) и съставлява една „връзка между аспектите на едно явление”, т.е. един „закон на природата”.
Сантиметърът съответствува на една стотна част от един метър, а той на десетмилионната част на една четвърт от земния меридиан.
Феноменалната вещ се е представила завършена, цялостна в своето проявление. Не е възможно обаче тя да бъде схваната в нейната цялост; след като се понаблюдава малко, една част от нея става изявена, изпъквайки и очертавайки се спрямо другите аспекти. Единството на явлението е било разбито в полза на множествеността на качествата, които могат да му се припишат. Различават се две квадратни стени, а във всяка стена четири ръба и четири ъгъла и пр. След това се прави измерването на един ръб или страна и се установява един „закон на природата”: „дължината на страната е пропорционална на дължината на земния меридиан и тяхната пропорция е от 5 см”.
В операцията, която току-що описах, са участвували „математическите принципи” (когато се различават две стени, четири ръба и пр.) и „преобладаващите културни предпоставки” (когато стават „изявени” стената, страната или кое да е друго качество). Двата източника участвуват в рационалния акт на „свързването” (измерването) на аспектите на явлението и постулирането на един „закон на природата” (равнява се на 5 см), който може да бъде универсално потвърден.
Надявам се да съм показала ясно, че математическите принципи (единицата, двойката, квадратът и пр.), бидейки присъщи свойства на менталната структура, участвуват a priori във формулирането на един природен закон. А що се отнася до „числата” от света – тези, които се явяват гравирани върху измервателната линийка, – то те са само културни знаци за репрезентация, които биват разпознавани благодарение на конвенционалното обучение. Имало е древни народи, които са представяли числата с възли или идеограми; допустимо е един инструмент за измерване, съставен от една тояга, върху която са били гравирани йероглифи, да не означава по начало нищо за нас, ако не успеем „да разчетем” знаците, т.е. да извършим числовите репрезентации.
Епистемологичният анализ на начина, по който човекът установява един закон на природата, трябва да доведе неизбежно до заключението, че би било невъзможно принципът на ограждането да бъде намерен в света като свойство на нещата и да може да се формулира той на един социо-културен език. Напротив – това, което може да стане във всеки случай, е че принципът на ограждането се проектира, съзнателно или несъзнателно, върху едно явление, а сетне се открива в него като изявена връзка между качества; естествено, сложността, с която принципът на ограждането би бил емпирично разпознат и интроектиран в психичната структура, ще зависи от типа на представяното явление.
Накратко: „принципът на ограждането”, разкрит на съзнанието от съобщението на Лоялните Богове, също е един математически принцип и като такъв той ще участвува „a priori” във всяко феноменално възприятие. Естествените числа (които са в ума) позволяват „да се преброят” (една, две) половините на тази ябълка (която е в света). Принципът на ограждането (който е в ума) позволява да се приложи „законът на ограждането” върху онова явление (което е в света). Изминах дълъг път, за да достигна до това заключение. Сега ще го изразя по един общ начин: принципът на ограждането ще направи възможно установяването на закона на ограждането във всяко явление и в коя да е връзка между явленията.
Но принципът на ограждането е – в общия случай – неосъзнаван и само онези, които успяват да чуят съобщението на Лоялните Богове, могат да го инкорпорират в съзнателната сфера. И само те – пробудените човеци – ще бъдат способни да приложат закона на ограждането в една воинска Стратегия, която да осигури Завръщането в Източника.
Преди споменах за разгадката на Навутáн на Мистерията на Лабиринта и казах, че тя включва използуването на Вруните и принципа на ограждането. Сега ще добавя, че дадената разгадка, наречена Тиродингибур, се превежда в архемоничната техника на Хиперборейската Мъдрост. Тази техника, която е необходимо да се владее в „стратегическия начин на живот”, позволява да се определи във Вселената едно „стратегическо Ограждане”, за което говорих в Дните Трети и Тридесет и Шести. Е, добре – съгласно Хиперборейската Мъдрост всяко стратегическо Ограждане е технически една „Архемона” или „Безкрайно Ограждане”. С други думи – пробуденият човек открива принципа на ограждането и го проектира в Света: това не е достатъчно за да се създаде едно стратегическо Ограждане – принципът на ограждането е математически принцип и поради това е един архетипичен елемент, т.е. създаден от Единния: не би могъл да се употребява един елемент, създаден от Единния, при опита за изолация от Стратегията на Единния; нужно е да се модифицира, следователно, законът на ограждането, за да се придобие желаният изолиращ ефект; в каква форма? Обезпределяйки или превръщайки реалното ограждане в безкрайно; това се постига с използуването на Несътворените Вруни: включването на Несътворената Вруна в закона на ограждането създава „стратегическото Ограждане” – безкрайното Ограждане, – вътре в което може да се практикува стратегическият начин на живот и да се развие една Стратегия за Завръщане в Източника.
Пътят на Стратегическото Противопоставяне може да се приложи от всеки пробуден човек, който разполага с едно стратегическо Ограждане и един lapis oppositionis [2]. Последният елемент е просто един Камък на Противопоставяне, т.е. един Камък, който представя Единния и срещу който се осъществява стратегическото противопоставяне, което позволява да се подходи по обратен път към Източника. Този lapis oppositionis се поставя извън Архемоната пред безкрайната точка на стратегическото Ограждане: когато Хиперборейският Посветен практикува стратегическото противопоставяне, вътрешността на Архемоната се превръща в един освободен плацдарм със собствени Пространство и Време, независими от пространство-времето на Сътворената Вселена; така изолиран, без да прекратява в никой момент стратегическото противопоставяне, Посветеният напредва безпрепятствено към Източника, излиза от Лабиринта и се освобождава от материалния затвор.
Ще обясня етимологичното значение на думата „Архемона” и философският смисъл, който предава тя в Хиперборейската Мъдрост. „Архемона” е преди всичко една дума, съставена от два гръцки термина, архе [3] – принцип и монас [4] – единица. Посвещението чрез архемоничната техника позволява да се стигне до един единствен принцип на психиката, т.е. до егоичната индивидуация на Selbst [5], откъдето е достъпно преживяването на абсолютната възможност на Духа в Източника: такъв е хиперборейският смисъл на Архемоната.
За Каменните Човеци – Хиперборейските Посветени от Дома на Тарсис – „светът”, в който протича всекидневният живот, е просто едно „бойно поле” – една Палестра [6], заета от смъртни врагове, с които трябва да се сражава без примирие, тъй като те „преграждат пътя на Завръщането в Източника”, „възпрепятствуват оттеглянето” и искат да „сведат човека до най-унизителното робство”, което е „подчиняването на Вечния Дух на материята” – неговото „оковаване към еволюционния План на Вселената, създадена от Демиурга и неговата свита от Демони”. Светът, следователно, за Каменните Човеци е Валпладс.
В нордическата митология и в Едите Валпладс е бойното поле, от което Вотан избира онези, които падат, сражавайки се за Честта, Истината и в крайна сметка – за Достойнствата на Духа. Домът на Тарсис, основавайки се на Хиперборейската Мъдрост, разпростира понятието за Валпладс върху целия „свят”. Но „светът” е макрокосмосът, вътре в който съществува потенциалният микрокосмос на пробудения човек; реалността на този „свят”, който заобикаля пробудения човек като Валпладс, е Майа [7] – илюзията на Великата Измама. Когато пробуденият човек се е разположил в своята Архемона и освобождава вътрешния плацдарм посредством Стратегическото Противопоставяне, обезпределяйки или превръщайки в безкрайно реалното ограждане, за lapis oppositionis, който се намира във Валпладс, се казва, че неговото място представлява fenestra infernalis [8] на Архемоната – безкрайната точка на Стратегическото Ограждане: fenestra infernalis е точката на най-голямото приближение между освободения плацдарм и Валпладс и пред нея се срещат Лице в Лице пробуденият човек и Демиурга, сблъскват се две Тотални Стратегии – Хиперборейската и Сатанинската.
Като последно размишление във връзка с алегорията ще кажа, че когато затворникът „издърпва пръстена” и открива тайния изход, той осъществява едно действие аналогично на онова, когато „пробуденият човек” прилага закона на ограждането съгласно архемоничната техника и „отваря” еднозначно и необратимо един път към Източника.
Беше обяснен, следователно, методът, който Лоялните Богове използуват, за да противодействуват на „Културата”, стратегическото оръжие на врага. Те изпращат Своето съобщение, което има за цел да пробуди в човека Кръвния Спомен и да го ориентира към Източника – неговия „таен изход”. За последното му внушават да открие „принципа на ограждането” и да приложи след това „архемоничната техника”.
Принципът на ограждането е безпогрешен за поставените стратегически цели и може да бъде прилаган както индивидуално, така и колективно. Историята изобилствува с примери на човеци, които са прилагали техники, основани върху Хиперборейската Мъдрост, за да се обезсмъртят като Богове или за да поведат един народ с Чиста Кръв към колективната мутация; като свидетелство за тези славни деяния са останали многобройни каменни конструкции, които никой не разбира в наши дни, защото за това би трябвало да притежава една визия, основана върху принципа на ограждането. За пробудения човек, познаващ архемоничната техника, един-единствен поглед върху мегалитните конструкции, върху Монсегюр или върху К.Z., му е достатъчен, за да интерпретира правилно Хиперборейската Стратегия, върху която се е основавала тяхната постройка.
Замъкът Монсегюр, следва да се поясни, е бил построен от Катарите съгласно архемоничната техника, също както и К.Z. или konzentrazionslager – „Концентрационните Лагери” на германския Черен Орден SS, които не са били зловещи затвори, както утвърждава синархичната пропаганда, а чудодейни „магически машини” за ускоряване на колективната и расова мутация, основани на архемоничната техника на Хиперборейската Мъдрост: вътре в изолираната зона на К.Z. най-вредните расови елементи на обществото, т.е. дегенератите, престъпниците, извратените и дори евреите, са могли да бъдат трансмутирани и реориентирани в полза на Националната Стратегия.
Ще кажа най-сетне, че този, който е осъзнал принципа на ограждането, е преодолял вражеската културна Стратегия и той може да осъществи двойната изолация на Аз-а и на микрокосмоса.
Принципът на ограждането ще позволи да се фиксират границите на съзнателния субект, изолирайки Аз-а от преобладаващите културни предпоставки и премествайки го към „центъра” или Selbst.
Архемоничната техника ще позволи тогава да се изолира микрокосмосът от макрокосмоса, извоювайки свои собствени пространство и време, т.е. безсмъртието: микрокосмосът или физическото тяло ще се е трансмутирал във ваджра [9]– неразрушимата материя.
[1]„Релация” в стуктурния модел на гносеологията на Хиперборейската Мъдрост се нарича един сложен символ – връзка между простите символи или „Принципи”, които представят Архетиповете в културната структура на психиката на човека-животно (пасу). Последната се състои от Принципи (възли на мрежата) и Релации (връзки между възлите), които ги свързват. Релацията на свой ред се състои от семични (знакови) елементи, които също представят Архетипове, но за разлика от Принципите притежават активна потенция (т.е. способна да поражда рационални представи, отпращайки ги към сферата на съзнанието), наречени „архетипични символи”. Една Релация като връзка между Принципите-възли на културната структура представлява семична (знакова) схема на същността (т.е. демиургичното „обозначение” или план) на познаваната външна вещ – „битието-за-човека”, чиято рационална интерпретация или „истината на вещта”) е била осъществена от разсъдъка с помощта на обърнатите образи на Архетиповете в структурата на мозъка или „архетипичната памет” (по Нимрод де Росарио, „Фундаменти на Хиперборейската Мъдрост”, „Първа част: Метафизика” – „Функциониране на културната структура на пасу”) (бел.прев.).
[2] Лат. „Камък на противопоставянето” (бел.прев.).
[3] Ст.грц. ἀρχή – „принцип, начало” (бел.прев.).
[4] Ст.грц. μονάς – „единица” (бел.прев.).
[5] Нем. „Самост, Себе” (бел.прев.).
[6] От ст.грц. Παλαίστρα – “Площадка за борба” (бел.прев.).
[7] Санскр. māyā – „илюзия, измама” (бел.прев.).
[8] Лат. „Пъклена пролука” (бел.прев.).
[9] Санскр. vajra (букв. „твърд, могъщ”) означава „диамант” или „гръмотевицата” като оръжие на боговете. В тантрическите доктрини ваджра се нарича субстанцията на трансмутираното нетленно тяло на адепта (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар