Книга Пета
Глава XІII
Но беше ясно, че онова не бяха обикновени човешки същества. По средата на пътя, когато още не се бяхме отдалечили от плоскостта на вратата и не бяхме напълно видими от нея, тя се отвори внезапно, за да пропусне двама мъже с огромна физическо телосложение. Единият скочи навън, а другият остана на прага: контрастирани спрямо вътрешната светлина, ние виждахме пред нас двамата ориенталски господа, безупречно облечени в своите английски костюми с фина изработка.
Първият, който излезе, беше Бера, носещ една дръжка с две кълба – фаталното Дордже. Той мигновено повдигна оръжието към вуйчо Курт, докато лицето му се изкривяваше от ужас. Разбрах, че човешкият Демон не виждаше вуйчо Курт, а Знака на Източника – Абсолютната Истина на Духа, която разлагаше Същностната Лъжа на собственото му илюзорно съществуване.
Въпреки всичко, той щеше да изстреля смъртоносния лъч, но вуйчо Курт бе по-бърз. Тичайки, почти без да се прицелва, той дръпна спусъка веднъж; и това беше достатъчно. Изстрелът улучи Бера в средата на гърдите, повдигна го на един метър височина и го повали на няколко метра по-нататък. Същевременно Аз, който не бях точно професионален командо, спрях, прицелих се и стрелях два пъти, улучвайки Демона Бирса в стомаха и гърдите. Осемнадесетте заряда, предвидливо разпределени от онова великолепно оръжие, проснаха Бирса срещу рамката на вратата, без да му дадат време за нищо.
– Бързо! – извика вуйчо Курт, като видя, че бях застанал неподвижен, отказвайки да повярвам, че всичко е свършило. – Бързо, приготви киселината, Артуро! Побързай, преди да се прояви Авалокитешвара!
– Авалокитеш...? – попитах изненадан. Богове! Авалокитешвара, Милосърдната! Това беше недостатъкът на моя план, за който ни предупреждаваше завоалирано Капитан Киев! Бях забравил Авалокитешкара – сега виждах това ясно – и това забравяне можеше да провали моя план, дори да ни струва живота! Великата Майка никога нямаше да позволи двама от нейните най-добри синове да бъдат унищожени; не и ако Тя можеше да го предотврати; това беше именно една от нейните космически функции: да закриля своите синове животно-човеци, да успокоява страха на техните Души! И ако Тя успееше да премахне страха на Бера и Бирса, дори само да го отслаби, целият ми план щеше да се разпадне като замък от карти! Дори бихме могли да понесем една контраатака на Демоните, вече възстановили се, които тогава действително щяха да знаят в кой Свят да ни намерят!
Преценяването на тези възможности ме парализираше. С усилие развързах шнуровете и свалих гарафата с киселина от гърба си. Вуйчо Курт, показвайки необичайна умелост, вече бе извадил сърцето на Бера, оставяйки на мястото му един страховит отвор, от който течеше обилно кръв, образувайкиа локва около трупа. Той постави димящото сърце в бомбето, което плуваше върху кръвта като едно гротескно копие на ладията на Харон, и бързо коленичи върху бездиханното тяло на Бирса. Със сигурни удари на ловния нож, остър като бръснач, той разрязваше сакото от фин английски кашмир и не по-малко скъпата риза от китайска коприна; като стигна до плътта, той направи един дълбок централен разрез, който сетне разшири, докато разкри края на ребрата и гръдната кухина: оттам преряза артериите на сърцето, което у онези Демони беше разположено от дясната страна на тялото.
„Вуйчо Курт го бе знаел!” – открих шокиран. И като си помисля, че се осмелявах да поставя на изпитание неговата Чест; той не само знаеше, че можем да се провалим: знаеше също така и защо можем да се провалим. И въпреки, че беше знаел, той замълча, за да изпълни заповедите на Господаря на Венера. Спомних си предупреждението на Капитан Киев: „когато приключите операцията, ще видите онова, за което не сте помислили в началото, но което, ако го бяхте видяли в началото, би ви попречило да завършите операцията”. Авалокитешвара! Тя беше онова, което Аз не бях взел предвид в началото, тъй като, ако бях предположил, че Нейната Милост щеше да помогне на Демоните да преодолеят паниката, Аз нямаше да предприема Операцията „Бумеранг”! И вуйчо Курт го бе разбрал тогава – той, който се оплакваше, че не разбира нищо, – но беше премълчал, защото знаеше колко исках Аз да атакувам Демоните. Затова ме накара да купя сярната киселина, без да ми даде повече обяснения: той също имаше една теория; знаеше един алхимичен начин да неутрализира закрилата на Великата Майка Бина или знаеше как да поддържа паниката на Демоните. Скоро щях да узная какъв бе отговорът.
За сярната киселина, той само ми беше казал, че „фиксира органичната материя в Сатурн”: „като вкараме сърцето – седалище на Душата – в сярната киселина, ние разполагаме Душата в Сатурн, поставяйки я в началото на Вселената и спомагайки за нейната инволюционна регресия”. Съгласно плана на мен се полагаше да вкарам сърцата в гарафата с киселина. Но сега предполагах, че тази препоръка имаше друга цел, освен обявената от вуйчо Курт.
Поставих гарафата на прага на вратата и я отворих; взех бомбето, което тъкмо бе получило второто сърце, и го поставих до нея; и не без известна погнуса се приготвих да взема дяволските органи. И тогава именно се спрях очарован, а след това бях парализиран от ужас.
Писано е: „сърцата принадлежат на Авалокитешвара”. Сърцето на животинския човек – на Човека от Глина – получава закрилата на Великата Майка Бина посредством аспекта Intellegentia [1] на YHVH; и неговото полумрачно съзнание получава повече светлина посредством аспекта Sapientia [2] на Великия Отец Хокма.
[1] Лат. „Разум” (бел.прев.)
[2] Лат. „Мъдрост” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар