Книга Втора
Ден Четиридесет и Първи
Начинът по който умрял Бонифаций VІІІ и знанието, че Крал Шарл ІІ останал безразличен пред неговото падение, причинили голям страх сред гвелфските Кардинали. Тъй като никой не искал да претърпи същата участ или дори още по-лоша, девет дни след това Светата Колегия постига съгласие относно самоличността на новия Папа: на 22 октомври 1303 г.те избират Кардинала Николо Бокасини, който бил генерал на доминиканците, и той приема името Бенедикт ХІ. Новият Понтифекс, който макар и да не бил от Domini Canis, бил силно повлиян от Посветените от неговия Орден, възнамерявал да води помирителна политика с Краля на Франция и да започне реформата на скандалните Голенски обичаи, господствуващи във висшето духовенство, но е отровен с едни смокини преди да е изминала една година. Както и в случая с Целестин V, покойният бил едно удобно решение за непримиримите църковни партии: и двете групи тайно се надявали, че ще контролират Папата. Неговата смърт ще хвърли Кардиналите в една дълга 10-месечна дискусия под неизбежния сега натиск на Филип Хубавия.
Кралят на Франция предлага злато и закрила срещу отмъщението на Голените и постига това, че мнозина гвелфски Кардинали продават своя глас. Накрая се стига до една уговорка: ще бъде назначен един духовник, който не принадлежи на Светата Колегия. Филип Хубавия се среща с Бертран дьо Гот, Архиепископ на Бордо, в Сен Жан д’Анжели. Архиепископът е един Господар на Кучето и Кралят на Франция моли за неговото съдействие: иска той да приеме папската инвеститура и да вземе осем мерки, които ще обезпечат Стратегията на Кралството; той не скрива от него, че мисията ще бъде крайно опасна, тъй като Голените ще се опитат да го убият с всякакви средства. Въпреки това Бертран дьо Гот приема. Той също ще изпълне обещаното: доказателство за това са безбройните клевети, които синархичните историци са утвърдили върху неговата памет; но както и в случая с Филип Хубавия, всичките клевети губят последователност и се разпадат когато се познава Стратегията, която управлявала и придавала смисъл на неговите дела. Както и да е, Архиепископът се съгласява да изпълни мисията, която му предлага Кралят: първо – да осъди делото на Бонифаций VІІІ; второ – да отмени отлъчването на Филип ІV; трето – Църквата да не получава в продължение на пет години отсрочка своите ренти от Франция с цел да се заздрави икономиката на Кралството; четвърто – да реабилитира Кардиналите Колона и тяхната фамилия; пето – да назначи за Кардинали някои Domini Canis, които с времето ще му бъдат посочени; шесто – да одобри решенията, които Кралството ще вземе срещу Избрания Народ; седмо – да конфискува златото, натрупано тайно от бенедиктинските клюнийски и цистерциански Ордени; осмо – да споматга дейно, за да се осъществи ликвидирането на Ордена на Храма и разчленяването на неговата финансова инфраструктура.
На 5 юни 1305 г. Кардиналите избират Бертран дьо Гот, който приема името Климент V. Той незабавно поисква да бъде коронясан в Лион – столицата на Графството Прованс. Защо там? Това е друга дълга история, д-р Сигнагел, която не ще мога да разкажа тук; но ще Ви дам един кратък отговор. Лион е град, издигнат на мястото, познато в Античността като Лугдунум, което на гало-келтски означавало хълм на Луг; името възникнало, понеже на онзи хълм имало един Храм, посветен на Култа на Бога Луг. И тъй: този Култ в действителност би много стар – от времето на тъмните Атланти, – но бил поддържан активен дори хиляди години след като Атлантите били напуснали Европа. Как? – Понеже техните наследници пристигали от Египет, за да не липсват никога Свещеници в Хълма на Луг или на Лиг, т.е. в Лион. Когато дошли Голените, съпровождайки келтското нашествие от V в.пр.Р.Хр.., те решили да направят Лион свое основно светилище. Там останали занапред, по време на римското, бургундското и френското владичество, чак до дните на Филип Хубавия. Тогава Голените практически заемали областта от стотиците бенедиктински, клюнийски и цистерциански манастири и обширните Тамплиерски владения: Култът, разбира се, не бил изчезнал, а съставял част от тайните Тамплиерски ритуали, тъй като Рицарите били тези, които охранявали точното място на древния Храм. За да дам само един пояснителен пример, ще кажа, че не било случайно, че Голенският папа Инокентий ІV свиква ХІІІ Екуменичен Събор в Града Лион през юни 1245 г.: същият имал за цел да обяви отлъчването на Император Фридрих ІІ, което било осъществено след буйната реч на Папата, говореща за „петте напасти на Християнския Свят”, петата от които била Императорът. Т.е., за да осъдят този, който представлявал Универсалният Император на Кръвния Договор, Голените се били разположили в най-свещения Храм на Културния Договор.
Така, прочее, коронясването на Климент V имало характера на едно предизвикателство, обявено в самото сърце на Врага. И Врагът не оставил едно такова неблагоразумно действие да мине безнаказано: един саботаж в една платформа, носена от хората в момента, когато преминавала кралската свита, предизвикал срутване; Филип ІV и Климент V спасили живота си по Волята на Боговете, но нямали такъв късмет дванадесетте принца, които загинали в инцидента, докато мнозина други останали тежко ранени, сред които и Шарл дьо Валоа, братът на Краля; дни по-късно щял да бъде убит Гайар дьо Гот, братът на Папата. Тогава Филип ІV се заклел да придобие Лион за своя Дом – нещо, което действително постигнал през 1307 г. – и да го пречисти от Голените. Климент V от своя страна обявил, че се отправя към Бордо, за да постави в ред и да предаде Архиепископството, но се появил изненадстващо в Клюни, където започнал да конфискува златото; за да се оцени страданието, което това поразяващо отмъщение причинило на Голените, достатъчно е да се спомене, че за събирането на златото били нужни пет дни поради извънредното му количество. Въпреки това Климент V не избягал от Лион, а се върнал и установил там своята резиденция, в която останал до 1309 г. – годината, в която се преместил в оградения дворец в Авиньон, собственост на Църквата.
В заключение, д-р Сигнагел, Хиперборейската Мъдрост съветва да се обръща внимание на Лион, особено в наши дни, тъй като както Избраният Народ е решил да провъзгласява своя глас от Йерусалим, когато зловещото дело на Синархията бъде завършено, така и Голените са решили да провъзгласят своя глас от Лион в този момент.
Разбира се, Климент V трябвало да симулира някакъв вид първоначална независимост от Краля на Франция, за да избегне една отчаяна реакция от страна на Голените. С тази цел той се престорил на пристрастен към лукса и светските удоволствия и дори съжителствувал с Графинята на Перигор, дъщеря на Граф дьо Фоа, която била не друга, а една Катарска Посветена, служеща му за връзка с Domini Canis от Тулуза. Демонстрирането на такива мними слабости успокоило Голените, докато не било прекалено късно. Въпреки това вярността на Климент V към Circulus Domini Canis и неговата непреклонна Чест могат да бъдат установени като се наблюдава не неговото лично поведение, а начинът, по който изпълнил своята мисия. За да споменем някои от най-забележителните му декрети, ще започнем, припомняйки например, че през 1306 година той потвърдил закона на Филип ІV, по който в същия ден били иззети всички богатства на евреите и на същите било наредено под заплаха от екзекуция да напуснат Франция за най-кратко време. Според една була членовете на фамилията Колона били отново католици и трябвало да им бъдат възстановени техните титли и имоти; според друга Църквата се задължавала да не получи нито един луидор от Кралството на Франция през следващите години. По молба на Филип Хубавия неговите законници провели един църковен процес post mortem [1] срещу Бонифаций VІІІ, който получил одобрението на Климент V; след края му през април 1311 г. Папата издал булата Rex Gloriae [2], в която се обобщават заключенията: в тази була – res visenda [3] – се нарежда всичките були на Бонифаций VІІІ срещу Филип ІV да бъдат изгорени публично; Филип ІV бил невинен и „най-верен католик”; както също били невинни за атентата в Анани Ногаре, Скиара и Шарл; Бонифаций VІІІ от друга страна не бил обявен за еретик, а виновен в obstinatio extrema [4]. И нека добавим, че в хода на своя понтификат успял да реквизира по-голямата част от златото, натрупано от бенедиктинските Ордени, имитирайки винаги една неутолима амбиция, и че не обърнал внимание на оплакванията на ломбардските банкери – жертви на един закон за експроприация, който конфискувал техните имоти във Франция.
Явно е, прочее, че Климент V осъществил всичките цели на своята мисия или установил юридическите средства, за да се постигнат същите. Именно на една среща с Филип Хубавия, свикана в Поатие през 1306 г., двамата Посветени съгласуват начина за разпускането на Ордена на Храма: за Климент V, Господар на Кучето, това представлявало осмата цел на мисията и щяло да бъде най-важният стратегически акт на неговия понтификат; за Филип ІV то означавало неутрализацията на „ІІ тактическа линия” на Врага, тъй както обясних в Ден Тридесети. Естествено, не ще разберем защо един могъщ Крал като Филип ІV и един Папа, който бил Висш Генерал на Ордена, е трябвало да извършват едно тайно планиране, за да го ликвидират, ако не направим усилието да си представим какво е представлявал действително Орденът на Храма през ХІV век и величината на неговото икономическо, финансово и военно могъщество. Но ако си дадем сметка за това, ще стане ясно, че Орденът е бил в състояние да отвърне по няколко типа начини – военни или икономически, – които биха могли да поставят в сериозни затруднения Филип ІV. Трябва да се има предвид, че плановете на Бялото Братство се осланяли до голяма степен на този Орден и че Стратегията на Circulus Domini Canis изисквала неговото унищожаване, за да бъде гарантиран провалът на тези планове: ударът, тогава, трябвало да бъде съкрушителен и изненадващ.
Орденът в действителност притежавал повече от 90 000 владения, разпределени в страните, които понастоящем се наричат Португалия, Испания, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Унгария, Австрия, Италия и Англия. Във Франция от началото на ХІV в., включително Оверн, Прованс, Нормандия, Аквитания, Графството на Бургундия и пр., където били най-обширните владения, съществували приблизително 10 000 тамплиерски имота: от тях 3000 били владения от приблизително 1000 хектара всяко едно. Сумарно тези имоти се равнявали на 3 500 000 хектара, което представлявало 10% от повърхността на Франция. Но тези проценти не ще отразят потенциала на тази латифундия, ако не се забележи, че тези 10% от цялата повърхност на Франция, т.е. включваща реките, планините, горите и всякакъв вид терен, негоден за земеделие, били едни 10% от най-добрата земя, избирана в продължение на две столетия с търпението на бенедиктинския монах и придобита посредством дарения, задигнати от Църквата. И още нещо: тези владения, които се състояли от хиляди ферми в пълна земеделска експлоатация, били освободени от всякакъв вид данъци, тъй като Орденът зависел директно от Папата – привилегия, която до Бонифаций VІІІ ги превръщала в имоти, недосегаеми за кой да е светски Сеньор. Да бъде променена тази ситуация била именно една от стратегическите цели на Филип Хубавия, която го била довела до конфронтацията с Бонифаций VІІІ и до противопоставянето на националното Гражданско Право на Каноничното Право.
Но не ставало на дума само за данъци: Тамплиерите, от идването на Филип ІV, били развивали един план, предназначен да банкрутира икономиката на Кралството посредством обедняването на феодалната аристокрация и обезлюдяването на земите. Техните хранителни продукти, предлагани в градовете на дъмпингови цени или просто подарявани в манастирите, правели безполезен всеки опит за държавно икономическо планиране или за рационална експлоатация на националните ресурси; като последица Феодалните Сеньори, които имали само земята като източник на доходи, ставали все по-бедни поради обезценяването земеделските продукти, докато приемали като решение това, че селяните, претоварени от данъци, които вече не можели да изхранват, мигрирали към градовете. Разбира се, подобна подривна дейност била в съгласие с Голенската Стратегия: тя изисквала унищожаването на аристокрацията и отслабването на монархията като предшестствуваща стъпка за установяването на теократичното Световно Правителство, което щяло да бъде един друг етап, прехождащ Синархията на Избрания Народ. Изправен пред гибелинската позиция на Филип ІV, Орденът на Храма не бил направил нищо повече от това да интензифицира политиката, която била в ядрото на основанието за неговото съществуване. Но, както ще видим, тази политика щяла да има изненадващ край.
Следва да се добави, че анти-националната икономика на Тамплиерите била допълвана в своя разрушителен капацитет от търговската офанзива, подхваната във Франция от италианските градове. Но това има друго обяснение. Когато Филип ІV получил Кралството, било почти една авантюра да се навлиза по пътищата на Франция, за да се практикува търговия; опасността се кореняла в това, че маршрутът като цяло преминавал през многобройни феодални владения, чиито Сеньори, обедняли поради посочените причини, били свикнали да обременяват с тежки и произволни такси преминаващите търговци: това било в най-добрия вариант, тъй като в повечето случаи някой Сеньор, прекалено ревностен за правата си, прибягвал до лишаването на търговците от целия им товар. Дори ако това не се случвало, бизнесът бил също толкова рискован, благодарение на натрупването на данъци, които се събирали в края на пътя. Достатъчно е да се каже, че феодалните Сеньори, освен че контролирали пътищата, разполагали и със собствени войски, с които воювали помежду си и налагали във всяка област свой собствен закон. Филип ІV, като установил Мистичната Нация, веднага си поставил за цел да разреши този проблем. Ангеран дьо Марини дал решението от негово име: Кралят не бивало да прибягва никога до войските на Сеньорите, освен в случая на външна Война. Така от Школата на светските законници Domini Canis възникнала концепцията за вътрешната сигурност, определена практически въз основа на хипотезата за вътрешния конфликт. Решението на Марини се състояло в създаването на един вид корпус на кралска полиция – милицията на Краля, натоварена с това да патрулира всички пътища и да налага изпълнението на законите на Кралството: заедно с тях щели да дойдат след това събирачите на данъци. Кралските войски, обикновено наемни, скоро вразумили Сеньорите и за кратко време пътищата не само били станали сигурни за търговията, но и се заплащал един и същ данък във всяка област на Кралството.
Именно тази ситуация на сигурност и порядък била това, което привлякло алчността на чуждестранните търговци. Италианските градове по-специално разполагали с флоти, които обикаляли света, придобивайки най-разнообразни и екзотични стоки, пред които нямало възможност да се постави някаква конкуренция. Така френските градове се видяли наводнени с вносни продукти, които ден след ден спомагали за още по-голямото разрушаване на икономиката на Кралството: докато чуждестранните търговци се обогатявали, често продавайки контрабандни стоки, Кралството трябвало да се изправи пред огромния разход, който изисквало военното гарантиране на тази вътрешна сигурност. Затова монетата се обезценявала и възниквала инфлация; а гилдиите на занаятчиите, неспособни да се конкурират с чуждестранните продукти, изпадали в нищета и завличали националната индустрия в най-тежка депресия. Отделно от Тамплиерския дъмпинг, един строг анализ на Domini Canis показал на Филип ІV кои били тайните виновници за тази ситуация: ломбардските банкери и членовете на Избрания Народ. Ломбардските банкери финансирали италианските компании, които работели във Франция – нещо, което правела също Тамплиерската Банка. А членовете на Избрания Народ се числяли между основните вътрешни поддръжници на чуждестранните компании и капитали: мнозина от тях имали роднински връзки с еврейските банкери от Венеция и Милано, или със собствениците на големи компании, докато други предавали френската Нация от чиста любов към печалбата. Филип ІV щял да бъде непреклонен към тези вредители: едни просто лишил от собственост, тъй като живеели в други страни; но други лишил от собственост и ги прогонил от Кралството, тъй като им липсвали етическите добродетели, необходими, за да заслужават правото на обитаване.
Връщайки се към Тамплиерите, очаквам, че сега, в светлината на тяхното безмерно териториално и производствено наследство, има една по-реалистично виждане за това, защо Кралят на Франция и Климент V трябвало да се срещат и да обсъждат с голяма предпазливост проблема за Ордена на Храма. Онези 90 000 владения, за да дадем един пример, били обслужвани от 30 000 монаха, три хиляди Рицаря и 270 хиляди миряни, което представлявало една евентуална военна сила, много по-голяма от националната армия на Филип Хубавия: една тамплиерска военна реакция щяла да бъде трудно удържана във Франция на друга цена, освен с големи загуби за националната армия – факт, който би могъл да определи края на Хиперборейската Стратегия на Мистичната Нация и повторното възникване на папската теокрация; тогава биха могли въпреки всичко да възтържествуват плановете на Бялото Братство. От друга страна, достатъчно е да припомним казаното в Ден Осемнадесети относно финансовата мощ на Ордена, за да се разбере, че ако във всяко едно от 90-те хиляди владения можело да се получат пари срещу лихва и те да бъдат вложени или въртяни в кое да е от другите, ние сме изправени пред най-страховитата банкова мрежа на света, сравнима единствено с еврейските финансови корпорации на Рокфелер, Ротшилд, Кун-Льоб и други благодетели на Човечеството. Ще бъде лесно да се заключи, че една такава организация е трябвало да разполага с една завършена мрежа от шпиони, заети с придобиването на икономическата и политическа информация, необходима за направляването на хода на сделките. Ще се разбере така, че и най-малкото изтичане на проектите, замислени от Филип ІV и Климент V, можело да достигне до ушите на Великия Магистър и на Голенския Генерален Щаб и като последица да причини тревога. По-добра Стратегия щяло да бъде да се обявят като теми на разговора други различни проблеми: например една дискусия по въпроса за църковните ренти; или ситуацията на Християнския Свят в Ориента; или позицията на Краля на Англия, и пр. Но истинският и таен мотив на разговора в Поатие, както Историята се е заела да покаже, бил проектирането на Стратегията, която щяла да направи възможно ликвидирането на Ордена на Храма и разтурянето на неговата гигантска инфраструктура.
[1] Лат. “Посмъртно” (бел.прев.).
[2] Лат. „Цар на Славата” (бел.прев.).
[3] Лат. „Забележително нещо” (бел.прев.).
[4] Лат. „Крайно упорство” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар