Книга Втора
Ден Четиридесети
На 13 юни 1303 г. в Лувъра се свиква една Асамблея на Генералните Щати, председателствувана от Краля. На нея се подновяват изобличенията срещу Бонифаций VІІІ и се изразява формално необходимостта да бъде свикан един Събор, който да го осъди и да назначи нов Папа. Благородниците, Гражданите и Епископите-националисти се съгласяват. Гийом дьо Пласиан помолва да бъде обвинител на Бонифаций на бъдещия Събор; това също е прието и той прочита една декларация, в която излага своите аргументи: „Аз, Рицарят Гийом дьо Пласиан, казвам, предричам и утвърждавам, че Бонифаций, който сега заема Светия Престол, ще бъде намерен за съвършен еретик съгласно ересите, поразителните факти и извратените учения, споменати по-нататък: 1во. той не вярва в безсмъртието на Душата; 2ро. не вярва във вечния живот, тъй като твърди, че по-скоро би желал да бъде куче, магаре или каквото и да било друго животно, отколкото французин – нещо, което не би казал, ако вярваше, че един французин има вечна Душа. Не вярва в истинското Присъствие, тъй като украсява трона си с по-голямо великолепие, отколкото олтара. Казал е, че за да унижи Негово Величество и французите, той би разстроил цялата Вселена. Дал е одобрението си за книгата на Арнолд от Виланова – магьосника, покровителствуван от цистерцианците, – която е била осъдена от Епископа и Университета на Париж. Накарал е да издигнат негови статуи в Църквите, за да му бъде отслужван култ, заедно с Разпнатия. Има един Демон-слуга, когото нарича „Бафоел”, който му разкрива каквото желае да знае: затова казва, че дори цялото човечество да е разположено от едната страна, а той единствен от другата, той не можел да греши, било ако става на дума за един фактически или за правен аспект. Казал е в своя публична проповед, че дори ако Върховният Понтифекс постави цена на всички тайнства и църковни дарове, той не може да извърши симония, да се твърди което е ерес. Също като установен еретик, който твърди, че само неговата вяра е истинската, той определя французите – всеизвестни като един от най-християнските народи – като Катари. Той е един гнусен содомит, както се доказва от многобройни свидетелства. Той е също така и убиец: в свое присъствие е заповядвал да убият мнозина духовници, казвайки на своите стражи, когато не успявали да ги убият с първия удар: „Удряй, удряй, Dali, Dali”. Задължавал е свещениците да нарушават тайната на изповедта. Не спазва бденията, нито постите. Напада с речите си Колегията на Кардиналите, Ордена на Тевтонските Рицари, Ордена на Доминиканските Проповедници, малките братя и Духовните Францисканци, повтаряйки често, че те ще съсипят света, че са лицемери и лъжливи и че нищо добро няма да се случи на онзи, който им се довери. Опитвайки се да разруши вярата, той е подхранил една стара антипатия срещу Краля на Франция в своята омраза срещу вярата на истинския Христос, защото във Франция се намира и се е намирал блясъкът на вярата, голямата опора и примерът на Християнския свят. Насъскал е всички срещу кралския Дом на Франция – и Англия, и Германия, потвърждавайки титлата на Император на Краля на Германия и обявявайки, че е направил това, за да сломи гордостта на французите, които се хвалели, че не са подчинени никому що се отнася до светските дела, и че нямало никой на земята над техния Крал, добавяйки, че те лъжели чрез своята яка, и обявявайки, че дори ако един Ангел се спуснел от небето и кажел, че французите не са подчинени нито на Бонифаций, нито на Императора, това щяло да е анатема. Той позволи да бъде изгубена Светата Земя..., използувайки за своите лични войни и за своя разкош парите, предназначени за защитата на това място. Бил е публично забелязван да практикува симония и нещо повече – да е изворът и основата на симонията, продавайки облаги на предлагащия най-висока цена, налагайки на Църквата и на Епископа робство и васалство с цел да обогати своето семейство и своите приятели с наследството на Разпнатия и да ги превърне в Маркизи, Графове и Барони. Разтрогва бракове за пари... анулира клетвите на монахините... накратко, Господа, казвам с едно изречение, че той би направил от всички французи мъченици или отстъпници”.
Впечатлени от обвиненията на Пласиан, всичките съпроводени с изобилни доказателства, парламентаристите се съгласяват да поканят Бонифаций VІІІ да присъствува на Събора, за да упражни своята защита. Но Филип ІV не се задоволява с колективното одобрение и написва лични писма до многобройните епархии на Франция; докато Ногаре заминава за Рим, за да уведоми Папата, Гийом дьо Пласиан, ескортиран от внушителна кралска войска, посещава лично всеки град, селце или паланка, и събира подписите на съсловията. Както и можело да се очаква, почти всички подписват, след като прочитат писмото на Краля и чуват изложението на официалния обвинител; съпротивляват се само цистерцианците и другите бенедиктински Ордени – основните убежища на Голените: Сито, Клюни и Храмът гневно осъждат поведението на Филип Хубавия и заявяват, че нямало нищо за упрекване у Бонифаций VІІІ. Затова пък Парижкият Университет, доминиканците от Париж и францисканците от Турен се обявяват в полза на Краля.
Към средата на август Бонифаций VІІІ публикува една була, в която утвърждава, че само Папата има правото да свиква Събор и опитва да се защити от обвиненията на Пласиан и Ногаре. Накрая задава въпроса: как се е стигнало до абсурда, че Катарите обвиняват в ерес Папата? Но шпионите на Филип ІV му съобщават, че се пише декретът за отлъчването на Краля и интердикта на Кралството на Франция: на булата била предварително поставена датата на нейното издаване: 7 септември 1303 г.
Филип ІV решава да нанесе удар и да плени Бонифаций преди той да издаде своята зловеща резолюция. След като бъдел докаран във Франция, той щял да бъде съден от Събора и формално свален от пост, назначавайки се на негово място един доверен френски Епископ. За да изпълни този план, той дава картбланш на Гийом дьо Ногаре, комуто връчва собствения си меч и казва тези исторически думи:
– „Честта на Франция е във Вашите ръце, Сеньор Рицарю”.
Гийом дьо Ногаре тръгва за Италия, съпроводен само от Скиара Колона – най-страховития личен враг на Бонифаций – и от Шарл дьо Сен Фели – един Domini Canis, който бил внук на Петър от Крит и Валентина де Тарсис: Ногаре познавал Шарл от дете, тъй като този бил син на тогавашния Господар на фамилията на Сен Фели дьо Караман (Сан Феликс де Караман). Във Флоренция банкерът на Краля на Франция предава на Ногаре една значителна сума, тъй като той имал заповедта да снабди гасконеца с всичко, което било необходимо за неговата мисия. Оттам потеглят няколко души, привърженици на гибелинската партия, за да уведомят Сеньорите-съюзници на фамилията Колона от околностите на Анани, Алатри и Ферентино. Папата се намира в своя дворец в Анани – неговия роден град в старата понтификална държава на Фрозиноне; съседният град Ферентино – гибелински съперник на гвелфския Анани – е мястото на сбора на заговорниците; уреченият ден: 6 септември, т.е. един ден преди издаването на булата, която щяла да отлъчи Филип ІV.
В посочения ден при пълна тайна пристигат една дузина Сеньори – заклети врагове на Бонифаций VІІІ, които от години чакали подобен шанс, за да си отмъстят: всички те копнеели дълбоко за една възможност да екзекутират Бонифаций, тъй като считали за безполезно неговото отвеждане във Франция; по ирония Гийом дьо Ногаре ще трябва да приложи цялата си власт, за да го защити и така да изпълни Стратегията на Филип Хубавия. Всеки Рицар бил пътувал поотделно, съпроводен от един малък ескорт, който не будел никакво подозрение; към тези войски се прибавял корпусът от наемници, предоставени от Капитан Рейналдо Супино – страж на Ферентино, който се продал на Ногаре за 1000 флорина. В крайна сметка се събират 300 конници и 1000 пехотинци: тези дружини наистина щели да са недостатъчни за начинанието, което възнамерявали да осъществят, ако не било това, че те разчитали в своя полза на принципа на изненадата, тъй като нито Бонифаций VІІІ, нито неговите Голенски поддръжници си представяли ни най-малко, че биха могли да бъдат нападнати в Анани. Сформиран на няколко километра разстояние, батальонът на Ногаре изглеждал като появил се от нищото; и никой в Италия не можел да знае предварително за неговото съществуване, за да предупреди Голените.
Един от гибелинските Рицари бил Николо от могъщата фамилия Конти, чийто брат Аденулфо – жител на Анани – щял да окаже съществено съдействие на нашествениците. С негово посредничество успели да подкупят коменданта на папската стража Гофредо Бусо с една хубава торба злато, докато самият Аденулфо щял да се заеме да измами ананийците по време на нападението.
В полунощ воините на Кристос Луцифер пристигат пред древната столица на Херниките [1]; двама Рицари носят стяговете на Франция и на Църквата. Николо Конти ги отвежда до една порта в стената, която била отворена отвътре и всички се втурват с вика: „Смърт на Бонифаций! Да живее Кралят на Франция!”. Конниците, следвани от пехотата, се разгръщат в няколко групи по тесните и стръмни улички. Отправят се направо натам, където се издигат великолепните дворци, принадлежащи на Кардиналите и на Папата, и различни църкви с пищна украса. Комендантът на папската стража, заедно с част от своите, се присъединява към нашественическите сили и започва обсадата на двореца на Бонифаций VІІІ, който едвам разполага с неколцина души за съпротива. Един път по изключение историята се обръща: сюжетът е същият, персонажите – подобни: това е борбата на Духа срещу Силите на Материята, на Царя на Кръвта срещу Голенските Свещеници, на представителите на Кръвния Договор срещу тези на Културния Договор; но този път Царят на Кръвта е този, който ще триумфира над Свещеника Голен – над изтребителите на Чистата Кръв и обявителите на Кръстоносни Походи срещу Хиперборейската Мъдрост. Вътре в разкошната резиденция, гордостта на Бонифаций се сломява. Вижте го там – разтреперан и плачещ като жена – Демонът-Голен, който претендирал да царува над харизмата на Краля на Кръвта! Може би той плаче не заради трагедията на момента, а заради бъдещото наказание, което ще му наложат неговият Господар – Върховният Свещеник Мелхиседек – и Учителите на Бялото Братство.
При всичко това жителите на Анани се събуждат с изненадата, че градът им е окупиран от войски на Краля на Франция. Някой нарежда да бият камбаните, свиквайки събрание, и всички фамилии се втурват към пазарния площад; новините са съкрушителни: Скиара Колона е дошъл с един батальон, предоставен от Краля на Франция и сигурно ще убие Папата. Гофредо Бусо е преминал на страната на врага и Градът е останал без охрана. Набързо, посред голям смут, те назначават за водач Аденулфо Конти. Този, съпроводен от няколко съседа, избрани предимно между привържениците на фамилиите Колона и Конти, отива да преговаря с нападателите. Той разговаря с Рейналдо Супино и веднага се връща; уверява със страст, че ще е невъзможно да се съпротивляват на „французите”, които вече разграбват дворците на Кардиналите: остава единствено възможността да се присъединят към тях и да споделят плячката. Отчаяни, гвелфите се отдават на грабеж, плячкосвайки рамо до рамо с гибелините кардиналските и папските дворци. Така изчезват произведения на изкуството с неизчислима стойност, съкровища от античността и пребогати съдове от злато и сребро; всеки един взема колкото иска и може да носи. Някои откриват винните погреби, предназначени да задоволяват изтънчените небца на кардиналите и да утоляват неутолимата им жажда, и скоро бутилките преминават от ръка на ръка. През този ден малцина ще бъдат ананийците, които не са откраднали нещо или не са се напили; никой не се осмелява да излиза на улиците и градът пада под тоталния контрол на немногото хора на Ногаре.
Докато се извършва нощният грабеж и населението е заето с това варварско занимание, една трескава военна дейност се разгръща около двореца на Бонифаций, който, осъзнавайки, че с намалената си стража не ще може да се съпротивлява дълго време, се опитва да постигне съгласие с обсадителите; неговият легат получава условията: да се предаде безусловно, да отмени отлъчването на Филип Хубавия, да реабилитира Колона и да дойде като пленник във Франция, за да бъде съден на Събора. Като ги узнава, Бонифаций отказва да ги приеме и изпада в пълно отчаяние: само успява да облече Голенските свещенически одежди и да очаква своите врагове, седнал на Престола. Между горчивите хлипания той се моли трескаво на Бога-Създател да извърши чудо и да го спаси, да спаси плановете на Бялото Братство. Нима е възможно - пита, викайки, – Господарите на Войната да триумфират над него, който е представител на Създателя на Вселената? Ако той, комуто е поверено да възпре светските Крале, се провалял, какви нови злополуки щели да сполетят сетне Голенските Ордени, които от толкова столетия били развивали плановете на Бялото Братство? След всеки един от тези въпроси той се разтрепервал и било явно, че не след дълго ще изгуби разсъдъка си.
С изключение на двама Епископа – един испански и един италиански – всички бягат от него така, както могат; някои са заловени и убити от хората на Скиара Колона, докато други са задържани като заложници, тъй като се предават доброволно, между тях и собствения му племеник. Тези новини окончателно смазват Бонифаций. Накра, един прозорец бива счупен и през него проникват Гийом дьо Ногаре и Шарл дьо Сен Фели, следвани от половин дозина войници от Ферентино, които се държат на благоразумна дистанция, за да не бъдат разпознати от Папата. Ногаре и Шарл се приближават до Престола: носещ папската Тиара – копие на египетската корона на тъмно-Атлантските Свещеници; облечен в бялата туника на левитските Свещеници на Израил, върху която е избродирана Четирилистната Детелина на Голенските Свещеници, стилизирана като келтски кръст; държейки в дясната си ръка Кръста – символ на Духовното Оковаване, а в лявата Ключовете на Свети Петър – символ на Ключа Кâлачакра, с който Боговете-Предатели на Човешкия Дух осъществили своето Изначално Предателство; там бил седнал, с очи пламтящи от омраза и ужас, един от най-извратените човеци на Земята.
– Катар, син на Катар! – възкликнал предизвикателно, разпознавайки Ногаре. – Твоят господар, Кралят на Франция, е безсилен срещу Закона на Бог Йехова!
– Аз съм Рицар на Краля на Франция, – отвърнал гасконецът, – и мога да те уверя, омразни Свещенико, че моят Господар познава и зачита единствено Закона на Честта, който е Законът на Светия Дух – на Волята на Истинския Бог; само твоят Бог Йехова, който е един Демон, наречен Сатана, комуто робски се подчиняваш, може да се противопоставя на този Закон.
– Проклет Голен! – сега говорел Шарл дьо Сен Фели, или Шарл де Тарсис-Валтер, Шарл де Тарсевал. – Бъди сигурен, че Кралят на Франция ще ликвидира теб и дяволските Ордени, които те подкрепят! Никога не ще можеш да управляваш Света, докато съществуват Посветени като него или Фридрих ІІ! Но бъди още по-сигурен също, че Ние, Вечните Воини на Кристос Луцифер, ще ликвидираме някой ден Господарите на твоите Господари, Окултната Йерархия на Върховните Свещеници, които удържат Несътворения Дух в робството на сътворената материя!
Бонифаций пребледнял и се разтреперал от ужас като чул думите Каменния Човек. Нещо като аура на същностна враждебност се излъчвало от този Рицар с впечатляваща интензивност: какво била смъртта на Топлия Живот пред тази друга Смърт, която се предусещала зад неговото присъствие? Какво била загубата на Живота, на ефемерните удоволствия и богатства, на Властта в този Свят или наказанието на Върховния Свещеник в другия Свят, което толкова го ужасявало дотогава, пред бездната на вечната Смърт, в която го потапяли Ледените Очи на френския рицар?
– Еретици! – извикал извън себе си, в момента, в който една врата падала, разбита на парчета, и нахлувало с пълна скорост едно множество, предвождано от Скиара Колона – Зачитайте този, който по разпореждане на Единствения Бог трябва да управлява в целия Свят!
Скиара – този смъртен враг на Бонифаций – успял да дочуе последните му думи и му зашлевил силна плесница с желяната си ръкавица, разкървавявайки бузата му. Ногаре трябвало да го удържи, за да не го прониже още там със своя меч. Междувременно народът и войниците турят ръка на всеки ценен предмет, който успяват да докопат.
Въпреки, че дворецът бил превзет, Бонифаций – пленник, а Градът се намирал под техен контрол, ситуацията не се представяла като обещаваща. Едно нещо било да влязат тайно в Италия и да подготвят изненадваща атака, а друго – да излязат, отвеждайки Папата като пленник. Дори в Анани нямало да могат да се задържат дълго време, ако жителите откриели колко малък бил броят на окупиращите войски. В пристанището на Остия ги очаквал един кораб на фамилията Анибалди – съюзници на Колона, – но за да стигнат дотам, те имали нужда от значително подкрепление. Братята на Скиара се били ангажирали да дойдат с 5000 души, но те се забавили и денят 7 Септември преминал в напрегнато спокойствие, докато ананийците започвали да се пробуждат от изненадата. На 8-ми всичко продължавало по същия начин, но сред жителите започнали да кръжат слухове, че са станали жертви на предателство и на един удар на малцина нападатели. Враждебността започнала да се усеща под формата на множество провокации към войниците на Ногаре и веднага се видяло, че трябва да напуснат Анани колкото се може по-скоро. Гийом дьо Ногаре, Шарл дьо Сен Фели и Скиара Колона дискутирали относно това дали да убият Бонифаций или да рискуват да го водят със себе си, когато откриват, че Гофредо Бусо отново е преминал на страната на Папата и им е затворил достъпа до Двореца. Незабавно битката се започва отново, сега кървава, и тримата пратеници на Филип ІV се виждат принудени да бягат, оставяйки Бонифаций VІІІ в ръцете на гвелфите. Дни след това те се намират във Франция, като Великият Крал одобрил всичко извършено в Анани.
Истината била, че животът на Бонифаций вече нямало да е от полза за Голенските интереси, тъй като този бил изгубил разсъдъка си безвъзвратно: един месец след събитията в Анани – на 11 Октомври 1303 г. – той ще умре в Рим, като с него приключва Ерата на средновековното Голенско господство в Светия Престол и се проваля предстоящото осъществяване на плановете на Бялото Братство, т.е. Световното Правителство и Синархията на Избрания Народ. Висшата Стратегия на Господарите на Тарсис и тази на Circulus Domini Canis били възтържествували над Силите на Материята: Филип ІV, явяващ се като екзотеричната причина на Голенския провал, бил един Хиперборейски Посветен, който изпълнявал буквално езотеричните принципи на Хиперборейската Мъдрост. Но смъртта на Бонифаций, д-р Сигнагел, ознаменувала само началото на края. Тепърва трябвало да бъде разрушена финансовата инфраструктура на Тамплиерите – зародиша на Синархията на Избрания Народ.
Кризата, която пречупила Душата на Бонифаций, се произвела, когато неговата дяволска гордост се видяла ужасно унижена от действията на враговете му: Първо Катарът Ногаре, отнасящ се с него като с поданик на Краля на Франция и вземащ го в плен от негово име. А сетне тайнственият Шарл дьо Сен Фели, излъчващ своята ужасяваща сила и пророкуващ провала на най-тайните планове на Голенските Ордени: това потвърждавало подозренията на Епископа на Памие Бернар дьо Сесе, че около Филип Хубавия съществувала една конспирация на Синовете на Мрака; заобиколен от врагове, пленен в собствения си дворец в Анани, обливащ се в студена пот, Бонифаций разбирал твърде късно, че бил подценил Филип Хубавия и че не бил приел достатъчно сериозно честите тревожни съобщения, които му изпращали монасите от Цистер и Тамплиерите. Жертва тогава на една смесица от омраза и ужас, той почувствувал, че Душата му се проваля безвъзвратно. По-нататък този Banditti [2] Скиара, осмеляващ се да го удари и дори да го заплащва със смърт, докато хората му го обсипвали с обити. И накрая – предателството на родния му народ, разграбващ без срам неговия дворец, съюзявайки се с неговите врагове, които били враговете на Голенската Църква, Църквата на Единния Бог-Създател на Вселената – на Бога, комуто той, Свещеника Maximus [3], бил живото проявление: О Единни Боже, каква била неблагодарността на неговия народ! Навярно тази агресия на своите, макар и по-маловажна, но по-засягаща, боляла повече от предишните обиди. И, естествено, вътре в тази болка се очертавало най-вече терзанието от това, че бил лишен от златото и среброто – от неговите несравними съкровища от изящно изкуство, събирани през един цял живот на придобивки, много от които наследени или принадлежащи на фамилията Гаетани. Тежестта на провала се стоварвала, без да отслабва, смазвайки за няколко часа Бонифаций VІІІ. Прекомерни – дори за един Голен с легендарна жестокост – били насъбраните емоции, които измъчвали 69-годишния Папа.
Когато бил спасен от народа на Анани, неговото съзнание вече се намирало извън реалността и макар мнозина да обещамвали да върнат откраднатото, Бонифаций не бил в състояние да го разбере. Той механично поискал да бъде отведен в Латеранския дворец. Там Кардиналите Орсини, като установили невменяемото му състояние, го държали настрана от римляните. Той възклицавал с изцъклени очи: Бафоел! Бафоел! Aliquem ad astra fero! [4] В някои моменти на яснота избухвал в повели за отмъщение срещу своите врагове и предричал гибелта на онези, които го били предали. Но сетне умът му се помрачавал и претърпявал продължителни изблици на гняв, по време на които виел с пяна на уста и се опитвал да ухапе тези, които го пазели. Накрая, на 13 октомври 1303 г. умрял, превърнат в бесен звяр, изпълвайки така пророчеството на Целестин V. Светецът бил казал: – „издигна се като лисица, ще царуваш като лъв и ще умреш като куче”.
[1] Херники – древно италийско племе, обитавало в земите между езерото Фучино и река Сако (Трерус) в областта Лациум (бел.прев.).
[2] Ст. итал. „Разбойник, крадец” (бел.прев.).
[3] Лат. „Върховен” (бел.прев.).
[4] Лат. „Превъзнасям до звездите” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар