Книга Втора
Ден Четиридесет и Втори
Всички присъствуващи в Поатие – Господарите на Кучето Гийом Пласиан, Гийом дьо Ногаре и Гийом Ембер дьо Пари, и Климент V, Каменният Човек Шарл от Тарсис и Хиперборейският Посветен и Крал на Франция Филип Хубавия – се съгласяват, че най-добрите възможности за триумф над Врага зависят от прилагането на едно тайно оръжие: хитростта. Хитростта е еволюционен продукт на един животински инстинкт и характеризира поведението на животинския човек или душевния човек, т.е. човека, надарен с тяло и Сътворена Душа. Но съществуват също и човеци, които притежават Несътворен Дух, макар и в мнозинството от случаите той се намира включен в Сътворената Душа и затова се казва, че такива човеци са духовно спящи: те също могат да проявяват душевната хитрост, понеже спящият или стратегически объркан Дух е неспособен да го предотврати. Но нещо много различно се случва когато човекът е действително духовен, което може да се твърди само ако става на дума за един Посветен в Хиперборейската Мъдрост: в този случай неговото поведение се управлява от Честта и не само е лишено от хитрост, но и от каквато и да било друга характеристика на животинския човек, такава като страхливостта, злословието, невярността, лъжата, завистта, клеветата, коварството, предателството и пр. Но какво е Честта на Хиперборейския Посветен?: акта на неговата Благодатна Воля, т.е. акта на неговия Вечен Дух, който е чиста Благодат. Никой от присъствуващите, например, не притежавал хитрост в личността си, тъй като Честта ги била ръководила през целия им живот; и сега те проявявали един акт на Най-Висша Чест като се борели с всички сили за триумфа на Кръвния Договор.
Но Голените знаели това и разчитали на наивността на Хиперборейските Посветени, за да ги победят; Те, за разлика от тях, били чиста хитрост и тяхното основно оръжие се наричало измама – бледо отражение на Великата Измама, с която Единният Бог бил маскирал своето жалко Творение. Затова никога не очаквали една хитра реакция, идваща от Посветените, за които мислели, че са винаги предразположени да бъдат измамвани и предавани. – „Те вече бяха предадени веднъж, в Началото – подигравали се, кривейки уста – и така ще бъдат винаги. Те претендират, че са Петли, а са само глупави кокошки от кошарата! С тяхната Чест от друг свят рано или късно ще ни изложат гърба си; и тогава нашите кинжали от този свят ще ги довършат.” – Несъмнено, Голените правели грешка в преценката си като се доверявали на Честта на Хиперборейските Посветени: според принципите на войната вярванията на Врага са слабости, които могат да бъдат използувани в своя полза. Хиперборейските Посветени били лишени от хитрост, но знаели какво е хитростта; и те можели да я употребяват като стратегическо оръжие, за да изненадат Врага. Това е идеята, която била определена в Поатие: ако Голените вярвали, че враговете им ще действуват с Чест, а те били предупредени, тогава наивните щели да бъдат те; сетне можели да бъдат измамени чрез хитростта, която Те не очаквали, и отведени към един смъртоносен капан. И Честта на Посветените щяла да остане непокътната, защото нищо в техните Духове нямало да се промени, нито да засегне тяхната стратегическа ориентация към Източника: посред едно военно действие Посветените щели да са играли с илюзията, преструвайки се, че са това, което не са; и ако Голените – майстори в изкуството да манипулират илюзията на Сътворения Свят – попаднели в простата клопка на Посветените, това само можело да се определи като използуване на грешката на Противника – нещо съвършено защонно в съгласие със законите на войната.
Ако Тамплиерите бъдели атакувани по всички флангове наведнъж, те със сигурност щели да се защитават с непредвидими резултати; ако, напротив, атаката идвала привидно от полето на Краля на Франция, докато от страната на Папата, комуто би трябвало да се доверяват, намирали закрила, те щели да пренебрегнат тази страна и да бъдат фатално разгромени: стратегическата хитрост се състояла в спечелването на това доверие в Папата, за да може той да ги предаде разоръжени на Краля на Франция. С други думи, Стратегията изисквала да разиграят една сцена с достатъчен реализъм, колкото да измамят Голените: в началото те не трябвало да заподозрят сюжета на комедията; след развръзката това вече нямало да има значение. Основните актьори щели да бъдат Папата и Кралят на Франция: Папата щял да се престори, че действува от добра воля, но щял да показва, че се бои от кралските репресалии; той щял да дава обещания и да се опита да спечели доверието на Врага, който щял да го мисли за приятел; Филип Хубавия от своя страна щял да изобразява нетолерантният и амбициозен суверен, опитвайки се да привлече върху себе си цялото внимание на Врага: това щяло да помогне за ролята на Климент V. Когато всичко било готово в Поатие, завесата се вдигнала и започнало първото действие на драмата: началото му било поставено с обявяването на един Кръстоносен Поход срещу Андроник Палеолог – Императора на Константинопол, който бил обвинен, че поддържа схизмата на гръцката Църква. След падането на Сен Жан д’Акр Орденът на Храма се бил оттеглил в Кипър, където поддържал един редовен гарнизон, докато Орденът на Хоспиталиерите правел същото на остров Родос. С цел да уреди неговото участие в Кръстоносния Поход, Климент V призовал във Франция Великия Магистър на Храма Жак дьо Моле. Там в негово присъствие Папата изказал с пълна наивност намерението си да осъществи старата идея на Григорий ІV да слее в едно всички военни Ордени: такава идея, разбира се, предизвиквала ужас у Тамплиерите, тъй като интегрирането с един екзотеричен Орден щяло да изложи наяве техните тайни. Без да подозира клопката, Великият Магистър щял да се опита да убеди Папата относно неудобството на една подобна мярка: според неговото впечатление, нямало да бъде трудно да измами един прост ум като този на Климент V.
След безумното падение на Голена Бонифаций VІІІ Голените били нащрек за офанзивата на Domini Canis и знаели какво да очакват по отношение на избора на Климент V. Въпреки това, те го считали само за един инструмент на Филип Хубавия и неговото обкръжение от „синове на мрака”; впечатлението на Великия Голен Жак дьо Моле го потвърждавало: Папата бил податлив на емоционалното влияние. Великият Магистър щял да се занимава, прочее, със спечелването на приятелството на Понтифекса, без да има представа, че в Париж Ногаре и Гийом Ембер подготвяли неговия провал. И за няколко месеца Климент V щял да успее да убеди Главният Голен да не се съмнява в неговата добра воля.
Ангеран дьо Марини и Гийом дьо Ногаре били издигнати на двата най-важни поста на Франция: Главен Помощник на Кралството и Пазител на Печата на Краля съответно. С тази власт те привели в действие една тайна операция, която имала за цел изпълнението на едно едновременно и ефикасно действие в цялото Кралство: това действие било осъществено на 13 октомври 1307 г., когато всички Рицари Тамплиери на Франция, включително техният Велик Магистър, били задържани по обвинение в ерес. Наистина, обвиненията, натрупани от Ногаре, били многобройни и разнообразни, но се поставяло ударение на ереста, за да се гарантира намесата на Трибунала на Инквизицията, който във Франция бил председателствуван от Гийом Ембер дьо Пари. Скоро бил видян стратегическият успех на Domini Canis: докато Великият Магистър получавал исканията на Рицарите да се съпротивляват на ареста и се колебаел относно позицията, която да възприеме, Гийом дьо Пласиан му предава едно съобщение, в което Папата му гарантира своята подкрепа и го съветва да се откаже от защитата на Ордена и да се подчини на неговата воля. Така именно Великият Магистър нарежда на всички Рицари да се предадат и той самият се разчита на папската намеса. Освен това, както вярвали Голените, те все още притежавали достатъчна тежест в Ордена на доминиканските Проповедници.
Филип Хубавия не губи време: без съпротива неговите войски завземат всички тамплиерски имоти. Ужасът се разпространява във вражеския Орден; стотици Рицари и монаси са затворени. Поради този твърд подход никой не се съмнява в сериозността на обвинението и скоро успяват да се съберат достатъчно свидетели и доказателства, за да се гарантира неговото ликвидиране. Освен Инквизицията, Филип Хубавия свиква провинциалните Съвети, Парижкия Университет и Генералните Щати, за да съдят Ордена. По този начин, като изплавал от мрака на неговата дяволска основа, целият народ на Франция щял да бъде свидетел на изложението на тайната тамплиерска философия и щял да узнае техните извратени обичаи. Това е, което се случва през трите години на публичния процес, когато изумлението, отвращението и ужасът на французите не познават граници. Но най-изумителното навярно е това, че по време на този интервал Тамплиерите продължавали да вярват, че един спасителен акт от страна на Папата щял да ги освободи от осъждането.
В процеса се успява да се докаже, че Тамплиерите изповядвали следните идеи и обичаи: І – висшите сановници на Ордена поддържали, че Христос, когото мистериозно наричали Навутáн , е бил един самозванец, а не истинският Бог; ІІ – Христос никога не е бил разпъван на кръст за изкуплението на човешкия род; ІІІ – кръстът, така, не бил инструмента на неговата страст, а едно творение на самия Христос Навутáн , което бил нарекъл Вруна; ІV – всички Рицари, каквато и да била тяхната степен или състояние, трябвало да плюят периодично върху този Символ на Злото, с цел да облекчат Бога-Създател: с това се доказало, че всички Тамплиери поне веднъж са оплювали разпятието; V – като последица, те се били открекли от Светата Дева; VІ – те изпълнявали литургията по собствен канон и на един странен език, който сетне се оказало, че бил еврейски; VІІ – почитали един хермафродитен идол с ужасяващи черти, към когото се обръщали с прозвището Бафомет или Бафоел, но чието име, което никога не произнасяли без да пребледнеят, било Бера; VІІІ – претендирали, че този идол представлявал един Бог, по-могъщ от Христос, който за разлика от Месията се проявявал по-често между човеците; ІХ – твърдели, че този мерзостен Демон им бил наложил още от дните на Свети Бернар задължението да практикуват содомията – порок, към който били привикнали и който представлявал един естествен обичай между висшите членове на Ордена; Х – Великият Магистър и Великите Приори или Прецептори изпълнявали една тайна церемония, в която принасяли човешки жертвоприношения на Бафомет, по-специално деца; ХІ – Ритуалът изисквал изгарянето на жертвата в една пещ, приготвена за тази цел; ХІІ – с изгорената пепел Тамплиерите изработвали една човешка луга и я съхранявали в тайна като най-ценното Благо; ХІІІ – вярвали твърдо, че тази луга имала силата да измива помазването на християнските тайнства: според признанията, посредством казаната луга те били анулирали ефектите на кръщението и причастието, които считали за „чародейства на Кръста”, и пр.
Отначало Domini Canisрешили да правят разлика между „Тамплиер” и „Голен”. През Средновековието било нормално една присъда за ерес да бъде опрощавана на обвинените, които признавали спонтанно, покайвали се и приемали християнските тайнства; в процеса такава възможност била предлагана на Тамплиерите многократно и мнозина се съгласили да признаят това, което знаели. Въпреки това Domini Canisне били склонни да позволят Голените да успеят да се освободят от капана: за Тези, които никога не били прощавали, нямало да има прошка; само на „Тамплиерите”, т.е. на Рицарите, непосветени в Култа на Бафомет, била давана възможността да спасят живота си в замяна на тяхното свидетелство. Така именно успяло да се събере едно внушително количество от доказателства срещу Голените от Ордена, предоставени от самите му членове, самопризнали се и покаяли се еретици. И тогава процесът станал необратим, тъй като нито Папата, нито някой можели да спасят Ордена, след като народът и Църквата узнаели за техните ереси и извращения: Стратегията на Филип Хубавия и Circulus Domini Canisбила възтържествувала сега вече окончателно над плановете на Бялото Братство; Голените не заподозрели комедията, разиграна от Климент V, докато не било твърде късно; Орденът на Храма, натоварен с основаването на Универсалната Синархия, щял да бъде разрушен.
По този начин Голените от Ордена на Храма били изтребени безмилостно, получавайки в собствената си плът същото лекарство, което в толкова много случаи били давали на привържениците на Кръвния Договор: по ирония на съдбата Трибуналът на Инквизицията, който те били използували, за да ликвидират Катарите, сега ги осъждал по безапелационен начин да умрат на кладата: също както в бойното изкуство на джиу-джицу Противникът използувал собствените им сили, за да ги победи.
Никога нямало да забравят Голените процеса срещу Тамплиерите. Особено щяла да бъде запомнена датата 10 май 1310 г.: на този ден в Съвета на Санс, чието епископство се ръководело от Филип дьо Марини, братът на Ангеран, били изгорени на бавен огън 56 Рицари Тамплиери – цветът и каймака на Голенската Йерархия. Откакто Господарите на Тарсис запалили Свещената Гора и причинили гибелта на 20-мата от Картаген, Голените не били имали такъв съдбовен ден като този 10 май. Завързани всеки един с гръб към един здрав кол, половината стотица Голени от Санс образували една дълга редица осъдени – една процесия от призраци, вървящи към Преизподнята; натрупаните съчки в основата на всеки кол предвещавали близкия край на Свещениците на Единния Бог. Преди малките братя да хвърлят запалената факла, един Рицар на Крал Филип – един монах-воин от някакъв непознат Орден – се приближавал до еретиците и произнасял с тих глас едни думи, които присъствуващите вземали за благочестива молитва. Като я чували, обаче, лицата на Голените се изкривявали от омраза и някои от тях избухвали в ужасни проклятия: тези думи казвали просто: – За Навутáн и Кръвта на Тарсис!
Като изминал редицата, докато Голените извисявали Душата си към Йехова-Сатана и изисквали едно неописуемо наказание за Каменния Човек, онзи Рицар, който бил не друг, а Шарл от Тарсис, дал знак на Палачите и кладите започнали да пламтят. Скоро Голените и техните синархични блянове били не повече от пепел; една шепа мръсна пепел, която не стигала да измие вредата, причинена на Дома на Тарсис и толкова много други, които паднали, унищожени за това, че се били противопоставяли на тези безумни блянове.
За да се завърши делото било нужно да се легализира резултатът от Стратегията на Филип Хубавия. С тази цел Папата свикал Екуменичния Събор във Виен от октомври 1311 до май 1312 г. Макар и разгромени по всички фронтове, Голените все още имали сили, за да оказват натиск и да се опитат да попречат да се съгласува ликвидирането на Ордена. Имало една тайна конференция между петимата Кардинали, верни на Филип Хубавия, и шестима делегати от Събора, в която последните били информирани относно ужасните последици, които би им донесло това да се противопоставят на Краля на Франция и да опростят Ордена, въпреки неопровержимите доказателства, събрани срещу него. Но необузданият страх бил твърде голям и между наказанието на Краля и отмъщението на Голените мнозина останали в нерешителност. Представителите на Краля пред Съвета – Гийом дьо Ногаре, Гийом Пласиан, Шарл от Тарсис, Ангеран дьо Марини, и пр. – проявили своето красноречие, за да убедят Епископите относно нуждата, която Църквата и Християнският Свят имали да потушат този център на ереста. Към месец март 1312 г. имало дори един момент, в който Кралят заплашил да дойде със своите войски във Виен и там да уреди сметките си с привържениците на Голените: за момента той дошъл до Лион със своя брат Шарл, неговите синове и един мощен полк от Рицари. Накрая, на 22 март 1312 г. било гласувано ликвидирането на Ордена и конфискуването на всичките му богатства в полза на Ордена на Хоспиталиерите на Свети Иоан, на Църквата и на Кралството на Франция. Въпреки това, съществували толкова съмнения относно съгласието на Съвета, особено понеже тези, които били гласували тайно, публично отричали да са го направили, че Папата се видял принуден да приключи въпроса чрез един декрет: в булата Considerantes Dudum той обявява разпускането на Ордена на Храма „временно”, докато не се произнесе по окончателен начин Трибуналът на Светата Инквизиция – нещо, което вече било направено: „non per modum definitivae sententiae, sed per modum provisionis… apostolicae” [1].
Булата и декретът от Събора във Виен били разпратени до всички християнски страни за тяхното изпълнение: местният Орден трябвало да бъде ликвидиран, неговите членове – взети в плен и съдени за ерес. В Арагон Рицарите се укрепяват и съпротивляват, като трябвало да бъдат подчинени от Хайме ІІ с военни кампании. Тези от Навара, където управлявал Филип Хубавия, се предават без съпротива, също както и тези от Кастилия и Португалия. Във всички случаи тези, които са опростени, също както и имотите на Ордена, които били множество, преминават към Ордена на Хоспиталиерите или други Ордени, създадени за тази цел. В Уелва гарнизонът на Замъка в Арасена е прогонен и заменен с португалски войски, но по-нататък той щял да бъде предаден на Ордена на Свети Яков; преди да заминат, Голените запечатват входа в Пещерата на Дедал, където едно езеро от битум напомняло с векове за пъклените сили на Бера и Бирса.
Манастирът на Ла Рáбида преминал тогава към Ордена на Свети Франциск. Това обаче не попречило на Голените да продължат да подготвят идването на Киблóн, съгласно Заповедите на Бера и Бирса. Напротив – Голените, които считали Рус Баал за най-свещеното Светилище на Испания, уредили Манастирът да бъде място за оттегляне и затваряне на техните ръководни кадри. Култът на Девата на Чудесата се бил наложил вече в една обширна област на Андалусия, но този, който събуждал най-голяма страст у енориашите, бил Култът на Девата с Лентата – закрилница на моряците и корабовладелците, която се считала за покровителка на Уелва. Това народно утвърждаване на Великата Майка Бина се дължало най-вече на неуморната работа по „пречистването”, извършена от Тамплиерите, но която сега щяла да бъде продължена с не по-малко усърдие от монасите на Свети Франциск. Това, което щяло да престане, в замяна на това, било откритата борба срещу Девата от Агарта, предвид че временната загуба на Власт от Голените щяла да им попречи да я поддържат адекватно.
Тези промени, естествено, донесли спокойствие за наследниците на Вруналда, тъй като Тайната Пещера се оказала свободна за момента от Голенските засади. Така през 1312 г. един Нойо вече се бил установил за постоянно пред Меча на Мъдростта.
Основните Тамплиерски водачи – Великият Магистър Жак дьо Моле и други трима Голени – продължавали да бъдат затворници в Дома на Храма в Париж. В продължение на три години те били подлагани систематично на мъчения с цел да бъдат накарани да признаят определени деликатни аспекти на тамплиерската организация; два въпроса интересували по-специално Domini Canis: те желаели да научат за връзките с Ориента – с Бялото Братство – дали съществувал един сигурен път към Обителта на Безсмъртните; и да узнаят дали понастоящем във Франция или на друго място в Европа оставали агенти на Силите на Материята – Учители от Бялото Братство, Голенски Бемсмъртни, и пр., – които трябвало да бъдат заловени незабавно. Но при целия ужас, за какъвто можели да бъдат считани, тези мъчения били просто милувки пред изтънчените изтезания, които Голените били прилагали в повече от един случаи към Господарите на Тарсис. Както и да е, една прокламация на Ногаре обявила, че на 23 март 1314 г. еретиците щели да бъдат екзекутирани на Острова на Евреите – едно островче пред кралския дворец, където доминиканците обикновено изгаряли синовете на Избрания Народ.
На посочения ден Жак дьо Моле, Годфроа дьо Шарне, Хюго дьо Перо и Годфроа дьо Гонвил – Свещеници, които били владяли най-тайните познания на Културния Договор – били завързани на клади и предадени на пречистването чрез огън. Филип Хубавия, Circulus Domini Canis в пълен състав и многобройни Господари на Тарсис, дошли от Южна Франция за случая, наблюдавали огнената сцена, която приключвала един исторически етап – един период, характеризиран с долни атаки срещу Чистата Кръв и Вечния Дух: конспирацията на Демоните била погълната от тези четири клади на Острова на Евреите в Град Париж на 23 Март 1312 г.
Тържеството на Хиперборейската Стратегия било осигурено; плановете на Бялото Братство за установяване на Универсалната Синархия – направени невъзможни за осъществяване в продължение на седем столетия; и пришествието на Киблóн в Испания се забавяло със 180 години.
[1] Лат. “Не във вид на окончателна присъда, а на временна... апостолическа” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар