Книга Втора
Ден Седемнадесети
Осъществяването на последната част от плановете на Бялото Братство изисквало една реформа в бенедиктинската монашеска система: необходимо било преди всичко да се съсредоточи Познанието на Ордена и да се контролират от този център основните културни функции на Запада. И тази реформа не закъсняла, тъй като била предварително предвидена, т.е. тя била една стратегическа алтернатива на Голените; през самия ІХ век, скоро след смъртта на Карл Велики и когато неговата династия се канела да се впусне в една борба на фракции, по фрагментите на Империята, която щяла да изтрае сто години, вече започвала да се очертава промяната: през 814 година Людовик Благочестиви, Монахът, предоставя цялата си подкрепа на Свети Бенедикт Аниански, за да основе той един манастир в Аахен, където бенедиктинският Устав щял да бъде прилаган с максимална строгост. Три години по-късно този монах, който бил изпратен в каролингския двор от бенедиктинския Папа Лъв ІІІ, редактира и издава Capitulare Monacorumи Codex Regularum, което щяло да постави първоначалната основа за реформата на бенедиктинския Орден. Но едва през Х век целта да се съсредоточи Познанието на Ордена успяла да се осъществи окончателно със заемането на манастира Клюни. Забавянето следва да се припише на съвместимостта, която тази цел трябвало да запазва със сигурността на Тайната на Ордена: Голените не можели да рискуват на този етап на развитието на фактите един провал поради непредвидливост. Затова клюнийската реформа се предприема едва когато се разполагало със сигурността, че тя няма да бъде прекъсната.
С избирането на саксонеца Хайнрих І Птицелов за Франкски Крал и Император през 919 година в Историята навлиза необикновеното потекло на Отоните и Салиите – една Чиста Кръв, която щяла да породи през ХІІІ век един Фридрих ІІ Хохенщауфен, „Хиперборейският Император, който се противопоставил с Мощта на Духа на най-сатанинските представители на Културния Договор”. През Х век това могъщо потекло се посвещава с ревност на реорганизацията на Царството, докато папството изпада в най-голяма загуба на престиж по причина на манипулирането, осъществено от фамилиите на римската аристокрация, по-специално Теодорите, Кресцензиите, Тускулите и пр. Бенедиктинският Орден, който бил решил да се възползува от момента, за да работи тайно за сформирането на Колегията на Строителите на Храмове, се подсигурява предварително, че никой няма да се намесва във функционирането на Клюни: понеже мястото, избрано за концентрирането на Познанието, повторно се паднало именно на един френски манастир поради изключителните съображения за сигурност. Една поредица от папски були, издадени през Х и ХІ векове, приети буквално от херцозите на Аквитания и Кралете на Бургундия, установили тоталната независимост на Клюни от каквато и да било друга власт освен тази на Папата или неговите абати: нито Кралете, нито Херцозите или Графовете, нито областните Епископи можели да се намесват в делата на манастира.
Чували ли сте да се говори понастоящем, д-р Сигнагел, за някакви бази, които притежавали Великите Сили, например руснаците или американците, в които били събрани огромен брой учени от всякакви специалности, снабдени с най-съвършените инструментални средства, за да планират в интегрална форма дългосрочни цели, които зависели пряко от Президента или от един Върховен Съвет и действували независимо от каквато и да било друга национална власт извън собствените си началници или командири? Е, именто това бил Клюни през Х век. Там се правели плановете за една бъдеща юдеохристиянска Европа, обединена под Катедралите и Храма на Соломон, контролирана от един военен Орден на Църквата, администрирана от една Финансова Синархия и управлявана в крайна сметка от Избрания Народ.
Формозус – онзи бенедиктински Папа, чийто непогребан труп бил хвърлен в Тибър от Папата Стефан VІ, привърженик на Ламберт Сполетски, като отмъщение за това, че бил назовал за Император Арнулф, – бил този, който назначил Бернон за предприемането на великата мисия. Бернон бил бенедиктински монах от благородно бургундско потекло, чието влияние върху херцога на Аквитания Гийом І било използувано, за да бъде убеден той в изгодата от основаването на манастира Клюни. През 910 година самият Бернон поема ръководството на манастира и поставя началото на Съсредоточаването на Познанието: там се събират основните книги и ръкописи, които Орденът притежавал в различни манастири и се съставя един Голенски Елит, посветен на копирането на документи и изучаването на „Сакралната Архитектура”. Оттогава Голенският Елит, наричан вътрешно „духовни монаси”, щял да се занимава изключително със своята задача и трябвало да изостави традиционната бенедиктинска норма да споделя работите по поддържането на манастира и произвеждането на храна: в този смисъл се реформира бенедиктинският Устав и се състава институцията на „светските монаси” за изпълняването на почетната функция да поддържат Голените. По време на управлението на неговия втори абат Свети Одон вече започват да се виждат плодовете на реформата: първо се разпространява мълвата относно аскетизма и съвършенството, постигнати от клюнийската реформа, което привлича любопитството на другите манастири и предизвиква възхищението на народа; сетне се изпращат групи от специално обучени монаси до манастирите, които се нуждаят, за да ги посветят в реформата: членовете от народа се избират внимателно, за да бъдат инкорпорирани в Елита на духовните монаси или натоварени със задачите, присъщи на светските монаси; след това се освещават манастирите, подчинени на юрисдикцията на Клюни, върху които се разпространяват неговите права на автономия и независимост. В този момент Клюни бил една Конгрегация със собствено право. И този, който най-ентусиазирано подкрепя Свети Одон с една була през 932 година, е бенедиктинският Папа Йоан ХІ – незаконен син на Папа Сергий ІІІ и Марозия де Теодора, прочутата убийца от онази Епоха.
След сто и петдесет години дейност Конгрегацията на Клюни наброява две хиляди манастира, пръснати основно из Франция, Германия и Италия, но също и в Испания, Англия, Полша и др.; без да включваме останалите хиляди бенедиктински манастири, които били възприели клюнийската реформа, но не зависели от Абата на Клюни. Към средата на ХІ век Орденът успял да преобрази успешно европейската Култура: под интелектуалната мантия на бенедиктинците от Клюни били сформирани гилдиите на оперативните масони, които демонстрирали своята експертиза в изкуството на „романската” архитектура и които били вече готови да лансират революцията на „галския”, неправилно наричан готически стил; зад това движение, естествено, стояла Тайната Колегия на Строителите на Храмове. Но също така било осъществено посяването в сърцата на феодалните сеньори на семето на сантиментализма, покаянието и християнската набожност: „греховете” тежали все повече в Душата на Рицаря и изисквали облекчението на свещеническата изповед; прието било да се сдържа воинското поведение чрез „Божия мир” и „Божието примирие”, определяни от Свещениците; германските воини били морализирани с юдейските принципи на Закона Божи, Страха от Божия Съд и пр. Като последица от това възниква една специална класа от Благородници и Рицари, които, без да губят своята доблест и храброст, но почтителни пред Бог и неговите представители, били възпитани да се хвърлят сляпо в каквато и да било авантюра, посочена им от Църквата.
Плановете на Бялото Братство се изпълнявали повсеместно. В 1000 година, след като били наплашили Европа с „наближаването на Страшния Съд”, Голените напредват с една голяма крачка като излагат на германския Император своя проект за възстановяването на Западната Римска Империя със столица в Рим и успяват да го убедят да се съгласи да премести столицата на Империята от нейната германска база: въпреки че този проект нямало да се осъществи, идеята вече била лансирана и щяла да влияе в продължение на двеста и петдесет години върху имперските цели на германското кралство. Подробностите на този план се уговарят между Крал Ото Велики и Голенския Папа Силвестър ІІ, чието име било Жербер от Реймс. И в този план от 1000 година, в задължението, което поемал Императорът „да се сражава срещу неверниците” – по-специално срещу сарацините от Испания – с едно „Божие Воинство”, били ясно очертани концепциите за Кръстоносните Походи и военните Ордени сто години преди тяхната реализация.
Но успехът на плана съответствувал най-вече на подчиняването на Императора през авторитета на Папата – на господството, което Църквата можела да налага върху природно неукротимия темперамент на германските владетели. Там било мястото, където щели отново да премерят сили потенциите на Културния Договор срещу несъзнателния Спомен за Кръвния Договор. За тази цел Голените щели да поставят на Трона на Свети Петър един клюнийски реформатор с несравним фанатизъм – монаха Хилдебранд, който ще премине в Историята като Папа Григорий VІІ – Папата, който щял да унижи Императора Хайнрих ІV в Каноса, преди да го отлъчи, демонстрирайки с това „върховенството на духовната власт над светската власт”, т.е. поддържайки древната фалшификация на тъмните Атланти и на Свещениците на Културния Договор: за Хиперборейската Мъдрост на Кръвния Договор напротив – Духът е по същество воин и затова благородническите и воинските касти са духовно по-висши от свещеническите. Но със слабостта на Хайнрих ІV вредата била нанесена и на неговите наследници оставало единствено да се борят срещу Голенското папство, превърнато в ръководител на Съдбата на Запада.
Това, че Голените не се доверявали, нито щели някога да се доверят на Германците, освен установяването на Колегията на Строителите в Клюни, се посочва също и от тяхното благосклонно отношение към нормандците като предпочитани изпълнители на техните планове, следвани от французите. Те, които не принадлежали, както се смята, към фамилията на германските народи, а към едно келтско племе от Скандинавия, етнически различно от норвежките, шведските и датските викинги, били завладяли едно Херцогство в Северна Франция – Нормандия, което било официално признато от Карл Простоватия през 911 година: според мирния договор, сключен тогава в Сен-Клер-сюр-Епт, херцог Ролон се кръщавал и приемал християнството, заедно със своя народ, чиято окончателна евангелизация се оставяла в ръцете на бенедиктинския Орден. Не след дълго, сетне, процъфтяли манастирите в Нормандия и цялата нормандска аристокрация останала окончателно под влиянието на Клюни. Сто и петдесет години по-късно се забелязали резултатите от търпеливата работа по индоктринирането и културното превъзпитание, осъществена от бенедиктинците: нормандците били подготвени да се превърнат в изпълнителната ръка на плановете на Бялото Братство. Голенският Папа Николай ІІ – този, който въвежда избора на папите от страна на Кардиналите, – им предава във владение Южна Италия: на Крал Робер Гвискар Апулия, Калабрия и Сицилия; на Ричард от Аверса – Капуа; годината е 1059. Седем години по-късно – през 1066 година – Херцогът на Нормандия Уилям Завоевателя завладява Англия със съдействието или неприкритото предателство на бенедиктинския Орден на острова: благодарение на него в Англия отново навлизат членовете на Избрания Народ, които били прогонени през 920 година от Крал Кнут Велики по обвинението „врагове на Държавата”. Папа тогава е бенедиктинецът Александър ІІ, но мозъците, които направляват тази маневра са Клюнийските Голени Хилдебранд и Пиетро Дамиани. Когато на папската длъжност го наследява самият Хилдебранд или Григорий VІІ през 1073 година, една внушителна териториална ивица, която тръгва от Ирландия, обхваща Англия, Нормандия, Фландрия, Франция, Бургундия, Италия и завършва в Сицилия, бива подложена на прякото влияние на Голените от Клюни.
Следва да се добави един факт относно Хилдебранд, който не бива никога да се забравя: неговият еврейски произход. Хилдебранд в действителност бил правнук на Барух – еврейският банкер, който преминал към християнството и бил главата на фамилията Пиерлеони, чието потекло влияело в течение на векове върху папските избори. Благодарение на парите на Пиерлеони например Хилдебранд постигнал избирането на Александър ІІ и подкрепата за собствените си планове. А Банката Пиерлеони, разбира се, била много щедра; и нейната щедрост, разбира се, имала пряк бенефициент: Конгрегацията на Клюни, където неговите братя по Раса и Голените подготвяли Световното Правителство на Избрания Народ.
За да се подготви планът на Голените щесе изисква едно предварително изпитание: тази обща проба за проверка на възможностите щял да бъде Първият Кръстоносен Поход. През 1078 година Григорий VІІ и персоналът на Голените получават две едновременни вести: по-важната е тази, която идва от Бялото Братство, с която Безсмъртните одобряват най-сетне пренасянето в Европа на Скрижалите на Закона, скрити в продължение на двадесет и пет столетия в Йерусалим, в околностите на Храма на Соломон. Другата новина идва от Източната Империя, която е обсадена от едно мощно военно раздвижване на селджукските Турци, които вече са окупирали Иран, Багдад, Сирия, Палестина, голяма част от Мала Азия и току-що са завладяли Йерусалим. Тези новини предрешават за Голените формата, в която да изпробват своите сили: те ще призоват към Кръстоносния Поход, но отначало той няма да е насочен към основната цел, а към една вторична; ще бъде обявена необходимостта християнското рицарство да окаже помощ на византийската Църква срещу турците; ако този призив даде очакваните резултати, едва тогава ще бъде обявен дългът „да се освободи Светата Земя”; и само ако този последен зов бъде последван, само тогава ще се предприеме мисията към Йерусалим за търсенето на Ключа на Соломоновия Храм. Защото се оказва, че възстановяването на Тайната на Избрания Народ не е лесно: ако тя е била укрита двадесет и един века, това не е защото никой не я е търсил и намерил преди, а защото нейното откриване е било бавно и внимателно и е използувало езотерични техники; нейната настояща локализация щяла да изисква изпращането на един екип от Свещеници, Посветени в акустичната и числова Кабала, за да прочетат и произнесат правилно Словата, които щели да отворят Мандалото на Тайната: и този екип наистина трябвало да отиде в правилния момент, разчитайки на максимална сигурност, тъй като от тази операция щял да зависи успехът или провалът на една Стратегия, планирана систематично в продължение на шестстотин години.
Съборът в Клермон от 1095 година е използуван от Голенския Папа Урбан ІІ, доскорошен приор на Клюни, за да призове на война срещу неверниците и освобождаване на Източната Църква: – „тази война е – обяснявал Урбан ІІ – едно поклонничество на въоражените Рицари”; „ще има специални индулгенции за всички, които понесат кръста и тъй доволни ще бъдат Небесата от Кръстоносния Поход, че сетне ще настъпи един необичаен период на Божи Мир” –. Петър Отшелника – един популярен пророведник – събира едно множество от сто хиляди души, лишени от военна подготовка и от средства, което скоро ще бъде унищожено; за разлика от това войската на франкските, фламандските и нормандските Рицари предизвиква възхищението на Голените: в нея участвуват Годфроа дьо Буйон – Господар на Лотарингия – с двамата си братя Балдуин и Йосташ; Робер Фландърски; Робер Нормандски; Раймонд от Тулуза; нормандският Господар на Италия Боемунд от Таранто; и Танкред. От такава войска можело да се поиска от самото начало завладяването на Йерусалим!
След множество трудности, присъщи на войната срещу един храбър и религиозно фанатизиран противник, раздразнени от предателствата на византийците, Кръстоносците успяват да завладеят Йерусалим през 1099 година – три години след заминаването от Европа. Там се основава едно християнско Кралство, първият Крал на което е Годфроа дьо Буйон.
След тази победа Голените ще употребят само тридесет години за намирането на Скрижалите на Закона и пренасянето им в Европа: оттогава насетне ще започне революцията на галския или готическия стил. Тази фаза на плана се развила с няколко успоредни движения. От една страна трябвало да подготвят едно адекватно място за приемането на Скрижалите на Закона, дешифрирането на тяхното послание и намирането на начина за приложение на Познанието на Змията към Строежа на Храмовете. От друга страна трябвало да се изпрати към Йерусалим колкото се може по-скоро екипът от Посветени Голени, който щял да се заеме с локализирането на Тайната. И също така трябвало незабавно да се постави началото на сформирането на военния Орден, който щял да поддържа финансовата Синархия, която скоро трябвало да се създаде. Ако тези движения кулминирали в целите, поставени от Бялото Братство, тогава скоро щяло да настъпи Световното Правителство на Избрания Народ и да се изпълни Волята на Единния Бог-Създател.
Бенедиктинският монах Робер получил през 1098 година заповедта да се оттегли в околностите на Ситó: през 1100 година, едвам пристигнала новината за превземането на Йерусалим, Папата Паскал ІІ го поставя начело на Абатството Цистер и му поверява реформата на клюнийския устав. Върху основата на Regula Monachorum на Свети Бенедикт той и неговият наследник Алберих въвеждат съществени промени по отношение на Клюни: монасите се завръщат към ръчния труд, набляга се с повече строгост на аскетизма и самотата, т.е. на тайната, и се променят одеждите: занапред цистерцианците няма да използуват класическата черна роба на клюнийците и бенедиктинците, а една бяла такава, подобна на древната туника на Голените от римските Галии и онази на свещениците-левити, които в Израил охранявали Кивота със Скрижалите на Закона. През 1112 година общността е готова за приемането на групата от Посветени, което ще й придаде нейната окончателна форма: това са тридесет и един души, между които Свети Бернар с петима от неговото семейство, всичките Голени. След три години на изучаване на фините детайли, Свети Бернар се отправя да основе в Клерво в областта Шампан, владение на Граф Хуго, също от Голенска фамилия, един манастир, адекватен за съхраняването на Тайната, която щяла да бъде донесена от Изтока. След като това било завършено, под претекста за извършване на преводи на еврейските текстове биват свикани основните Равини-кабалисти на Европа за сътрудничество в задачата по дешифрирането на Скрижалите на Закона. Странна била тази общност на Цистер и Клерво, съставена от Голени и юдеи, докато цяла Европа се обявявала за „християнска” пред „неверните” народи на Изтока!
Около времето на смъртта на Свети Бернар съществували триста и петдесет цистерциански манастири, а към края на ХІІІ век те достигнали до седемстотин в Европа. По този начин се осъществило първото движение.
Що се отнася до Клюни, не бива да се вярва, че основаването на Цистер и експанзията на Ордена на Храма щели да му отнемат нещо от властта. Доказателство за това е огромният обем на неговите съоражения, достигнат през ХІІІ век; като пример е достатъчно да се припомни, че през 1245 година по повод на Общия Събор в Лион, свикан от Голените за отлъчването на Хиперборейския Император Фридрих ІІ, една многобройна свита съпровождала Папата при неговото посещение в Клюни, където били настанени удобно, без да стане нужда монасите да напуснат своите килии; това ще рече, че манастирът е притежавал една инфраструктура, достатъчна за настаняването на един Папа, един Император и един Крал на Франция, заедно с всичките прелати и Сеньори от техните дворове. Не мислете, че преувеличавам, д-р Сигнагел: освен Папа Инокентий ІV там били двамата Патриарси на Антиохия и Константинопол, дванадесет Кардинали, трима Архиепископи, петнадесет Епископи, Кралят на Франция Свети Луи, неговата майка Бланш Кастилска, брат му – Херцогът на Артоа – и неговата сестра, Императорът на Константинопол Балдуин ІІ, синовете на Краля на Арагон и Кастилия, Херцогът на Бургундия, шест Графа и голям брой Сеньори и Рицари. Библиотеката му наброявала сто хиляди тома, копирани от монасите, отделно от стотиците ръкописи, свитъци и книги от Античността, които били единствени екземпляри в Европа.
Коментари
Публикуване на коментар