Книга Втора
Ден Девети
Сред Избраните, които се подлагали на Изпитанието на Студения Огън, можели да се очакват три резултата. На първо място – някои нямало да издържат Изпитанието, тоест нямало да преминат през действителното преживяване на Смъртта, било защото първоначалният Ужас не отстъпвал пред Животинската Страст, било защото Горещият Огън не се превръщал в Ужас, било защото Ужасът ги възпирал да гледат директно Безкрайната Чернота, или по някаква друга причина. Във втория случай – някои щели да умрат действително. И най-сетне – някои от тях щели да се съживят. В първия случай Избраните бивали екзекутирани на следващата нощ от Изпитанието на Студения Огън; според тартесянските Йерофанти не бивало да се подлага на Изпитанието този, който не бил действително готов да умре; защото от Изпитанието никой не бивало да излиза жив; ако той умре и се съживи, този, който се възроди, нямало да е онзи, който е умрял, а един Син на Смъртта – някой, който ще има един Белег на Смъртта и ще носи в Себе Си Смъртта: тоест, Синът на Смъртта ще бъде породен от Себе Си в Смъртта. Този, който присъствува на Изпитанието и не умре, не заслужава да живее: Жените-Палачи на Тартесос стоварвали каменната брадва върху неговия врат; убивали го на следващата нощ от Изпитанието във Върбовата Горичка край бреговете на Одиел, посветена на Богинята Луна Иоа. Какво се случвало с тези? Никой не знаел със сигурност каква щяла да бъде тяхната съдба – дали действително умирали завинаги, или възкръсвали в друг свят, дали се завръщали, за да се превъплътят в бъдещи животи или техните Души се преселвали в други същества.
Но колко продължавало Изпитанието на Студения Огън? Само Йерофантите и онези, които се проваляли и които също умирали знаели това; само те запазвали съзнание за изминалото време. Тези, които се Отразявали в Безкрайната Чернота и намирали Голата Истина на Самостта, получавали също така едно Отражение на Вечността: съзерцанието на Самостта, която е едно Отражение на Вечния Дух, се преживява в един единствен миг, който не може да бъде обхванат от Времето на Творението; Избраните, които срещали Смъртта Кâлибур на Пирена, никога нямало да могат да отговорят на този въпрос; преживяването на Вечността е неописуемо. Затова тези от втората група, които действително умирали, били считани за Най-Любими на Богинята, които Тя задържала във Вечността. И на тях били устройвани погребения, подобаващи на Мъдри Воини: те имали правото да бъдат изгорени с меч в ръка; и една урна от Ясеново дърво с тяхната пепел щяла сетне да бъде хвърлена в Западното Море.
В третия случай – когато в изключителни случаи някой Избраник се завръщал от Смъртта, – той бивал незабавно инкорпориран в Колегията на Йерофантите от Тартесос. Този факт представлявал повод за празнуване в цялото Царство, защото народът, който не разбирал езотеричните тънкости, интуитивно чувствувал безпогрешно, че Синът на Смъртта означава една награда за Расата; въпреки, че той бил триумфирал Сам в Изпитанието на Студения Огън, новият Йерофант щял да се счита като представител на една колективна заслуга – на една расова добродетел. Но древните Йерофанти, които знаели тайната, също така посрещали с радост възкръсналия Избраник: ето, – посочвали, – един Каменен Човек; един Завърнал се от Смъртта, който в Смъртта е бил обичан със Студения Огън Кâлибур на Пирена и сега съхранява Спомена за Любовта-Без-Смърт; който е усетил – отвъд Любовта на Живота – Любовта-Без-Смърт (A-mort) на Смъртта Кâлибур, тоест Не-Смъртта на Смъртта Кâлибур, и сега се е обезсмъртил като син на Смъртта. Посрещали го по следния начин:
О, Избранико на Пирена,
смъртен си ти, а Любовта-Без-Смърт на една Богиня
те е освободила от Живота.
По Волята на Единния Създател
от глина беше.
По Волята на Смъртта Кâлибур
от Камък си.
О, Сине на Смъртта,
Доблестно е твоето Име.
Вече не трябва да говориш,
само действувай!
Пази в твоето Ледено Сърце
Спомена за Любовта-Без-Смърт,
но не си спомняй!
Само преживявай в Себе Си
Безсмъртния Студен Огън,
Човече от Камък!
И действително, Каменният Човек не говорел, може би в течение на много години. Той не го правел, защото бивал зает да преживява Себе Си. Защото след възраждането вътре в сърцето му – върху една дълбока фибра – горял Пламъкът на Студения Огън: и този Пламък, когато се въцзприемал, говорел с Гласа на Самостта; и неговите думи винаги започвали с Името на Богинята: Аз съм, Аз съм (Ей, Ей). Като чувал Гласа на Самостта, утвърждаващ „Аз съм”, Каменният Човек действително бивал, тоест притежавал абсолютно съществуване извън илюзията на материалните неща – отвъд Живота и Смъртта. Затова Безсмъртният Каменен Човек занапред не говорел или говорел много малко: той бивал много близо до Хиперборейската Мъдрост на белите Атланти и това знание не можело да бъде обяснено на спящите човещи, които обичали Живота и се боели от Освобождаващата Смърт. Може би накрая – по време на Последната Битка – той и другите Безсмъртни Каменни Човеци ще проговорят ясно на спящите човеци, за да ги призоват да се освободят от материалните вериги и да се сражават за завръщането в Източника на Хиперборейската Раса. А междувременно Каменният Човек само ще действува – ще слуша в мълчание Гласа на Студения Огън и ще действува; и неговото деяние ще изразява максималната духовна Доблест: ще действува това, което действува в него – неговото деяние ще се основава на абсолютната опора на Самостта – отвъд доброто и злото – и не ще го засяга никакво осъждане или наказание, произлизащо от Света на Измамата. И никой вариант на Великата Измама, нито дори Горещият Огън на Животинската Страст, не ще могат да го завлекат отново в Съня на Живота: Мъдър и Доблестен като Бог, Каменният Човек ще се сражава само ако е необходимо и ще очаква мълчалив Последната Битка; той ще копнее за Източника и ще бъде пронизван от носталгията по Любовта-Без-Смърт на Богинята; ще търси своята Изначална Партньорка в Жената Кâлибур и ако я намери, ще я обича със Студения Огън на Самостта; и Тя ще го прегръща с Несътворената Светлина на своя Вечен Дух, който ще бъде Безкрайна Чернота за сътворената Душа.
В този трети случай Обещанието на Пирена със сигурност се изпълнявало.
Коментари
Публикуване на коментар