Книга Втора
Ден Четиридесет и Седми
Кратко Обобщение на Хиперборейската Мъдрост:
Докато Голените вървели с Келтите към Европа, Царството на Иуда в близкия Изток било разрушено от Навуходоносор, а населението му отведено в плен във Вавилония през 597 г.пр.Р.Хр. Те били освободени през 536 г. и двадесет години по-късно – през 516 г. – възстановили Храма на Соломон без да намерят кивота със Скрижалите на Закона. През ІV век били покорени от гърците на Александър, а през ІІ век се съюзили с римляните срещу гърците (140 г.пр.Р.Хр.). След смъртта на Юлий Цезар Римският Сенат дал титлата на Цар на Иудея на Ирод І през 37 г.пр.Р.Хр., а през първата година от християнската Ера (или през 4 г.пр.Р.Хр., ако желаете) се родил Спасителят Иисус от Назарет, Христос.
След Ирод І римляните лишили Избрания Народ от възможността да има Цар от своето потекло и поставяли на власт една поредица от прокуратори, които се опитвали напразно на овладеят нарастващата обществена възбуда. „Разпятието на Иисус Христос”, което не е съществувало, или „борбата срещу християните”, които обикновено се дават като обяснение за войнствената и самоубийствена нагласа на юдеите, не са правилни, като истинската причина на размириците бил фактът, предусетен от всички членове на Свещената Раса, че Еврейският Архетип „бил стоварен върху Неевреите”. За тях било осезаемо – по силата на споделянето на субстанцията на Демиурга – юдеизиращото действие, което се реализирало оттам насетне върху целия свят. Това, което не им изглеждало толкова ясно, било: по какъв начин след присъствието на Иисус Христос би могъл да се осъществи древният договор с Йехова-Сатана – обещанието, че свещеното потекло ще наследи властта над другите народи? Били нужни няколко столетия и трудът на изтъкнати Равини-кабалисти, за да възстановят евреите вярата в своята роля в Историята. Но докато това време идвало, търпението на римляните се изчерпало много по-рано: през 70 г. от Р.Хр. пълководецът Тит разрушил Йерусалим, Храма на Соломон и „разпръснал” юдеите по всички кътчета на Римската Империя. С Диаспората от 70 г. започва модерната история на Избрания Народ, чиято кулминация ще се осъщестри в наши дни, когато Синархията ще предаде в ръцете му целокупната световна власт.
Когато през 313 г. Император Константин Велики признал християнството като официална религия на Римската Империя, започнала една Епоха, трудна за Свещената Раса. Причината била, че у наскоро християнизираните народи преобладавал повече Кръвният Спомен за Кристос Луцифер, отколкото юдейския Архетип на Иисус Христос – факт, който почти винаги довеждал до едно общо анти-еврейско настроение. Макар в крайна сметка това да приключило с надделяването на постоянното влияние на „геотопоцентричния лъч” на Иисус Христос над хиперборейския спомен, а масите да се оказали юдеизирани, междувременно Свещената Раса претърпявала опасността да бъде изтребена. Но „заплахата” скоро била преодоляна.
Дали действително е същестствувала една реална опасност за евреите е нещо, в което ще трябва да се усъмним, тъй като през V век Свети Бенедикт от Нурсия основава Ордена, в който ще навлязат масово Голените-„християни”, които ще се заемат оттогава със задачата да посредничат между Църквата и Синагогата.
Както съобщих в предишните Дни, Скрижалите на Закона останали там, където ги бил укрил Соломон, и скоро били намерени от Голените-Тамплиери през Средновековието. Тези Скрижали били направени от Демиурга Йехова-Сатана, за да имитира основополагащото действие на Грала. Следва да се запитаме тогава – какво е станало с Грала, метафизическия „модел” на Скрижалите?
Обратно на въпроса за Скрижалите на Закона, който ме накара да се отнеса към факти от Историята, въпросът за Грала ще ме отведе в строго езотеричната област. Но на първо място е редно да се разясни, че въпросът е бил поставен неправилно. Вече обясних, че Гралът не трябва да бъде търсен; сега ще добавя, че става на дума за един обект, който не може да бъде придобит и който поради това трябва да се намира все още там, където винаги е бил. Грешка е, следователно, както „да се търси” Гралът, така и да се пита: какво е станало с него? Но, ще се зададе въпросът: как тогава ще трябва да се изправим пред тази Мистерия, за да придобием някакво допълнително, свободно от парадокси познание? Единственият, по моя преценка, начин да се напредне в познанието на Мистерията, се състои в задълбочаването на аналогиите, които свързват „ориентиращата към Източника” функция на Грала – една външна функция – с „тайните пътища за духовно освобождение” на Хиперборейската Мъдрост, които са вътрешни функции, „ориентиращи към Източника”.
В този смисъл може да се установи една много значима аналогия между „Камъка Грал” от Стратегията Одал и онези „lapis oppositionis”, използувани в пътя на „Стратегическото Противопоставяне”.
Вече обясних накратко, че Пътят на Стратегическото Противопоставяне се състои в прилагането на архемоничната техника, т.е. в разполагането на една Архемона или Стратегическо Ограждение и на един lapis oppositionis извън ограждането – във fenestra infernalis, която извежда към Валпладс. Като се приложи законът на ограждането към Архемоната, се постига изолирането на плацдарма от Валпладс, т.е. успява се да се освободи една област в Света на Демиурга. Но това не е достатъчно: необходимо е Посветените да се десинхронизират от Времето на Света и да породят едно собствено, обратно време, което ще им позволи да се отправят към Източника. За тази цел те практикуват Стратегическото Противопоставяне срещу тези lapis oppositionis, които се намират разположени върху една Руна във Валпладс, пред fenestra infernalis.
Сега ми остава да подходя към Голямата Тайна– онази, която обяснява метода, прилаган от Боговете, за да поддържат постоянно – вечно, ако се иска – Грала в Света. Ще започна като задам следния въпрос: кое е Местопребиваването на Лоялните Богове? Може да се тръгне от един познат отговор, който съм повтаряла многократно: Боговете пребивават в К’Таагар – във Валхала на Агарта. Този отговор е правилен, но недостатъчен, тъй като ще трябва да се запита на свой ред: какво е Валхала? Къде се намира? Пред тези въпроси могат да се приемат два критерия: единият – да се прибегне до елементи на нордическата митология и да се каже, например, че „във висините на Ясена Игдрасил се намира Валхала – място, управлявано от Вотан, където ще пребивават воините, загинали в битка и пр.”. И един втори критерий, който ми се струва по-правилен, състоящ се в освобождаването на отговорите от фолклорни украшения и изразяването им със символите на Хиперборейската Мъдрост, които ще могат да бъдат лесно интерпретирани посредством аналогии.
С този критерий е възможно да се заяви непосредствено, че Валхала е освободеният от Боговете (или Асите)плацдарм в някакво място от Вселената на Единния. Естествено, този плацдарм има размерите на една страна и се оказва напълно укрепена. В нея обитават Господарите на Венера и множество Богове и Валкирии, които постоянно се подготвят за борба, докато очакват края на Кали Юга и пробуждането на пленените Духове. Нейните неизброими Богове-воини, обезсмъртени в своите тела от ваджра, образуват редиците на Wildes Heer – яростното войнство на Вотан – и охраняват стените на Валхала, макар Врагът никога да не би се осмелил пред един такъв страховит хиперборейски гарнизон.
Боговете са освободили укрепения пладцарм на Валхала, прилагайки със Своите Могъщи Воли закона на ограждането върху каменните стени. Овладяването на собственото време, което цари във Валхала и което ги прави независими от какъвто и да било „цикъл” или „закон” на Света на Демиурга, произлиза от една чудодейна операция на Стратегическото Противопоставяне. Но: какъв ще да е бил камъкът, lapis oppositionis, който Боговете са използували в своята Хиперборейска Стратегия?: Откакто е възникнал Конфликтът на Началата преди милиони години Боговете практикуват Стратегическото Противопоставяне срещу един скъпоценен извънземен Бисер, предоставен за тази цел от Доблестния Господ, Кристос Луцифер. Този камък се нарича Грал: „und dieser Stein ist Gral gennant” (Волфрам фон Ешенбах) [1].
Връзката на аналогия между архемоната и Валхала става още по-очевидна, ако се вземе предвид, че последната притежава една „porta infernalis” [2], съответствуваща на „fenestra infernalis”на първата. Тази „porta infernalis” е един отвор в стената, който се намира под постоянна охрана от внимателни стражи. Пред „porta infernalis”, но извън Валхала, т.е. в „света”, се намира Гралът, разположен върху една Вруна; срещу него, както се каза, Боговете практикуват стратегическото противопоставяне.
Необходимо е да се задълбочи малко повече описанието на това разположение поради неговата извънредна важност за подхождането към Мистерията на Грала.
Преди всичко ще кажа, че Гралът като един lapis oppositionis е бил поставен в Източника върху една Вруна и все още остава там: върху Вруната и в Източника. Не става на дума за игра на думи, а за една особеност на Грала, която трябва да бъде грижливо изучена: Гралът като отражение на Източника не може да става във времето подобно на материалните „неща”, създадени от Демиурга; с други думи: Гралът не може да бъде в настоящето. В действителност Гралът се намира в далечното минало – в онова време и място, в което е бил поставен, и затова не трябва да бъде търсен, използувайки „движение” (и време), за да бъде намерен, тъй като такава една нагласа е насочена към бъдещето, т.е. в противоположната посока, както беше обяснено. Но ако Гралът се намира в миналото – ако времето не го завлича към настоящето със своето неудържимо течение, както става с материалните обекти, а винаги е оставал там (в миналото), – как тогава сме узнали за него? И, което е по-важно, – как може да действува в настоящето, тъй както го изисква Стратегията Одал, абстрахирайки се от времето? Т.е. по силата на какъв „елемент” Гралът „от миналото” се свързва с „настоящето”, например с един хиперборейски Водач? Разрешението на тези проблеми е представлявало от древни времена една опасна Тайна..., която днес ще се опитам да разкрия. Загадката се разрешава, разсъждавайки по следния начин: дори ако Гралът е оставал винаги в миналото – свойство, което във Вселената притежава единствено Бисерът на Кристос Луцифер, – същото не е ставало с Вруната, която го е поддържала (и която все още го поддържа). Това е Великата Тайна: докато Гралът – отражение на Божествения Източник – остава като такъв „разположен в Източника”, Вруната, върху която той е бил поставен, е преминала през хилядолетията и е достигнала до настоящето. Несъмнено, Вруната „е винаги присъствуваща”, което означава: „във всяко историческо обстоятелство”. Ще поговоря малко за Вруната.
Тя е позната като Вруна на Източника или Орихалкова Вруна, но следва да се поясни, че тези имена обозначават не само „символа” на Вруната, а също така и земния Камък, който е бил първоначалното седалище на Грала. Затова, когато в Хиперборейската Мъдрост се споменава за „Орихалковата Вруна”, това, за което в действителност става на дума, е един много древен камък със синьо-виолетов цвят, в който Боговете са инкрустирали един врунически знак от орихалк. Така става необходимо да се познава произхода на същия и причината за неговата изработка.
Вече споменах в други случаи, че отначало Боговете навлезли в Слънчевата Система „през портата на Венера” и че една група от тях – „Боговете-Предатели” – се „присъединили към Плана на Демиурга, предизвиквайки сетне, в съюз с него, катастрофата на пленените Духове”. Хиперборейските Духове били оковани към Материята, защото били попаднали в една космическа засада – Мистерията на Любовта-Без-Смърт, – но засега не ще говоря за това. В действителност това, което било произведено в еволюционния Свят на Демиурга при асимилирането на обърканите Духове, е нещо, което днес бихме нарекли: една колективна мутация. Към злото на имитиращото подреждане на материята, извършено от Демиурга, се прибавило сетне злото на мутацията на неговото Творение и оковаването на Духовете, т.е. модификацията на Плана, осъществена от Боговете-Предатели. И за да „контролират” това зловредно начинание, Боговете-Предатели решават да основат Бялото Братство, в което трябвало да се организират различните Дева [3]-проявления на Демиурга. „Централното седалище” на Властта – Чанг Шамбала – е също така ключа на колективната мутация на седемте Царства на природата. В действителност: по какъв начин Демиургът поддържал стабилността на формата върху Земята и как се гарантирало преди мутацията, че седемте Царства ще еволюират в съгласие с неговия План? Има два принципа, които се намесват в изпълнението на Плана – единият статичен и другият динамичен. Планът се поддържа статично от Архетиповете и динамично от Диханието на Слънчевия Логос. Ще рече, че една сила произлизаща от Слънцето – физическия носител на Слънчевия Логос – била тази, която поддържала еволюционния импулс в седемте Царства на земната природа. Добре тогава: за да се произведе каквото и да е постоянно изменение в Плана на Демиурга е необходимо да се прехване енергийният поток, произлизащ от Слънцето, който, пресичайки океана от прана [4], се събира върху Земята. За да изпълнят това условие, Боговете-Предатели се установили отначало между Слънцето и Земята в едно фиксирано положение, което никога не позволява да премине нито един лъч светлина, т.е. нито един фотон, без преди това да бъде прехванат. Това твърдение може да изглежда фантастично и наистина е, но още по-фантастично и безумно е било построяването на Чанг Шамбала, тъй това, което описахме, е „техническата” функция на седалището на Властта на Боговете-Предатели.
Тук има една друга „Тайна”, която вече не е такава; „местоположението” на Чанг Шамбала сега ще може да се определи, изхождайки от тази даденост: тя винаги се намира между Земята и Слънцето. В действителност Чанг Шамбала е много близко до Земята, което ще даде една представа за огромния й размер. Но тук не става на дума за един каприз, а е трябвало да бъде построена така поради изискванията на нейната функция, модулираща слънчевата генетична плазма.
Разбира се, ще се намери някой, който да заяви глупаво, че всичко това е една дивотия, предвид че „традициите на Тибет и Индия” утвърждават, че Чанг Шамбала „е едно царство, разположено в Азия между планините Алтай, пустинята Гоби и Хималаите”. Несъмнено, един коментар от подобен тип ще представлява една още по-голяма дивотия от моите твърдения. По начало споменатите „традиции на Тибет и Индия” са продукт на стратегическата дезинформация, която в продължение на векове е разгръщало Братството, за да се прикрива истината. И на второ място ще кажа, че най-сериозните данни на Традицията – доколкото има някои данни, достойни за доверие, – винаги споменават местоположението на „Портата на Чанг Шамбала” и никога самото Царство. Това тънко разграничение е във висша степен показателно, тъй като фактът, че в едно определено географско място съществува една порта, не предполага, че Царството се намира непосредствено зад нея. Така би могъл да го разбере един примитивен ум, обусловен от вярването, че правата линия е най-късото разстояние между две точки, и действително такова нещо се случва често. Но тук аз боравя с информацията на друго ниво и затова ще дам предварително четири стиха от Песента на Принцеса Иса, която ще имате възможността да научите, когато разкажа историята на Нимрод „Победения”.
„Но макар Дехунг да е далеч,
портите му са навред.
Седем порти има Дехунг
и седем стени го ограждат”.
За тези именно „индуцирани портали”, които „са навред” и отвеждат към Царството, което, очевидно, не заема едно просто географско място, става на дума в източните легенди.
Едно позоваване натакива далечни събития като перверзната асоциация между Боговете-Предатели и Демиурга, имаше за цел да послужи като въведение за един факт, който ще изтъкна незабавно: когато Демиургът се уговаря с Боговете-Предатели да им предаде контрола на Йерархията, той им връчва знака Тиферет, който представлява един от десетте Сефирот и позволява тотален контрол върху формалните Аспекти на Творението. Знакът Тиферет е символичният израз на „материалното проявление на Божествените Архетипове” – Аспект, който обикновено се обобщава като „Красота на Демиурга”. В случай, че не е било разбрано добре, уместно е да се повтори, че Демоните от Чанг Шамбала са получили един знак, който представлява целия аспект Тиферет на Демиурга, позволявайки достъпа до него и споделянето на неговото Могъщество. Естествено, знакът Тиферет е ключът на Майа – илюзията на Реалното – и поради това: най-ужасното оръдие на магията. Който наблюдава знака Тиферет, който е доста сложен, „откъм света”, т.е. въплътен кармично, се подлага на риска да се бъде незабавно погълнат, изгубвайки всяка отправна точка и като последица – разсъдъка си. По тази причина Хиперборейската Мъдрост препоръчва да се прилага законът на ограждането към знака Тиферет, за да може той да бъде наблюдаван безопасно. Не е излишно да се посочи, че във всяка хиперборейска офанзива срещу Демоните на Чанг Шамбала рано или късно се стига до една конфронтация със знака Тиферет, тъй като те разчитат на неговото зловещо влияние, за да победят пробудените човеци.
След като Боговете-Предатели получили знака Тиферет и построили Чанг Шамбала, вече не било възможно за Лоялните Богове да останат на земната повърхност. Но още по-малко желаели те да напуснат Слънчевата Система, оставяйки зад гърба си хилядите милиони пленени Духове. И тогава те планирали Стратегията Одал. Но преди това: какво е представлявало състоянието на един пленен Дух?: основно – изгубване на Източника и последващата от това безсъзнателност, т.е. изгубването на собственото време. Оковаването към материята започва в основата си от оковаването към „иманентното течение на Съзнанието на Демиурга”, т.е. от синхронизацията с Времето на Света. Пленените Духове, свързани с Времето, щели да се забавят с милиони години, възстановявайки своето съзнание, ако изобщо някой ден го постигнат. При тези обстоятелства Боговете в една чудна проява на доблест и дързост поставят началото на Стратегията Одал.
Първият проблем, пред който трябвало да се изправят, бил да се поддържат „независими” от Времето, но не „извън него”, тъй като трябвало да следват отблизо нещастията на пленените Духове, за да им помагат да избягват стратегическото объркване и в крайна сметка да ги спасят. От друга страна независимостта от Времето била необходима, за да могат Боговете да съхранят своето собствено време – своето съзнание за Източника, – тъй като иначе те се подлагали на риска също да попаднат във Великата Измама. Но докато еоните следвали един след друг, Боговете трябвало да разполагат с едно хубаво място, подходящо да бъде завзето и защитавано от един гарнизон от страховити звездни воини. Тези били основните проблеми; имало и други, но ще ги пропусна в интерес на краткостта.
Процедурата, която следвали, била следната. Лоялните Богове търсели едно място на Земята, подходящо за техните цели. Тъй като това място щяло да изчезне след Стратегическото Противопоставяне, те не го избрали на един континент, тъй като това навярно щяло да причини един катаклизъм, който би забавил още повече съдбата на пленените Духове. Вместо това те търсели между островите и избрали един от тях, разположен там, където днес би бил крайният север, но където в онези дни била една тропическа зона, захващайки се незабавно да го оградят. Тъй като островът бил огромен, работата, която трябвало да се извърши, за да се построи една циклопична стена от камък по целия му периметър, би изглеждала днес една невъзможна задача. Но Хиперборейската Мъдрост, с която Боговете разполагали, им дала решенията, за да приключат бързо с тази работа и за кратко време една колосална стена преобразила райския остров в непревземаема крепост. Не е възможно да опиша извънземната архитектура на стените, тъй като ще се изгубя в обяснения и няма да напредна много; ще кажа само, че в някои части конструкцията била подобна на пред-инкската крепост Саксауаман, близо до Куско в Перу, но следва да кажа също, че това подобие би било много приблизително, тъй като Саксауаман е все още твърде човешки.
В стената направили един-единствен отвор – нещо, което ще изненада онези, които не познават стратегическите принципи на Хиперборейската Мъдрост. А извън този отвор, който вече назовах с едно съвременно название – porta infernalis, – била поставена Орихалковата Вруна. И тъй, дойде моментнът да се завърнем към Голямата Мистерия.
Великият Водач Кристос Луцифер, дръзко разположил се в едно немислимо място отвъд Венера като Черно Слънце или проявление на Източника, решил да отвърне на подлата конспирация на Боговете-Предатели с един акт на война. За да се изпълни Неговата Воля именно Боговете-Освободители завзели острова и го оградили със стена, поставяйки началото на Стратегията Одал. Но Стратегията Одал имала за цел „да пробуди” и „да ориентира” човеците, индивидуално или расово, както вече казахме; тогава: в какво е състоял „актът на война”, с който Кристос Луцифер отвърнал на Предателството на Боговете от Чанг Шамбала? Конкретно: военният удар бил нанесен от Грала.
Хиперборейският Бисер, свален от Челото на Доблестния Господ и поставен в Света на Демиурга, възпрепяствувал Демоните да отричат Божествения Източник на Духа, тъй като неговият непомръкващ блясък разпръсквал във всеки момент отраженията на Изначалната Родина. Гралът, Обожествявайки хиперборейските потекла, представлявал едно голямо предизвикателство, тъй като заплашвал да доведе до провал пъклените планове. Конфликтът оттогава насетне бил вечно поставян от всеки, който е успявал да се пробуди, която и да била Преизподнята, в която се намирал, тъй като Гралът бил поставен във физическия план, т.е. в най-долната от пъклените области, а неговият блясък бил виждан от всички кътчета на Света, включително от астралния план и всички онези „чистилища”, които Демоните приготвят там, за да измамват Духовете; и дори в онези най-тънки планове на монадите, еманирани от Демиурга, където също има Хиперборейски Духове – напълно идиотизирани, накарани да повярват, че „трябва да останат там, докато техните други, по-плътни тела, еволюират”. И най-сетне Гралът бил – ако ми бъде позволена тази метафора – една хвърлена в лицето на Демоните ръкавица, едно предизвикателство, на което те поради своята страхливост не били способни да отговорят.
Но не било толкова просто да се направи така, че Гралът, веднъж навлязъл във физическия план, просто да остане разположен на едно място, например върху един олтар. Поради своя безвременен характер като отражение на Източника, Гралът като истински универсален разтворител би преминал през всичко и би се изгубил от поглед..., особено ако за гледащият го тече Времето на Света. Гралът не може да бъде поставен върху никаква субстанция, която тече под тласъка на Диханието на Логоса, – т.е. която тече времево, – тъй като би се изгубил в миналото, понеже неговата същност е винаги в Източника. Какво да се прави? Трябва да се „приготви” едно материално седалище, така че то да поддържа Грала, макар той да остава в миналото и макар Времето на Света действително да тече за въпросното седалище. Може ли да се изработи такова нещо? – Само ако между субстанцията на седалището и Грала се вмъкне езин знак, който неутрализира времевостта. Това означава, че знакът трябва да представлява движението, обратно на използуваното от Демиурга, за да построи Слънчевата Система. Един такъв знак, който е върховният еретически символ, бил употребен от Боговете, за да изработят седалището на Грала, което нарекох Орихалкова Вруна.
Внимание сега, защото ще го кажа само веднъж: от Орихалковата Вруна, която е един много сложен знак с огромна магическа мощ, се извлича чрез осакатяване и деформация Руната Свастика, за която са били изписани толкова много дивотии.
За изработването на седалището на Грала бил избран един кристален камък със синьо-виолетов цвят, подобен на ахат. В неговата горна част, в една леко вдлъбната зона, била инкрустирана една Орихалкова Вруна, умело издълбана от Лоялните Богове. И след като било завършено седалището, то било поставено извън стените на острова в посоката на porta infernalis, но на много мили оттам, в една континентална област.
Трудно ще бъде някой да може да си представи чудната гледка на Грала, спускащ се в седемте ада. Навярно ако се мисли за един Зелен Лъч с ослепителен блясък и гностическо влияние върху виждащия, пред който Демоните извръщат свирепите си лица, пребледнели от ужас; една Мълния, която като ослепително острие на непобедим Меч преминава, разкъсвайки четиристотинте хиляди свята на Измамата, търсейки Сърцето на Врага; една Зелена Летяща Змия, която носи между зъбите си Плода на Истината, дотогава отричана и укривана; – ако се мисли за Мълнията, за Меча, за Плода, за Змията, – тогава навярно би било възможно да се интуира онова, което се е случило в този критичен момент, когато Истината била направена достъпна за пленените Духове. Да, защото откакто Гралът бил разположен върху Орихалковата Вруна, Дървото на Познанието било посадено, достъпно за онези, които напълно объркани живеели в Ада, вярвайки, че обитават един Рай. Оттогава насетне те щели да ядат от неговия плод и очите им щели да се отворят!
Хвала на Кристос Луцифер, Змията на Рая! Хвала на онези, които са яли от забранения Плод: пробудените и трансмутирани човеци!
Каква била следващата стъпка на Боговете? Преди падането на Грала, но когато това явление вече се случвало в другите планове, те приложили закона на ограждането върху стените на острова, изолирайки вътрешната област от външната. За да се разбере ефектът, който това стратегическо действие произвело, трябва да се има предвид, че това бил първият път, когато бил освобождаван един плацдарм в Слънчевата Система. Когато един пръстен от огън сякаш избликнал от внушителните стени и вече не можело да се гледа към вътрешността на острова, обвит в един странен вибриращ и пламтящ облак, Демиургът започнал да усеща субстанцията си ампутирана. Стратегията на Боговете целяла да завземе от него не само плоската зона на острова, но също така и неговия релеф – неговите планини и долини, неговите езера и гори, неговите растения и животни; островът – една обширна страна – бил също един гигантски Ноев Ковчег, който трябвало да приема през хилядолетията човеците, които успявали да се пробудят и да избягат от материалните окови, а също и онези, които се били трансмутирали, сражавайки се в битките до смърт.
Една цяла страна, изтръгната от иманентния контрол на Демиурга, била едно ново преживяване, но както и да е станало възможно това, сигурното е, че островът продължавал да е там: скрит зад една бариера от огън, но на същото място. Именно затова реакцията на Демиурга накарала Земята да потрепери, търсейки да засегне по някакъв начин този неразбираем феномен и да си възвърне господството над „плацдарма”. Ужасни земетресения вълнували съседните морета и невиждани дотогава ветрове веели безполезно срещу титаничните стени; небето се помрачило от облаците пепел от внезапно пробудените вулкани, а дъното на океана заплашвало да се разцепи, опитвайки се да погълне „освободения” остров.
Светът изглеждал като полудял, представлявайки ужасяващата гледка на всичките сили на природата, „излезли от контрол”, когато, „сякаш като върха на мерзостта, Гралът се спуснал върху Земята”.
Какво би могло да се добави, за да се даде една представа за онова, което се случило тогава? Вече казах, че е много трудно да се опише и дори да се спомене едно събитие, което породило постоянен яд у Демоните. Може би този коментар ще ви каже нещо, Д-ре, ако си припомните кабалистичните обяснения на Бера и Бирса: „при падането на Грала върху Земята, отвъд триста и седемдесетте мириади Светове, Великото Лице на Древния нададе вой на ужас, който все още се чува, отекващ в кътчетата на Космоса”.
Тутакси след като Гралът се разположил върху Орихалковата Руна, Лоялните Богове упражнили Стратегическото Противопоставяне, постигайки с това вече ограденият със стена остров да стане невидим, изчезвайки завинаги от земната повърхност. Оттогава насетне спящите човеци щели да говорят за Валхала – обителта на Боговете, а също за Хиперборея – „островът, погълнат от морето”, тъй като първоначалният Мит, предаден харизматично от Боговете, е претърпял различни падения в екзотеризма, дължащи се на нечистотата на кръвта на спящите човеци.
[1] Нем. “И този камък е наречен Грал” – цитат от поемата „Парсифал” на германския рицар и поет-миннезингер Волфрам фон Ешенбах (1170 – 1220 г.) (бел.прев.).
[2] Лат. “Пъклена врата” (бел.прев.).
[3] От санскр. deva – „божество, бог” (бел.прев.).
[4] Санскр. prāṇa – „дихание, жизнена енергия” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар