Книга Втора
Ден Втори
Ще започна с Кръвния Договор. Последният означава, че белите Атланти смесили своята кръв с представителите на туземните народи, които също били от бялата раса, пораждайки първите династии на Царете-Воини от Божествен Произход: те били такива – щели да твърдят по-късно – понеже произлизали от белите Атланти, които на свой ред казвали, че са Синове на Боговете. Но Царете-Воини трябвало да съхраняват тази божествена наследственост с подкрепата на една Аристокрация на Кръвта и Духа, пазейки своята расова чистота: и те го правели вярно в продължение на хилядолетия... докато вражеската Стратегия, действувайки чрез чуждите култури, успяла да ги заслепи или обезуми, довеждайки ги до нарушаването на Кръвния Договор. И това нарушаване на договореността със Синовете на Боговете било, както скоро ще видите, докторе, причина за големи злини.
Разбира се, Кръвният Договор включвал нещо повече от генетичната наследственост. На първо място било обещанието на Мъдростта: белите Атланти уверявали своите наследници и бъдещи представители, че вярността към мисията щяла да бъде възнаградена от Боговете-Освободители с Най-Висшата Мъдрост – тази, която позволява на Духа да се завърне в Източника, отвъд звездите. Ще рече – че Царете-Воини и членовете на Аристокрацията на Кръвта също щели да се превърнат във Мъдри Воини – в Каменни Човеци – като белите Атланти, стига само да изпълняват мисията и да зачитат Кръвния Договор; и обратно – забравянето на мисията или предателството спрямо Кръвния Договор щели да носят тежки последици: не ставасе говорело за едно „наказание от Боговете”, нито за нещо подобно, а за изгубване на Вечността, тоест едно необратимо духовно падение, по-ужасно дори от онова, което било оковало Духа към Материята. „Боговете-Освободители – съгласно особеното описание, които белите Атланти давали на туземните народи – не прощавали, нито наказвали техните деяния; нито дори ги осъждали, тъй като Те били отвъд всеки Закон; Техните погледи забелязвали единствено Духа на човека или онова, което било духовно в него - неговата воля да напусне материята; онези, които обичали Творението, които желаели да останат подчинени на болката и страданието на животинския живот, които чрез поддържането на тези и други подобни илюзии забравяли мисията или предавали Кръвния Договор, нямало да претърпят – не! – никакво наказание: единствено сигурно било изгубването на вечността... освен ако не се счита за „наказание” неумолимото безразличие, което Боговете-Освободители проявяват спрямо всички Предатели”.
По отношение на Мъдростта туземните народи получавали във всички случаи пряко доказателство, че ще могат да придобият едно висше познание - едно конкретно свидетелство, което говорело повече от неразбираемите изкуства, използувани в мегалитните конструкции: и това неотрицаемо доказателство, което поставяло туземните народи над които и да било други, които не били сключили договор с Атлантите, се състояло в разбирането на Земеделието и начините за опитомяване и управляване на животинските популации, полезни за човека. В действителност след заминаването на белите Атланти туземните народи разполагали за своето поддържане в мястото, където обитавали, и за изпълнението на мисията си с могъщата подкрепа на Земеделието и Животновъдството, без значение на това какви са били те преди: ловци, събиратели или прости воини-грабители. Магическото ограждане на полята и очертаването на укрепените със стени градове трябвало да се осъществява върху земята с помощта на един каменен плуг, който белите Атланти завещавали на туземните народи за тази цел: става на дума за един литически инструмент, измислен и конструиран от Тях, с който те никога не бивало да се разделят и който употребявали единствено за основаването на земеделските и градските сектори в завзетата земя. Естествено, това било едно доказателство за Мъдростта, но не самата Мъдрост. А Мъдростта? Кога щяло да се придобие познанието, което би позволило на Духа да пътува отвъд звездите? Индивидуално, това зависело от волята, положена в завръщането към Източника и от ориентацията, с която тази воля се насочвала към Източника: всеки човек можел да се завърне в който и да е момент и от което и да е място, ако придобиел Мъдростта, произлизаща от волята за завръщане и от ориентацията към Източника; битката срещу Силите на Материята трябвало да бъде решена в този случай персонално: това щяло да представлява един подвиг на Духа и да бъде зачетено високо от Боговете-Освободители. Колективно, от друга страна, Мъдростта на Освобождението на Духа – тази, която правила възможно заминаването на всички Мъдри Воини към К’Таагар и оттам към Източника, щяла да се придобие единствено когато театърът на военните действия на Същностната Война се пренесе отново на Земята: тогава Боговете-Освободители щели отново да се явят на човеците, за да поведат Силите на Духа в Последната Битка срещу Силите на Материята. Дотогава Мъдрите Воини трябвало да изпълняват ефикасно мисията и да се подготвят за Последната Битка: и в момента, когато бъдели призовани от Боговете да заемат своя пост във Битката, на Мъдрите Воини като цяло щяло да се падне да проявят Мъдростта на Духа. Както твърдели белите Атланти, това щяло да е неизбежно, ако туземните народи изпълнели своята мисия и зачитали Кръвния Договор, тъй като „тогава” Максималната Мъдрост щяла да съвпадне с Най-Силната Воля за завръщане в Източника, с Максималната Ориентация към Източника, с Най-Висшата Доблест, решена на бой срещу Силите на Материята и с Максималната Духовна Враждебност спрямо не-духовното.
И тъй, колективно максималната Мъдрост щяла да се разкрие накрая, по време на Последната Битка, в един момент, който всички Мъдри Воини щели да разпознаят едновременно. Как? – възможността щяла да бъде разпозната директно с Чистата Кръв в едно вътрешно възприятие или посредством „Камъка на Венера”.
На Царете-Воини на всеки съюзен народ, тоест на своите наследници, белите Атланти завещавали също така един Венерин Камък – скъпоценен камък, подобен на изумруд с размера на детски юмрук. Този камък, който бил донесен на Земята от Боговете-Освободители, не бил шлифован по никакъв начин, а фино полиран, имащ върху един сектор от повърхността си една лека вдлъбнатина, в чийто център се наблюдавал Знакът на Източника. Според това, което белите Атланти разкрили на Царете-Воини, преди падението на извънземния Дух в Материята, на Земята съществувал един крайно примитивен човек-животно, син на Бога-Създател на всички материални форми: този животински човек притежавал душевна същност, тоест една Душа, способна да постигне безсмъртие, но бил лишен от вечния Дух, присъщ на Боговете-Освободители или на самия Бог-Създател. Въпреки това, животинският човек бил предназначен да придобие еволюционно една висока степен на познание относно Творението на Създателя – познание, което се обобщавало в Знака на Змията; с други думи, змията изразявала най-висшето познание на животинския човек. След като претърпял Мистерията на Падението, Духът се озовал въплътен в животинския човек, затворник на Материята, и така възникнала необходимостта от неговото освобождение. Боговете-Освободители, които в това отношение се оказвали толкова ужасни, колкото проклетия Бог-Създател – Пленителя на Духовете – обръщали внимание единствено, както се каза, на онези, които разполагали с воля да се завърнат в Източника и които проявявали ориентация към Източника; на тези доблестни Духове Боговете казвали: „ти си изгубил Източника и си затворник на змията; със Знака на Източника разбери змията и ще бъдеш отново свободен в Източника!”.
И тъй, Мъдростта се състояла в разбирането на змията със Знака на Източника. Оттук идвала важността на наследството, което белите Атланти дарявали с Кръвния Договор: Чистата Кръв – кръвта на Боговете, и Венериният Камък, в чиято вдлъбнатина се наблюдавал Знакът на Източника. Това наследство, без никакво съмнение, можело да спаси Духа, ако „със Знака на Източника се разберяла змията”, тъй както повелявали Боговете. Но да се реализира Мъдростта на Освобождението на Духа не било лесна задача, тъй като Знакът на Източника не бил отпечатан по никакъв начин във Венериния Камък: той можел само да се „наблюдава” върху него в неговата вдлъбнатина. И там го виждал единствено онзи, който зачитал Кръвния Договор, тъй като всъщност това, което съществувало като божествено наследство на Боговете, било един Символ на Източника в Чистата Кръв: Знакът на Източника, наблюдаван във Венериния Камък, бил само отражението на Символа на Източника, присъствуващ в Чистата Кръв на Царете-Воини, на Мъдрите Воини, на Синовете на Боговете - на Полубожествените Човеци, които заедно с животинското тяло и материалната Душа притежавали и един Вечен Дух. Ако Кръвният Договор бивал нарушен, ако кръвта ставала нечиста, тогава Символът на Източника отслабвал и не можел да бъде видян Знакът на Източника върху Венериния Камък: така се изгубвала възможността „да се разбере змията” – максималната Мъдрост – и с това възможността – последната възможност за включване в Същностната Война. И обратно – ако се зачитал Кръвният Договор, ако се съхранявала Чистата Кръв, тогава Венериният Камък можел да бъде наричан с право „огледало на Чистата Кръв” и тези, които наблюдавали върху него Знака на Източника, ставали „Посветени в Мистерията на Чистата Кръв”, истински Мъдри Воини.
Белите Атланти твърдели, че тяхното континентално придвижване било ръководено директно от един Велик Бял Водач, когото те наричали Навутáн . Този Водач, когото само те виждали и към който изразявали дълбоко уважение и почит, бил известен с това, че бил Този, който бил разкрил на самите бели Атланти Знака на Източника. Естествено, Знакът на Източника бил непредаваем, като се има предвид, че можел да бъде видян само от онзи, който предварително притежавал в своята кръв Символа на Източника. Венериният Камък – Огледалото на Чистата Кръв – позволявал да се получи именно едно външно отражение на Символа на Източника: но това отражение – Знакът на Източника – не можело да бъде предадено нито чрез Посвещение, нито чрез някаква друга социална функция, ако приемникът не притежавал наследствеността на Символа на Източника. Включително и сред белите Атланти имало едно време, в което само неколцина индивидуално успявали да познаят Символа на Източника. Трудността почивала в невъзможността да се установи съответствие между Несътвореното и Сътвореното: било сякаш материята била неспособна да отрази Несътвореното. В действителност, Венерините Камъни били структурно модифицирани от Боговете-Освободители, за да изпълняват своята функция. С намерението да разреши този проблем и да даде на свота раса Най-Висшата Мъдрост, по-велика дори от Литическата Мъдрост, позната на тях, Навутáн се бил спуснал в Преизподнята. Или поне това било, което разказвали белите Атланти. Тук той се сражавал срещу Силите на Материята, но не успял да ги принуди да отразяват Символа на Източника, за да бъде видян той от всички членове на неговата Раса. И изглежда, че Фрия – неговата Божествена Съпруга – била тази, която разрешила проблема: Знакът на Източника можел да се изрази посредством танца.
Всички движения на танца произлизат от движението на птиците, от техните Архетипове. Откритието на Фрия позволило на Навутáн да схване Знака на Източника с Езика на Птиците и да го изрази по същия начин. Но този език не бил съставен от звуци, а от осмислени движения, които извършвали определени птици като цяло, по-специално блатните птици като чаплата или жерава и птиците от рода на кокошката като яребицата, пауна или фазана: според Навутáн , за да се схване Знака на Източника били нужни точно „тринадесет плюс три Вруни”, т.е. една азбука от шестнадесет знака, наричани Вруни или Варуни.
Благодарение на Навутáн и Фрия белите Атланти били Харуспици (от ave spicere [1]) – Птицегадатели, т.е. имали дарбата да схващат Знака на Източника, наблюдавайки полета на птиците: Езикът на Птиците представлявал за тях една расова победа на Духа над Силите на Материята.
Така се обобщавала Мъдростта на Навутáн : този, който разбере азбуката на шестнадесетте Вруни, ще разбере Езика на Птиците. Който разбере Езика на Птиците, ще разбере Знака на Източника. Който разбере Знака на Източника, ще разбере змията. И който разбере змията със Знака на Източника, ще може да бъде свободен в Източника.
Ясно е, че белите Атланти не разчитали на трайността на Езика на Птиците, който въпреки това предавали на своите наследници от Кръвния Договор. Те предвиждали, че поради триумфа на Културния Договор на тъмните Атланти свещеният език скоро щял да бъде забравен от хората; в този случай единствената гаранция, че поне някой инидивидуално би успял да види Знака на Източника, се състояла във Венериния Камък. С голям успех те полагали върху него осъществяването на мисията. Така, когато белите Атланти се сбогували с моите Предци, д-р Сигнагел, те им подсказали един метод, адекватен за изпълнението на мисията. Преди всичко те трябвало да зачитат без изключения Кръвния Договор и да поддържат за целта една Аристокрация на Чистата Кръв. От тази Аристокрация, която започвала с потомците на белите Атланти, вече били избирани първите Царе и Мъдрите Воини, които охранявали Каменния Плуг и Венериния Камък: всъщност отначало всеки народ бил разделен екзогамно на три групи, всяка от които имала правото да използува литическите инструменти и назначавала за общото им охраняване по една Мъдра Воителка; тези жени съхранявали инструментите във вътрешността на една тайна пещера и когато те трябвало да бъдат употребени, ги пренасяли трите заедно; трите групи на народа, разбира се, се подчинявали на един и същ Цар; с течение на вековете, поради културното поражение, което ще опиша по-нататък, троичното разделение на народа било забравено, макар и дълго време да бил оцелял обичаят да се поверява охраняването на литическите инструменти на „Трите Мъдри Воителки” или Враите.
След това, всички Царе и Благородници на Кръвта бивали Посветени в Мистерията на Чистата Кръв: Посвещението се извършвало на шестнадесет години, когато те се изправяли пред Венериния Камък и се опитвали да наблюдават в него Знака на Източника. Този, който можел да го наблюдава, разполагал в същия този момент с достатъчна Мъдрост, за да осъществи само-освобождението на Духа и да отпътува към Източника. Но, ако Воинът-Мъдрец бил един Цар или Герой, който желаел да отложи своята собствена духовна свобода в полза на освобождението на Расата, две били стъпките, които да последва. Първата се състояла в това да осъществи повелята на Боговете-Освободители и „да схване змията със Знака на Източника”, съобщавайки след това придобитата Мъдрост на останалите Посветени. След като бил видян Знакът на Източника, втората стъпка на Посветения изисквала от него да не отклонява вниманието си от Венериния Камък, защото в него, върху неговата вдлъбнатина, един ден щял да бъде видян Литическият Знак на К’Таагар – това бил един образ, който щял да посочи пътя към Града на Боговете-Освободители.
Този принцип поставил началото на една тайна институция между иберите, за която ще говоря повече по-нататък – тази на Нойовете и Враите – един корпус от Посветени, отдадени на охраняването на Венериния Камък във всяко време и място и на очакването на проявлението на Символа на Източника.
И така се получило, че потомците или съюзниците на белите Атланти, които осъществявали първата стъпка в разбирането на змията и я представяли било с действителната форма на влечугото, било абстрактно с формата на спиралата, били вземани универсално за почитатели на змиите. Това объркване било създадено злонамерено, за да се припишат на Мъдрите Воини всякакъв вид тъмни деяния и намерения; с тази цел Врагът асоциирал змията с идеите, които причинявали най-много страх или отвращение у невежите народи на Земята: нощта, луната, демоничните сили, всичко, което е пълзящо или подземно, окултното и пр. По този начин, посредством една клеветническа и злонамерена вулгаризация на техните деяния, и тъй като никой освен Посветените не знаел за съществуването на Венериния Камък и за Знака на Източника, било постигнато Мъдрите Воини да бъдат обвинени в Черна Магия, тоест в най-грубите магически изкуства – тези, които се практикуват с помощта на страстите на тялото и Душата: Любопитен парадокс! – Посветените в Мистерията на Чистата Кръв, обвинени в Черна Магия и в човещина! Точно Те, които, бидейки схванали змията – тоталния символ на човешкото познание – били отвъд всичко човешко!
[1] Лат. “наблюдаване на птиците” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар