Книга Първа
Глава VІ
Въпросът ме интригуваше и макар да се съмнявах, че би могло да се постигне нещо, реших да се сдобия с цялата възможна информация за престъплението. Когато с офицер Майдана обсъждахме възможния произход на въжето с украшенията, бях се уговорил с него да му покажа една масонска публикация, за да забележи сходството – чисто външно – на медальоните с някои бижута, предназначени за ритуалите на различните степени на тази организация. В онзи момент не мислех да изпълнявам това обещание, което направих в отчаян опит да убедя полицаите в ритуалния характер на убийството, само за да видя, че те избягваха усложненията и търсеха едно рационално обяснение, каквото по моя преценка не съществуваше.
Сега си мислех да се възползувам от него като извинение, за да получа информация. Издирих трите огромни тома на „Речник на Франкмасонството” в Библиотеката на Университета и се отправих към Дирекцията на Полицията. В Салта тя заема една стара колониална сграда, прилепена до Кметството пред главния площад – цветист и провинциален. Оставих автомобила си до един паркинг на няколко пресечки от мястото и закрачих по улица „Белграно” в посока към центъра.
Като стигнах до Църквата на Светото Сърце с нейната сграда на повече от 300 години, се замислих за младостта на бялата Америка в сравнение с хилядолетната Европа; въпреки, че тук не е строено нищо по-старо от 400 години, ние се впечатляваме от вековното, което чувствуваме като старо и далечно.
Оставаше ми да прекося квартала на пазара с неговите столетни арки, под които може да се изпие едно кафе и да се прочете вестник или просто да се съзерцават далечните високи хълмове, които заобикалят долината на Лерма.
Прекосих няколко коридора с мрачен вид, докато намерих една врата, увенчана с керамична табела, чиито изличени букви едвам позволяваха да се разчете: „Главно Бюро за Разследвания”; по-долу – друга табела, от пластмаса, гласеше: „Помощник-комисар Майдана”, „Чукайте, преди да влезете”.
Нещата се развиха по-добре, отколкото очаквах. Докато офицер Майдана с необуздана радост изучаваше Речниците, в ръцете ми се плъзваха трескаво няколкото листа от папката, озаглавена: „Белисена Вилка – предумишлено убийство”.
Така, съпроводен от ругатните, които полицаят-националист изригваше, когато нещо от онова, което четеше, предизвикваше яростта му, аз успях да намеря това, което искаф.
Бяха направени различни анализи на смъртоносното въже, при което то било частично разрушено по време на опитите. Единият от медальоните бил „стопен и материалът подложен на анализ чрез молекулярна спектроскопия” – цитираше се в листовете „окончателният доклад” и се отпращаше към „приложения основен доклад за всеки възникнал въпрос относно интерпретацията на същия”. Заключението бе, че според минералите и металите, участвуващи в златната сплав, тя имаше за установен произход една европейска страна – Испания. С по-голяма прецизност се споменаваше зоната на Рио Тинто в провинция Уелва.
– Рицар Кадош! Какво, по дяволите, означава това, докторе? – прекъсна рязко четенето ми офицер Майдана, който четеше „Ритуала на 30-та степен”.
– Това е една еврейска дума, която означава „Пресвят”. Титлата ще означава „Пресвят Рицар”, – отвърнах.
Очите на офицера бяха почервенели от кръв.
– Сержант Кирога! – извика той. – Елате да видите какви ги вършат масоните!
Сержантът се приближи забързано. Това беше един креол, здрав като дънер, но явно не особено интелигентен, който прибави глас в симфония с проклятията, изригвани от офицера.
Продължих да чета документите. Едно парче от косменото въже било изпратено в Лабораторията за патологичен анализ в Медицинския Факултет. Докладът, изпратен от Университета, посочваше, че косъмът е от човешка коса, вероятно женска; субстанцията, употребена за боядисването, била прост разтвор от вар, към който бил добавен някакъв киселинен растителен сок, за да се неутрализира алкалността.
Но най-любопитното беше, че Университетът бе успял да установи расата, на която е принадлежала жената, от която е била отрязана смъртоносната коса; овалното сечение на изследваните космени влакна не оставяха място за съмнения: бяла раса. Според специалистите другите раси имали косъм с кръгло сечение.
Това бе почти всичко. Там бяха нашите клетвени показания и доклада на съдебния медик. Също така и един доклад от Армията със същата, вече позната история, в който завоалирано се внушаваше да не се дълбае много.
Следваха бюрократични документи без значение относно погребението и други аспекти на изследването; но относно самото престъпление не бе имало особен напредък.
В обобщение:
А – Пръстови отпечатъци: не бяха открити други, освен тези на починалата и на персонала на болницата.
B – Друг ключ: не е известен.
C – Експертиза на вратата: посочва, че пантите са непокътнати, също както и бравата. Не е имало насилствено проникване със шперц, лост или по някакъв друг начин.
D – Експертиза на съдебния медик: смърт от удушаване.
E – Експертиза на оръжието на убийството: въже от човешка коса, боядисана с вар.
Медальони от испанско злато с неизвестно значение.
Нито дума относно изчезването на куфарчето и – както изглежда – не бе сметнато за необходимо да бъдат изследват надписите, гравирани върху украшенията.
– ... еврейски кучета! – ръмжеше офицерът, който четеше статията „Йезуити”, където има една картина, озаглавена „Обществото на Исус през погледа на Масонството”, в която се вижда посред множество символи от всякакъв вид Върховният Генерал на Йезуитския Орден, седнал върху планина от черепи, от която се издига кръстът на Христос.
Като добър католик-националист, той се чувствуваше засегнат – лично обиден от „вероломството” на юдео-масонството. Не счетох да удобно да му съобщя, че Обществото на Исус е създало през ХІХ век „Масонския Ритуал на Кралската Арка”, който в крайна сметка бива възприет от „Великия Изток на Англия” на „Древния и Приет Шотландски Ритуал”, с което двете организации установяват постоянни точки на контакт. За съжаление, доказателството е очевидно днес, ако вземем предвид аристократичния марксизъм, поддържан от йезуитските мислители. Би било абсурдно да се допуска съществуването на една Интернационална Синархия и да се вярва, че Римокатолическата Църква – една светска организация – е свободна от нейния контрол. Но щеше да е безполезно – офицерът не би приел този аргумент.
Натоварих се с тежките томове и се сбогувах с помощник-комисаря Майдана.
– Довиждане, офицере; ако имате нужда от мен, трябва просто да се обадите в Болницата.
– Всичко хубаво, докторе. Благодарен съм за съдействието, което ни оказахте.
Пълен текст (pdf, 12.2 МВ, 960 стр.) =>
Коментари
Публикуване на коментар