Книга Втора
Ден Тридесет и Втори
Веднага след това Бера добавил следното:
– В продължение на хилядолетия на потъналия Континент Атлантида, за който Неевреите никога не трябва да узнават, че е съществувал, Свещениците на Единния са се борели срещу враждебния ефект, който Студеният Камък причинявал в Душата на човеците от глина. Било опитвано чрез различни средства да бъде накаран Несътвореният Дух, окован към Душата чрез Студения Камък, да забрави своя Източник отвъд Ейн Соф. И резултатите били окуражаващи, тъй като накрая кръвта на човеците от глина била деградирана по такъв начин, че Несътвореният Дух бил неспособен да се ориентира към Студения Камък, който би му разкрил неговия Божествен Източник. Имало тогава една Златна Епоха на Културата, в която един друг Избран Народ, подобен на Израил, установил Универсалната Синархия и се подготвял за Царството на Шехина. Именно в този момент някои Каменни Човеци, които избегнали изтреблението, на което ги подлагали Свещениците и Серафимите Нефилим, успели да привлекат на помощ другите Серафими, наречени „Хиперборейски”, които навлезли в Сътворената Вселена през сферата на Венера. Най-ужасният от тези Серафими бил онзи, познат като Луцифер, Фосфор или Хеспер [1], тъй като, изправяйки се срещу всичките Небесни Легиони на YHVH Саваот, той се спуснал към Земята, за да завещае собствената си Корона на Духа, окован в човеците от глина. Така той оставил Прокълнатия Бисер на Грала, който притежава Силата да пречи на Духа да забравя своя Източник. След като направил това, той се завърнал там, откъдето бил дошъл, но оставяйки след себе си оплодените зародиши на луциферичните Фамилии, срещу които все още се борим, подобни във всяко отношение на Дома на Тарсис, който току-що изтребихме.
И именно тези Фамилии, осъдени от YHVH, особено възникналите от Бялата Раса, щели бъдат онези, които вече нямало да забравят Източника, които щели да си поставят за цел да предизвикат покълването на Каменното Семе у всички човеци от глина и които щели възпламенят бунта срещу Закона на YHVH и омразата към Творението. И така именно се стигнало неизбежно до Битката за Атлантида, която завършила с една планетарна катастрофа. Въпреки това, най-голямото Зло все още не се било случило: то последвало по вина на Луцифер и на онази Жена – Самозванката Ама, – която успяла да навлезе в сферата на Венера и да получи Тайната на Каменните Семена. Да, Свещеници – Серафимът Луцифер предал на Самозванката Класа с Каменните Семена, които дотогава притежавали само Серафимите Нефилими. И при нейното завръщане Най-Голямото Зло се стоварило върху човеците от глина, понеже Самозванката избрала най-доблестните и започнала да засажда в сърцата им Каменното Семе, което потушава Горещия Огън на Животинската Страст – Любовта на Великата Майка Бина: всяко Каменно Семе щяло да бъде един Мъдър Воин – един Каменен Човек, поставен извън Закона на YHVH, – на мястото на човека, тъждествен с Метатрон, който бил предопределен да бъде в Края на Времето. Със своя неописуем акт Самозванката – Девата от Агарта – засегнала дълбоко Великата Майка Бина, на която отнела Любовта на множество Синове: затова именно трябва да се пречисти тази земя на Уелва, която от толкова столетия е била посветена на нейния Нечестив Култ. Само така Шехина ще се спусне в Рус Баал.
Тя, о Свещеници, е Нашият Най-Могъщ Враг – нейното Зло стои над всички злини; нейната Враждебност към Творението надхвърля тази на който и да е Каменен Човек; нейната Храброст да се изправи срещу Единния надминава тази на най-доблестния Мъдър Воин: пред Нея и нейната Безкрайна Мистерия всички треперят от Ужас; а след Ужаса и Смъртта оцеляват само Несътворените Духове, които са от същата нейна Хиперборейска същност. Тя се завърнала от Венера, държейки Класа с Каменните Семена и носейки в утробата си Демона на Войната – Навутáн, нейния Несътворен Син. Всичко това било един замисъл на Серафима Луцифер: Той искал Ама да роди един Каменен Син – един Син, който да застане начело на Бялата Раса и да основе за нейните членове една Мистерия; а Посветените в тази Мистерия да придобият Безсмъртието и да получат в Сърцето си Каменното Семе на Девата от Агарта.
– Погледнете Сефер Ише! – наредил Бера, у когото тази част от Историята предизвиквала една странна смесица от Омраза и Ужас. – Тук се е само-разпънал Навутáн , – и той посочвал клоните, които идвали от дънера към Наровете Хесед и Дин. – Асът бил хванат от Дясната Ръка и Лявата Ръка на Светия Старец, под неговото Голямо Лице и без да забележи, че Огненият Камък – Абен Еш – виси над главата му. Девет нощи той агонизирал на Кръста на Риммóн, докато Фрия – един Женски Демон, също толкова ужасен, колкото и Ама – излязъл от окото му и намерил Тайната на Смъртта. Но за да може да я разкрие на Навутáн , който тъкмо умирал, тя трябвало да изяде едно зърно от нара Хокма и да се преобрази в яребица: тогава тя изтанцувала за Навутáн куция танц, който позволява да се излезе от Лабиринта на Илюзията на Смъртта; но тази храна я оковала към Илюзията, както и Персефона, и тя вече не можела да се завърне в Източника, откъдето била дошла, за да спаси своя Съпруг. Така Фрия – един нов Враг на Творението – останала с Видес, Господаря на Агарта – бърлогата на Несътворените Демони – и заедно със своя Съпруг Навутáн , за да продължи Същностната Война срещу Единния. Навутáн , от своя страна, възкръснал и разкрил на членовете на своята раса Тайната на Смъртта посредством Мистерията на Лабиринта, в чийто ход Посветените получават в сърцето си Каменното Семе на Девата от Агарта и могат да се превърнат в Каменни Човеци. Ученици на Навутáн били белите Атланти, които осеяли Света с нечестиви Камъни, които отворили портите на Небесните Обители, за да ги превземат със щурм.
Затова не забравяйте, о Свещеници, условията на Културния Договор! Каменните Човеци са нашите най-страшни Врагове, защото те са си поставили за цел да попречат на осъществяването на Плановете, които YHVH е предначертал за Човечеството: но такива са също и Камъните на Каменните Човеци. Не забравяйте, че трябва да се разрушат техните проклети Камъни, защото в тях би могло да има Каменни Семена – зародиши на невъобразими същества, които биха могли да дадат плод и да се родят в определени моменти на Историята. Не забравяйте, че Студеният Камък е винаги извън Времето – отвъд Началото на Сътворените Същества, невидим за Нашите Души, но винаги склонен да прояви своята същностна враждебност, когато възможността, т.е. кайросът [2] го позволи: ние не знаем, прочее, дали от този или онзи Менхир няма да възникне един Каменен Човек, но за всеки случай трябва да го разрушим. Не забравяйте, че водим Същностна Война срещу Врага на Творението, че нашата война е между Лугата и Студения Камък, между Горещия Огън и Студения Огън, между Сътвореното и Несътвореното, между Битието и Нищото.
Бирса взел отново думата, за да говори изключително за мисията, която Безсмъртните възлагали на Свещениците. Срещата вече наближавала своя край и щели да изминат много години преди Те да се завърнат: може би и тогава, както преди – както винаги – щяло да има други Свещеници, които да ги приемат. Затова не бивало да изпускат нито една дума от тези, които Те изричали, тъй като никой след това нямало да им ги повтори. А грешката в Ордена на Мелхиседек се заплащала много скъпо.
– Вече знаете отчасти вашата мисия, – казал им Бирса. – Ще се посветите с всички свои сили и влияния на пречистването на тази област на Уелва. Домът на Тарсис беше унищожен и макар да не сме придобили Венериния Камък, той не ще бъде употребен срещу нас. Това беше един от последните Камъни на Луцифер, които позволяват на Хиперборейските Посветени да се ориентират в Лабиринта на Илюзията на Живота; без тях на ръка, спокоен ще може да бъде Пазителят на Лабиринта, YHVHАдонай: само Свещениците на Израил познават куция танц, който посочва Изхода. Свещеници: Врагът е почти разгромен! Синархията на Избрания Народ скоро ще бъде реалност, скоро ще се спусне Шехина, скоро ще царува Царят Месия! Вече се задава Огненият Холокост! Киблóн ще дойде в Рус Баал, за да потърси Великата Майка Бина и ще прояви своето Име S.A.M. – Шехина-Авир-Метатрон; а Тя любящо ще посади в сърцето му Глиненото Семе на Пардес Риммоним – Зародиша на Метатрон, който в Края ще бъде Огнен Камък, Съвършена Душа на Избрания Народ!
Разрушете безмилостно Олтарите на Самозванката! Отнемете от ръката й мерзостния Клас на Омразата! Нека никой не си спомня нейното Същностно Светотатство – нейните Каменни Семена, прокълнати от YHVH! Разрушете нейните Култови места и нейните Образи, убийте дори спомена за нея и, разбира се, изгорете всички онези, които вярват в Девата на Агарта и се вдъхновяват от Каменното Семе, и направете луга с пепелта им! Бъдете сурови, о Свещеници, защото Врагът го заслужава!
Издигнете в замяна олтари за сладката Майка Бина! Поставете в ръката й великолепния Нар на Любовта на YHVH! Нека всички познаят нейното Същностно Жертвоприношение – да бъде хранилище на Глинените Семена, благословени от YHVH! Постройте места за нейния Култ и призовавайте нейните Образи, създайте у народа спомен за Нея и, разбира се, награждавайте с най-големи индулгенции всички, които вярват в Девата на Чудесата, или тази от Ла Рáбида, или тази на Нара, или тази с Лентата, или тази на Ладията, или тази с Младенеца от Глина, или тази на Горещия Огън! Бъдете действени, о Свещеници, защото Плановете на YHVH го изискват!
Накратко – започнете със замяната на статуята на Епископ Макарий с новата скулптура на Нашата Господарка на Чудесата, която ще извае монахът в съгласие с видението от Сефер Ише. Тази скулптура ще поставите в Манастира на Нашата Господарка от Ла Рáбида, но незабавно ще се заемете със задачата да издействувате построяването наблизо на едно голямо светилище, посветено на Девата с Лентата: същото трябва да подслонява едно Братство на моряците и собствениците на Кораби, които ще се молят за нейното покровителство и ще се събират около нейния Култ. Идеалното място ще бъде един хълм, близък до Морето, откъдето да се виждат устието на Одиел, Градът Уелва, Палос, Ла Рáбида и Могер. А образът, който ще се почита там, ще бъде много подобен на този, който видя монахът-скулптор, но снабден с по-висши сакрални атрибути: Великата Майка Бина ще показва с лявата си ръка Нара, т.е. киселия Нар на Топлия Живот, разделен във формата на вулва и показвайки през отвора си зърната на Глинените Семена; в дясната си ръка тя ще държи Месията, който ще се явява напълно гол с изключение на краката му, които ще бъдат обути в котурни, за да прикрие накуцването на Дионис. Лявата ръка на Божествения Младенец ще посочва към Нара, докато с дясната си ръка той ще държи сефиротичната лента – въжето с десетте мерки на Вселената, символ на мореплавателите. Но в одеждата на Божията Майка добре забележимо и очертано трябва да присъствуват еврейските букви на Името на Киблóн S.A.M., т.е. Самех, Алеф и Мем. Накрая, над образа на Девата с Лентата, ще изобразите двама от Серафимите Нефилими, държащи в ръцете си Келтския Символ на Ключа Кâлачакра.
Ще направите също и други образи и скулптури, вдъхновени от новите описания. Но имайте предвид, че във всички случаи Младенецът Месия трябва да бъде лишен от светотатствената книга, която държи Каменният Младенец на Девата от Агарта – Книгата на Хиперборейската Мъдрост: на нейно място ще поставите една sphaera orbis terrae като символ на Универсалната Власт, която Царят Месия ще постигне в Царството на Израил-Шехина. Пободни на този, прочее, ще бъдат образите и скулптурите, които ще разпространите по всички места, където са необходими.
А сега, внимание о Свещеници!, защото ще Ви пророкуваме за последен път. Чуйте това Послание, което ще се изпълни в кое да е време и място, защото то е Словото на YHVH:
Казва YHVH Саваот: Ще дойдат дни на Слава за Избрания Народ. Аз ще се спусна – Шехина – върху него и ще Царувам посред Огнения Холокост, който ще погълне нечестивите. И в тези дни, когато Славата и Победата на Израил бъдат близки, Аз ще изпратя един безпогрешен знак, че часът е дошъл: Този Знак ще бъде падането на Гранада, Обителта на Юдеите. Наистина, ще бъде винаги Гранада тази, която ще отбележи този час. Гранада, която ще бъде притежавана тогава от едно упадъчно Царство, ще бъде завладяна от една зараждаща се Империя. След това ще бъде принесен Тройният Холокост на Нееврейските Народи; и сетне ще се спусна Аз; и ще започне Славата и Победата на Израил. Киблóн, чийто Глас затваря Портата на Преизподнята и отваря Портата на Небесата, ще ми принесе Тройния Холокост и ще ме Възвести, Възвестявайки така Часа на Израил.
– Възрадвайте се, о Свещеници на YHVH Саваот, че днес Фамилията на Тарсис бе изтребена и Ние ще ви Възвестим скорошната Шехина! Изпълнете, изпълнете с твърдост и точност нашите нареждания и скоро ще дойде Киблóн, за да получи Глагола на Метатрон и да принесе Тройния Холокост, очакван от YHVH! Нека Победата Нецах на YHVH Саваот ви съпровожда! – приветствувал ги Бирса.
– И нека Славата Ход на Елохим Саваот увенчае вашите усилия! – сбогувал се Бера.
На следващия ден Безсмъртните били заминали за Шамбала, оставяйки четиримата Свещеници потънали в мрачни размишления. Разбира се, дяволската арогантност на Бера и Бирса щяла да се смири малко, ако те изобщо подозирали, че все още имало живи Господари на Тарсис и че Осъдената Фамилия, подобно на Птицата Феникс, щяла да се възроди от собствената си пепел в Дома на Тарсис.
[1] И двете имена – лат. Lucifer и грц. Φωσφόρος – означават „Носител на Светлината” и са били употребявани в Античността като названия на Зорницата – планетата Венера, докато Ἓσπερος (лат. Vesper) – „Вечерница, Вечер” – се наричала нейната вечерна фаза (бел.прев.).
[2] Кайрос (ст.грц. καιρός) – време в смисъл на точен, подходящ или удобен момент (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар