Книга Втора
Ден Тридесет и Девети
Филип Хубавия щял да успее да приключи войната с Англия едва през 1299 г. Примирието, уговорено от Бенедето Гаетани се развивало бавно, без воюващите Нации да се отказват от намеренията си да възобновят борбата. Накрая тя била приключена посредством договора от Монтрьой чрез условия, присъщи на Епохата: Кралят на Англия Едуард І щял да се ожени за Маргарита, сестрата на Филип ІV, докато Едуард ІІ – син на англичанина – щял да се сгоди за Изабела – четиригодишно момиче, което било единствената дъщеря на французина; Изабела щяла да донесе като зестра Херцогството на Гиен, но англичаните нямало да стъпват за момента на френска територия. През следващата година Филип окупира със своите войски Графството на Фландрия и затваря стратегическото Ограждане.
И тъй, тече годината 1300, когато Филип Хубавия завършва двата първи хода на стратегическия начин на живот от Царската Функция: той е осъществил принципа на Завземането на територята на Кралството и е приложил принципа на Ограждането; а полята се подготвят за рационалната разработка на Земеделието и Скотовъдството. Хиперборейската Стратегия достига тогава своята най-висша степен на развитие и на Земята почти не съществува сила, способна да се противопостави на Краля на Кръвта и Мистичната Нация. Ударил е часът на харизматичната Държава, в която Кралят и народът са един и същ Глас и една и съща Воля. Задържането на Епископа на Памие, който задействува последната реакция на Бонифаций VІІІ, ще покаже ясно реалното съществуване на харизматичната Държава.
Епископът на Памие Бернар дьо Сесе бил всъщност един Голенски шпионин. Била му поверена мисията да разследва в Лангедок съществуването на едно Тайно Общество, към което се предполагало, че принадлежат съветниците на Филип Хубавия. След търпелива работа, той достигнал до едно смайващо заключение: „действително, съществувала една нечестива конспирация срещу Голенската Църсква; в нея участвували Катарите, които отново се появявали изненадващо организирани, наскоро отлъчените Духовни Францисканци и някои членове на Ордена на Проповедниците, особено испанците; диспутите между инквизитори и еретици били явно симулирани и лесно се долавяло, че зад заговора стояла ръката на Филип Хубавия, който лично покровителствувал всички обвиняеми”. Преди да бъде разкрит от Господарите на Кучето и да бъде задържан и обвинен в държавна измяна, Епископът на Памие успял да изпрати своя доклад до Бонифаций VІІІ, който изискал от Краля на Франция незабавното му освобождаване. Това не било възможно, без да бъде поет рискът да се узнаят повече подробности относно Domini Canis, така че той бил обвинен формално, че участвува в един подривен план в служба на Арагонската Корона. Щял да бъде съден от един граждански трибунал – нещо, което било в пълно противоречие с каноничното Право, забраняващо на Епископите да се явяват пред светски трибунали.
Необходимостта да разполага с Епископа на Памие, за да получи свидетелство срещу Филип Хубавия, и предизвикателството, което означавало в онази Епоха гражданското осъждане на един Епископ, предизвикали гнева на Бонифаций VІІІ. Неговият отговор била булата Ausculta fili, изпратена във Франция през декември 1301 г., заедно с други такива с по-малка значимост. В нея Бонифаций критикувал яростно юридическата и административна рефорна на Краля: „Върнете се, мой прелюбими сине, към пътя, който води към Бог, от който сте се отклонили, било поради собствена вина или поради подстрекателството на злонамерени съветници. Най-вече, не се оставяйте да ви убедят, че няма по-горен от вас и че не сте подчинен на Папата, който е главата на църковната йерархия. Подобно мнение е неразумно и този, който го поддържа е неверник, вече отделен от стадото на Добрия Пастир”. Тези „злонамерени съветници”, разбира се, не били други, а Domini Canis. По-нататък Бонифаций заявява, че с цел да бъдат разгледани безпорядките, причинени от лошото поведение на Филип, и да бъде намерен правилният лек за тях, той свиква всички Епископи на един Събор в Рим през ноември 1302 г.: по време на него Кралят, който се приканвал да присъствува, щял да бъде съден за своите „простъпки” и призован да се поправи. Филип ІV, разбира се, не само, че не се явил, но и забранил на Епископите да напускат Франция без негово съгласие.
„Простъпките”, в които бил обвинен Кралят в Ausculta fili, днес биха ни изглеждали съвършено суверени: той се обвинявал, че „е променил монетарната система”; че „създава данъци, непознати дотогава”; че „таксува рентите, които Църквата на Франция изпращала на Рим”; че „налага на своите поданици национални граници”; и пр. Копия от тази була бивали прочитани и изгаряни публично в цяла Франция, пораждайки едно народно движение на недоволство срещу теократичния деспотизъм на Папата.
Както вече казах, д-р Сигнагел, с Ausculta fili се представила възможността да се покаже Мистичната Нация с тази нова структура на Държавата, която търпеливо били създавали законниците Domini Canis. Тази демонстрация била осъществена точно на 10-я ден на април 1302 г. в Катедралата на Парижката Света Богородица и тя може да се разглежда като първата Конституция на модерната френска Държава. Там се събрали представители на всичките френски провинции, причина, поради която този конгрес бил наречен „на Генералните Щати”. Но реално новото се състояло в Трите Съсловия, които съставяли Асамблеята; т.е. представителите на Аристокрацията, на Духовенството и на Гражданите. Последните присъствували за пръв път в един Съвет, председателствуван от Краля. Трябва да се поставим в онзи момент от ХІV век, за да оценим в истинския й размер новостта, която означавала да бъдат включени заедно с Благородниците и Църковниците също и представителите на плебейската класа; и това не като едно „демократично право”, изтръгнато насила от кървави Тирани или слаби Царе, а чрез реалното признаване, че народът участвува в суверената власт, тъй както утвърждава Хиперборейската Мъдрост. Естествено, в третото съсловие били представени различните слоеве, които съставяли народа на Мистичната Нация: основно новата и укрепваща буржоазия, образувана от търговци и дребни собственици; гилдиите на занаятчиите и строителите; свободните селяни, и пр.
Видно участие в организирането на тази първа Асамблея на Трите Съсловия се паднало на Господарите на Кучето, особено на тримата споменати – Пиер Флоте, Робер д’Артоа и Граф дьо Сен Пол. Пиер Флоте говорил в парламента от името на Краля и неговите думи все още се помнят: – „Папата ни е изпратил едни писма, в които обявява, че трябва да му се подчиняваме що се отнася до светското управление на нашето Кралство, и че трябва да сме верни не само на короната на Бог, както винаги се е вярвало, но също и на тази на Апостолическия Престол. В съгласие с тази декларация Понтифексът свиква прелатите на това Кралство на един Събор в Рим, за да поправят злоупотребите, които той казва, че са били извършени от нас и нашите служители в администрацията на нашите Държави. Вие знаете, от друга страна, по какъв начин Папата обеднява Църквата на Франция, като дава по свое усмотрение богатства, събраните суми от които преминават в чужди ръце. Не ви е неизвестно, че църквите са претоварени от изисквания за десятъци; че архиепископите нямат вече власт над своите помощници; нито Епископите над своя клир; че – с една дума – Римският двор, свеждайки до нищо епископството, привлича към себе си всичко: власт и пари. Трябва да се постави ярем на тези безобразия. Затова ви молим, като Господари и като Приятели, да ни помогнете да защитим свободите на Кралството и тези на Църквата. Що се отнася до нас, не ще се поколебаем, ако е необходимо, да пожертвуваме по този двоен повод нашите богатства, нашия живот и, ако обстоятелствата го изискат, този на нашите синове”. Позицията на Филип Хубавия била подкрепена в колективна форма от Генералните Щати.
Благородниците и Гражданите подписали отделни писма, в които отхвърляли с твърди термини обвиненията срещу Краля и отричали на свой ред намерението на Папата да превърне Кралството в едно църковно владение; писмата били изпратени не до Папата, а до Колегията на Кардиналите. Освен това те се заклевали да защитават с кръвта си независимостта на Франция и обявявали, че по отношение на делата на Кралството никой не е по-Висш от Краля – нито Императорът, нито Папата. Кардиналите, разбира се, отказали да разгледат обвиненията „поради неуважителния тон, с който говорели за Папата”; но връзките се влошавали все повече. По време на Асамблеята били обнародвани най-ужасните престъпления, приписвани на Бонифаций VІІІ: узурпация на папската инвеститура, убийство, симония, ерес, содомия и пр.; и онази липса на морален авторитет, с която той претендирал да се издигне за Върховен Суверен, била разгласена от публицистите на Филип Хубавия по всички кътчета на Кралството. Народът бил тогава със своя Крал и нямало да реагира враждебно срещу каквато и да е инициатива, която би имала за цел да ограничи амбициите на Бонифаций VІІІ.
Що се отнася до Епископите, те се намирали пред следната дилема: ако отидели на Събора, щели да бъдат считани за „лични врагове” на Краля; можели да бъдат обвинени в предателство и – тъй както се случило с Епископа на Памие – да бъдат съдени от граждански трибунали. Н, ако не присъствували, щели да бъдат отлъчени от Бонифаций VІІІ. Въпреки това – въпреки ужасните репресалии, които бил обещал Папата за онези, които не дойдели в Рим – мнозинството от Епископите били на страната на Краля, когото считали за по-достоен представител на Католическата Религия: единствено Голените и шпионите на Филип ІV щели да отидат на Събора през ноември; т.е. отишли само 36-ма от общо 78 френски Епископа. Но преди Събора, на 11 юли 1302 г., една нещастна случка дошла да помрачи Мистичния Двор на Филип Хубавия: за да потуши общото възстание, избухнало във Фландрия, Филип изпратил една мощна войска от Рицари, която се оказала унищожена на този ден в битката при Куртре; и на бойното поле остават завинаги неоценимият Пиер Флоте, Робер д’Артоа и Графът дьо Сен Пол – трима Господари на Кучето, чието дело било основен фактор за успеха на Стратегията на Филип ІV. Незабавно биват назначени други Domini Canis, дори още по-страховити от тримата покойници: Гийом дьо Ногаре, Ангеран дьо Марини и Гийом дьо Пласиан.
По време на Събора не се приема никаква резолюция срещу Филип ІV, тъй като, като в приказката, не съществувала никаква мишка, готова да постави звънчето на котката. Въпреки това, яростта на Бонифаций няма граници, когато му съобщават, че във Франция са били конфискувани богатствата на присъствуващите Епископи и им е издадена присъда за държавна измяна. Така на 18 ноември той публикува булата Unam Sanctam, която щяла да бъде разглеждана като най-завършеното юридическо изложение, правено някога в полза на папския и свещеническия абсолютизъм. Лишени от възможността да вземат други по-ефективни мерки срещу Филип Хубавия, Голените се опитват да влязат в една юридическа полемика върху темата за „духовната власт” и „светската власт”; затова Бонифаций пак ще настоява още веднъж с аналогията за Двата Меча: тактиката се състои в това да накара да бъде приета като силогизъм истината, че духовният Меч се намира над светския Меч; след като се допусне това, следва отъждествяването на Папата с духовния Меч и на Краля със светския Меч: заключението – очевидно и логично – е, че Кралят трябва да се подчини на Папата, защото с това се изпълнява „Волята на Бог”. Идеята не била нова, но сега тя се издигала като официална Догма на Църквата и отхвърлянето й безусловно предполагало греха на изпадане в ерес.
Нека припомним, д-р Сигнагел, основните заключения на булата. Като начало се утвърждава съществуването на една-единствена Църква, отричайки наскорошното обвинение на Domini Canis, че вътре в Католическата Църква съществува една Голенска Църква – еретическа и сатанинска – на която Бонифаций VІІІ бил един от главите; оттук името на булата: Unam Sanctam Ecclesiam…[1] В тази единствена Църква „сме задължени да вярваме, защото извън нея няма спасение, нито опрощение на греховете”. И тази единствена Църква е аналогична на едно органично тяло, в което главата представлява Иисус Христос, а също и Папата – Наместника на Иисус Христос: „Затова в тази една и единствена Църква има само едно тяло, само една глава, а не две глави като онези, които има едно чудовище; а именно: Иисус Христос и Наместникът на Иисус Христос – Петър и наследниците на Петър – са главата на Църквата”. „Затова духовният и светският Мечове са подчинени на властта на Църквата; вторият трябва да бъде използуван за Църквата, а първият от Църквата; първият – от Свещеника; вторият – от ръката на Кралете и Рицарите, но според волята и съгласието на Свещеника”. „Единият меч, обаче, трябва да бъде подчинен на другия, и светската власт – на духовната власт”. Кралят не трябва да се намесва в делата на Църквата, така например в отнасящото се до нейните ренти, защото ако прави така, той извършва груба грешка – намесва се в „духовната власт” и Папата е длъжен да го съди и да го призове към порядък, без – обратно на това – да съществува никой върху Земята, който да може да съди Папата: „Виждаме това ясно в принасянето на десятъци, както в прославата, така и в освещаването, в приемането на тази мощ и в управлението на нещата. Защото, както истината свидетелствува, духовната власт трябва да установява и съди земната власт, ако тази не е правилно упражнявана”. „Затова, ако земната власт греши, тя може да бъде съдена от висшата власт; но ако наистина греши висшата власт, тази може да бъде съдена единствено от Бог, а не от някой човек”.
Ще рече, че всичките обвинения срещу Бонифаций VІІІ, изложени по време на Асамблеята на Генералните Щати и записани в писмата до Кардиналите, са лишени от стойност, тъй като произлизат от онези, които не притежават духовната способност да съдят деянията на Папата: само Бог може да го прави. И да се вярва в противното е откровена ерес: „Затова който и да е, който се съпротивлява на тази власт, така наредена от Бог, се съпротивлява на закона на Бог, освен ако не утвърждава съществуването на две начала като манихеите... Затова и обявяваме, казваме и определяме, че е изцяло необходимо за спасението това всички човешки създания да бъдат подчинени на Върховния Римски Понтифекс” (“Porro Subesse Romano Pontifici, omni humanae creaturae declaramus, decimus et diffinimus omnio esse, de necessitate salutis”). Ръкавицата била хвърлена в лицето на Краля на Франция; и в думите на булата се предусещало ясно намерението той да бъде отлъчен.
През следващите четири месеца Филип Хубавия и Domini Canis свикват няколко тайни събрания. След булата Unam Sanctam престижът на Бонифаций VІІІ във Франция е паднал по-ниско от всякога: сега е моментът да бъде свален Папата – предлагат Господарите на Кучето; веднъж обезглавен Голенският Дракон, ще бъде по-лесно да се убие неговото тяло. Обаче аргументът за незаконността на неговата инвеститура няма единодушната подкрепа на Парижкия Университет – необходимо изискване, за да бъде обосновано искането или налагането на един нов папски избор. Набира сила вместо това идеята да се представи едно обвинение в ерес: ереста, съгласно каноничното Право, може да е причина за разжалване на Папата и за това се разполага с исторически прецеденти. Ясно е, че за да бъде повдигнато подобно обвинение и да се извлече от него замяната на Папата, ще се изисква то да се постави в рамките на един общ Събор. Филип ІV се наема тогава да предизвика свикването на един Събор, който да съди „еретическото” поведение на Папата: той разчита да повлияе там с броя на своите национални епископи. Господарите на Кучето ще го съпровождат, оркестрирайки една кампания на обвинения в ерес срещу Бонифаций VІІІ като начин да повлияят морално върху Епископите, а също и върху Благородниците и Гражданите. Гийом дьо Ногаре и Гийом дьо Пласиан са предложени да изпълняват длъжността на обвинители, като първият е избран да изпълни една тайна мисия в Италия, което няма да му попречи да започне кампанията от обвинения, „умолявайки публично Краля да защити християните от злото на Бонифаций VІІІ”, а вторият – да обвини публично Папата.
На 12 март 1303 г. Гийом дьо Ногаре прочита и подписва един манифест пред Съвета на Министрите на Краля, който незабавно е копиран и публикуван в цялото Кралство. Той казвал така: „Славният княз на апостолите, блаженият Петър, говорейки от името на Духа, ни каза, че също както в отминалите времета, така и в тези, които ще дойдат, ще изникват лъжливи пророци, които ще замъгляват пътя на истината и които в своята алчност и чрез измамните си думи ще търгуват с нас, следвайки примера на онзи Валаам [2], който се задоволил с наградата на греховността. За да налага своите наказания и да прави да бъдат чути неговите заплахи, Валаам използувал едно животинско създание, което, надарено с човешка реч, провъзгласявало безсмислиците на лъжливия пророк... Тези неща, които бяха възвестени от Отеца и патриарха на Църквата, ги виждаме сега със собствените си очи, осъществени буква по буква. Наистина, там е седнал върху престола на Благословения Петър този майстор на лъжите, който макар да е Злотворен (Malfaisant) във всяка възможна форма, дори е наречен Благотворен (Boniface – „Бонифаций”). Той не влезе в кошарата на Нашия Господ през вратата като пастир и работник, а по-скоро като нападател и крадец... Въпреки, че е жив истинският съпруг на Църквата, Целестин V, той дръзна накърни съпругата с незаконни прегръдки. Истинският съпруг не участвуваше в този развод. Действително, според както казват човешките закони, Нищо не е по-противоположно на съгласието от грешката... Не може да се жени този, който, докато законният съпруг е жив, е опетнил брака с прелюбодейство. Така, тъй както всичко, което се извършва срещу Бог, е едно накърняване и неправда, която бива извършвана срещу всички, а що се отнася до едно толкова голямо престъпление, свидетелството на първия, който дойде, трябва да бъде прието, дори да е това на съпругата, дори да е това на една опозорена жена. – Аз, следователно – също като животното, което, чрез силата на Бог било надарено с Гласа на истински човек, за да отхвърли безсмислиците на лъжливия пророк, който стигнал дотам да злослови блажените хора – отправям към вас моя апел, о най-отлични от князете, наши Господарю Филип, по Божията милост Бог Крал на Франция, та според примера на ангела, който показал голия меч на онзи злословител на Избрания Народ, вие, който сте помазан да вършите правосъдие, да опълчите меча срещу този друг и по-пагубен Валаам, и да му попречите да осъществи вредата, която е подготвил срещу народа”.
Вредата се състояла в отлъчването на Краля и освобождаването на всички френски християни от изпълнението на клетвата за вярност, с което Кралството щяло да изпадне в интердикт и можело да бъде завладяно законно от онзи, когото Папата посочи: такива били плановете, които подготвял Бонифаций VІІІ и за които шпионите на Филип ІV му донасяли периодично. От друга страна, като резултат от манифеста на Ногаре, не била взета никаква официална мярка, но скоро народът започнал да нарича Папата „Злотворен VІІІ”, което обяснява защо гасконците се радват във Франция на същата слава, каквато в Испания имат андалузците.
[1] Лат. “Едната Свята Църква” – от първите думи на булата (бел.прев.).
[2] Валаам – сребролюбив чародей от Вехтия завет и Талмуда, чиято ослица говорела с човешки глас. Името му се употребява като нарицателно за „лъжепророк” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар