Книга Втора
Ден Четвърти
От всичко разгледано дотук, ще бъде очевидно, че от стратегическия начин на живот можел да произлезе само един крайно суров тип Култура. Действително, народите на Кръвния Договор никога не се отличавали с друга културна ценност, освен изкуството на войната. Истината била, че тези народи по начало се държали като истински чужденци на Земята: те завземали региона, в който обитавали навярно в течение на векове, но винаги мислели за заминаване, винаги се подготвяли за войната, никога не се доверявали на реалността на света и проявявали една същностна враждебност по отношение на чуждите Богове. Не бива да ни учудва тогава, че те изработвали малко инструменти и още по-малко предмети на лукса; макар и редки, обаче, вещите били усъвършенствувани достатъчно, за да напомнят, че става на дума за народи на строители, надарени с изкусни занаятчии; за да се потвърди това, не било нужно повече от един поглед върху производството на оръжия, в което те винаги се отличавали; такива наистина се произвеждали във все по-нарастващо количество и качество, като бил пословичен ужасът и респектът, вдъхван от тях у народите на Културния Договор, изпитали ефикасността на тяхната нападателна мощ.
Народите на Културния Договор – противно на завоевателите на земята – вярвали в притежаването на територията, обичали света и отслужвали Култ на омилостивяващите Богове: техните Култури бивали винаги изобилни в производството на инструменти, предмети на лукса и украшения. Сред тях се приемало, че обработването на земята е позорно за човека, макар и то да се вършело по задължение: вместо това, тяхната най-голяма способност била съсредоточена в търговията, която им служела за разпространяване на техните културни обекти и за налагането на Култа на техните Богове. Според техните вярвания човекът трябвало да се примири със своята съдба и да се опита да живее колкото се може по-добре в този свят: такава била Волята на Боговете, на която не бивало да се противоречи. И за да се изпълни тази Воля, редно било да се служи на Техните представители на Земята – Свещениците и Царете на Култа: Свещениците съобщавали на народа Словото на Боговете и умилостивявали Боговете за съдбата на народа; те възпирали ръката на Царете, прекалени любители войната, и се застъпвали за народа, когато събирането на данъци се оказвало прекомерно; те били създатели на закона и често те раздавали правосъдие; какви ли не злини щели да сполетят народа, ако Свещениците не били там, за да успокоят гнева на Боговете? От друга страна, според тях не било необходимо да се дири Мъдростта, за да се напредва културно и да се постигне една висока степен на цивилизация: достатъчно било да се стремят към съвършенството на познанието, например – достатъчно било да се надхвърли утилитарната стойност на един инструмент и сетне да се стилизира той, докато се превърне в едно творение на изкуството или в обект на лукса. Мъдростта била присъща на Боговете и Те се гневяли, ако човекът нахлувал в Техните владения: човекът не бивало да знае, а да познава и да усъвършенствува познатото, докато, в предела на съвършенството на едно нещо, то го отвеждало към познаването на друго нещо, което също така трябвало да усъвършенствува, умножавайки по този начин количеството и качеството на културните обекти и еволюирайки към все по-сложни форми на Култура и Цивилизация. Така, благодарение на Свещениците, които осъждали ереста на Мъдростта, но одобрявали с ентусиазъм приложението на познанието в производството на предмети, които правели по-приятен живота на човека, цивилизациите с изтънчени обичаи и изискани луксове видимо контрастирали спрямо суровия живот на народите на Кръвния Договор.
Отначало тази разлика, която била логична, не оказвала никакво въздействие върху народите на Кръвния Договор, винаги недоверчиви спрямо всичко, което би могло да отслаби техния воински начин на живот: би се получило едно падение – пророкували Мъдрите Воини – ако те биха позволили на чуждите Култури да заразят техните обичаи. Това убеждение им позволило да се съпротивляват в продължение на много векове, докато в света нараствали и се разпростирали цивилизациите на Културния Договор. Въпреки това, с течението на вековете и поради многобройни и разнообразни мотиви, народите на Кръвния Договор започнали да се поддават културно пред народите на Културния Договор. Без да навлизаме в подробности, можем да считаме, че две са били основните причини за този резултат. От страна на народите на Кръвния Договор – един вид колективна умора, която обезсилвала воинската воля: нещо като унесът, който за моменти може да обхване часовоите по време на една дълга нощна стража; тази колективна умора, този унес, тази слабост на волята, ги направила безпомощни пред Врага. От страна на народите на Културния Договор – една дяволска Стратегия, замислена и разработена от Свещениците, която се основавала върху използуването на Умората от Войната, посредством изкушението на илюзията: така народите на Кръвния Договор бивали изкушавани с илюзията за мира, с илюзията за примирието, с илюзията за културния прогрес, с илюзията за удобството, за удоволствието, за лукса, за комфорта и пр.; и навярно най-ефективното оръжие било изкушението на любовта на красивите жрици, специално обучени да събуждат спящите страсти на Царете-Воини.
С изкушението на илюзията Свещениците успявали да реализират кръвни съюзи между враждуващите народи – да сключват „договори за мир” чрез уреждането на бракове между членовете на управляващата аристокрация; естествено, тъй като ставало на дума за свързване на индивиди от високо потекло и от същата раса, често това не водело до деградация на Чистата Кръв. Какво целели в такъв случай Свещениците с тези съюзи? – Да господствуват културно над народите от Кръвния Договор. Те били съвсем наясно, че Чистата Кръв сама по себе си не е достатъчна за поддържането на Мъдростта, ако липсва духовната воля за освобождаване в Източника – воля, която била отслабнала поради Умората от Войната. Мъдростта би направила Духа свободен в Източника и по-могъщ от Бога-Създател; но в този свят, в който Духът е окован в животинския човек, Култът на Бога-Създател в крайна сметка възтържествувал над Мъдростта, погребвайки я под булото на ужаса и омразата. Веднъж като ги подчинели културно, Свещениците щели да имат време да деградират Чистата Кръв на народите от Кръвния Договор и да изпълнят своя собствен Културен Договор – тоест да разрушат творенията на белите Атланти.
С моя народ, д-р Сигнагел, нещата се случили по този начин. Царете, уморени да се сражават и да очакват завръщането на Боговете-Освободители, се оставили да бъдат изкушени от илюзията за един мир, който им обещавал множество предимства: ако се съюзели с народите от Културния Договор, те щели да имат достъп до тяхната „напреднала” Култура, щели да споделят техните изтънчени обичаи, да се радват на използуването на най-различни културни обекти, да обитават по-удобни жилища и пр.; а и съюзите се сключвали с удобни бракове – връзки, които не уронвали достойнството на Царете и не ги задължавали да се откажат, по начало, от Мъдростта в полза на Култа. Те вярвали, наивно, че са постигнали един вид примирие, от което нямало да загубят нищо, но с което щели да спечелят много: и тази вяра, тази слепота, това безумие, тази неразбираема умора, този унес, това очарование, било това, което причинило съсипването на моя народ и най-големия провал на Кръвния Договор с белите Атланти – една Липса на Чест. О, какво безумие! Да повярват, че биха могли да се обединят в едно Култът и Мъдростта! Резултатът – катастрофата, бих казала – бил това, че Свещениците преминали отвъд стените и се установили между Мъдрите Воини; тук те плетяли интриги, за да наложат своите Култове и да причинят забвението на Мъдростта; и най-накрая – те се впуснали с жадност да придобиват Венерините Камъни, които бързо препращали на Бялото Братство посредством пратеници, пътуващи до далечни страни. Само много малцина Посветени имали Честта и Доблестта да се съпротивляват на това осъдително предателство и разполагали със средствата да съхранят Венериния Камък и това, което се помнело от Мъдроста.
Между тези Посветени бил и един от моите далечни предци, който инкрустирал Венериния Камък в металната обковка на един железен меч: това било оръжие с впечатляваща красота и забележителен символизъм; освен, че съдържал вграден Венериния Камък, гардът се извивал нагоре в два железни сокола, които защитавали ефеса и придавали на цялото формата на обърнат тризъбец; ефесът, от своя страна, бил от бяла кост, подобна на слонова, но завита спирално, за която се твърдяло с убеждение, че принадлежала на рога на Еднорогата Мряна – митично животно, което символизирало духовния човек; и главата на ефеса – от желязо, както и острието – също така имала двойка издигнати соколи, които образували един втори обърнат тризъбец. През Средновековието, както ще се види по-нататък, други Посветени гравирали върху острието надписа „honor et mortis” [1]. И тъй, този Посветен установил закона, че това оръжие трябвало да принадлежи единствено на Царете от оригиналната кръвна линия – на наследниците на белите Атланти. Напразни били в този случай опитите, правени от поколения Свещеници наред да се отърват от Меча на Мъдростта, наречен така от народа: както ще се види, той се пазел дотогава, докато можело, а сетне – когато това вече не било възможно – бил укриван до дните на Лито де Тарсис – праотецът, който дошъл в Америка през 1534 година.
Повтарям: безумието да се обединят в една и съща кръвна линия Култът и Мъдростта причинило една катастрофа сред народите на Кръвния Договор – прекъсването на инициатическата верига. Случило се тъй, че в един даден момент, когато Боговете на Култа се наложили, заглъхнал Гласът на Чистата Кръв и Посветените изгубили възможността да чуват Боговете-Освободители: волята да се завърнат в Източника била отслабвала от известно време, а сега им липсвала и ориентация. Без Гласа и без ориентацията към Източника вече нямало Мъдрост, която да се предава, вече не се виждал Знакът на Източника във Венериния Камък. Посветените скоро установили, че нещо било прекъснато между тях и Боговете-Освободители. И те разбрали, твърде късно, че бъдещето на мисията и на Кръвния Договор зависело както никога от борбата между Култа и Мъдростта, но от една борба, която оттогава насетне вече нямало да се води навън, а вътре – в полето на кръвта. Какво направили Посветените, когато установили тази необратима реалност – мракът, който обгръщал Духа, – за да й противодействуват? Почти всички постъпили по един и същ начин. Тръгвайки от принципа, че тъй като това, което съществува в този свят, е само една груба имитация на нещата в Истинския Свят, и изправени пред невъзможността да локализират Източника и Пътя към Истинския Свят, те взели решение да използуват последните остатъци от Мъдростта, за да предадат на Фамилиите с Най-Чиста Кръв една „семейна мисия”, състояща се в несъзнателното схващане със Знака на Източника на един Архетип. Следва да се отбележи скромността на тази цел: Древните Посветени – Мъдрите Воини – били способни „да схванат змията със Знака на Източника”; а змията е един Символ, който съдържа Всичките архетипове, сътворени от Бога на Вселената – Символ, който се схващал съзнателно с несътворения Знак на Източника. Сега Посветените предлагали – и не оставали други възможности – една фамилия да работи „на сляпо” върху един сътворен Архетип, опитвайки се Символът на Източника, присъствуващ в кръвта, да го схване случайно някой ден и да разкрие Истината на Несътворената Форма.
В обобщение, д-р Сигнагел, на някои Фамилии, в чиито вени течала Божествената кръв на белите Атланти, била възложена една семейна мисия – една цел за постигане с минаването на неизброими поколения, които щели да повтарят постоянно една и съща драма, въртейки се около един и същ Архетип. Както Алхимикът разбърква оловото, така членовете на избраното семейство повтаряли неуморно постановените от предците опити, докато някой ден един от тях, въртейки се в един кръг, изминаван хиляди пъти под други небеса, щял да успее да осъществи семейната мисия, пречиствайки тогава своята астрална кръв. Така щяла да се произведе една трансмутация, която да му позволи да обърне инволюцията на Кали Юга или Тъмната Епоха, да се завърне в Източника и да придобие отново Мъдростта.
Очевидно е да се изясни, че семейната мисия щяла да е тайна и че всъщност била неизвестна за членовете на Фамилиите, наследници на белите Атланти. Мисията изисквала изпълняването на един специфичен стереотип, чието съдържание нямало непременно връзка с целите и задачите на културната общност, към която принадлежала избраната Фамилия; и дори, в зависимост от епохата, стереотипът можел да стане неразбираем или просто да влиза в конфликт със светските културни норми. Но нито едно от тези неща нямало значение, тъй като мисията била формирана в семейната кръв – в дървото на Фамилията – и клоновете-наследници продължавали дя клонят неизбежно към стереотипа в едно несъзнателно и свръхчовешко усилие да надмогнат духовното падение. Разбира се, специфичният стереотип описвал Архетипа, който трябвало да бъде схванат в кръвта със Знака на Източника, за да го преодолеят и да стигнат до Несътворената Форма. На някои семейства например било поверено усъвършенствуването на един камък, на едно растение, на едно животно, на един символ, на един цвят, на един звук, на една определена органична функция или на един инстинкт и т.н. Усъвършенствуването на стереотипната вещ изисквало да се проникне в нейната интимна същност, докато се достигнат метафизичните предели, тоест докато се хармонизира със съвършената форма на сътворения Архетип: оттук, като се има предвид, че сътвореният Архетип е само едно просто копие на Несътворената Форма, щяло да е възможно да се ориентират отново към Източника, ако се схванел Архетипът със Символа на Източника, присъствуващ в Чистата Кръв; и тук се намирала Мъдростта.
Семейната мисия не приключвала така с простото трансцендентно схващане на сътворения Архетип, а се изисквало неговото духовно пре-създаване. Тръгвайки от едно качество, съществуващо в света, те се връщали върху него отново и отново, неуморно, в течение на векове, докато прониквали в интимната същност и осъществявали неговото архетипично съвършенство: пре-създавало се, следователно, качеството в Духа и то бивало схващано със Символа на Източника. Само така се изпълнявало условието на Съществуването за Духа – само така Духът бивал нещо съществуващо отвъд сътвореното: не като възприема илюзията на сътвореното, а като пре-създава възприетото в Духа и го схваща с Несътвореното. При осъществяването на семейната мисия по този начин, астралната кръв – не хемоглобинната – бивала пречистена и ставала възможна една трансмутация, присъща на Хиперборейските Посветени или Мъдрите Воини – тази, която преобразува човека в безсмъртен свръхчовек.
В хода на този не-еволюционен път призваните – призвани да изпълнят семейната мисия – щели да са способни да създават „по магически начин” различни неща. Посветените в Мистерията на Чистата Кръв придобивали, например, едно магическо вино – сома, хаома или амрита; след една хилядолетна дестилация на стереотипния спирт, той бивал инкорпориран в кръвта, пресъздаден като един трансмутиращ нектар. Също така манипулацията на звука позволява да се достигне до една висша хармония, до една музика на сферите; Духът, вибрирайки една единствена нота – ом – пресъздава неизречимата същност на логоса – Словото-Създател. И както онзи нектар, така и този звук и други подобни архетипични форми, могат да бъда пресъздадени в Духа и схванати от Символа на Източника – схванати от Несътвореното – отваряйки така портите към Източника и към Мъдростта.
Вашата фамилия, д-р Сигнагел, е била предназначена да произвежда един архетипичен мед, изтънченият сок на сладкото. От далечни времена Вашите предци са обработвали всичките форми на захарта от култивирането до рафинирането, от най-грубите меласи до най-отличните медове. Един ден емпиричното манипулиране било изчерпано и една метафизична захар – тоест един Архетип – се въплътил в астралната кръв на фамилията, давайки начало на един дълъг процес на вътрешно рафиниране, което кулминира във Вас. Днес метафизичната захар е била хармонизирана с архетипичното съвършенство и усилието на хиляди предци е кондензирано във Вашата личност: търсената сладост е във вашето Сърце. И на Вас се пада да направите последната крачка на трансмутацията – да пресъздадете архетипичната захар в Духа и да я схванете със Символа на Източника. Но не съм аз, която трябва да Ви говори за това, тъй като Вашите предци ще се явят един ден, всички заедно, и ще изискат от Вас изпълнението на мисията.
[1] Лат. „Чест и смърт” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар