Книга Втора
Ден Дванадесети
С Миланския едикт от 313 година император Константин легализира християнството и му придава права, равни на тези на официалните езически Култове. Към края на ІV век – през 381 година – по заповед на император Теодосий І християнството е обявено за „официална религия на държавата” и езическите Култове са забранени; през 386 година с един имперски декрет се нарежда „затварянето на всички езически храмове”; и през 392 година съгласно имперския закон „езическият Култ се разглежда и наказва като престъпление срещу държавата”, тоест наказуемо със смърт. Тези мерки не засегнали Господарите на Тарсис, тъй като години преди това те били приели християнството като семейна религия. Култът на Исус Христос произлизал от страната Ханаан – родината на Голените – и този произход, както може да се очаква, отначало се оказал подозрителен; но също такава била и мнимата културна основа на драмата на Исус: пророчествата, записани в събранието от канонични книги на евреите, които твърдели, че са „Избрания Народ на Бога-Създател”. Нищо от това не убеждавало Господарите на Тарсис, а напротив – колкото повече наблюдавали този нов ориенталски Култ, толкова повече се убеждавали, че зад него се крие една колосална конспирация, замислена от Бялото Братство. Как се случило така тогава, че те приели християнството като семейна религия? Понеже отвъд произхода на Култа и потеклото на неговите последователи съществувало нещо несъмнено: това, че историята, разказана в евангелията, била отчасти истинна. Това Господарите на Тарсис можели да потвърдят без никакви съмнения, тъй като те я знаели от преди хиляди години – много преди Исус да е живял в Палестина. Защото тя несъмнено представлявала една нова версия на историята на Навутáн .
За да научим историята в цялата й чистота, би трябвало да се върнем хиляди години назад в миналото – до Епохата на белите Атланти, бащите на всички бели народи от Кръвния Договор. Те твърдели, че са водени от Навутáн – Великият Бял Водач, който бил открил тайната на духовното оковаване и им бил разкрил начина, по който Духът може да напусне материята и да бъде свободен и вечен отвъд звездите, т.е. отвъд Обителите на Боговете и Силите на Материята. Според разказите на белите Атланти Навутáн бил един Бог, който съществувал – свободен и вечен като всички Хиперборейски Духове – отвъд звездите. Непознаваемият Бог, за когото нищо не може да се утвърждава от тази страна на Източника, Навутáн и другите Богове били гневни, понеже един дял от Расата на Духа била задържана във Вселената на Материята: и гневът не бил насочен единствено спрямо Силите на Материята, които задържали Духовете, но също и спрямо слабия Дух – срещу Духа с недостатъчна Благодатна Воля да разбие илюзията на Великата Измама и да се освободи от Само Себе Си. На Земята Духът бил окован към животинския човек, за да може неговата волева сила да ускори еволюцията на психичната структура на последния: и така желязно било оковаването, толкова потопен бил Духът в душевната природа на животинския човек, че той бил забравил своя Източник и вярвал, че е продукт на Природата и на Силите на Материята – едно творение на Боговете. При други случаи, откакто Духът бил останал на Земята, Боговете-Освободители – неговите Духове-Братя – му били идвали на помощ и мнозина бивали освободени и се завръщали с Тях: по този повод се водели страховити Битки срещу Силите на Материята. Най-сетне, например, преминал Източника и явил пред хората от Атлантида, за да Освободи Духа самият Велик Водач на Цялата пленена Хиперборейска Раса – Господарят на Красотата на Несътворените Форми, Господарят на Абсолютната Доблест, Господарят на Несътворената Светлина, Посланикът на Непознаваемия Бог, тоест Кристос на Несътворената Светлина, Кристос-Светлината, Луци-Бел, Луцифер или КристосЛуцифер. Но явяването на КристосЛуцифер в Атлантида причинило разрушаването на нейната материалистична цивилизация: Битката за Атлантида завършила с потъването на континента много време след като Той се бил завърнал в Източника.
При тези обстоятелства – пред надвисналата катастрофа на Атлантида – се разиграва историята на Навутáн . Жълтите хора, червените хора, черните хора – всички те щели погинат в един катаклизъм, по-лош от този, който надвисвал над Атлантида: този, който тревожел Боговете-Освободители бил духовният катаклизъм – бездната, в която щели се потопят дори онези, които оцелеят от потъването на Атлантида; и този резултат изглеждал неизбежен поради настоятелността и упоритостта, с която Бялото Братство поддържало духовното оковаване, но най-вече – поради проявената от Духа неспособност да избяга от илюзията и да се пробуди от Великата Измама; тези стратегически объркани Раси щели следват сляпо Атлантските Свещеници, които ги отвеждали пряко към окончателния им духовен упадък. Бялата Раса в този момент била единствената, която разполагала с възможност за освобождение – една възможност, която Боговете нямало да игнорират. Но белият човек бил дълбоко заспал – с Дух, дълбоко потопен в Илюзията на Материята и твърде проектиран във Външния Свят: той не ще можел да схване Вътрешното Откровение на Духа, не ще можел да се освободи от Само Себе Си. Станало необходимо едно Външно Откровение на Духа, подходящо за бялата Раса – да се посочи отвън на белия човек един път за освобождение, който отвежда към Хиперборейската Мъдрост: затова Навутáн се спуснал в Преизподнята. Навутáн , „свободният и вечен Бог”, се съгласил да се спусне в Преизподнята – да дойде в Света на Материята и да се роди като бял човек. И като бял човек да реализира подвига да освободи от Само Себе Си своя окован Дух: да посочи по този начин на човеците – с примера на Своята Воля – пътя, който те да следват, Ориентацията към Източника.
Накратко, историята, която белите Атланти предали на туземните народи под формата на Мит, била следната: Живяла в Атлантида една Пресвета Бяла Дева, отдадена на службата на Непознаваемия Бог и посветила се на съзерцанието на Несътворената Светлина. Измъчена от ужасния глад, който тормозел нейния народ, тази Дева помолила за помощ Непознаваемия; и този Върховен Бог, чиято Воля е Благодатта, й посочил един път към Планетата Венера. Пристигайки там, Девата получила от Посланика на Непознаваемия няколко образци на Житното Растение, с което да се засити материалният глад на човеците, един Прът, който да полужи за измерване на Бялото Предателство, и семето на едно Каменно Дете, което един ден щяло да стане човек, който да застане начело на Бялата Раса и да задоволи нейния духовен глад. Когат се върнала от Венера, Бялата Дева, която никога не била имала плътски контакт с никакъв мъж, се оказала бременна с Навутáн . Боговете-Освободители й били съобщили, че ще стане майка и ще роди едно дете, чиято духовна Мъдрост ще освободи бялата Раса от духовното робство. Една змия се опитала да попречи на Девата да изпълни своята мисия, но Тя я убила, смачквайки главата й с десния си крак. С течението на времето, Девата просветила Навутáн и го обучила като Воин-Строител, разполагайки с помощта на Пазителите на Литическата Мъдрост.
Имало в Атлантида един път, който отвеждал до една Омагьосана Градина, построена от Бога на Илюзията. Там растяло едно Древно Нарово Дърво, известно като Дървото на Живота и също като Дървото на Ужаса, чиито корени се простирали по цялата Земя, а клоните му се издигали до Небесните Обители на Бога на Илюзията. Близо до този Омагьосан Нар се намирало едно Ябълково Дърво, Древно, колкото и Онова, което се наричало Дървото на Доброто и Злото или Дървото на Смъртта. Между Атлантите била популярна вярата, че човекът в Началото е бил безсмъртен: причината за това, че човек трябвало да умира, се дължала на това, че Великите Предтечи били изяли Плода на това Дърво и Смъртта се предала на техните потомци като една Болест. Всъщност кръвта на Дървото – неговият Прокълнат Сок – се била смесила с Безсмъртната Кръв на Първоначалния Човек и регулирала отвътре Живота и Смъртта. И никой не знаел Лека за тази Болест. Навутáн , който нямал човешки баща, бил роден безсмъртен като Първоначалните Човеци, но поради това неговото безсмъртие било същностно – присъщо на особената му духовна природа; като последица безсмъртието му било непредаваемо на останалите бели хора и не можело да послужи за това те да си възвърнат изгубеното безсмъртие. Затова Навутáн , с помощта на своята Божествена Майка – Девата Ама, – решил да стане смъртен и да открие за човеците тайната на безсмъртието.
Откакто Великите Предтечи били изяли Плода на Дървото на Смъртта, никой не се бил осмелил да се доближи до него поради страха от Смъртта. Но Навутáн бил безсмъртен като Великите Предтечи и също като Тях можел да се приближи без проблеми. След като стигнал до Дървото, Навутáн откъснал и изял забранения Плод, бидейки незабавно омагьосан от Илюзията на Живота: сега му оставало само да открие тайната на Смъртта без да умира, тъй като ако загинел при опита, никога нямало да може да съобщи Мъдростта на белите хора. Тогава именно Навутáн се само-разпнал върху Дървото на Ужаса, за да победи Смъртта, и висял девет нощи на неговия дънер. Но докато времето изтичало, Смъртта се приближавала без Навутáн да успее да разбере нейната тайна. Накрая, вече агонизиращ, Великият Бял Водач затворил единственото си око, което било втренчено в Илюзията на Света, и погледнал към Дълбината на Собствената Си Самост в една последна и отчаяна реакция да спаси живота, който се изчерпвал безвъзвратно. И на върха на Самостта Си, посред Безкрайната Чернота на предусетената Смърт, той видял да изплува една Сияйна Фигура – едно Същество, което било Чиста Благодат: това била Фрия, Радостта на Духа – неговата Божествена Съпруга от Източника, която му идвала на помощ.
Когато Навутáн отворил отново своето око, Фрия излязла от него и навлязла в Света на Великата Измама: тя отишла да търси тайната на Смъртта, за да спаси своя агонизиращ Съпруг. Но тя не успялала да я постигне, а времето неумолимо изтичало. Накрая, без да се отчайва, Фрия се отправила към Хиперборея, за да се допита до Боговете-Освободители; Те я посъветвали да намери един двуглав Гигант, който обитавал един Свят, разположен под корените на Дървото на Ужаса и който изпълнявал службата на ключар: от този Гигант тя трябвало да открадне Ключа Кâлачакра, тъй като в него Боговете-Предатели били гравирали тайната на Смъртта. Митът на белите Атланти тук става много сложен и ще бъде удобно само да се спомене, че Фрия, преобразена като Гарван, се спуска в Света на двуликия Гигант и открадва от него Ключа Кâлачакра: но, за да го направи, тя трябва да се превърне в убийца и проститутка; накрая Фрия разбива с един удар на своята секира Ключа Кâлачакра, но неговата глава, падайки, се превръща в седем гиганта, всеки с по седем глави, които „спят, за да живеят за тях коренните Раси”; след това, останала без алтернативи, тъй като времето я притиска, Фрия навлича Булото на Смъртта, с което онези гиганти са свързани с по една примка на всяка шия: сетне ги събужда последователно и им се предлага като любовница, но неизбежно ги обезглавява в кулминацията на оргазма; а главите на Гигантите, нанизани на една нишка или сутрâтма, образуват огърлицата на Фрия Кâлибур, в която всеки череп представлява един Знак от Свещената Азбука на Бялата Раса. Накрая Булото на Смъртта се разплита и Фрия, преобразена отново в гарван, се завръща бързо при Навутáн .
Но вече е късно: точно в момента на пристигането й, Навутáн издъхва последния си дъх и окото му се затваря завинаги. Фрия разбира, че ще бъде невъзможно да разкрие на Навутáн тайната на Смъртта, тъй като той току-що е умрял и вече не ще може да разчете Ключа Кâлачакра. И тогава, без да губи нито миг, Фрия взема решението, което ще спаси Навутáн и бялата Раса: Тя се преобразява в Яребица и прониква отново в Навутáн . Ключа Кâлачакра трябва да остави навън, тъй като само Тя може да съществува в Дълбината на Самостта. Фрия трябва да разкрие на Навутáн Тайната на Смъртта, не само за да осъществи неговото възкресение, но също и за да я съобщи сетне Съпругът й на човеците; иначе неговата саможертва ще да е била напразно. Но как да обясни на Навутáн Тайната на Смъртта без Ключа Кâлачакра – без да му покаже този инструмент на духовното оковаване, за да го разбере той? И Фрия решава мигновено: като яребица, танцувайки Тайната на Живота и на Смъртта, Тя ще изрази с танца Най-Висшата Мъдрост, която смъртният човек би могъл да разбере Извън Себе Си.
И Фрия, танцувайки в Дълбината на Самостта, разкрива на Навутáн Тайната, идваща от Извън Самостта. И Навутáн я разбира, магията, причинена от Плода на Дървото на Живота и Смъртта се разкъсва и Той възкръсва отново като безсмъртен. Като слиза от своето разпятие върху Дървото, Той установява, че тялото му се е преобразило и сега е от Чист Камък; и че може да разбира и изразява Езика на Птиците. Тогава Навутáн преподава на белите Атланти тринадесетте плюс три Вруни чрез Езика на Птиците и ги упътва да схванат Знака на Източника, „с което те ще придобият Най-Висшата Мъдрост, ще бъдат безсмъртни, докато Духът остава окован в животинския човек и ще овладеят Вечността, когато спечелят Битката срещу Силите на Материята и бъдат свободни в Източника”.
Дотук, д-р Сигнагел, изложих накратко историята на Навутáн съгласно митичния разказ на белите Атланти. Лесно е да се забележи, че тя е имала множество общи моменти с евангелската история на Исус Христос: и двете истории разказват за един Бог, който е станал човек; и двата Бога се раждат от една Дева; и двамата умират чрез доброволно разпятие; и двамата възкръсват; и двамата оставят завета на своята Мъдрост; и двамата обучават ученици, на които разкриват „благовестието”, което те ще трява да съобщят на себеподобните си; и двамата твърдят, че „Царството не е от този Свят” и пр. Но е очевидно, че съществуват, също така фундаментални различия между двете доктрини. Навярно най-забележимите ще са следните: Навутáн идва, за да освободи Духа на Човека от неговия затвор в Света на Бога-Създател; Духът е Несътворен, тоест не е Сътворен от Бога-Създател и поради това нищо от ставащото тук не може да го опетни по същество, а още по-малко да го засяга етично; Духът е Невинен и Чист във Вечността на Източника; затова Навутáн твърди, че Хиперборейският Дух, принадлежащ на една Воинска Раса, може да проявява само едно отношение на същностна враждебност спрямо Света на Бога-Създател, може само да се бунтува срещу Материалния Порядък, може само да се съмнява в Реалността на Света, който представлява Великата Измама, може само да отхвърля като Лъжливо или Вражеско всичко, което не е продукт на Самостта, тоест на Духа, и може да се вдъхновява само от една-единствена цел с Мъдростта: да напусне Света на Бога-Създател, където е роб, и да се завърне в Света на Непознаваемия, където отново ще бъде Бог. Обратно на това, Исус Христос идва, за да спаси Душата на Човека от Греха – от Опущението пред Закона на Бога-Създател; Душата е Сътворена от Бога-Създател и трябва да се подчинява сляпо на Закона на своя Отец; всичко, което се случва тук, засяга етично Душата и може да увеличи нейния дял от Греха; Душата не е невинна, нито чиста, тъй като човекът се намира в този свят като наказание за един Първоначален Грях, извършен от Отците на Човешкия Род, и следователно той наследява Първоначалния Грях; затова Исус Христос твърди, че Душата на Човека – най-съвършеното творение на Бога-Създател, – трябва да проявява само едно отношение на същностна любов към Света на Бога-Създател, трябва само да приема с примирение мястото си в Материалния Порядък, трябва само да вярва в Реалността на Света, трябва само да приема като Истинно и Приятелско това, което се окаже, че идва в Името на Бога-Създател и трябва да се вдъхновява само от една-единствена цел с Мъдростта: да остане в Света на Бога-Създател като овца и да бъде подкарван от Исус Христос или Свещениците, които го представляват. Да бъдеш Бог или да бъдеш овца – това е въпросът, д-р Сигнагел.
Както вече казах, когато имперският закон от 392 година заплашил да разглежда като „престъпление срещу държавата” практикуването на езическите Култове, Домът на Тарсис бил възприел от известно време християнството като своя семейна религия. Естествено, Господарите на Тарсис виждали ясно хода на събитията и техният единствен приоритет след разрушаването на Тартесос бил осъществяването на семейната мисия и съхраняването на Меча на Мъдростта. Този семеен приоритет определял една Стратегия за оцеляване на Фамилията – оцеляване, което можело да бъде сериозно застрашено от едно ново преследване: били трудни времена, тези от ІV век – упадъкът на Рим, предусетен от Полибий през ІІ в.пр.Р.Хр., се бил превърнал в реалност. Империята, заплашена по всичките си граници от народи-нашественици, била инкорпорирала цели полкове от наемници и била предала управлението на войските на варварите; земеделието на малките производители от векове било съсипано и изчезнало в Италия, погълнато от големите земевладелци: в онези дни оцелявали само колониалните латифундии, между които и тази, която притежавали в Испания Господарите на Тарсис, допринасяйки с ниските си цени за още по-голямото дестабилизиране на икономиката на метрополията.
Пред тази панорама на обща несигурност Господарите на Тарсис, които вече не били Царе, а фамилия на земевладелци и испано-римски функционери, трябвало да действуват с крайна предпазливост. Християнството, което се било наложило на върха на имперската Власт, сега било подкрепено от копията и мечовете на легионерите. Но това „християнство” явно не съдържало доктринални принципи, които да се окажат абсолютно неприемливи за Господарите на Тарсис: както били научили от горчивия опит на своята война срещу Голените, Митовете, Легендарните Истории, Сюжетите, които са написани в Небето, могат да се повтарят отново на Земята. И те били склонни да приемат историята на Исус и дори посланието – благовестието – като един вид актуализация на Мита на Навутáн : Господарите на Тарсис ще станат Християни, защото ще те разглеждат историята на Исус през оптиката на Древната Мъдрост; и те няма да обсъждат различията, макар че ще ги имат предвид и няма да ги забравят.
Те щели да прегърнат Кръста и да съблюдават тайнствата на Римската Църква; във всичко външно щели да бъдат ревностни християни; и дори щели да отдават своите деца на Църквата. Но помежду си, в лоното на Дома на Тарсис, те щели да признават като Истина единствено онова, което съвпадало с историята на Навутáн или с другите откъслеци от Хиперборейската Мъдрост, които семейството все още съхранявало. Както постъпили навремето Гностиците и Манихеите и както сетне щели да сторят Катарите и Албигойците, те приемали само част от Евангелията – по-специално това на Йоан – и отхвърлялил напълно Вехтия Завет. Това била тезата, която застъпвали: Богът на юдеите не е никой друг, а Йехова-Сатана – един аспект или лице на Единния Бог-Създател на Материалната Вселена; в книгата Битие се разказва историята на Сътворението на Материалната Вселена, където щял да бъде поробен Несътвореният и Вечен Дух; сътворената Вселена, следователно, е по своята същност зловредна за Несътворения Дух – Духът отдава ценност единствено на Истинския Свят, откъдето идва и откъдето е дошъл също и Богът-Създател, като се има предвид, че Материалната Вселена е била Създадена очевидно по подражание на Истинския Свят.
И във Вехтия Завет също се разказва историята на „Избрания Народ” от Йехова-Сатана да царува над всичките народи на Земята. Навярно не е било ясно Обещанието, което Създателят направил на Авраам: „Вдигни очите си и погледни от мястото, където си, към Севера и Юга, към Изтока и Запада; защото ще дам на теб и на твоето потомство завинаги цялата земя, която виждаш, и ще направя твоето потомство да е многобройно като праха на Земята. Ако някой може да преброи праха на Земята, може да преброи също и твоето потомство. Стани, изброди Земята надлъж и нашир, защото на теб и на твоето потомство ще се даде” [Бит., 13:14-17]. Обещание, което сетне е преутвърдено: „И извеждайки го навън, Йехова му каза: погледни Небето и преброй, ако можеш, звездите. И добави: така ще бъде и твоето потомство”[1]. Но най-ясен е бил Създателят с Моисей, когато му разкрил мисията на Избрания Народ: „И тъй, ако наистина слушате моя глас и спазвате моя Завет, ще бъдете моя особена Собственост измежду всичките народи, защото цялата Земя ми принадлежи. Вие ще бъдете за мен едно Царство от Свещеници и една Свята Нация. Тези са думите на Йехова, които ще кажеш на синовете на Израил”. И сетне: „Аз ще сключа Завета. Аз ще направя пред погледа на всички нееврейски народи чудеса, каквито не са били правени никога по цялата Земя и у никой народ, за да видят всичките народи, които са около теб, Израил, делото на Йехова; защото е страшно това, което ще направя чрез теб. Изпълни, прочее, това, което ще ти заповядам този ден. Пази се да не се съюзяваш с обитателите на страната, в която ще влезеш, за да не се превърнат те в примка за теб. Напротив, събори техните олтари, строши техните стели, и разруши техните стражници и свещени камъни” [Изх., 19:5-6; 34:10-13].
Като изпълни Завета, Избраният Народ ще бъде Благословен от Създателя, както се съобщава на Моисей: „Не си правете идоли, нито издигайте статуи, нито стели, нито поставяйте във вашата страна свещени камъни, за да им се кланяте, защото Аз Съм Йехова, вашият Бог. Спазвайте моите съботи и почитайте моето светилище. Ако вървите в съгласие с моите закони, ..., ще ядете хляба си до насита и ще обитавате в страната си безопасно. Ще дам мир на Земята и ще спите, без никой да ви обезпокои. Не ще мине през вашата страна меч. Ще преследвате враговете си и ще падат пред вас от острието на меча. Петима от вашите ще преследват сто, и сто от вашите ще обпъщат в бягство десет хиляди, и вашите врагове ще паднат пред вас от острието на меча. Аз ще се обърна към вас, Аз ще ви направя да растете и да се множите и ще поддържам с вас моя Завет. Ще поставя моята обител посред вашите, и не ще почувтвувам досада от вас. Ще ходя между вас, Аз ще бъда вашия Бог и вие ще бъдете моят Народ. Аз съм Йехова, вашият Бог, който ви изведе от Египетската страна” [Лев., 26:1-13].
Този „Избран Народ” бил следователно онзи, който били обявили преди хиляди години тъмните Атланти – Враговете на Кръвния Договор: и било най-малкото иронично, че сега претендирали да извеждат от този прокълнат народ едно подражание на Навутáн – Основателя на Кръвния Договор. Но Исус не бил дошъл да спаси Кръвния Договор, а точно обратното – да го разруши завинаги, което показва, че е в пълно съгласие с произхода му от Избрания Народ: чрез Исус Христос Чистата Кръв щяла да се деградира както никога и цялото човечество да се бастардизира, Доблестта да се смрази в кръвта и да бъде заменена от Страха пред Единния Бог; и когато човекът се материализира и вече не реагира на Страха пред Единния Бог, Доблестта също не ще може да се прояви, тъй като човекът ще е потънал в моралната деградация на културния упадък, ще е станал женствен и изнежен, ще се объркал в една универсална Духовна Сган: но, естествено, както Църквата, така и другите секти, основани от Избрания Народ и от Бялото Братство, щели да извлекат от тази Долна Сган солта на Земята, т.е. онези, които щели да подкрепят и следват с ревност Свещениците и верните – членовете на Тайните Общества, които щели господствуват над Света и над Духовната Сган, която ще одобрява тяхното управление – гъсеници и змии, овни и овци, гълъби на мира, но никакъв орел, никакъв кондор, д-р Сигнагел.
Разбира се, изключението от това правило остават хората с Чиста Кръв – тези, които интуитивно чувствуват, че с разпятието трябва да се освободи Вечният Дух, който никога не е грешал, а не да се спасява грешната Душа; тези, които желаят един Кристос-Воин, а не един Христос-Пастир; тези, които предусещат един Кристос на Несътворената Светлина, а не тези, които приемат един Материален Христос. Кристос, когото си представяли Господарите на Тарсис например, бил един Чист Бог-Дух от Несътворена Светлина, който, ако се явял на Земята, щял го направи носейки Царската Корона и размахвайки Меча; и в това Пришествие самото Присъствие на Кристос щяло да е достатъчно, за да породи една Аристокрация на Духа между човеците, която да тури край на объркването на Духовната Сган: Кристос тогава ще се съобщава харизматично на човеците, ще им говори директно в тяхната Чиста Кръв; и тези, които най-добре го чуват, ще бъдат наистина Най-Добродетелните, Най-Духовните – Истинските Кристияни.
[1] Бит., 15:5 (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар