Книга Втора
Ден Двадесет и Девети
За да разберем сега основанието на Култа на Прозерпина в Рус Баал, трябва да отидем достатъчно напред в историческото време и да стигнем до една Епоха, в която Свещениците на Културния Договор са успели да объркат дълбоко индивидуалните характеристики на Деметра-Ама и Персефона-Фрия, които били наричани просто „Богините”. Целта на Свещениците била да заменят Хиперборейските Атлантски Богини с образа на Великата Майка Бина – един от аспектите на YHVH, Единния Създател. Именно тук трябва да се разполага произхода на Мита за Адонис – гръцко Име на Адонай – Господарят YHVH. Според гръцкия Мит майката била Мира, която Боговете превърнали в Дърво, когато била бременна с Адонис; Мира – същото растение, което един от Тримата Влъхви от Изтока, пратеници на Бялото Братство, дарява на младенеца Исус. За десет месеца Дървото на Мира изнася и ражда Адонис – едно дете, което представлява красотата, което не е нищо повече от един символичен начин да се каже, че Тиферет – Красотата в Сърцето на YHVH, един от неговите Десет Аспекта – се ражда от Наровото Дърво. Митът продължава, твърдейки, че Афродита – Богинята на Огъня на Любовта, тоест Архетипа на Топлия Огън в Сърцето – се влюбила в детето и го поверила за отглеждане на Персефона-Прозерпина. Така вече имаме присъствуваща, Великата Майка Бина – Аспекта „Разум” на YHVH. Двете Богини – Афродита и Персефона – накрая се оказват съпернички за спечелването на любовта на Адонис-Адонай, което означава, че в животинския човек или обикновения човек – образ на Адам – е нормално да влизат в конфликт Топлият Огън в Сърцето – Тиферет, и Разумът, който Бина вдъхва в Мозъка. Тази амбивалентност се вижда в неразрешеността на Мита: Адонис-Адонай трябва да се задоволи да остава алтернативно с всяка една от Богините, макар предпочитанието, което Свещениците придават на Сърцето като седалище на Душата, да е искало Красивият Бог „да прекарва повече време с Афродита, отколкото с Персефона”. Сърцето е свързано със символа на розата и така смъртта на Адонис-Адонай донася на света червените рози, родени от капките кръв от неговата рана: Артемида – Богинята-Мечка – е тази, която кара един глиган да рани смъртно Бога. Противопоставянето между Глигана – едно от Проявленията на Вишну – и Мечката е класическа тема на Хиперборейската Мъдрост. Тук само ще кажа, че Глиганът е свързан с Мистерията на Голените, както се видя от убийството на Враите на Тарсис, и че Митът посочва алегорично една Степен, постигната от Тях – едно йерархично ниво, което им позволява да носят напред знамето на Израил тогава, когато самият Избран Народ се оказва неспособен да го прави – когато Адонис-Адонай прокървява за момент в Пардес Риммоним, за да създаде розите, които ще разцъфтят във времето на Универсалната Синархия.
Във Фригия Голените служели като Свещеници на Кибела и възприели практиката на ритуалната Содомия – порок, който и досега е запазен във висшите степени на създаденото от Тях Масонство. Фригийският Мит за Адонис-Адонай е бил този за Атис, в чийто Култ Голените изпълнявали една основна ръководна роля. Тук Великата Майка Бина била наричана Кибела – една Богиня, която обичала разюздани оргии и изисквала нейните „Свещеници на Кучето” да бъдат евнуси: в хода на Култа било обичайно, обзети от оргиастичната лудост мнозина участници да се кастрират доброволно – като Архетипа Атис, – съставяйки сетне, ако оцелеят от това осакатяване, свитата от содомити, които почитали и служели на Богинята.
Съгласно фригийската легенда Кибела била почитана като Огнен Камък; желаейки да се съвокупи с Нея, Зевс-Хокма поставя върху Камъка своето семе – акт, който кара Богинята да зачене. Така се ражда Агдистис – едно хермафродитно същество, което Дионис-Йехова упоява и кастрира, за да индивидуализира неговия пол. От раната на Агдистис избликва изобилна кръв, която се преобразява в Наровото Дърво – основанието, заради което Атис, както и Адонис бил наричан Риммóн – Нар. Но отделеният фалос на Агдистис, хвърлен на Земята, се преобразява на свой ред в Бадемовото Дърво – член на семейството на розите. Един нар – плод от Наровото Дърво на Агдистис – забременява Нана, дъщерята на Бога-Река Сангарий. От тази бременност се ражда Атис – един Красив Бог, подобен на Адонис; и също както за Адонис, така и Атис ще се борят Великата Майка Бина и Богинята на Топлия Огън в Сърцето – Тиферет: Агдистис, сега превърнат в жена, се влюбва в Атис, също както и Кибела, с която тя трябва да спори за благоволението на Красивия Бог. Очевидно, Атис е един фригийски Адонис – един представител на Красотата на YHVH в Сърцето, към който предявяват претенции едновременно Великата Майка Бина-Кибела и от Тиферет-Агдистис-Афродита.
Но фригийският Мит съдържа повече детайли. Атис, доведен до полуда от Агдистис, се кастрира и умира – източника на осакатяването в Култа на Кибела. Богинята го погребва и засажда върху гроба му едно Бадемово Дърво. Атис е бил, следователно, евнух и содомит, белязан от символите на Нара и Бадема, което показва ясно, че произходът на Мита е еврейски. Спомнете си, д-р Сигнагел, че от друга страна Якобинците, които предизвикват Френската Революция, чиито Водачи са били евреи и Голени, се идентифицирали с фригийската шапка, тоест със шапката на Свещениците на Фригия, която има формата на обрязан член, за да посочи содомитския характер на Свещениците на Великата Майка Кибела-Бина – „Богинята Разум” на енциклопедистите.
Не бива да ни изненадва на този етап, че именно Дионис-Сабазий – един Бог на Ечемика като Йехова – е този, който е кастрирал Агдистис, след като го упоил с ечемично вино. На Йехова била посветена Съботата – денят, който в цялото Средиземноморие се посвещавал на Култа на Сатурн, комуто бил посветен Нарът. Саул, първият Цар на Израил, посветил Царството – Малкут – на Нара, който представлявал YHVH. Дионис с бичите крака и високи обувки бил един куц Бог, също като Минотавъра, така както бил накуцващ и Танцът на Лабиринта, който танцували и все още танцуват мъжките яребици. Този Танц бивал изпълняван от еврейските Свещеници на Баал-Таммуз-Адонис по времената на Илия – ІХ в.пр.Р.Хр.: „Взеха Свещениците телето, което им бе доведено, и след като го подготвиха, призоваваха Името на Баал-Таммуз Адонис от сутринта до пладне, думайки: Баал, отговори ни! Но нямаше нито Глас, нито Отговор. Междувременно, Те танцуваха, накуцвайки, до Олтара, който бяха направили” [ІІІ Царства, 18;26]. Еврейската дума Песах, която обозначава Пасха, означава именно „накуцващ танц”, което се дължи на това, че този празник е бил един и същ с този на Баал-Адонис – Богът Риммóн, който бил убит от един Глиган: тази идентичност е източникът на еврейската забрана да се яде свинско месо в Съботните дни. Освен това левитската традиция повелява пасхалното агне – жертвата на холокоста на Пасхата – да бъде сервирано върху поднос от Нарово дърво.
Нарът бил единствения плод, който можел да се внася в Светая Светих, и Върховният Свещеник при годишното си влизане в Храма, носел вшити в своя ефод малки пискюли с формата на нар. Свитъкът на Тора се навивал около една пръчка, наричана Ес Хайим, тоест Дървото на Живота, която завършвала в двата края с два издялани нара. И осморният свещник – Ханука – има по един нар увенчаващ всеки клон, в които сияе Йод, Окото на YHVH. Седморният свещник – Менора – има от своя страна седем чашки от Бадемов Цвят, които напомнят за установяването на Свещеничеството на Аарон, когато разцъфнала тоягата от Бадем, която му дал Моисей: „И стана така, че когато на следващия ден Моисей влезе в скинията на завета, тоягата на Аарон, тази на Дома на Леви, беше напъпила и разцифтяла, и беше родила бадеми” [Числа, 17; 8]. За да увековечи това чудо, YHVH казва: „Ще направиш свещник от чисто злато, както основата, така и ствола му. Неговите чашки, неговите неговите пъпки и неговите цветове, ще образуват тяло с него. Шест клона ще излизат от страните му, три клона от едната страна на свещника и три клона от другата. Три чашки по образа на Цвета на Бадем ще има първият клон с неговите пъпки и неговите цветове; също така вторият; и пр.” [Изход, 25;31-33]. И според видението на Пророк Захария, „Тези седем светилника са Очите на YHVH, които обхващат с поглед цялата Земя” [Захария, 4;10] – тоест една резпрезентация на Шехина.
Култовете от Рус Баал – прастарият на Баал-Таммуз-Адонис, практикуван от еврейските Свещеници, и този на Баал-Молох, отслужван от Голените – били интерпретирани от римляните като форми на почитане на Кронос-Сатурн – един Бог, еквивалентен на Йехова-Адонай или Риммóн-Атис-Адонис-Дионис. От ІІІ в.пр.Р.Хр. Свещениците на Културния Договор, които се били разпространили в Рим, посветили Рус Баал на Култа на Прозерпина или Персефона – подземната любима на Адонис; през същата Епоха и недалеч оттам Господарите на Тарсис се посветили на Култа на Веста – Богинята на Огнищния Огъня, зад която те прикривали своята концепция за Култа на Студения Огън. Двата противоположни култа – този на Студения Огън на Веста от Тарсис и този на Топлия Огън на Прозерпина от Палос – се развивали едновременно, без никой от тях да се опитва да надделее над другия. И не е излишно да се повтори, че тази версия на Прозерпина съответствувала на една късна Персефона, по-близка до Великата Майка Кибела-Бина, отколкото до древната Персефона или Фрия – Съпругата на Навутáн .
През ІІ в.пр.Р.Хр. – потайни както винаги – Бера и Бирса идват в Уелва; но този път те не нападат Дома на Тарсис, а се отпправят към Рус Баал, за „да надзирават Култа на Прозерпина по повеля на Мелхиседек” – един Върховен Свещеник на Бялото Братство. След заминаването на Безсмъртните, Храмът от областта на Палос започва да си спечелва слава от чудесата, които изпълнява Богинята, главното от които се състои в изцеряването от бяс: от всички области на полуострова и дори от чужди страни пристигат тогава ухапаните или заразени от кучешки ухапвания, за да възстановят изгубеното си здраве. Преди малко, като чули Бирса да казва „срещу кучетата – илюзията на бяса”, четиримата Свещеници разбрали, че онези древни чудеса са били свързани със силите на Бера и Бирса.
Един век по-късно – през 159 година – мисионерът Кириакус превръща Култа на Рус Баал в християнски чрез простата формалност да отъждестви Прозерпина с Дева Мария, наричана оттогава насетне „Нашата Господарка от Ла Рáбида”, тъй като Богинята продължавала да цери бяса [1]. Но тогава – като Мария-„Богородица” – Прозерпина-Персефона вече била един завършен образ на еврейската Велика Майка Бина. Името „от Ла Рáбида”, следователно, предшествувало с петстотин години названието Рапта или Рапита, с което арабите означавали обителта [2], издигната в Рус Баал върху основите на древния Параклис на Нашата Господарка от Ла Рáбида. След Реконкистата обителта преминала отначало в ръцете на монасите-самотници на Свети Франциск, които изградили Манастира в съвременните му размери, но скоро той бил предаден от Папата на Тамплиерите, които го заемали до разпускането на техния Орден. Епископът Свети Макарий, за да отпразнува освобождението на Манастира, подарил на войника Константин Даниел една скулптура, която традицията приписвала на Апостол Свети Лука и която изобразявала Дева Мария.
В момента, който описвам – когато Безсмъртните Бера и Бирса се срещат с четиримата Свещеници в Замъка на Арасена – тази скулптура вече се намирала в Манастира на Ла Рáбида – в Рус Баал срещу областта на Палос.
[1] Исп. Nuestra Señora de la Rábida: игра на думи от исп. rabia – „бяс” и rábida – „крепост” (бел.прев.).
[2] Испанската дума rábida, с която се обозначавали военните и религиозни укрепления, които мюсюлманите издигали по бреговете и границите на християнските кралства в Иберийския полуостров, произлиза от класическата арабска ribāṭ, в андалузкия арабски диалект rābiṭa – „място за молитва и свещена война” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар