Книга Четвърта
Глава ХХІІ
Карл фон Гросен имаше подготвено всичко, за да потеглим незабавно, когато ние пристигнем. Въпреки това, въпреки усилията, походът нямаше да може да започне до два дни след това. Затова прекарах следващия ден след нашето пристигане, развличайки се с разходки по Манастира и изучавайки чудната скулптурна творба на Пагодата. Там ми се случи нещо симпатично, което, изненадващо, засегна теб, Neffe Артуро, повече от четиридесет години по-късно...
Когато влязох в нефа на циклопическата дялана скала, Аз се видях внезапно заобиколен от една група монаси кâулика. До този момент те бяха напявали някаква мантра пред една гигантска статуя на Шива, танцуващ над Дракона Йах; като забелязаха моето присъствие, те замлъкнаха лека-полека своите биджи [1] и сетне, също като арабите, които ме отвлякоха в Кайро, се втурнаха към мен като омагьосани. Но този път Аз бях подготвен, понеже бях прекарал дълги години в Орденсбургите и в Черния Орден под наставлението на Конрад Тарщайн, за да не разбирам какво се случваше с онези Посветени. Това беше Знакът на Източника – невидимият за мен Знак, който причиняваше у кâуликите харизматичния ефект да ги издига духовно към Източника на Самостта: затова те желаеха да се разположат близо до мен, да ме съзерцават и да удържат възприятието на Несътвореното. Те не искаха нищо друго освен това, затова Аз останах неподвижен на мястото си, докато онези Посветени се отдалечаваха от нереалността на Света и добиваха достъп до Реалността на Духа.
Останахме така известно време в абсолютно мълчание – една нова свита от статуи за онзи леден пантеон. Аз разбирах езика им и се бях опитал да ги заговоря, но това беше безполезно, защото в своето мистично състояние те считаха едва ли не за светотатство да се обръщат с думи към мен. След едно благоразумно време започнах да мисля за някакъв начин да се освободя от тях, когато забелязах, че към нас се приближаваше, необичайно усмихнат, Гуру Висарага. Всички монаси се отдръпнаха от пътя му и той, хващайки ме за лявата ръка, ме измъкна от тази трудна ситуация. Той дълго ме води до двора, следван на почтително разстояние от замаяните монаси.
Дворът бе охраняван от садхаките, които видяхме предната нощ, държащи поводите на два огромни мастифа. Тези носеха каишка на врата, без намордник, за която бяха вързани споменатите поводи, но не издаваха никакъв лай: неми, мълчаливи като монасите, които ме заобикаляха, тези страховити кучета ме наблюдаваха без да мигат.
Тогава Гуру Висарага заговори. И думите му все още отекват в ушите ми със странна яснота:
– О, Дхоуо: за нас ти си един Шиватулку, т.е. едно проявление на Шива. Тези кучета, които виждаш тук, са един дар от нашата общност за този, който проявява така ясно Знака на Бхайрава [2]: женското се нарича „Кула” и мъжкото – „Акула”.
Това бе последният подарък, който бях очаквал да получа от кâуликите. Щях да протестирам, но Гуруто нямаше да допусне възражения.
– Vielen dank! [3] – казах единствено.
– Вашият спътник фон Гросен, който споделяше няколко месеца нашата трапеза, ни довери, че вие, Посветените от SS, сте способни да удържите побеснял мастиф посредством един вик.
Кимнах с глава:
– Наистина, – казах. – Всеки Посветен от SS трябва да демонстрира, че е способен да наложи Господството на Духа над всички животински създания на земята, колкото и диви да са те.
– Ах, – въздъхна Гуруто. – За нас се оказва трудно да си представим вашия свят, така както за вас става почти невъзможно да си преставите нашия. Повече от Расите ни разделя една Вселена от Символи – една Стена от Илюзия, издигната от Великия Измамник. Вие често се задоволявате с празни думи, т.е. с думи, които представляват идеи – идеи, които имат малко тежест в реалността – идеи, които са толкова илюзорни, колкото и останалите форми на Мâйâ . Знакът, който ти носиш, те прави различен от останалите смъртни. Въпреки това, нито ти, нито вашите Гурувци, знаете как да покажете това превъзходство. Е добре, с тази проста двойка булдози, о Бхатарака[4], ти ще правиш това, което никой друг, освен ако той не носи също Знака на Шива, не е способен да направи в този Свят: ние ще ти разкрием един Килкхор [5], който ще ти позволи да командуваш умствено и двата мастифа едновременно.
Да се насочва едно куче с ума би било действително невероятно за кой да е рационалистичен ум, но Аз го считах за възможно и го приемах естествено; това, което ми изглеждаше неразбираемо, беше онова за контролирането на „двата мастифа едновременно”. Гуру Висарага, който продължаваше да обяснява особеностите на зловещия подарък, побърза да разсее всичките ми съмнения.
– Не се оставяй да те измами свирепият им вид, – заяви настоятелно той. – Те не са обикновени животни, а една най-специална двойка от кучета дайви [6], уравновесени в нашия Манастир, благодарение на прастари формули, които Кръгът Кâула притежава: кучетата дайви са проявления на архетипичната двойка божествени кучета; всяко едно от тях е точно отражение на другото и двете еманират съвършено от Кучето на Небето; дори техните етерни тела принадлежат на същата Групова Душа. Те са като проявени двойки противоположни начала и обикновено едното би неутрализирало другото без остатък. По време на една много древна война, навярно предхождаща онази, за която разказва „Махабхарата”, Гурувците са тренирали кучетата дайви като оръжие, за да атакуват по двойки и да не могат да бъдат удържани от враговете от низша варна [7]: единствено Кшатриите – духовните Херои – тези, които поради Чистата си Кръв се намирали „отвъд” противоположните начала Кула и Акула, успявали да удържат кучетата дайви. Това е нещото, което ти, който носиш Знака на Шива, ще можеш да направиш днес с Кула и Акула!
Вече виждаш, – заключи Гуруто, – че макар вашата способност да удържате побеснял мастиф чрез командни думи може да ти се струва като неподражаем подвиг, и навярно той е такъв на Запад, нищо не ще можеш да направиш срещу една двойка от кучета дайви. Разбира се, говоря за Посветените от SS като цяло. Защото ти, Любезни Страннико, си различен от всички – ти притежаваш древното Дао, активния покой на медитиращия Шива: Ти ще можеш да влаееш кучетата дайви с ума си, защото Вашият Дух е отвъд Кула и Акула!
Представи си, Neffe Артуро, осем черти с един трисула или тризъбец във всеки край, т.е. осем черти и шестнадесет тризъбеца, разположени успоредно една до друга и разделени от малки дистанции. Представи си сетне второ, също такава група черти, но ориентирани перпендикулярно на първите. Постави накрая едната група върху другата, за да се образува една мрежа, и ще получиш основната форма на Янтрата, която ми преподаде Гуру Висарага: една квадратна мрежа с осем тризъбеца от всяка страна и четиридесет и девет вътрешни квадрата.
След споменатото обяснение Гуруто, все така съпровождан от двойката садхаки и свирепите кучета, ме отведе до един покой, осветен от стотици свещи, чийто под не бе застлан по никакъв начин. От една от множеството лавици, покрити със свещи, той взе едни торбички, пълни с фин пясък с различни цветове, и с особено майсторство ги изсипваше на земята, докато образува описания Килкхор.
Попита ме дали съм способен да го запомня. Кимнах с глава и тогава той каза:
– Сине на Шива, не се учудвай, че познаваме вашите тайни, защото ние знаем за теб повече, отколкото ти самият се досещаш. Ти произлизаш от една далечна страна, много по-далечна от Асам Камарупа, който на нас ни изглежда много отдалечен, но ти имаш много общи неща с кâуликите: ти си от същата Раса и варна като нас, ти си един Кшатрия; сражаваш се на същата страна и срещу същия Враг; ти си Посветен в същата древна Мъдрост на Шива, Господаря на Войната и Разрушението на Мâйâ – Мъдростта, която е в основата на Тантра Кâула. И за нас, които сме Посветени в Тантра Кâула, ти си един Тулку на Шива, както те нарекох преди малко. Знаеш ли какво е Тулку?
– Мисля, че да, – отвърнах без особено убеждение. – Въплъщението на един Бог.
– Не! – отрече твърдо Гуру Висарага, макар и да се усмихваше състрадателно. – Трябва винаги да казваш: едно от едновременните въплъщения на един Бог. Според тантрическата Доктрина когато един Бог решава да се разкрие в определена Епоха на човеците, той може да го направи и в общия случай го прави в едно множество от физически проявления: Богът притежава тогава множество тела – съществува като човек едновременно в различни места и обстоятелства. Такива човеци като теб проявяват белезите на Бога, но понякога те не знаят, че са Тулкуси.
Има, прочее, множество Тулкуси в едно и също време. Нашият Тибет винаги е бил богат на Тулкуси, което се дължи на извисената духовност на арийците и на другите Раси, които също така са владеели древната Мъдрост; ние навярно сме единствените Посветени в Света, които можем да разчитаме белезите на Тулкусите. Но сега, в края на Ерата на Кâли, Боговете са се преместили в страните от региона, от който произлизаш ти, и в други, които се намират отвъд мрачните океани. Вашата родина, Германия, където днес са се събрали най-силните потомци на общия расов ствол, е една от последните земни сцени, в която Тулкусите ще представят Драмата на Войната на Небесата. Ти си един Тулку на Шива! Не е случайно, че изпълняваш тази мисия, нито че ние ти помагаме: другите Тулкуси, които съжителствуват с теб във вашата Нация, са онези, които с голяма Мъдрост са те изпратили да преградиш пътя на Асурите от Шамбала.
И защото те разпознаваме като Тулку, ние ще ти дадем дикшата в Килкхор свади [8].
Можеш да си представиш, Neffe, съмненията, които извикваха у мен вярванията на кâуликите. Аз – един Тулку? Истината беше, че се чувствувах като проявление на един-единствен Дух, но по никакъв начин не бих могъл да твърдя или отричам, че бях също така единственото му проявление. Никога не бе ми хрумвало да мисля за една такава обезпокоителна възможност, но действително в онзи момент не вярвах в нея. Макар че не би ми било неприятно, например, да участвувам като Тулку в същността на Фюрера и да споделя по този начин неговата Съдба на Слава.
Гуруто ми подаде една чаша, направена от човешки череп, артистично облицована отвътре с листове сребро и покрита с изумруди, която бе пълна до ръба с някакво неприятно питие. Тя съдържаше нанг чьод [9] – тантрическата версия на сома, амрита или медовина, т.е. еликсира на Ритуалите на Посвещение, питието на Боговете (Сиддхи) или полубоговете (вирии); нанг чьод се прилага предимно в Ритуала на Петте Предизвикателства, защото се изработва с петте „забранени неща”: пет вида месо, включително човешко; пет риби; пет зърнени храни; пет вина; и пет субстанции, свързани със секса, такива като урина, сперма, кръв, изпражнения и костен мозък.
Изпих го с явно недоверие и Гуру Висарага, навярно за да ме успокои, се разпростря още малко в своето обяснение:
– Съществуват много видове Килкхор: на Смъртта, на Освобождението, на Магията, на Могъществото и др. И всички изискват майсторство в Мантрам Йога и съвършенство в произношението на магическите формули, които ги оживяват. Затова има три степени или форми на утвърждаване на словата на мощта или биджите: джапа [10] вâчика [11], която се състои във извикването на биджите като акустични повели по същия начин като вашите военни „командни думи” – това е най-низшата от джапите и тя е онази, която употребява SS за покоряването на мастифите; джапа упâмшу [12], която изисква биджите да бъдат изразявани без да се вика, нито говори, като астрални повели; и накрая, най-висшата от джапите е манасâ [13], чийто ефект не е причинен, а синхронистичен, т.е. който прави биджите да съвпадат харизматично с нещото, което се желае да бъде повлияно, като несътворени повели. Както гадателните пръчици на „И Дзин” образуват едно несътворено значение, което разкрива или открива замислите на Боговете – едно значение, нежелано от Боговете, значение, което не се е намирало в съдбата, – едно значение, което изниква чрез не-причинно съвпадане между Висшето Непознато и Низшето Познато, – едно значение, изтръгнато чрез силата на Човеците-Магове от Боговете-Предатели, също така джапа манасâ действува чрез самата непоколебимост на Посветените – на онези, които са отвъд Кула и Акула.
Трябва да знаеш, о Шиватулку, че само великите Посветени са способни да придобият майсторство в джапа упâмшу – тази от второто ниво. Това са онези, които притежават силата на тулпа [14] или мудратулпа – способността да предават реалност на повелените идеи и да ги карат да изникват в Света: с адекватния Килкхор и правилната джапа упâмшу е възможно да се причини появата на всякакъв вид материални предмети или произвеждането на безкрайно множество феномени. По същия начин тези кучета дайви, които виждаш, са само тулпи, сътворени от нас, за да демонстрираме вашата мощ на Тулку.
Действително, не се учудвай: ние сме създали булдозите умствено, за да приложиш ти на практика висшата джапа – джапа манасâ, – която е една сила, присъща само на Сиддхите или вириите, и която Тулкусите притежават естествено. Кучетата дайви, продукт на тулпамудра, са действително реални, но само ти, о Шиватулку, можеш да ги управляваш с джапите на Килкхор свади. За Кâуликите се изисква една опасна дикша [15] и те успяват да изразят само джапа упâмшу, но за теб, който си виря, няма нужда да ти предаваме Могъществото на виряйоджана [16], която позволява да се „придаде живот” на менталните проекции тулпа – ангкурът [17] на джапа манасâ. Ти не си кâулика, но си един тâнтрика [18] и вече притежаваш способността на джапа манасâ.
След това той пристъпи към това да ми предаде ключа на 49-те биджи, които отиваха в съответните сектори на Килкхора.
„Магическата” процедура на контрол беше следната: Аз трябваше да си представя мрежата на Килкхора и да разположа във всеки квадрат една биджа или дума на мощта; и всяка биджа беше една заповед, на която кучетата щяха да се подчинят автоматично: една биджа означаваше „тихо!”, друга – „напред!”, трета – „стой!”, четвърта – „нападай!” и пр., и пр., до края на всичките четиридесет и девет.
Въпреки първоначалния ми скептицизъм и за радост на монасите, Аз успях да установя, че системата беше наистина безпогрешна: след като бях запомнил Янтрата, кучетата се превърнаха в едно продължение на собствения ми ум и беше достатъчен най-лекият намек за биджите, за да се подчинят те без скимтене или по-точно казано – без да лаят.
Тъй като този ефект беше логически изненадващ, Аз не можах да се въздържа да не разпитам Гуруто за начина, по който действуваше умственият контрол.
– За нас това е много просто, – обясни той. – Ние сме оформили един Килкхор, подобен на този, в тънкото тяло на всяко едно от кучетата и сме установили една аналогична кореспонденция между всяка биджа и определени жизнени или двигателни функции на двете животни. Ако това се направеше с едно обикновено животно от кой да е вид, Гуруто или Посветеният кâулика би могъл да го владее без никакви пречки. Но, както ти казах преди, двойката кучета дайви е различна: те участвуват в един-единствен Архетип-Куче и двете са обикновено уравновесени; ако умствената заповед се излъчи от „под” архетипичния План, едното ще неутрализира другото и тя няма да има ефект; единствено този, който е способен да мисли „над” архетипичния План – отвъд Сътворения от Боговете на Материята Архетип, над относителната двойнственост на проявеното и абсолютното единство на непроявеното – може да наложи своята воля в действията на кучетата дайви. Не го забравяй никога: нито един Учител от Йерархията, нито някой, чието мислене се състои от противоположни начала, ще може да удържи кучетата дайви!
Кула и Акула, Neffe Артуро, са прадядовците на Ин и Янг – булдозите, които те нападнаха, когато ти влезе по такъв потаен начин във фермата и Аз те сметнах за враг. Също като своите предци, те се подчиняват на умствените заповеди на Янтрата и се движат заедно и едновременно, съвършено синхронизирани.
[1] Биджа (санскр. bīja – букв. „семе, зародиш, първопричина”) – в Тантра: мистична буква или сричка, образуваща основната част на мантрата на дадено божество; така биджа-мантра е „семенна магическа формула” (бел.прев.).
[2] Санскр. Bhairava – „Ужасяващ, Страховит”, един от епитетите на Шива (бел.прев.).
[3] Нем. „Благодаря много!” (бел.прев.)
[4] Санскр. Bhātāraka – „който има блестящи очи/зеници” (бел.прев.).
[5] Янтра или Мандала (на тибетски: Килкхор [dkyilkhor – бел.прев.]) – геометрична фигура за ритуална или магическа употреба. Означава „кръг”. Терминът „кхор” дава идеята за „ограждане” или „затваряне”. В по-широк смисъл един килкхор може да бъде една стена или укрепление – смисъл, който също придобива санскритската дума „мандала” (бел.авт.).
[6] Кучета дайви (от санскр. daiva) – “божествени” кучета, кучета на Боговете (бел.авт.).
[7] Варна – каста (от санскр. varṇa – букв. „цвят”) (бел.прев.).
[8] Даване на dîkṣâ – Посвещение в Килкхор свади или „Килкхор на кучето” (бел.авт.).
[9] Тиб. nang mtchod (бел.прев.).
[10] Джапа (от санскр. japa – „мърморене, шепот” – бел.прев.) – рецитация на биджи, звуци или магически думи (бел.авт.).
[11] Санскр. vācika – „словесен” (бел.прев.)
[12] Санскр. upaṁśu – букв. „[произнасяно] на нисък глас, шепнейки” (бел.прев.).
[13] Санскр. manasā – букв. „чрез ума, ментално” (бел.прев.).
[14] Тулпа (тиб. sprulpa) – „магическо, илюзорно създание” (бел.прев.).
[15] Санскр. dīkṣā– „посвещение” (бел.прев.).
[16] От санскр. vīrya („героично, мъжествено”) и yojana („съсредоточаване на ума”), т.е. силна ментална концентрация (бел.прев.).
[17] Ангкур (тиб. dbang.bskur.ba) – “надаряване с правомощия/сила” (бел.прев.).
[18] Санскр. tāntrika – „посветен в Тантра” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар