Книга Първа


Глава VІІ

            Беше петък и щях да мога да си отпочина в края на седмицата в старата къща-имение в Серийос – едно прекрасно село, което се намира на 18 километра от Салта по същия път, който отвежда към Кафаяте в сърцето на чалчакийските долини и по-нататък – към Санта Мария де Катамарка. Там живееха моите, вече стари родители и сестра ми – вдовица с две деца.

            Перспективата да ги видя и да прекарам няколко дни с тях винаги ме е преизпълвала с радост; и тъй, никой не би трябвало да се впечатлява от това, че няколко часа по-късно, докато управлявах автомобила по пътя, заобиколен от лозя, вече не мислех за ужасното престъпление.

            Било е писано обаче покоят да бъде кратък: за по-малко от един час моят живот бе разбит на парченца и едно бъдеще на медик, антрополог и професор, т.е. от професионалното съсловие, бе изгубено като възможна Съдба за мен. В дома на родителите ми ме очакваше писмото на Белисена Вилка и началото на лудостта. Ако само не го бях прочел! Колко мъка, смърт и страдание причиних на обичните ми същества като прочетох това писмо и – най-злощасното – като повярвах в това, което то казваше! И със сигурност нищо нямаше да ни се случи, ако не бях получил писмото!

            Колко се разкайвах три месеца по-късно за това, че му бях повярвал, на същото това  място! От следващия понеделник започваше отпуската ми и след като се завърнех в Болницата през март, всичко щеше да бъде забравено. Не биваше да го прочитам: това щеше да е последната ми възможност да продължа да бъда нормален, т.е. комфортно и посредствено нормален, обичан от всички, уважаван от всички и – разбира се – от Добрия Създател! Да, това не е богохулство: добрият Бог-Създател трябва да е бил горд с мен: не бих се намесвал за нищо на света в неговите грандиозни планове и бих допринасял в пределите на възможното за общото Благо. Какво повече можеше да се очаква от един скромен салтенски лекар-психиатър? Но много се боя, че сега, когато съм изгубил всичко, съм изгубил също и благоразположението на Създателя. Ще трябва да прочетете писмото на Белисена Вилка и да узнаете останалото от историята, за да се съгласите или не с мен.

            Както казах, не биваше да го чета и всичко щеше да продължи както винаги. Но видно е, че в живота на определени лица има нещо като грижливо заложени капани: достатъчно е да се докосне пружината им, за да се задействуват необратими механизми.



Към следващата глава =>

Към Съдържанието =>

Пълен текст (pdf, 12.2 МВ, 960 стр.) =>

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Изображение
  Хиперепилог Писмо до читателя   Кордоба, 7 юни 1981 г.               Към читателя на тази книга:            Наистина, моето намерение беше да приключа „ Мистерията на Хиперборейската Мъдрост ” с предходната страница. В онзи момент нямах какво повече да кажа. Но днес, една седмица по-късно, се случи нещо, което хвърли нова светлина върху проблема, който ме занимаваше, т.е. локализирането на Рицарския Орден Тиродал:  вярвам, че съм намерил, най-сетне, една сигурна следа . И вярвам, че е мой дълг на Честта да я споделя с читателя, предоставяйки му същата възможност, с която Аз разполагам сега.             Но, преди да дам тази информация, ще изложа в сбита форма това, което ми се случи вчера.             Търсех едно вътрешно просветление, тъй като външното търсене не бе ме дов...
Прочетете още
Книга  Пета   Глава XІV                Както казах, щях да взема човешките сърца на Бера и Бирса, когато се спрях очарован: причината бяха  scintillaе luminis  или „ искрите светлина ”, които започнаха да бликат от тях. Хиляди искри, които скачаха във всички посоки, въртейки се понякога в кръг, понякога в спирала, или описвайки сияйни криви с непостоянна форма, ми пречеха да различа дъното на шапката и дори самата шапка. Очарован от гледката, замаян, навярно омагьосан, Аз си спомних без да искам дефиницията на алхимика Кунрат: те са, – казваше той, – „ Scintillae Animae Mundi igneae, Luminis nimirum Naturae ”, т.е. „ огнени Искри на Душата на Света, а именно на Светлината на Природата ”. Такива  scintillaе  винаги съпровождат фазите на Алхимията; а в този момент бяха налице всичките елементи на Делото: в Кабинета на Природата се намираше  prima materia  [1]  на сърцата;  aqua permanens  [2] ...
Прочетете още
Книга  Втора   Ден Петдесет и Трети          Вече е пладне – точният момент, в който Шамаш се намира във висината. Дълбокият глас на един от петдесетте Иерофанти се отправя към красивата Посветена, говорейки с кратки фрази, произнесени с ритъма на ритуална молитва:   - О, принцесо Иса: Съдбата на Расата е в твоите ръце. Много земи прекосихме и преминахме безброй страни, за да стигнем дотук, търсейки началото на Последната Битка. Години на пътища и несгоди откак напуснахме свещените планини, където се родихме два пъти и на чийто връх Кус ни събираше и ни говореше за Изначалните Времена. Узнахме в онези далечни дни, че не сме оттук . И, след като си спомнихме нашия Божествен Източник, Как бихме могли да останем там, измамени от Ел  [1] , от „Древния” Енлил? Да, всичко погрозня през нашия поглед. Полята внезапно пресъхнаха. Ароматът на цветята стана ужасен, и топлината на Шамаш вече не ни се струваше добра. Внезапно видяхме класов...
Прочетете още