Книга Втора
Ден Тридесети
Четиримата Свещеници на Йехова-Сатана размишлявали върху Известието на Безсмъртните: скоро щяло да се случи дванадесетото проявление на Шехина, съвсем недалеч оттам – в Рус Баал; и Те щели да бъдат участници в това необикновено чудо: само един друг Свещеник на Израил би могъл да разбере екстаза, който изпитвали четиримата пред една подобна възможност! Защото само Душата на един евреин е способна да разбере Шехина! Най-развълнуван бил Великият Магистър на Храма: – „О, каква велика чест е това, – мислел потресен той, –че на моят Орден е била поверена охраната на едно толкова свещено място! Сам Бог ще се спусне сега между нашите!”. – И така в този стил всеки един от тях разпасвал своите равински и Голенски фантазии.
– Действително, Свещеници! – потвърдил Бирса, отгатвайки мисълта на присъствуващите. – Вие ще спомогнете като никой друг за изпълнението на Божиите Планове! Хиляди Голенски монаси и еврейски Доктори работят за установяването на Универсалната Синархия: всички те се радват на благоволението на Елохим и ще бъдат богато възнаградени! Но само вие четиримата узнавате днес Предизвестието на Шехина: и само Вас и онези, които вие призовете да сътрудничат, YHVH Саваот ще счита отговорни за Водния Холокост, който Киблóн ще му принесе в своето време! Възрадвайте се, прочее, Свещеници, защото Тройният Холокост на Киблóн – един от най-кървавите в Историята – ще бъде приписан на вас, ако изпълните Мисията, която ви възлагаме! От нея зависи да се осъществи предначертанието на YHVH; върху нея почива, о Свещеници, един от стълповете на Историята!
– Сега, когато Злото бе изкоренено в Уелва, – продължил Бера, – сега, когато Кръвта на Тарсис беше превърната в луга, ще ви възложим една много проста Мисия, която е тази да утвърдите Доброто на Земята! И Доброто е YHVH! А YHVH може да се спусне само на Свещена Земя! На вас се пада, о Свещеници на YHVH, да пречистите Земята! – погледът на Бера бил изпитателен.
– Да, – възкликнали в унисон Наси и Вениамин. – Пречистването на Земята е задача на Свещениците! Освещаването й е способност на YHVH!
– Правилно, Свещеници: Ние, Представителите на Мелхиседек, ви нареждаме: пречисете тази земя на Уелва, изтрийте всяка следа от Мистерията на Студения Огън, измийте Петното на Култа на Девата от Пещерата! Но най-вече: заличете спомена за това мрачно Божество! Защото не ще има мир нито на Земята, нито на Небето, а Рус Баал не ще бъде Свещена Земя, докато остава смущаващото Присъствие на Девата от Агарта, носейки нейното Прокълнато Семе.
– Естествено, – казал Бера, –едно подобно изкупление ще бъде ефективно само ако един Култ се замени с друг. Съответно, ние ви нареждаме също да насадите във всички нужни места Новия Култ на Девата на Чудесата: Тя ще просветли със своя Горещ Огън Мрака, разлят от Самозванката! Когато Неевреите й отдадат безрезервно своето Сърце, Самозванката ще бъде забравена, ще избледнее споменът за нейната мерзост и Земята ще бъде пречистена: тогава и само тогава Шехина ще се спусне в Рус Баал!
– Но този Култ вече съществува! – прекъснал го Великият Магистър на Храма. – В Манастира на Ла Рáбида се почита именно Девата на Чудесата – древната Прозерпина от Палос, Господарка на Бяса!
– Грешиш, Свещенико! – заявил Бера с ужасяваща усмивка. – Говоря за един Нов Култ, който ще замени също и този, който споменаваш: Култа на Великата Майка Бина, която ще проповядвате като Дева на Чудесата, за да се попречи на Неевреите да заподозрят замяната, но която ще получи различни Свещени Имена, познати само на Посветените Свещеници, Голени и Равини. Говоря, прочее за Девата на Нара,
или Девата с Лентата,
или Девата на Ладията,
или Девата с Младенеца от Глина,
или Девата на Горещия Огън.
– Потърсете, о Свещеници, и повикайте вече монаха-скулптор, когото сте накарали да дойде от Франция!
Абатът на Клерво излязъл забързан от Библиотеката и миг по-късно вече влизал, следван от смирения цистерциански монах, който носел в ръцете си един свитък пергамент и парче въглен. Монахът се спрял пред Бера, следван от Абата, и се взрял ужасен в дяволското лице на Безсмъртния.
– Чуй ме добре, клетнико! – заговорил му рязко Бера с пламнали от омраза очи. – Ще ти отправя едно предупреждение: за това, което ще видиш на това място, не ще говориш никога и на никого. Ти ще изпълниш своята работа и сетне ще се оттеглиш доживотно в един закрит Манастир. И изобщо да не ти минава през ум да не изпълниш нашата повеля, защото Земята ще се окаже тясна, за да скрие твоето предателство! Въпреки това не ти се доверяваме и отсега нататък ще бъдеш наблюдаван ден и нощ. Но трябва да знаеш, о смъртно създание, че дори Смъртта не ще може да те освободи от Нас, защото ще отидем и в самите адове, за да те накажем! Разбрал ли си рисковете, които поемаш?
Бедният монах се бил хвърлил на пода в краката на Бера и треперел като уплашено куче.
– „Н-н-не щ-ще се о-о-осмеля да ви предам!” – заекнал той, без да повдига поглед от краката на Бера, без да се осмели да погледне отново смъртната заплаха на неговите очи.
– Най-добре да казваш истината, – казал иронично онзи Цар на Лъжата, който бил Бера. – Изправи се, куче! – заповядал твърдо. – И наблюдавай страницата на тази отворена книга. Какво виждаш в нея?
Четиримата свещеници се спогледали помежду си, изумени от това, че Безсмъртните щели да покажат на монаха-скулптор, който не бил нито Теолог, нито Кабалист, а още по-малко Посветен, една тайна рисунка от Сефер Ише.
Опитвайки се да се успокои, живописецът се опрял с две ръце на ръба на наклонената маса и погледнал посочения лист. Това, което видял, скоро го накарало да забрави горчивите предходни минути и то – щял да си повтаря цял живот той – го възнаградило за страданията, изтърпени дотогава. За пръв път той се почувствувал свободен от грехове, невинен, опростен от една Милост, която идвала от вътрешността на Душата, сякаш Душата участвувала в един Божествен Юбилей [1]: и това, което вдъхвало това усещане на душевна свобода, тази сигурност, че е подкрепян от Бог и обичан от Христос, било Най-Прекрасният и Великолепен образ на Богородица, който монахът някога бил виждал; защото, разбира се, тази Господарка била жива; докато държала младенеца в ръцете си, Майката го погледнала бегло и именно в този миг той се почувствувал опростен и умиротворен, като че Тя му била казала – Върви напред, сине Божи, защото аз ще се застъпя, та да не бъде непреклонна за теб Строгостта на Неговия Закон. Изпълни своята мисия и ме изобрази така, както ме виждаш, в Пълнотата на Моята Святост, за да видят също и човеците Чудото, което ти виждаш; изпълни това с целия си талант и Великото Лице на Бог ще ти се усмихне!
– Толкова е Прекрасна! – извикал скулптурът, напълно запленен. – Само едни ръце, водени от Благодатта Божия, и един камък, благословен от Всевишния, биха могли да изпълнят Делото, което се иска от мен. Но Аз ще поставя ръцете си в Служба на Бог, а Вие, които сте могъщи, ще ме снабдите с най-добрия алабастров камък на Света!
И разгъвайки пергамента до книгата, той се впуснал да рисува трескаво изображението на една Дева с Младенеца с невиждани дотогава черти. Четиримата Свещеници го гледали изненадани, понеже било явно, че видението му не идвало от книгата Сефер Ише – поне не от страницата, която се виждала, а от една друга реалност – от един Небесен Свят, който се бил отворил пред очите му и му бил разкрил Господарката на неговото вдъхновение.
С необичайно търпение Безсмъртните изчакали един дълъг час, докато монахът изглежда се завърнал към реалността: на масата се намирал завършен графичният синтез на свръхестественото видение.
– Ваши Превъзходителства: сега разбирам Вашите резерви, – казал ваятелят, все още развълнуван. – Вие, несъмнено с одобрението Господне, ми позволихте да надзърна в Небето и да съзра Пресветата Майка. Бъдете сигурни, че макар винаги да го помня, а Творбата ми да остане като свидетелство за това видение, произходът на същата никога не ще напусне устата ми. Както ме бяхте предупредили отначало, ще отговарям пред вас за това с живота си! Но, – тук той притворил очи и размишлявал на глас за себе си, – какво е Смъртта пред още по-ужасяващата възможност да изгубя благоволението на Майката Божия, да не оправдая Нейното доверие? Ще го направя! – казал тогава, провиквайки се. – О, да, ще го направя. Ще го направя за Нея!
– Вярваш ли, че си способен да изваеш статуята, от която се нуждаем? – запитал Бирса, без много много да се съобразява с мистичното състояне на монаха-скулптор.
– О, да! Ще вложа цялото си Изкуство и Божественото Вдъхновение, което ме обзема сега, за да придам най-съвършеното осъществяване на този образ! – и посочил рисунките, скицирани с въглена върху фината кожа на пергамента.
В тях била изобразен една Върховна Майка, надарена с прекрасно лице с израилтянски черти и одежди от същата народност, с глава, покрита с дълга мантила, достигаща до над кръста, държаща Младенеца с лявата си ръка, докато в дясната държала един скиптър, увенчан с Нар. Тялото на Майката създавало впечатлението, че се накланя леко наляво, може би, за да позволи на Божествения Младенец да заеме центъра на сцената. Младенецът от своя страна гледал напред и благославял това, което виждал, с един жест на дясната ръка, докато в лявата си държал една sphaera orbis terrae [2]. И двамата – Майката и Младенецът – носели корони: Майката имала Корона на Царица, която художникът бил отбелязал, че трябвало да се направи от чисто злато; а Младенецът имал върху един сребърен обръч, служеш за ореол, три бадемови цвята, разделени пропорционално: от шестото листенце на всеки цвят избликвали девет лъча – символ на Деветте Сили на Месията. В краката на Девата различни символи като раковини и риби посочвали морската природа на титулуването: самата Тя стояла върху вълните.
– Ще ти се доверим донякъде, макар че също така ще бъдеш наблюдаван – заплашил го Бирса, след като разгледал рисунката. – Доволни сме от това, което си видял и което мислиш да направиш. Щастлив си ти, о Рабе Божи! А сега си върви в своята килия, защото имаш много, за което да се молиш и да размишляваш.
Няколко момента по-късно били отново само шестимата, събрани пред Сефер Ише.
– Какво бе това, което видя монахът, о Безсмъртни? Със сигурност не е било тази фигура от страницата Ламед, – попитал Абатът на Клерво.
– Разбира се, че не, – отвърнал Бирса. – Бера накара скулптора да изяде едно зърно от този плод – и посочил нара Бина.
– Действително; – потвърдил Бера. – Ние позволихме на монаха да надзърне в Седмото Небе – в Палата, където обитава Месията в любящите ръце на своята Майка Бина. И той видя Майката и Месията – Божествената Двойка на Аспектите на YHVH, които управляват Седмото Небе: Майката Бина, изливаща творящия Разум на YHVH Елохим с Горещия Огън на Своята Любов; и Диханието на YHVH, което е Душата на Месията – Младенецът, чиято Форма е тази на Метатрон, който язди Аработ – облаците, чиято обиколка се извършва върху водите на Авир – Етера, и чието Проявление е Шехина – Низхождането на YHVH в Царството. Направихме това, защото ни е нужно да се представи това видение върху един Първичен Камък и да се изложи в Ла Рáбида, замествайки на статуята на Епископ Макарий, която пазят Тамплиерите. Ваянието ще се извърши тайно и когато статуята е готова, вие ще я замените при най-голяма дискретност. Тогава ще се утвърждава с по-голяма настойчивост от всякога, че същата е дело на Евангелиста – че самият Свети Лука я е изваял през І век. Важно е да се направи така, защото един ден Киблóн ще дойде в Рус Баал, за да потвърди своя ключ, който ще бъде S.A.M., т.е. Шехина, Авир, Метатрон – универсалния код на Месията: чрез новия образ на Девата на Чудесата той ще узнае, че там ще се прояви Шехина, за да му дари Глагола на Метатрон посредством Авир, Етера.
Както знаете, този образ на Сефиротичното Дърво Риммóн символизира Адам Илаах – Човекът Свише, наричан също Адам Кадмон – Изначалния Човек, т.е. Човешката Форма на YHVH, която се възпроизвежда в Адам Харишон – земния човек. В плодовете на Божествения Нар на живота се намират Десетте архетипични Имена-Числа, с които Той е приел въпросната Форма и е придал съществуване на всички сътворени неща. Тези Имена-Числа, наречени Сефирот, са връзката между Единството на YHVH и множествеността на нещата: за YHVH Сефиротите са идентични и едно с Единния; за Света Сефиротите са различни и придават същестуване на множественото, което представлява реалността. Погледнато откъм Света – за Нас, Сътворените Същества – Десетте Сефирот еманират последователно от Единния, без да го разделят, израствайки от Дървото Риммóн.
Първият плод е Кетер – Короната на Ехйе, същностния Аспект на YHVH: непосредствено под Кетер е Тронът на Бог, Всевишния на Творението. Кетер е Светият Старец – аттикá кадиша, или още Стареца на Старците – аттикá деатиким. Той седи на Трона и до Него идва единствено Метатрон, който понякога се спуска до човеците – както когато е говорил с Моисей на Синай – и ги отвежда пред Стареца на Дните. Той е онзи, който е казал на Моисей: „Аз Съм Този, Който Съм” – Ехйе Ашер Ехйе [Изход 3; 14]. Властта на Ехйе се простира директно върху Серафим или Серафимите – Хайот Хакадош, т.е. Светите Души, Ангелите-Строители на Вселената.
От Кетер възниква втория от Сефиротите – Сефирата Хокма – Мъдростта на Йах, Бога-Отец. Хокма е Божественото Помисляне на всички неща: няма нищо, което да е съществувало, съществува или ще съществува, което преди това да не е било потенциално в Хокма; много са зърната на този Плод, Отец на всичките плодове на Земята. Самият този образ на Дървото Риммóн е продукт на Сефирата Хокма, която в този случай се разкрива сама на себе си. Този, който присъствува в Хокма и въвежда човеците в сферата на Отца, е Разиел – Ангелът, който написал за Адам Първата Книга на Закона.
Но Мъдростта на Отца пресича през канала даат и се отразява в Бина – Третата Сефира, чийто Божествен Разум е необходим, за да се осъществи творението на помислените неща. Бина е Великата Вселенска Майка: чрез Нея Мъдростта на Отца произвежда плодовете на Световете и съдържанието на Световете. Горещият Огън на нейната Универсална Любов залива Етера Авир и предава на всички Светове Разума на YHVH Елохим – третия Аспект на Единния. Под негова Власт се намират енергичните Ангели Аралим [3], които действуват в сферата на Сатурн, но основният Ангел, който свързва човека с Божествената Майка, е Зафкиел – този, който е бил водач на Ной, великия мореплавател: Бина е, прочее, Господарка на Моряците.
– Кетер, Хокма и Бина съставляват Голямото Лице на Стареца – Арих Анпин;седемте Сефирот на Строежа, които остават, образуват на свой ред Малкото Лице на Бог – отражение на Голямото Лице и първото приближение към Единния, което човек може да придобие, тръгвайки от коя да е сътворена вещ.
– Следващите Сефирот са Числата, еманирани от същностната Троица Кетер, Хокма и Бина: Хесед и Нецах, които се намират от дясната страна на Дървото Риммóн, са мъжки като Отца; Дин и Ход – женски като Майката – дават плод от лявата страна на Нара. В централната колона на дънера израстват неутралните плодове, които синтезират противоположностите на последователните троици: Дин-Тиферет-Хесед – съзадаваща и произвеждаща; и Ход-Йесод-Нецах – изпълняваща и конкретизираща нещата. Най-накрая, в центъра е Малхут – Царството, което отразява Кетер – Короната, и което е проявеният Синтез на Формата на Стареца на Дните: чрез Царството Шехина низхожда на Земята и Царството Божие ще се осъществи на Земята когато Шехина приеме формата на Избрания Народ, Управлявана от Царя Месия.
Четвъртият Сефирот, прочее, е Хесед – Милостта на Елохай, Неговото Милосърдие и Състрадание. Това е Дясната Ръка на YHVH и под Неговата Власт се намират онези създания на Небесата, наричани Господства или Хасмалим [4], които действуват в сферата на Юпитер. Основният ангел е Цадкиел, който е бил водач на Авраам.
Петият Сефирот е Дин – Строгостта на Елохим Гибор. От този плод произлиза Закона на Бог, а неговите зърна са Присъдите на Неговия Трибунал: всяко човешко действие и всяко същество от Творението трябва да бъдат подложени на Съда – на Гебура на Елохим Гибор. Това е Лявата Ръка на YHVH и под Неговата Власт са Силите, наричани Серафими [5], които влияят в сферата на Марс. Неговият основен Ангел е Камаел – закрилника на Самсон.
Шестият Сефирот е Тиферет – Красотата на YHVH. Обединен със Сефирите Хесед и Дин, той образува производителната троица на сътворените същества – Дин-Тиферет-Хесед, но в действителност Тиферет е Сърцето на YHVH – седалището на Горещия Огън на Великата Майка Бина. В Тиферет Формите придобиват архетипичното съвършенство на Върховната Красота: действията на човеците, вдъхновени от Тиферет, могат да бъдат само действия на Любов; а сътворените същества се оказват свързани помежду си чрез Универсалната Любов, която излъчва Сърцето на YHVH. В Тиферет всичко е Красиво и Съвършено, защото Мъдростта Хокма на нещата, замислени съвършени, и Разумът Бина на тяхното схващане, произведени от Милостта Хесед и нагласени към Строгостта Дин на Закона, сияят в неговия Плод. Но Тиферет не е Нар, а една Ягода, т.е. една Роза – друга част от Единното Послание на Любовта на YHVH към Душевния Човек. Ягодата Тиферет се преобразува в Роза когато Сърцето на земния Човек приютява Горещия Огън на Животинската Страст. Под Негова Власт се намират Ангелите, които действуват чрез сферата на Слънцето – Властите, наричани Малахим. И тук съществуват два могъщи Ангела: единият е Рафаил, който е бил водач на Исаак; и другият – Пелиел, който е направлявал съдбата на Иаков. Тук действуват също така едни Ангели, които би трябвало да бъдат най-високо: това са Серафим Нефилим, които белите Атланти обвиняват, че са „Ангели-Предатели”, но които в действителност служат на YHVH с енергична отдаденост, осъществявайки неговите Планове за човешки прогрес и спомагайки за създаването на Универсалната Синархия на Избрания Народ. Те са основали Бялото Братство и са установили своята обител в Сърцето на YHVH; и от Тях зависи Окултната Йерархия на Свещениците на Земята.
Седмият Сефирот – Нецах – разкрива Победата на YHVH Саваот, Богът на Небесните Воинства. Това е Дясната Колона на Храма – Иакин – и под Негова Власт се намират Началата или Елохим – Ангелите, които влияят от сферата на Венера. Оглавява я Сервиел – Ангелът-водител на Давид.
Осмият Сефирот е Ход – Славата на Елохим Саваот, Лявата Колона на Храма, Боац. Той господствува над Архангелите Бене Елохим [6], които се проявяват чрез сферата на Меркурий: Михаил, вдъхновителят на Соломон, е основният Ангел тук.
Деветият Сефирот е Йесод – Основата на Творението на YHVHШаддай, Всемогъщия. Това е възпроизводителният орган на YHVH и заедно с Нецах и Ход той съставя последната, строяща или изпълнителна троица: Ход-Йесод-Нецах. Неговата Власт обхваща Ангелите, познати като Херувими [7], които се проявяват от сферата на Луната, а неговият основен Ангел е Гавраил, закрилникът на Данаил.
И десетият Сефирот е Малхут – Царството на Адонай Мелех, Царят-Господар на Творението, последното отражение на Стареца на Старците. Затова под Негова Власт се поставят всичките членове на Окултната Йерархия и на Бялото Братство – Ишим [8] на Избрания Народ. И затова неговият основен Ангел е Метатрон – Душата на Месията. Малхут е Низшата Майка, така както Бина е Висшата Майка, но ако низхождането на Низшата Майка се екстериоризира в Избрания Народ, той се превръща в Шехина – Мистичната Съпруга на YHVH.
[1] Юбилей – древен еврейски празник, чествуван веднъж на 50 години, при който се опрощавали дълговете и се освобождавали робите (бел.прев.).
[2] Лат. „Сфера на земното кълбо” или държава – един от символите на монархическата власт, въведен от източно-римския император Теодосий ІІ през 423 г., представляващ златно кълбо, инкрустирано със скъпоценни камъни и увенчано с кръст (бел.прев.).
[3] Ивр. „мъжествени, доблестни” (бел.прев.).
[4] Ивр. “кехлибарени” (бел.прев.).
[5] Ивр. “пламтящи, горещи” (бел.прев.).
[6] Ивр. “Синове на боговете” (бел.прев.)
[7] Ивр. “подобни на цветущата младост” (бел.прев.).
[8] Ивр. “човекоподобни” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар