Книга Втора
Ден Пети
Сега, след като Ви съобщих тези необходими предварителни сведения, ще навляза напълно в историята на моята фамилия, д-р Сигнагел. Тя, както казах преди, произлиза пряко от белите Атланти и, разбира се, от Древните Божествени Хипербореи. От хиляди години иберите също ставали жертва на тази Умора от Войната, която причинявала една обща амнезия у потомците на белите Атланти. Най-напред се огъвала суровостта на обичаите и се позволявало гражданските навици на народите от Културия договор да се омешат със стратегическия начин на живот: това културно проникване имало решаващо значение за деморализацията на народа и за изгубването на неговата воинска готовност. След това се сключвали кръвните съюзи, които – в съгласие с измамата, на която се били поддали последните Мъдри Воини – конкретизирали илюзиите за мира, богатството, удобството, прогреса и пр. И, разбира се, заедно с Принцовете и Принцесите от народите на Културния Договор идвали и Свещениците, за да наложат своите Култове на Боговете-Предатели и на Силите на Материята. Така воините изгубили своята духовност, познали страха и започнали да си играят с ценността на живота: те все още били способни да се сражават, но само до пределите на страха – като животните; и, разбира се, те станали „богобоязливи” – почтителни спрямо Висшите Воли, на които никой не дръзвал да се опълчи; така те вече не повдигали поглед от Земята, нито търсели Източника. Занапред единствено Хероите щели да извършват подвизите, които воините сега не се осмелявали да осъществяват: за Хероите било запазено тъжното място на изключение от правилото, докато в дните на белите Атланти цялата Раса била една общност от Херои.
Триумфът на Култа причинил забвението на Мъдростта. Духът се вцепенявал в Чистата Кръв и само онези Мъдри Воини, които все още съхранявали някакъв остатък от разбиране, прибягнали до отчаяното средство да формират „семейната мисия”. В случая с нашата Фамилия, д-р Сигнагел, лудостта да обединят в едно Култа и Мъдростта довела моите предци до едно безумно предложение: да установят като свой стереотип усъвършенствуването на Култа. Тоест – нещото за усъвършенствуване нямало да бъде за нас едно просто качество, такова като цвета или звука, а самият Култ, наложен от Свещениците – Култа на едно Божество, разкрито от тъмните Атланти. И говоря именно за Белисана – Богинята на Огъня. Но, всеки Култ е описанието на един Архетип: така семейната мисия изисквала безумната цел да бъде усъвършенствуван Култът, докато се хармонизира с неговия Архетип, който също така бил една Богиня, тоест – едно Лице на Бога-Създател; и като кулминация се повелявало да бъде пре-създаден в Духа този Архетип – тази Богиня – и да се схване той с Несътворения Символ на Източника: това било все едно да твърдят, че Духът на някой член-наследник на семейната линия някой ден ще обхване Бога-Създател и цялата Вселена, за да го схване след това със Символа на Източника! С други думи, това било все едно да се изисква на края Най-Висшата Мъдрост – осъществяването на повелята на белите Атланти: да се схване змията със Символа на Източника!
Не бих могла да Ви кажа със сигурност дали това шеметно предложение е било продукт на лудостта на моите предци или се е подчинявало на едно висше вдъхновение – на едно искане, което Боговете-Освободители са отправили към Фамилията: навярно Те са знаели още от началото, че един от нашите ще успее да изпълни семейната мисия и ще се пробуди като Воин-Мъдрец в точния момент, в който на Земята ще започне Последната Битка. Защото, ако изключим един акт на лудост от страна на Мъдрите Воини и приемем, че те са работели с пълното съзнание за това, което се предполагало да постигнат, няма да можем да обясним крайната трудност на една подобна мисия, освен ако нейното осъществяване не подпомагало Стратегията на Същностната Война и тя била възложена с подкрепата и невидимото водачество на Боговете-Освободители. Може би в такъв случай Боговете-Освободители са искали да разполагат по време на Последната Битка с Посветени, способни да се изправят пред тях лице в Лице, и са решили да дадат на някои фамилии като моята адекватното средство за това, т.е. схващането на Архетипа на Боговете. Тази необходимост се разбира с помощта една древна идея, която белите Атланти предали на Мъдрите Воини от моя народ: съгласно това откровение Боговете-Освободители били Несътворени Духове, които съществували свободни от всяка материална определеност; но Духовете, оковани в Материята – в животинския човек – били изгубили Източника и с това и способността си да възприемат Несътвореното: те можели да се свързват само със сътвореното – с архетипичните форми; затова Боговете-Освободители обикновено използували „като одежди” някои Архетипове на Богове, за да се явяват на човеците: естествено, тези проявления, се случвали единствено пред Хиперборейските Посветени, тъй като само Посветените били способни да се издигнат над „одеждите” – формите на сътворените Архетипове – и да издържат „лице в Лице” Ужасните Присъствия на Боговете-Освободители. След като това било така, навярно Те са искали един Посветен от моята Фамилия да се яви някой ден – вероятно по време на Последната Битка, – за да влезе в контакт с Хиперборейската Богиня, която обикновено се проявява чрез Белисана – тази, която белите Атланти наричали Фрия, а Древните Хиперборейци – Лилит.
Какъвто и да е бил случаят – на лудост или на Божествено вдъхновение – фактът е, че стереотипът на тази мисия определил, че нашата фамилия ще се посвети ревностно на усъвършенствуването на Култа на Богинята Белисана. Несъмнено това толкова специално отдаване на практикуването на един Култ е било спасително, тъй като в течение на много поколения се е вярвало, че нашата фамилия е семейство на Свещеници: и наистина, първите потомци в семейната мисия не трябвало да се различават много от най-фанатичните Свещеници-почитатели на Огъня. С течението на поколенията обаче се появили членове, които прониквали все повече и повече в същността на огненото.
Богинята Белисана била представена в първоначалния Култ от Пламъка на една Вечна Лампа на тъмните Атланти. Вечните Лампи били давани от Свещениците за сключването на кръвните съюзи между членовете на народите от Кръвния Договор и тези от Културния Договор и като най-сигурно магическо средство за налагането на Култа над Мъдростта. По този начин, един Воин-Мъдрец между иберите от моя народ сключил брак с една иберийска принцеса, която била също така Жрица на Култа на Богинята Белисана, и получил като зестра тази лампа, чийто Пламък никога не угасвал. Тогава – абсурдно – моята фамилия притежавала и Меча на Мъдростта с Венериния Камък на белите Атланти, и Вечната Лампа с Пламъка на тъмните Атланти. Но Мечът на Мъдростта вече не изпълнявал своята роля: той само бил ревностно съхраняван по семейна традиция, тъй като била изгубена способността да се вижда Знакът на Източника върху Венериния Камък. В замяна на това на Вечната Лампа – на Култа на Свещения Пламък – се отдавало цялото внимание. Така имало потомци, които успели да усъвършенствуват Божествения Пламък, приближавайки го все повече до огнения Архетип на Богинята. И имало също така потомци, които успели да изолират и схванат същността на огненото, въплъщавайки Архетипа на Пламъка във фамилната кръв. Когато това се случило, някои предци благоразумно напуснали Култа на Пламъка и се оттеглили в едно Владение в Южна Испания. Те оставили Вечната Лампа на останалите роднини, които били неспособни да изоставят Култа, и си запазили Меча на Мъдростта, който за онези не означавал нищо. Разбира се, онези, които останали да пазят Вечната Лампа, продължили да бъдат Царе или Свещеници, тъй като народът бил изцяло отдаден на Култа на Богинята Белисана; а тези, които се оттеглили – моите преки предци – трябвало в замяна на това да се откажат от всичките си права на престолонаследство. Въпреки това, те запазили някаква власт като Господари на Дома на Тарсис, близо до Уелва в Андалусия.
Именно тогава те възприели Еднорогата Мряна като символ на Дома на Тарсис. Отначало те изобразявали тази митична риба върху своите щитове или в примитивни родови знаци, но през Средновековието, както ще се види по-нататък, тя била инкорпорирана хералдично във фамилния герб. Мряната-„рицар” – barbuseques – е много характерна за реките на Испания, особено за река Одиел, която протичала на няколко метра от Тарсис; рибата получава това име заради четирите брадички, които има в долната си челюст, която е много изтеглена напред. Но мряната, за която говорели Господарите на Тарсис, била една риба, снабдена с рог на челото и пет брадички. Митът, който обяснявал символа, твърдял, че мряната, плавайки по река Одиел, била подобна на Душата, преминаваща през трансцендентното Време на Живота: един символ на животинския човек. Но потомците на белите Атланти не били като животинския човек, защото притежавали Несътворен Дух, окован в сътворената Душа: затова мряната не ги представяла конкретно. Оттук добавянето на спираловидния рог, който съответствувал на инструмента, употребяван от Боговете-Предатели за оковаването на Несътворения Дух, тоест – на Ключа Кâлачакра; естествено, Несътвореният Дух бил непредставим и затова за него се намеквало като се оставял недовършен върхът на рога в изображенията на еднорогата мряна: отвъд рога – на едно безкрайно разстояние – се намирал Несътвореният Дух, абсурдно свързан със Сътворената Материя. А брадичката на мряната, разбира се, символизирала наследството на Навутáн , числото на Венера.
Естествено, Господарите на Тарсис продължили да практикуват Култа на Белисана, тъй като – до Лито де Тарсис – не било имало никой, който да схване семейната мисия, а освен това и понеже това било установено и повелено от законите на моя народ. Но тайната цел на семейната мисия подтиквала неуморно участниците в нея да пресъздават духовно огнения Архетип и това ги белязало с един непогрешим знак: те придобили славата, че са фамилия на мистици и авантюристи, ако не и на опасни луди. И имало нещо вярно в тези приказки, тъй като този Огън в кръвта, първоначално неконтролиран, предизвиквал най-прекомерните крайности в насилието и страстта: имало такива, които през животите си изпитвали най-ужасната омраза и най-възвишената любов, каквито можем да си представим у човека; и целият този опит се кондензирал и синтезирал в Кръвното Дърво, предавайки се генетично на наследниците на Фамилията. С течение на времето, крайните тенденции се разделили и периодично се явявали Господари, които били или чиста Любов, или чиста Храброст – т.е. велики „Мистици” и велики „Воини”. Сред първите били тези, които се грижели Древната Богиня „да се настани в сърцето” и нейният Пламък „да ги възпламени в един екстаз на Любовта”; сред другите – тези, които, напротив, твърдели, че „Тя била Замразила сърцето им” и им била вдъхнала такава Храброст, че сега били твърди „като скалите на Тарсис”. Господарките също така участвували в тази селекция: те усещали Пламъка на Кръвта като един Бог, когото отъждествявали с Белен – „съпругът на Белисана”; в действителност този Белен – Бог на Огъня, когото гърците познавали като Аполон Хиперборейски, – бил един огнен Архетип, употребяван още от дните на Атлантида от най-могъщия от Боговете-Освободители като „одежда”, за да се явява на човеците: говоря за Великия Водач на Хиперборейските Духове – Луцифер – „този, който се опълчва с Мощта на Мъдростта срещу Мощта на Илюзията на Бога-Създател” – Посланика на Непознаваемия Бог, истинския Кристос на Несътворената Светлина.
Така оставало само Фамилията на Господарите на Тарсис да породи издънката, която щяла да изпълни семейната мисия – този, който да пресъздаде в Духа Огъня на Боговете и да го схване със Символа на Източника. Ще ви кажа предварително, д-р Сигнагел, че е имало само двама, които са притежавали тази способност в превъзходна степен: Лито де Тарсис през ХVІ век и моят син Нойо в настоящето. Но нека вървим стъпка по стъпка.
Коментари
Публикуване на коментар